50
Бързам да извадя на преден план въпросите, на които ще опитам да си отговоря в това "произведение":
- къде, кога и как се свири рок в столичните заведения
- къде, кога и как се пуска рок в столичните заведения
- кой, с кого и защо посещава столичните рок заведения
- каква е цената и струват ли си столичните рок заведения
Каква е целта на поредното ми словоблудство:
- да си сверя часовника, десет години по-късно, променил ли се е профилът на типичните групар, рокаджия, фен и групийз
- да вкарам в "схемата" един нов персонаж - този на бармана
- да тествам породата - дали вярва в каузата, или просто чалгата се е настанила трайно и в метъл-храмовете на Татковината...
Преди десетина (или пък двайсетина) блажени години, когато рок'енд'ролът беше не особено млад, но пък достатъчно искрен, нескромната ми личност жулеше яко хеви метъл, блуууз и даже се опитваше да Ал-Джазииира. Кавърите се лееха из ведро, а авторската музика се трупаше в албуми. Хората, с които извършвахме горепосоченото, бяха на по 20 години и освен, че се забавлявахме, дори си вярвахме!
В какво ли?
Не, не бяхме толкова глупави да смятаме, че само с музика може да се живее и че публика и медии ще ни носят на ръце, но бяхме убедени, че това, което правим не е напразно!
Дефинирай "напразно", ще кажете...
Дефинирам:
действие, ситуация или усещане, довели до значимо личностно израстване, подпомогнало адекватното световъзприятие, и не на последно място - сблъскала АЗът с пълен набор от MUST HAVE житейски ситуации.
Разбира се, и тогава имаше фалш и хора, които свиреха и слушаха, за да се харесат на мацките... Обратното също важеше - върли "фенки", които не бяха с нас заради музиката, а за това, да се закачат като бижу за някой групар и блещукайки от ухото му, да паразитират по своя си начин.
Това са нормалните човешки слабости и не (само) за тях искам да си говорим с моят гост. ТОЙ е всъщност ТЯ, а ТЯ са всъщност ТЕ...
Какви ги говоря ли?
Просто ще задавам въпроси на няколко персонажа, като сред тях са барман (жена), фен (пак жена), музикант (познахте - жена), като до края на този материал може да включа още някоя... жена, разбира се.
Защо все жени ли?
Познайте...
Барманът в нашата история ще има функцията на справедлив съдник. Противно на общоприетия етикет в повествованието, вместо в края да изрече тежка присъда и мъдро да намести очилата си, ще ѝ дам думата още в началото. Бих желал тя да определи тоналността и темпото на това парче. В разговора постепенно ще пускам и инструментите на Фенът и Музикантът, за да може към края всички мощно да изтрещят, а Хедбенгърът (май тази роля ми приляга) да ги поеме и трите, скачайки от сцената...
За повече мистичност, изпълняващата длъжността барман пожела да остане анонимна. Красива е, умна е, но реши, че светлините на сцената са по-подходящи за другите две дами. Уважих желанието ѝ и зададох горните въпроси. Тя започна с нежна увертюра...
Та, така... Дойде и поредната неадекватна неделна сутрин, в която все още не съм си легнала, но реших, че по-адекватна няма да стане и е време да отговоря на въпросите. Предварително моля за извинение за неточности в изказа, липса на логика и механични грешки. Както казах, още не съм спала, а и все пак е неделя.
Добро утро!
Кога, къде и как се свири рок в столичните заведения?
Зависи от заведението. Някои залагат на петък и събота, ако са силни групите, но преценяват и ако не ги устройват евентуалните приходи, правят концертите в четвъртък или неделя. Това малко не го приемам, защото все пак трябва да се даде шанс на всеки, стига и самата група да е отговорна към събитието си и коректна към клуба.
В заведението, в което работя, няма значение дали музикантите ще доведат 10 или 110 човека. От финансова гледна точка има, но се дава равен шанс на всички - без значение възраст, стил (естествено, говорим за РОК заведения), популярност и т.н.
Кога, къде и как се пуска рок в столичните заведения?
Ако трябва да сме честни, рок заведенията стават все по-малко. Не визирам тези, които се появяват за година две и изчезват в нищото, защото няма посещаемост. Напоследък става все по-модерно да се ходи в по-комерсиалните заведения, а клубове, които са с по 10 годишен стаж и нагоре, биват отритнати, защото "са демоде".
Има различни типове рок клубове - такива, в които да отидеш да слушаш хубава музика и да пиеш по кафе/бира през деня с приятели, и такива, в които отиваш и да хапнеш, наслаждавайки се на яка музика, действаща благоприятно на чревния ти тракт. Това са тези, комерсиалните (модерни) заведения, в които хората намират утеха след след дългата и тежка работна седмица.
И стигнахме до последния тип Underground клубове (в който аз лично работя от вече 3 години), тъй наречените "демоде" клубове, в които никой няма да дойде, ако не е за точно конкретно парти/концерт, или не е приятел на някого от персонала. Тези клубове са един вид антики, а в същото време музикантите получават най-голямо уважение и свобода, точно в тук, защото отдавна са минали предиода на "прохождане" и са изчистили максимално концепцията си.
Тъжното е, че в България метъл и рок сцената е малка, има малка посещаемост, хората рядко са отворени да чуят нещо ново и непознато. Може би защото му нямат доверие или защото приемат, че е българско, а ние какви ли музиканти сме... Тъжния факт е, че по-голямата част от фен базата на групите са именно техни приятели. Ето, снощи при нас имаше страхотна банда от Перник, които правят най-добрите кавъри на Trivium, които съм слушала (а за 3 години все съм послушала)... Момчетата РАЗБИХАААА! Можете ли да познаете колко човека беше публиката?
4!
ЧЕТИРИ!!!
Съжалявам, но това е непростимо!
