50
Лесно е възрастен да говори за образование. С годините натрупваме доза енциклопедичност, а където не е достатъчно, имаме Google под ръка. Поглеждайки назад, бързо можем да филтрираме кое от училищната програма е имало смисъл и кое е било напълно излишно. Оформени като личности, намерили житейската си ниша... лесно е.
Не е лесно на тийн-популацията, която е длъжна да гълта тонове остаряла или манипулирана информация, за да остане от нея години по-късно някакъв мижав процент със съмнителна стойност. И както във великата сцена от The Wall с натъпкването на ученичешката маса в месомелачката, образователната ни система предимно образУва проблеми, вместо да образОва проблемните.
Ще се заиграя с думата, няма как. ОбразУването на образУвания, вместо образоването им, в крайна сметка е в основата на Матрицата за Идиоти (МИ). Дали нарочно, или поради малоумие, но МИ функционира още от детството на баща ми. С тази разлика, че тогава е трябвало да произвежда СОЦ-идиоти, а днес произвежда корпоративни идиоти.
Каква е формулата?
Проста.
Натъпкваш в учебниците, а оттам и в главите на подрастващите равни дози от всичко, за което се сетиш. След това ги класифицираш като умни, средни и тъпи чрез няколко сита, наречени матури. Накрая ги засилваш в реката житейска, а в сутрешните нагъзинни предавания се оплакваш колко е паднало нивото на образованието и колко са зле днешните ученици.
Класически дебилизъм!
"Връщам се назад", както пее Миро от Кариеризма и ще опитам да изровичкам нещо по-качествено. Най-малкото, защото имам под ръка един кандидат-тийн, който не бих искал да бъде смачкан във въпросната машина и да стане поредната жертва на МИ.
Какъв е минимумът, от който трябва да започне образоването на образуванието, наречено дете?
Родител.
Семейство.
Първи седем години.
Втори седем години.
Трети седем години.
Тъй като си говорим за училищна програма, ще се фокусирам предимно върху вторите и трети седем години. Ако не сте осигурили на подопечните си първите три елемента от списъка, значи просто не е трябвало да се възпроизвеждате. Или ще кажете "Ами, те всички така правят".
За да ми е по-плавен прехода, ще се хвана за първите седем години.
По-начетените му казват фундамент.
Аз ще го нарека основа.
Направим ли я калпава, рано или късно сградата пада. Едно на милион е самО да се кривне (като в Пиза) и да стане забележителност...
Песни, танци, прегръдки, целувки, възпитание и личен пример, много общуване и обич, разбира се. Това му трябва да едно чаве. Расте ли в подобна среда, голям карък ще да сте, ако от гнездото изкука кукувица! Докато тече процеса, макар и още да е рано, опитният родител може да започне да усеща къде да чукне, та да се пукне. Това е особено лесно при надарените откъм сценични изкуства деца.
И при другите не е трудно, особено с навлизането във втората седмИца - математика, хуманитарии, биология, химия... Материалите се трупат, основите се надграждат, а етажите вървят нагоре и нагоре.
Кога трябва да се усетим и да забавим темпото на височаенето, за да заложим малко повече на обзавеждането на построеното?
Ето тук започва изложението на тезата ми.
А тя е достъпна, логична, лесно изпълнима и с високо КПД - след определена възраст да насочим учениците към сферите, в които се чувстват най-силни и да ги оставим да се развиват и профилират именно там. Няма нужда добрите математици да пишат стихове, или да скачат два метра по физическо. Не е необходимо силните по литература да знаят наизуст човешкия геном, или пък талантливи спортисти да изчисляват траекторията на Меркурий...
Кому е нужно терабайтите информация да се назубрят само заради едни оценки, след което да се забравят със скоростта на усвояване на еврофонд от фирма, близка до управляваща партия?
Необходимо ли е всички завършващи училище да са едни пишман-енциклопедисти, които в реалния живот не могат да си вържат обувките без упътване и гайдлайни?
Не е ли вредно за обществото да го лишим от качествени специалисти, тясно профилирани и добри в занаята си, и вместо това да го наводним с армия клонирани неподготвеници, с големи усти и още по-големи амбиции?
А и в крайна сметка, ако едно дете си носи гениалността (или енциклопедичността), съвременните условия за информираност и реализация са повече от добри!
Все в този ред.
Може и да греша, разбира се, но... я си представете, че тезата е вярна.
Не трябва ли тогава дузини просветни служители да си наврат дипломите на едно място, а нови техни колеги да се вземат в ръце и да пренапишат цялата образователна доктрина?
