Годината е 2014-та, месецът август.
В описанията на маршрути за туризъм и планинско колоездене в този сайт, преди време (когато правех индекса) под РОДОПИ нямаше почти нищо. Обикаляйки с приятели родните баири, тази планина някакси остана встрани. Не, че нещо лично... просто за петгодишната давност на хобито ми, все не успявах да ѝ обърна необходимото внимание.

Знаех, че е:
 - по български огромна
 - приказно красива
 - напоена с история
 - пътекоснабдена за години каране
 - разнообразна и променяща се
 - и има мечки...

Знаех още, че за да стане хубаво каране там, човек трябва да има повечко време.

Още в края на 2013-та, с група ИЗТРЕЩЕЛИ С.К.А.нархисти, използвайки почти никаквата зима, стартирахме със западните (и най-близки до София) интимни гънки на планината. Една след друга "падаха твърдините" около Варвара, Велинград, Кричим и т.н., докато със затоплянето на 2014-та навлязохме дълбоко между бедрата, за да реализираме един сочен родопски M.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р.
Малко по малко, станахме си близки с най-старата планина в България и след включването на няколко господа от пловдивския клуб "Крива спица", маршрутите набъбнаха до над 40! Разбира се, това е нищо на фона на големия потенциал на Родопи, но все пак е едно добро начало - GPS трак, снимки и видео на пътеките, описание и байкърската point of view... :-)

Оказа се, че карането в Родопи води до зависимост. Този факт не ни подмина и след финалните щрихи на пролетния М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р., вече правехме планове за новите си набези. Името РОДОПЧЕ дойде като закачка с инициативата на Ману (Балканче). Всъщност, многодневно каране в определена планина може спокойно да заеме това словообразуване - РИЛЧЕ, САКАРЧЕ, СЛАВЯНЧЕ, ПИРИНЧЕ  и т.н.
Но не името е важно тук, а съдържанието!
Е, мисля, че точно съдържанието повдигна деветимата ентусиасти, за да тръгнем по следите на "топлата вода" и да открием за себе си (а чрез описанията и за другите), че един живот не стига, за да се види, обходи, извърти и спусне всичкото пътечкинг на Татковината. Но пък нищо не пречи да опитаме...
Хронологично ще представя съдържанието на РОДОПЧЕ 2014, с уговорката, че (само да сме здрави) ще има още. На този етап в линковете по дни ще намерите всичко без снимки и видео, но се надявам до седмица-две да ги налея и тях. Въпрос на време.
 





СМОЛЯН - ПОПРЕЛКА - ИСЬОВЦИ - ТУРЯН - СМОЛЯН
Ден първи.
Разклона за селата Турян и Пещера. На спирката сме. Още от предната вечер. И вали...
По прогноза на нашите приятели от yr.no, дъждът трябваше да спре около 6.00. Да, ама не - валеше цяла нощ, валеше цяла сутрин и никой не искаше да се измъква от бърлогата си. Само спешните нужди правеха изключение, но и тези действия се предприемаха след дълги препирни с вътрешния глас.
И о, чудо - малко след 11.00 облаците се разкъсаха, бате ни Райко се ухили през зъби и отпусна колана - ще се кара! А за каране имаше предостатъчно - маршрутът го бях взел от мусю Камен, той пък го е карал на една от Перпендикулярните, т.е. проверена работа.