Не мога да приема, че хората не могат да дадат шанс на своите музиканти и 5 лв за вход са проблем. Чувала съм и репликата "когато се научат да свирят, тогава ще им дам 5 лв за вход", без човека изобщо да е чувал дадената група. Иначе са готови да се изръсят 160 лв за билет, за да могат да са най-отпред на някой фестивал... А това, че качеството на звука и на музиката ще са на много по-ниско ниво е съвсем отделен въпрос - все пак онези са световно известни, а нашите музиканти кучета ги яли...
За какво не сте дали 5 лв ей така? За кутия цигари? За гаден сандвич от някоя бензиностанция, хапнали сте два пъти и сте хвърлили 5-те си лева в кофата, защото миришат на ходещ ужас? Малко са хората, които рискуват свободната си вечер, с опознаването на нещо ново...
Кой, с кого и защо посещава столичните рок заведения?
Клиентите искат да бъдат ухажвани и да се чувстват привилегировани. Знаете ли колко пъти съм получавала комплимент, усмивка или бакшиш, само защото съм направила нещо специално за клиента, или съм му подготвила бирата, която ще купи, още преди да е стигнал до бара? А знаете ли как са ми вдигали скандал и са искали да говорят с управителя, защото съм върнала 20 ст на по 1 и 2...?
Клиентите са като музикантите - техните дупета също трябва да се целуват, все пак от тях ни зависят парите, но и те трябва да знаят границите и да не ги прекрачват, защото все пак са на моя територия! Колкото и клиентът да има право, барманът винаги може да е отгоре, ако реши, че си струва да се закачи.
Каква е цената и струват ли си столичните рок заведения?
По мои лични наблюдения няма особено голяма разлика в музиканти, клиенти и заведения... Разликата се изразява по-скоро в количеството татуси, обеци, кожени дрехи и топирана коса, т.е. модните тенденции и то не съвсем.
Тук е мястото да включа и Дъ Фен.
Не, името не е китайско. Казва се Лора и е наистина фен! С характер.
Умее да се забавлява, да цени и уважава, но по-добре да не сте ѝ насреща, ако реши да яхне метлата...
Лора, дай с теб да го метнем в стил freeride. Пускаме крана, пък каквото изтече.
Спомням си първата мисъл, която разколебаваше всеки път порива ми да напусна София и да заживея при морето: "А как ще дивея с любими банди на живо просто ей така, когато поискам?
Е, това беше твърде отдавна, нещата се промениха значително и може би е време към днешна дата отново да преразгледам посоките, но това е друга тема. Мисълта ми беше относно мотивацията "група на живо" и с още по-голяма сила "рок група на живо".
В моя случай това не е концерт обаче. Странно, но никога концертите на са ме изкушавали, въпреки всеобщата еуфория на всички преди и след тях. Не, не че съвсем не си падам - винаги "е яко", но аз обичам по-късата дистанция, когато говорим за споделени удоволствия.
Хм... последното е вярно, но неизчерпателно.
Рок клубът е по-небрежна работа. Обичам да не организирам времето, в което се забавлявам - искам точно тогава, когато ми се дивее, да се гмурна в нощта и да получа доза серотонин, ендрофин и там каквито други химии предлагат готините моменти. Да сме наясно – други химии не приемам (алкохолът ще го броим за еликсир).
Ако говорим за уикенда, в София винаги ще се намери от прилично до страхотно предложение по въпроса, а вече това важи в голяма степен и за други градове. Тук можех да дам нещо като списък и оценка на рок заведенията, но информацията е достатъчно достъпна за всеки, който се интересува, а оценката все пак субективна. А ако съм в еуфорична абстиненция по никое време (например в някоя чудесна понеделник вечер), задоволявам необходимостта си от експерименти и откриване на по-неизвестни, апокрифни, или ъъъ.... елитарни групи и места, които иначе не бих пробвала. Понякога изненадите са доста добри. Друг път – не, но аз по принцип мога да си се забавлявам и на новините (ако се наложи).
При всички случаи обаче, контактът на живо в заведение с готина банда си е "спешъл" изживяване. Имаш от всичко по много – виждаш своите хора, пиеш с тях любимото питие, танцуваш, без да се притесняваш, че ще изпуснеш някой уникален пироефект от сцената (ако беше концерт), пееш заедно с групата и всеки детайл от думите и музиката ги съпреживяваш с тях... на живо и сега! Е, малко по-така лирично се изказах, но това е положението – има лирика в цялата история! Особено, ако групата си струва.
А ако си ѝ фен - знаеш песните, харесваш музикантите, бил си и друг път на техни изяви, тогава спокойно можеш да умножиш горното поне по две.
Ти имаше по-особено мнение за думата ФЕН.
Да, пообсъдихме я и в частност нейното специфично и по-така специаааално разклонение ФЕНКА. Някак на мен не ми идва естествено да се отъждествя в тази рамка.
Защото?
Ох, абе винаги са ми евтинеели ужасно онези полу-отнесени, полу-влюбени, полу-недо...ни погледи на представителки на моя пол. От възрастта, в която още не са сигурни, дали не им се пишка, до възрастта, в която стръвно забождат поглед в чатала на изпълнителите и после (обикновено фъфлейки) се изсулват пияни от заведението. Ако пък са късметлийки, чакат 3-4 часа, за да получат евентуааааално няколкоминутна статистика, че са се разписали в календара на едикой си.... Е па по-сложно не можах да го кажа.
Добре го каза. Поне аз го разбрах.
А и малко съм всеядна откъм музика. Водя се рокаджийка, защото това е музиката, която обикновено си пускам, когато изборът е мой и защото обикновено ходя по рок заведения. Но аз обичам да обичам, не обичам да отричам. Слушам почти всякакъв стил, стига самата песен да ми харесва.