За момент ще си представя, че съм от вторите и ще изготвя следния проекто-документ:
ПЪРВИ СЕДЕМ ГОДИНИ
Не се пипат. И сега ги има (тук-там), а по-хубави надали ще станат...
ВТОРИ СЕДЕМ ГОДИНИ
Разделят се на две - до пети клас и след това.
До завършването на пети клас, на учениците се преподава пълния обем базисна информация, необходима им да станат нормални членове на обществото. В голяма степен това се случва и в момента. В края на този период, децата минават през интелигентно съставен тест, който не ги оценява колко знаят, а към какво имат афинитет. Въз основа на резултатите от теста, продължават с по-нататъшното си обучение в рамките на средното образование, т.е. в шести и седми клас, разпределени на паралелки съобразно интересите, учебната програма включва САМО предмети, които развиват силните страни на детето.
ТРЕТИ СЕДЕМ ГОДИНИ
Тук влизат гимназиалните класове.
Може да не са точно седем, но който е стигнал дотук с четенето, би трябвало да е разбрал тезата ми... ;-)
Специализация, профилиране, учене на занаят, практика - това е за мен правилния подход!
Така в края на средното си образование, новоизлюпените зрелостници ще са реално подготвени за това, което ги чака. Освен това, ще го практикуват с удоволствие, защото САМИ са си го избрали. Да не говорим за мотивацията да се развиват и задобряват, било чрез продължаване във ВУЗ, или отивайки на трудовата борса.
Важно е да се знае, че ако през годините подрастващите променят позицията и наклона на половия си орган, т.е. решат, че вече не ги кефи математиката и искат да станат хирурзи, системата ще позволява прехвърляне в друг "жанр". След наваксване на пропуснатия мат'рял, разбира се.
УЧИЛИЩА, УЧИТЕЛИ, ОБРАЗОВАТЕЛНО МИНИСТЕРСТВО
Не е лесно на тийн-популацията, която е длъжна да гълта тонове остаряла или манипулирана информация, за да остане от нея години по-късно някакъв мижав процент със съмнителна стойност. И както във великата сцена от The Wall с натъпкването на ученичешката маса в месомелачката, образователната ни система предимно образУва проблеми, вместо да образОва проблемните.
Ще се заиграя с думата, няма как. ОбразУването на образУвания, вместо образоването им, в крайна сметка е в основата на Матрицата за Идиоти (МИ). Дали нарочно, или поради малоумие, но МИ функционира още от детството на баща ми. С тази разлика, че тогава е трябвало да произвежда СОЦ-идиоти, а днес произвежда корпоративни идиоти.
Каква е формулата?
Проста.
Натъпкваш в учебниците, а оттам и в главите на подрастващите равни дози от всичко, за което се сетиш. След това ги класифицираш като умни, средни и тъпи чрез няколко сита, наречени матури. Накрая ги засилваш в реката житейска, а в сутрешните нагъзинни предавания се оплакваш колко е паднало нивото на образованието и колко са зле днешните ученици.
Класически дебилизъм!
"Връщам се назад", както пее Миро от Кариеризма и ще опитам да изровичкам нещо по-качествено. Най-малкото, защото имам под ръка един кандидат-тийн, който не бих искал да бъде смачкан във въпросната машина и да стане поредната жертва на МИ.
Какъв е минимумът, от който трябва да започне образоването на образуванието, наречено дете?
Родител.
Семейство.
Първи седем години.
Втори седем години.
Трети седем години.
Тъй като си говорим за училищна програма, ще се фокусирам предимно върху вторите и трети седем години. Ако не сте осигурили на подопечните си първите три елемента от списъка, значи просто не е трябвало да се възпроизвеждате. Или ще кажете "Ами, те всички така правят".
За да ми е по-плавен прехода, ще се хвана за първите седем години.
По-начетените му казват фундамент.
Аз ще го нарека основа.
Направим ли я калпава, рано или късно сградата пада. Едно на милион е самО да се кривне (като в Пиза) и да стане забележителност...
Песни, танци, прегръдки, целувки, възпитание и личен пример, много общуване и обич, разбира се. Това му трябва да едно чаве. Расте ли в подобна среда, голям карък ще да сте, ако от гнездото изкука кукувица! Докато тече процеса, макар и още да е рано, опитният родител може да започне да усеща къде да чукне, та да се пукне. Това е особено лесно при надарените откъм сценични изкуства деца.