Наредихме се на старт-финалната права и удриии - мокра иглолистна пътека с корени и дървье... Първите претъркулвания и доволни физиономии! А родопскоро равно те дебне отвсякъде - а нагоре, а надолу. Ненормална работа. Как после да не обичаш Стара планина - там катериш няколко часа нагоре, но после надолуто ти е в кърпа вързано. Без промяма в посоката. Те сигурно затова и клуба са си кръстили пловдивчани " Крива спица"... крива работа... ;-)

Чудех се дали в стил пътепис да излея кофата с мастило, или чисто телеграфно да си напиша текста. Също се чудех дали да представя С.К.А.нархистите един по един, или просто да използвам множественото число и първото лице... И така, докато се чудех, стигнахме до едно място, дето за малко забравяте за Родопи и се прехвърляте в Стара планина - цели три километра само надолу!
Шегувам се - и началното спускане беше толкова. При това с всички екстри. Маршрутът е перфектен за старт на подобно начинание - има от всичко, по малко, за загрявка. А после, като се започна - полевата баня, на Ванката гумите, дуелът байк срещу кофа за боклук, кръчмата... абе, перфектно начало на РОДОПЧЕ-то!

И замалко да забравя - мечката!
Винаги съм се чудел какво ще направя, ако срещна мечка. Чел съм доста за поведението им/ми в такива случаи, но (за щастие) никога не ми се е случвало. От една страна, най-вероятно първо ще посегна към фотоапарата да я снимам, от друга (в зависимост от близостта)... може и да има "зацапване на свещите"!
Защо отварям темата ли?
Защото се разминах на минути от тази среща, а г-н Шейкър имА "шанса" да осъществи и визуален контакт! За негов късмет (буквално), Баба Меца бързо е пресякла хасфалта и изчезнала в гората. Говорим за отстояние около 50-тина метра, малко над село Турян. Държал се е мъжки и в бързината на случилото се дори не е успял да се изплаши. И свещите не е зацапал...
Та, над Турян може и да ви го турят... мечките!




МУГЛА
Ден втори.
Бих казал, че започна още с късното вечерно придвижване от Смолян към това призрачно село.
Защо така с лошо ли?
Трябва да видите (и усетите) 25-те километра "асфалт" с *ъзовете си, за да разберете... :-)
Още като се изправите на входа на Тунела (с главно "Т") и светнете на дълги, усещането за нещо по-така нахлува. После на хорото се хващат съборетините от двете страни, отвесните скали, хилядите дупки и локви. Достоен екстериор за филм на ужасите.

Обаче с изгрева на слънцето всичко си идва по местата - старите къщи, шалварите, джамията и миризмата на баба и дядо. А бонус-трак в цялата пасторална картинка е МЕТЪЛ-КРЪЧМАТА! Ярък контрапункт, особено на фона на чалготеката от предната вечер (попаднахме на нещо като родова среща). Iron Maiden, Motorhead... лудница! А Ники Капачката (по-известен като Колю Капачката, местен фен на аеро-китара) ни опъна усмивки по лицата за цяла седмица...

Нищо не казах за пътеките. Няколко са. Хубави са. Много. И къси. Но хубави.
Линкът с представянето им грее в жълто няколко пръста по-нагоре.






ГЕЛА - х. ПЕРЕЛИК - вр. ПЕРЕЛИК - вр. ОРФЕЙ - х. ЛЕДНИЦАТА -  ГЕЛА
Ден трети.
Отново започна с вечерно придвижване от Мугла. Оказа се, че това е най-чистия вариант при нашия сценарий. Събуждаш се около осем, караш цял ден, бири-вечери-локуми и се мяташ към следващия участък. Разбира се, има известни неудобства, ако си решил да се алкохолнообезобразиш, но сред нас такива екземпляри нямаше.
 
За село Гела сигурно сте чували. Ако не сте, чуйте - много е красиво! Не селото, а месността, в която е разположено. Всъщност, това е "мегаполис" от три села - Гела, Стикъл и Солища, небрежно разхвърляни върху едно приказно парче земя. Като добавим и вълшебното място за бивакуване малко след Гела, направо не ти се иска да си тръгнеш.
Целта ни бяха два върха - Перелик и Орфей (Шилеста чука). Покрай тях го отнесоха и хижите Перелик + Ледницата. Първоначалният вариант за изкачване се оказа доста жилав (пътят преминава в пътека, която чезне между дърветата), затова коригирах трака с по-полегата и сигурна алтернатива.
Няма да преразказвам написаното в линка. Задължително място за каране, пътеки за спускане и емоции за изживяване! А пътеката от Орфей бе една от най-трудните за петте ми години МТБ-хоби. Кара се цялата, но 2-3 места, които безсрамно преджапахме, ме принуждават да напиша горното...
Видеото от това каране ще е съвсем символично, защото сутринта забравих да взема камерата. Заснех няколко кадъра с фотоапарата, но ще преобладават снимките...