Не съм типичен фен на никоя конкретна група – най-малкото въобще не си правя труда да помня имена на песни и изпълнители, камо ли кой албум кога е издаден, кои песни включва, вокалът кога се е дрогирал за последно, в кое метро е написал текста към еди коя си песен, кога и къде и следващият концерт на групата и други подобни значими факти. Anyway, знаете как са феновете на групите и меломаните.
Разправям ви моите наблюдения в качеството си на фенка на удоволствието да бъдеш в рок клуб особено, ако той е с рок група на живо.
Опит за връщане в сценария - кой, с кого и защо посещава столичните рок заведения?
Забелязала съм няколко основни типажа:
Постоянните клиенти.
Група от хора, мъже и жени, които не си общуват извън заведението, не знаят почти нищо един за друг, но знаят, че всеки петък например, като отидат еди къде си, ще се видят и ще се забавляват заедно. При тях са силно изразени гръмките наздравици, прегръдки и здрависвания, сякаш не са се виждали от години, и други подобни социално обединяващи ритуали, които ги правят едно мини общество. То, от своя страна, разбира се, притежава всички познати нам йерархии и роли на глутницата. Освен това е скрепено с две здрави сили – свободата на анонимността и неопетненото харесване. В това общество има 100% лицемерие и 100% искрено харесване, което води до 100% гарантиран купон и готини емоци, каквито в светлата част на деня обикновено му липсват. Признавам, че членувам в няколко такива общества – понякога и за кратко.
Фенки.
За тях нямам какво повече да кажа, прочети по-горе.
Фенове.
Сериозни хора. Някой път обаче при тях е валиден вицът за камилата. За тези, които още не го знаят, воала:
"Пътува бедуин с камилата си през пустинята дни наред. И вече много му се до...ло. Обаче наоколо - само камилата. Настанил се зад нея той и аха-аха, ама камилата мърдала. Въртял, сукал, ама не може да я докопа. В един миг, като мираж, към него се приближила красива блондинка, която с влажен поглед, мило му се усмихвала. И бедуинът в несвяст от радост казал – Ох, абе я подръж тая камила, че нещо много мърда!”
Та, те така....
Свалячи.
Нормални индивиди от мъжки пол, които като цяло предпочитат рок музика, но са в заведението, за да се докопат до ласките на някоя представителка на женския. Не са особено претенциозни, налитат на тези, които изглеждат най-надеждни за бърза оферта. Обикновено черпят момичето една бира с последните си 2.50лв.
Е..чи.
Агресивни мъжки единици, които искат секс и знаят как да го постигнат. За да заложат на сигурно, обикновено не си губят времето в танци и почерпки. Пристигат почти трезви в интервала от 2ч. до 4ч. (някои от тях дори са си поспали дотогава) и обират най-доброто от това, което е останало нераздадено. То обикновено си е и най-доброто за вечерта. Музиката не им пречи.
Случайни минувачи.
Самите те не знаят защо са дошли. Най-често причината е, че някой ги е довлякъл, докато са се чудили, къде да акостират тази вечер. Тръгват си бързо и нерядко с думите – “Еееее, копеле, за к’во ни доведе, глей колко е тъпо, казах ти да ходим в Планета!”
Двойки.
Според времетраенето на връзката им се делят на два основни типа:
Вариант 1 - ако са съвсем отскоро, се натискат и целуват почти постоянно. Не е ясно какво, освен ексхибиционизма ги е довело в заведението. Танцуват на блусовете. А! Може би това е причина, но те пък като цяло не изобилстват в тези заведения.
Вариант 2 - ако са си нормална двойчица, в общи линии балансират между желанието на всеки да скъса синджира, но да държи половинката си на такъв. Това желание се скрепя чрез размяна на служебни целувцичи, като междувременно се оглежда както конкуренцията в заведението, така и обектите, предполагащи лек флирт, тръпката от който евентуааално да се пренесе в попрашасалите отношения на въпросната двойка. Мила картинка.
Празнуващи.
Тук имаме една и съща ситуация с различни лица, според повода (рожден ден, служебно парти, моминско – ергенско парти и др.). Ситуацията в общи линии се изчерпва с това, че въпросната група като цяло няма опит в нощния живот и обикновено бързо-бързо се освяткват. Тогава сме свидетели на момичета, които се раздават като за последно с вечерни рокли, без обувки и по скъсани чорапи, които куфеят с коси, все още хванати на кок (!), и на момчета, демонстриращи рошава плът под полу-разкопчаните си ризи и полу-изсулени вратовръзки. По тях висят гирлянди (ако са от рожден ден), остатъци от заешки ушички (ако са от моминско парти), размазан грим по момичетата, петна с неизвестен произход – при момчетата. Тук обикновено има и балони за разкош, с които всички останали в заведението се забавляват (освен, че се забавляват и на гърба на въпросната група празнуващи). Често миришат на манджа, защото преди това са били в някоя кръчма. От тези купони нерядко в последствие се създават семейства.
Единаци.
Обикновено са мъже. Излизат сами. Пият сами. Танцуват сами. Тръгват си сами. Не се интересуват от другите и в същото време са наясно с всичко, което става в заведението. Категорията може да се похвали със сериозни професионалисти, които като полубожества владеят положението отвсЕкъде. Другите ги харесват, но се притесняват от тях. Затова по-често злословят по техен адрес. При евентуално приобщаване към някоя група, единакът автоматично стават неин лидер. Тук изключение са само прохождащите в това поприще, които от една страна са в период на опознаване на себе си и зависимостта си от собствения си срам пред тълпата, а от друга - още търсят границите на алкохолната си поносимост, тъй като рискът от самостоятелно тихо очистване и заспиване на бара при тях е голям. Но... това са грешки на растежа и минават с времето.
Споменах Бара – само ще вметна, че барът, барманите и барманките са съществена и много важна част от мястото, наречено рок заведение. На тях обаче знам, че заслужено е отделено специално внимание в статията и аз няма да ги коментирам. Ще им кажа само “Наздраве!”