И при другите не е трудно, особено с навлизането във втората седмИца - математика, хуманитарии, биология, химия... Материалите се трупат, основите се надграждат, а етажите вървят нагоре и нагоре.
Кога трябва да се усетим и да забавим темпото на височаенето, за да заложим малко повече на обзавеждането на построеното?
Ето тук започва изложението на тезата ми.
А тя е достъпна, логична, лесно изпълнима и с високо КПД - след определена възраст да насочим учениците към сферите, в които се чувстват най-силни и да ги оставим да се развиват и профилират именно там. Няма нужда добрите математици да пишат стихове, или да скачат два метра по физическо. Не е необходимо силните по литература да знаят наизуст човешкия геном, или пък талантливи спортисти да изчисляват траекторията на Меркурий...
Кому е нужно терабайтите информация да се назубрят само заради едни оценки, след което да се забравят със скоростта на усвояване на еврофонд от фирма, близка до управляваща партия?
Необходимо ли е всички завършващи училище да са едни пишман-енциклопедисти, които в реалния живот не могат да си вържат обувките без упътване и гайдлайни?
Не е ли вредно за обществото да го лишим от качествени специалисти, тясно профилирани и добри в занаята си, и вместо това да го наводним с армия клонирани неподготвеници, с големи усти и още по-големи амбиции?
А и в крайна сметка, ако едно дете си носи гениалността (или енциклопедичността), съвременните условия за информираност и реализация са повече от добри!
Все в този ред.
Може и да греша, разбира се, но... я си представете, че тезата е вярна.
Не трябва ли тогава дузини просветни служители да си наврат дипломите на едно място, а нови техни колеги да се вземат в ръце и да пренапишат цялата образователна доктрина?
За момент ще си представя, че съм от вторите и ще изготвя следния проекто-документ:
ПЪТНА КАРТА НА ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В БГ
ПЪРВИ СЕДЕМ ГОДИНИ
Не се пипат. И сега ги има (тук-там), а по-хубави надали ще станат...
ВТОРИ СЕДЕМ ГОДИНИ
Разделят се на две - до пети клас и след това.
До завършването на пети клас, на учениците се преподава пълния обем базисна информация, необходима им да станат нормални членове на обществото. В голяма степен това се случва и в момента. В края на този период, децата минават през интелигентно съставен тест, който не ги оценява колко знаят, а към какво имат афинитет. Въз основа на резултатите от теста, продължават с по-нататъшното си обучение в рамките на средното образование, т.е. в шести и седми клас, разпределени на паралелки съобразно интересите, учебната програма включва САМО предмети, които развиват силните страни на детето.
ТРЕТИ СЕДЕМ ГОДИНИ
Тук влизат гимназиалните класове.
Може да не са точно седем, но който е стигнал дотук с четенето, би трябвало да е разбрал тезата ми... ;-)
Специализация, профилиране, учене на занаят, практика - това е за мен правилния подход!
Така в края на средното си образование, новоизлюпените зрелостници ще са реално подготвени за това, което ги чака. Освен това, ще го практикуват с удоволствие, защото САМИ са си го избрали. Да не говорим за мотивацията да се развиват и задобряват, било чрез продължаване във ВУЗ, или отивайки на трудовата борса.
Важно е да се знае, че ако през годините подрастващите променят позицията и наклона на половия си орган, т.е. решат, че вече не ги кефи математиката и искат да станат хирурзи, системата ще позволява прехвърляне в друг "жанр". След наваксване на пропуснатия мат'рял, разбира се.
УЧИЛИЩА, УЧИТЕЛИ, ОБРАЗОВАТЕЛНО МИНИСТЕРСТВО
Тук нещата са и много лесни, и ужасно трудни.
Ако знаете какви тикви са се нароили по министерствата!
Единствените що годе свестни кадри са част от директорите на училищата и някои от учителите. И като им знам заплатите и мотивацията...
Въпреки това, тези хора са способни да изнесат на раменете си предлаганата реформа, но не и без помощта на родителите.
За управляващите (т.е. главата на рибата, която отдавна е вмирисана) ще замълча, защото там нещата могат да се променят САМО ако някой ги натисне отвън.
Ако знаете какви тикви са се нароили по министерствата!
Единствените що годе свестни кадри са част от директорите на училищата и някои от учителите. И като им знам заплатите и мотивацията...
Въпреки това, тези хора са способни да изнесат на раменете си предлаганата реформа, но не и без помощта на родителите.
За управляващите (т.е. главата на рибата, която отдавна е вмирисана) ще замълча, защото там нещата могат да се променят САМО ако някой ги натисне отвън.
12.2015