  
ЗАБЪРДО - ГЛУХИТЕ КАМЪНИ - х. СКАЛНИТЕ МОСТОВЕ - ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ - ЗАБЪРДО
Ден четвърти.
Пореден нощен преход ни стовари на входа на село Забърдо. Точно като за нас, месните са построили китно "комплексче" с четиричучуреста чешма, навес, пейки, маси... абе, сватба да ти се прииска да вдигнеш! За последното беше малко късно, та се приземихме набързо "по леглата", но с изгрева започна и културния шок:
    - холивудски надпис на скалите "ДОБРЕ ДОШЛИ В ЗАБЪРДО"
    - възстановка на българска юрта с минерална мазилка и PVC-дограма
    - "забърденско" виенско колело...
Извън шегата, доста европари са усвоени, но пък хората са щастливи и дузини деца щъкаха по улиците. Да, селото е живо!

Живи бяхме и ние, защото в програмата следваше едно от "мъст сий" (така му викат тука) чудесата на Родопите - Чудните мостове! Преди това се минава покрай дащни картофени плантации, чиито електропастир работи - не пипайте жицата! Апе... :-)
Набързо облагородих трака, след като едно овчарско куче с моите килограми се опита да закуси с байкър. Дали заради джърсито (С.К.А. има за символ "усмихнато" кученце), или заради лош семеен живот, но дзверо беше сериозен. В такива моменти адреналинът прави чудеса - справих се с кучето, оправих овчаря и поведох групата в грешна посока... :-) Иначе казано, посоката се оказа правилната, просто по-стръмно и кратко качване до римския път на билото. Останалото ще прочетете в линка, а аз бързам към последния ден.







Ден пети.
Ден последен.... ама какъв!
Нашите хора от yr.no пратиха пощенски гълъб, че над Баташки снежник ще вали. Тъй като това беше най-епичният маршрут в програмата (разбирай и най-труден), решихме да не си причиняваме извънреден *ъзобрък, а и бях скрил в ръкава две резерви. Първата (Югово - х. Пашалийца - Лъки) също се беше овлажнила, та остана втората - легендарното марибойковско трасе за спускане над Пловдив.
Трансфер до х. Здравец, звездоброене на прочутата поляна от 24-часовия маратон и Дъ Дей дойде! Благодарение телефонната логистична подкрепа на гусин Борис, за няколко минути тракът бе сглобен и керванът пое...
Подробностите ги има в линка, но тук отново ще сваля шапка на серпентините преди Дедево, на Фабриката за храна и танци, и разбира се - на Трасето! Умът ми (ако го има) не го побира, как така нямаше следи от пловдивчани. Сигурно са му се наситили, но ние се въртяхме като надървени смърфове около Смърфиета... даже по-късно съжалихме, че не си го избутахме , за да спуснем втори път. Страхотно място!



  


 
 
НЕЩО КАТО ЕПИЛОГ
К'ъв е ся тоя линк?
Към БГ-сайта за планинско колоездене.
И темата С.К.А.нархия във форума на сайта.
Тук пишем и коментираме за/относно/около хобито си.
Радвам се, че познавам хората, с които почти всеки weekend мааме гащи по баирите. Благодаря и на колегите, които ни помагат с информация и логистика. Ако е рекъл Господ, още дълги години ще сме все така, преоткривайки "топлата вода", похотливо заглеждайки поредния непознат маршрут.



8.2014