Баси детайлния анализ!
Вероятно пропускам някой, но пък това ще даде възможност на четящите и коментиращите да допълнят, което ще направи статията по-интерактивна (нали така е съвременния термин). И ще ни даде повод да си пообщуваме...
Защото както тук, така и навсякъде, социалният индивид, наречен човек, има неизменна нужда от общуване със себеподобни. Така е сега, така е било и преди 10 години, така е било винаги (нищо, че в днешно време общуването, струва ми се, е ощетено от един особен принцип, който заслужава отделна статия и на чист български се изчерпва с израза "save side").
Последите две изречения важат с пълна жица, пардон – сила и за рок заведенията!
Let’s get rock!
Показах ви мястото, където се свири (Бар и Барман), запознахме се с публиката (Фен), време е да чуем и Групата! Ето защо в края на този спонтанен анализ на столичния рок-живот осветявам лицето на Твореца. Той (в случая Тя) се нарича Светлана и е вокал на рок-групата SEVI . Известни са с това, че залагат на авторска музика, имат стил и цялостна концепция за шоу и представяне, и се опитват да са професионалисти, т.е. да се изхранват с това, което работят.
Къде, кога и как се свири рок в столичните заведения?
В днешно време, когато вече не е достатъчно просто да си талантлив музикант, за да си успешен, а музикалния бизнес в България (с извинение към думата бизнес) претърпява най-тежките си времена, все още идеята да отидеш на рок клуб и да чуеш любимата си банда носи своята магия. Все още много хора предпочитат живото изкуство пред това да консумират емоции през монитора на компютъра си.
Къде, кога и как се свири рок в столичните заведения вече също е въпрос с много отговори.
Правилото за петък вечер според мен отпадна. Всеки един ден може да се превърне в успешна дата за концерт (неведнъж сме доказали това) и да привлече много посетители стига да има дотатъчно фактори на лице:
Като че ли хората се поизнежиха малко и за да посетят такова заведение в столицата, самите те налагат доста изисквания. Локация, цени, персонал, атмосфера, опции за пушене, озвучаване, други атракциони (джаги, дартс, билярд и т.н.), тоалетни, транспортни алтернативи, храна, други заведения и забавления в района и т.н.
В София, макар афиша да изобилства от събития, останаха малко качествени рок заведения, в които да можеш да се насладиш на пълен ентъртейнмънт и от страна на клуба, и от страна на музикантите.... Някога имаше строга селекция на групи, която намаляваше риска от слухови увреждания, но днес всеки може да свири, стига да е готов да направи компромис със заплащането си.
Другото нещо, което се промени във времето, е отношението на част от публиката към артистите, както и на собствениците и персонала на рок заведенията. На много места липсва респект и радост в очите им, няма го възхищението и ентусиазма, които те карат да дадеш всичко от себе си на сцената.
С това отговаряш на въпроса ми "Кой, с кого и защо посещава столичните рок заведения"... А цената?
Сливам отговорите, защото така ми тече мисълта. Цената е субективен фактор и е различна за всеки един от нас. Определянето ѝ зависи от това каква е целта и нагласата ти към музиката. Всяка млада банда, опитваща се да изживее Rockstar амбицията си, неимоверно остава разочерована в един момент. За нас музиката е начин на живот, комуникация, любов, мисия, свобода, а не алкохол, наркотици, секс, слава, хоби, разтоварване и т.н. Ние поехме риска от самото начало да представяме пред публиката основно авторските си парчета, което направи пътя ни много по-труден и трънлив, но и много по-интересен, стойностен и значим за нас. Приехме музиката като професия и се изхранваме основно от участията си, което ни дава допълнителна мотивация и в творческия процес, и в промотирането си. Според мен всеки артист има възможността да се изхранва от професията си не по-лошо от останалите, но не всеки е готов да плати цената за това. Нашата професия не се различава много от другите. За нея също са необходими подходящо образование, търпение, отдаденост, самоусъвършенстване... Единствената разлика е, че на края на месеца не те чака сигурна заплата.
Различават ли се столичните рок-заведения с нещо по-така, или и там чалгата успя да се промъкне и трайно да се настани по масите. Използвам "чалга" като метафора, разбира се.
Рок заведенията винаги се различават от останалите с един свой особен колорит, който провокира не само посещениението им от феновете на родните банди, а и от редица всеслушащи или търсещи разнообразието хора от различни поколения. Плейлистите изобилстват от рок, блуз, метъл, алтърнатив и производни от 50-те до днес, като единственото тъжно е, че съотношението между БГ и чужди изпълнители е в полза на чуждите. Пускането на роден рок и метъл по баровете има своите предимства и недостатъци, и дори крие известен търговски риск, но дава стимул и кураж за развитието на сцената и трябва да бъде насърчавано.
Масовото обедняване, технологиите, интернет, са основните врагове и приятели на музикантите в България и по света. Всички знаем как се промениха нещата с навлизането на технологиите в дома, в офиса, в джоба на всеки. Тези фактори направиха хората по-мързеливи и капризни, сервирайки им цялото световно творчество на тепсия, без дори да се налага да стават от стола. От друга страна, дадоха голяма алтернатива на нас, артистите - да прекосим морета и океани, да правим интервюта по целия свят и да разпространяваме творчеството си безплатно, седейки на същия този стол.
SEVI имат пресен клип, в който са вложили много старание и лични емоции. Докато го гледате, аз ще опитам да обобщя всичкото това текст по-горе.
- къде, кога и как се свири рок в столичните заведения
- къде, кога и как се пуска рок в столичните заведения
- кой, с кого и защо посещава столичните рок заведения
- каква е цената и струват ли си столичните рок заведения
Каква е целта на поредното ми словоблудство:
- да си сверя часовника, десет години по-късно, променил ли се е профилът на типичните групар, рокаджия, фен и групийз
- да вкарам в "схемата" един нов персонаж - този на бармана
- да тествам породата - дали вярва в каузата, или просто чалгата се е настанила трайно и в метъл-храмовете на Татковината...
Преди десетина (или пък двайсетина) блажени години, когато рок'енд'ролът беше не особено млад, но пък достатъчно искрен, нескромната ми личност жулеше яко хеви метъл, блуууз и даже се опитваше да Ал-Джазииира. Кавърите се лееха из ведро, а авторската музика се трупаше в албуми. Хората, с които извършвахме горепосоченото, бяха на по 20 години и освен, че се забавлявахме, дори си вярвахме!
В какво ли?
Не, не бяхме толкова глупави да смятаме, че само с музика може да се живее и че публика и медии ще ни носят на ръце, но бяхме убедени, че това, което правим не е напразно!
Дефинирай "напразно", ще кажете...
Дефинирам:
действие, ситуация или усещане, довели до значимо личностно израстване, подпомогнало адекватното световъзприятие, и не на последно място - сблъскала АЗът с пълен набор от MUST HAVE житейски ситуации.
Разбира се, и тогава имаше фалш и хора, които свиреха и слушаха, за да се харесат на мацките... Обратното също важеше - върли "фенки", които не бяха с нас заради музиката, а за това, да се закачат като бижу за някой групар и блещукайки от ухото му, да паразитират по своя си начин.
Това са нормалните човешки слабости и не (само) за тях искам да си говорим с моят гост. ТОЙ е всъщност ТЯ, а ТЯ са всъщност ТЕ...
Какви ги говоря ли?
Просто ще задавам въпроси на няколко персонажа, като сред тях са барман (жена), фен (пак жена), музикант (познахте - жена), като до края на този материал може да включа още някоя... жена, разбира се.
Защо все жени ли?
Познайте...
Барманът в нашата история ще има функцията на справедлив съдник. Противно на общоприетия етикет в повествованието, вместо в края да изрече тежка присъда и мъдро да намести очилата си, ще ѝ дам думата още в началото. Бих желал тя да определи тоналността и темпото на това парче. В разговора постепенно ще пускам и инструментите на Фенът и Музикантът, за да може към края всички мощно да изтрещят, а Хедбенгърът (май тази роля ми приляга) да ги поеме и трите, скачайки от сцената...
За повече мистичност, изпълняващата длъжността барман пожела да остане анонимна. Красива е, умна е, но реши, че светлините на сцената са по-подходящи за другите две дами. Уважих желанието ѝ и зададох горните въпроси. Тя започна с нежна увертюра...
Та, така... Дойде и поредната неадекватна неделна сутрин, в която все още не съм си легнала, но реших, че по-адекватна няма да стане и е време да отговоря на въпросите. Предварително моля за извинение за неточности в изказа, липса на логика и механични грешки. Както казах, още не съм спала, а и все пак е неделя.
Добро утро!
Кога, къде и как се свири рок в столичните заведения?
Зависи от заведението. Някои залагат на петък и събота, ако са силни групите, но преценяват и ако не ги устройват евентуалните приходи, правят концертите в четвъртък или неделя. Това малко не го приемам, защото все пак трябва да се даде шанс на всеки, стига и самата група да е отговорна към събитието си и коректна към клуба.
В заведението, в което работя, няма значение дали музикантите ще доведат 10 или 110 човека. От финансова гледна точка има, но се дава равен шанс на всички - без значение възраст, стил (естествено, говорим за РОК заведения), популярност и т.н.
Кога, къде и как се пуска рок в столичните заведения?
Ако трябва да сме честни, рок заведенията стават все по-малко. Не визирам тези, които се появяват за година две и изчезват в нищото, защото няма посещаемост. Напоследък става все по-модерно да се ходи в по-комерсиалните заведения, а клубове, които са с по 10 годишен стаж и нагоре, биват отритнати, защото "са демоде".
Има различни типове рок клубове - такива, в които да отидеш да слушаш хубава музика и да пиеш по кафе/бира през деня с приятели, и такива, в които отиваш и да хапнеш, наслаждавайки се на яка музика, действаща благоприятно на чревния ти тракт. Това са тези, комерсиалните (модерни) заведения, в които хората намират утеха след след дългата и тежка работна седмица.
И стигнахме до последния тип Underground клубове (в който аз лично работя от вече 3 години), тъй наречените "демоде" клубове, в които никой няма да дойде, ако не е за точно конкретно парти/концерт, или не е приятел на някого от персонала. Тези клубове са един вид антики, а в същото време музикантите получават най-голямо уважение и свобода, точно в тук, защото отдавна са минали предиода на "прохождане" и са изчистили максимално концепцията си.
Тъжното е, че в България метъл и рок сцената е малка, има малка посещаемост, хората рядко са отворени да чуят нещо ново и непознато. Може би защото му нямат доверие или защото приемат, че е българско, а ние какви ли музиканти сме... Тъжния факт е, че по-голямата част от фен базата на групите са именно техни приятели. Ето, снощи при нас имаше страхотна банда от Перник, които правят най-добрите кавъри на Trivium, които съм слушала (а за 3 години все съм послушала)... Момчетата РАЗБИХАААА! Можете ли да познаете колко човека беше публиката?
4!
ЧЕТИРИ!!!
Съжалявам, но това е непростимо!
Не мога да приема, че хората не могат да дадат шанс на своите музиканти и 5 лв за вход са проблем. Чувала съм и репликата "когато се научат да свирят, тогава ще им дам 5 лв за вход", без човека изобщо да е чувал дадената група. Иначе са готови да се изръсят 160 лв за билет, за да могат да са най-отпред на някой фестивал... А това, че качеството на звука и на музиката ще са на много по-ниско ниво е съвсем отделен въпрос - все пак онези са световно известни, а нашите музиканти кучета ги яли...
За какво не сте дали 5 лв ей така? За кутия цигари? За гаден сандвич от някоя бензиностанция, хапнали сте два пъти и сте хвърлили 5-те си лева в кофата, защото миришат на ходещ ужас? Малко са хората, които рискуват свободната си вечер, с опознаването на нещо ново...
Кой, с кого и защо посещава столичните рок заведения?
Клиентите искат да бъдат ухажвани и да се чувстват привилегировани. Знаете ли колко пъти съм получавала комплимент, усмивка или бакшиш, само защото съм направила нещо специално за клиента, или съм му подготвила бирата, която ще купи, още преди да е стигнал до бара? А знаете ли как са ми вдигали скандал и са искали да говорят с управителя, защото съм върнала 20 ст на по 1 и 2...?
Клиентите са като музикантите - техните дупета също трябва да се целуват, все пак от тях ни зависят парите, но и те трябва да знаят границите и да не ги прекрачват, защото все пак са на моя територия! Колкото и клиентът да има право, барманът винаги може да е отгоре, ако реши, че си струва да се закачи.
Каква е цената и струват ли си столичните рок заведения?
По мои лични наблюдения няма особено голяма разлика в музиканти, клиенти и заведения... Разликата се изразява по-скоро в количеството татуси, обеци, кожени дрехи и топирана коса, т.е. модните тенденции и то не съвсем.
Тук е мястото да включа и Дъ Фен.
Не, името не е китайско. Казва се Лора и е наистина фен! С характер.
Умее да се забавлява, да цени и уважава, но по-добре да не сте ѝ насреща, ако реши да яхне метлата...
Лора, дай с теб да го метнем в стил freeride. Пускаме крана, пък каквото изтече.
Спомням си първата мисъл, която разколебаваше всеки път порива ми да напусна София и да заживея при морето: "А как ще дивея с любими банди на живо просто ей така, когато поискам?
Е, това беше твърде отдавна, нещата се промениха значително и може би е време към днешна дата отново да преразгледам посоките, но това е друга тема. Мисълта ми беше относно мотивацията "група на живо" и с още по-голяма сила "рок група на живо".
В моя случай това не е концерт обаче. Странно, но никога концертите на са ме изкушавали, въпреки всеобщата еуфория на всички преди и след тях. Не, не че съвсем не си падам - винаги "е яко", но аз обичам по-късата дистанция, когато говорим за споделени удоволствия.
Хм... последното е вярно, но неизчерпателно.
Рок клубът е по-небрежна работа. Обичам да не организирам времето, в което се забавлявам - искам точно тогава, когато ми се дивее, да се гмурна в нощта и да получа доза серотонин, ендрофин и там каквито други химии предлагат готините моменти. Да сме наясно – други химии не приемам (алкохолът ще го броим за еликсир).
Ако говорим за уикенда, в София винаги ще се намери от прилично до страхотно предложение по въпроса, а вече това важи в голяма степен и за други градове. Тук можех да дам нещо като списък и оценка на рок заведенията, но информацията е достатъчно достъпна за всеки, който се интересува, а оценката все пак субективна. А ако съм в еуфорична абстиненция по никое време (например в някоя чудесна понеделник вечер), задоволявам необходимостта си от експерименти и откриване на по-неизвестни, апокрифни, или ъъъ.... елитарни групи и места, които иначе не бих пробвала. Понякога изненадите са доста добри. Друг път – не, но аз по принцип мога да си се забавлявам и на новините (ако се наложи).
При всички случаи обаче, контактът на живо в заведение с готина банда си е "спешъл" изживяване. Имаш от всичко по много – виждаш своите хора, пиеш с тях любимото питие, танцуваш, без да се притесняваш, че ще изпуснеш някой уникален пироефект от сцената (ако беше концерт), пееш заедно с групата и всеки детайл от думите и музиката ги съпреживяваш с тях... на живо и сега! Е, малко по-така лирично се изказах, но това е положението – има лирика в цялата история! Особено, ако групата си струва.
А ако си ѝ фен - знаеш песните, харесваш музикантите, бил си и друг път на техни изяви, тогава спокойно можеш да умножиш горното поне по две.
Ти имаше по-особено мнение за думата ФЕН.
Да, пообсъдихме я и в частност нейното специфично и по-така специаааално разклонение ФЕНКА. Някак на мен не ми идва естествено да се отъждествя в тази рамка.
Защото?
Ох, абе винаги са ми евтинеели ужасно онези полу-отнесени, полу-влюбени, полу-недо...ни погледи на представителки на моя пол. От възрастта, в която още не са сигурни, дали не им се пишка, до възрастта, в която стръвно забождат поглед в чатала на изпълнителите и после (обикновено фъфлейки) се изсулват пияни от заведението. Ако пък са късметлийки, чакат 3-4 часа, за да получат евентуааааално няколкоминутна статистика, че са се разписали в календара на едикой си.... Е па по-сложно не можах да го кажа.
Добре го каза. Поне аз го разбрах.
А и малко съм всеядна откъм музика. Водя се рокаджийка, защото това е музиката, която обикновено си пускам, когато изборът е мой и защото обикновено ходя по рок заведения. Но аз обичам да обичам, не обичам да отричам. Слушам почти всякакъв стил, стига самата песен да ми харесва.
Не съм типичен фен на никоя конкретна група – най-малкото въобще не си правя труда да помня имена на песни и изпълнители, камо ли кой албум кога е издаден, кои песни включва, вокалът кога се е дрогирал за последно, в кое метро е написал текста към еди коя си песен, кога и къде и следващият концерт на групата и други подобни значими факти. Anyway, знаете как са феновете на групите и меломаните.
Разправям ви моите наблюдения в качеството си на фенка на удоволствието да бъдеш в рок клуб особено, ако той е с рок група на живо.
Опит за връщане в сценария - кой, с кого и защо посещава столичните рок заведения?
Забелязала съм няколко основни типажа:
Постоянните клиенти.
Група от хора, мъже и жени, които не си общуват извън заведението, не знаят почти нищо един за друг, но знаят, че всеки петък например, като отидат еди къде си, ще се видят и ще се забавляват заедно. При тях са силно изразени гръмките наздравици, прегръдки и здрависвания, сякаш не са се виждали от години, и други подобни социално обединяващи ритуали, които ги правят едно мини общество. То, от своя страна, разбира се, притежава всички познати нам йерархии и роли на глутницата. Освен това е скрепено с две здрави сили – свободата на анонимността и неопетненото харесване. В това общество има 100% лицемерие и 100% искрено харесване, което води до 100% гарантиран купон и готини емоци, каквито в светлата част на деня обикновено му липсват. Признавам, че членувам в няколко такива общества – понякога и за кратко.
Фенки.
За тях нямам какво повече да кажа, прочети по-горе.
Фенове.
Сериозни хора. Някой път обаче при тях е валиден вицът за камилата. За тези, които още не го знаят, воала:
"Пътува бедуин с камилата си през пустинята дни наред. И вече много му се до...ло. Обаче наоколо - само камилата. Настанил се зад нея той и аха-аха, ама камилата мърдала. Въртял, сукал, ама не може да я докопа. В един миг, като мираж, към него се приближила красива блондинка, която с влажен поглед, мило му се усмихвала. И бедуинът в несвяст от радост казал – Ох, абе я подръж тая камила, че нещо много мърда!”
Та, те така....
Свалячи.
Нормални индивиди от мъжки пол, които като цяло предпочитат рок музика, но са в заведението, за да се докопат до ласките на някоя представителка на женския. Не са особено претенциозни, налитат на тези, които изглеждат най-надеждни за бърза оферта. Обикновено черпят момичето една бира с последните си 2.50лв.
Е..чи.
Агресивни мъжки единици, които искат секс и знаят как да го постигнат. За да заложат на сигурно, обикновено не си губят времето в танци и почерпки. Пристигат почти трезви в интервала от 2ч. до 4ч. (някои от тях дори са си поспали дотогава) и обират най-доброто от това, което е останало нераздадено. То обикновено си е и най-доброто за вечерта. Музиката не им пречи.
Случайни минувачи.
Самите те не знаят защо са дошли. Най-често причината е, че някой ги е довлякъл, докато са се чудили, къде да акостират тази вечер. Тръгват си бързо и нерядко с думите – “Еееее, копеле, за к’во ни доведе, глей колко е тъпо, казах ти да ходим в Планета!”
Двойки.
Според времетраенето на връзката им се делят на два основни типа:
Вариант 1 - ако са съвсем отскоро, се натискат и целуват почти постоянно. Не е ясно какво, освен ексхибиционизма ги е довело в заведението. Танцуват на блусовете. А! Може би това е причина, но те пък като цяло не изобилстват в тези заведения.
Вариант 2 - ако са си нормална двойчица, в общи линии балансират между желанието на всеки да скъса синджира, но да държи половинката си на такъв. Това желание се скрепя чрез размяна на служебни целувцичи, като междувременно се оглежда както конкуренцията в заведението, така и обектите, предполагащи лек флирт, тръпката от който евентуааално да се пренесе в попрашасалите отношения на въпросната двойка. Мила картинка.
Празнуващи.
Тук имаме една и съща ситуация с различни лица, според повода (рожден ден, служебно парти, моминско – ергенско парти и др.). Ситуацията в общи линии се изчерпва с това, че въпросната група като цяло няма опит в нощния живот и обикновено бързо-бързо се освяткват. Тогава сме свидетели на момичета, които се раздават като за последно с вечерни рокли, без обувки и по скъсани чорапи, които куфеят с коси, все още хванати на кок (!), и на момчета, демонстриращи рошава плът под полу-разкопчаните си ризи и полу-изсулени вратовръзки. По тях висят гирлянди (ако са от рожден ден), остатъци от заешки ушички (ако са от моминско парти), размазан грим по момичетата, петна с неизвестен произход – при момчетата. Тук обикновено има и балони за разкош, с които всички останали в заведението се забавляват (освен, че се забавляват и на гърба на въпросната група празнуващи). Често миришат на манджа, защото преди това са били в някоя кръчма. От тези купони нерядко в последствие се създават семейства.
Единаци.
Обикновено са мъже. Излизат сами. Пият сами. Танцуват сами. Тръгват си сами. Не се интересуват от другите и в същото време са наясно с всичко, което става в заведението. Категорията може да се похвали със сериозни професионалисти, които като полубожества владеят положението отвсЕкъде. Другите ги харесват, но се притесняват от тях. Затова по-често злословят по техен адрес. При евентуално приобщаване към някоя група, единакът автоматично стават неин лидер. Тук изключение са само прохождащите в това поприще, които от една страна са в период на опознаване на себе си и зависимостта си от собствения си срам пред тълпата, а от друга - още търсят границите на алкохолната си поносимост, тъй като рискът от самостоятелно тихо очистване и заспиване на бара при тях е голям. Но... това са грешки на растежа и минават с времето.
Споменах Бара – само ще вметна, че барът, барманите и барманките са съществена и много важна част от мястото, наречено рок заведение. На тях обаче знам, че заслужено е отделено специално внимание в статията и аз няма да ги коментирам. Ще им кажа само “Наздраве!”
Баси детайлния анализ!
Вероятно пропускам някой, но пък това ще даде възможност на четящите и коментиращите да допълнят, което ще направи статията по-интерактивна (нали така е съвременния термин). И ще ни даде повод да си пообщуваме...
Защото както тук, така и навсякъде, социалният индивид, наречен човек, има неизменна нужда от общуване със себеподобни. Така е сега, така е било и преди 10 години, така е било винаги (нищо, че в днешно време общуването, струва ми се, е ощетено от един особен принцип, който заслужава отделна статия и на чист български се изчерпва с израза "save side").
Последите две изречения важат с пълна жица, пардон – сила и за рок заведенията!
Let’s get rock!
Показах ви мястото, където се свири (Бар и Барман), запознахме се с публиката (Фен), време е да чуем и Групата! Ето защо в края на този спонтанен анализ на столичния рок-живот осветявам лицето на Твореца. Той (в случая Тя) се нарича Светлана и е вокал на рок-групата SEVI . Известни са с това, че залагат на авторска музика, имат стил и цялостна концепция за шоу и представяне, и се опитват да са професионалисти, т.е. да се изхранват с това, което работят.
Къде, кога и как се свири рок в столичните заведения?
В днешно време, когато вече не е достатъчно просто да си талантлив музикант, за да си успешен, а музикалния бизнес в България (с извинение към думата бизнес) претърпява най-тежките си времена, все още идеята да отидеш на рок клуб и да чуеш любимата си банда носи своята магия. Все още много хора предпочитат живото изкуство пред това да консумират емоции през монитора на компютъра си.
Къде, кога и как се свири рок в столичните заведения вече също е въпрос с много отговори.
Правилото за петък вечер според мен отпадна. Всеки един ден може да се превърне в успешна дата за концерт (неведнъж сме доказали това) и да привлече много посетители стига да има дотатъчно фактори на лице:
Като че ли хората се поизнежиха малко и за да посетят такова заведение в столицата, самите те налагат доста изисквания. Локация, цени, персонал, атмосфера, опции за пушене, озвучаване, други атракциони (джаги, дартс, билярд и т.н.), тоалетни, транспортни алтернативи, храна, други заведения и забавления в района и т.н.
В София, макар афиша да изобилства от събития, останаха малко качествени рок заведения, в които да можеш да се насладиш на пълен ентъртейнмънт и от страна на клуба, и от страна на музикантите.... Някога имаше строга селекция на групи, която намаляваше риска от слухови увреждания, но днес всеки може да свири, стига да е готов да направи компромис със заплащането си.
Другото нещо, което се промени във времето, е отношението на част от публиката към артистите, както и на собствениците и персонала на рок заведенията. На много места липсва респект и радост в очите им, няма го възхищението и ентусиазма, които те карат да дадеш всичко от себе си на сцената.
С това отговаряш на въпроса ми "Кой, с кого и защо посещава столичните рок заведения"... А цената?
Сливам отговорите, защото така ми тече мисълта. Цената е субективен фактор и е различна за всеки един от нас. Определянето ѝ зависи от това каква е целта и нагласата ти към музиката. Всяка млада банда, опитваща се да изживее Rockstar амбицията си, неимоверно остава разочерована в един момент. За нас музиката е начин на живот, комуникация, любов, мисия, свобода, а не алкохол, наркотици, секс, слава, хоби, разтоварване и т.н. Ние поехме риска от самото начало да представяме пред публиката основно авторските си парчета, което направи пътя ни много по-труден и трънлив, но и много по-интересен, стойностен и значим за нас. Приехме музиката като професия и се изхранваме основно от участията си, което ни дава допълнителна мотивация и в творческия процес, и в промотирането си. Според мен всеки артист има възможността да се изхранва от професията си не по-лошо от останалите, но не всеки е готов да плати цената за това. Нашата професия не се различава много от другите. За нея също са необходими подходящо образование, търпение, отдаденост, самоусъвършенстване... Единствената разлика е, че на края на месеца не те чака сигурна заплата.
Различават ли се столичните рок-заведения с нещо по-така, или и там чалгата успя да се промъкне и трайно да се настани по масите. Използвам "чалга" като метафора, разбира се.
Рок заведенията винаги се различават от останалите с един свой особен колорит, който провокира не само посещениението им от феновете на родните банди, а и от редица всеслушащи или търсещи разнообразието хора от различни поколения. Плейлистите изобилстват от рок, блуз, метъл, алтърнатив и производни от 50-те до днес, като единственото тъжно е, че съотношението между БГ и чужди изпълнители е в полза на чуждите. Пускането на роден рок и метъл по баровете има своите предимства и недостатъци, и дори крие известен търговски риск, но дава стимул и кураж за развитието на сцената и трябва да бъде насърчавано.
Масовото обедняване, технологиите, интернет, са основните врагове и приятели на музикантите в България и по света. Всички знаем как се промениха нещата с навлизането на технологиите в дома, в офиса, в джоба на всеки. Тези фактори направиха хората по-мързеливи и капризни, сервирайки им цялото световно творчество на тепсия, без дори да се налага да стават от стола. От друга страна, дадоха голяма алтернатива на нас, артистите - да прекосим морета и океани, да правим интервюта по целия свят и да разпространяваме творчеството си безплатно, седейки на същия този стол.
SEVI имат пресен клип, в който са вложили много старание и лични емоции. Докато го гледате, аз ще опитам да обобщя всичкото това текст по-горе.
Три дами, три гледни точки... тези три неща.
Е, с моята стават четири, но в случая е на заден план.
Убеден съм, че всяко поколение ще има шанса да изживее своите между 15 минути и 15 години слава, а музиката е задължителната част от това! Дали на сцената или пред нея, дали с мощен джангър или с изящна класика - все е музика.
А местата, където това ще се случва, са обречени на успех - няма технология, която да измести живия социален контакт! Или поне се надявам скоро да не бъде открита...
Е, с моята стават четири, но в случая е на заден план.
Убеден съм, че всяко поколение ще има шанса да изживее своите между 15 минути и 15 години слава, а музиката е задължителната част от това! Дали на сцената или пред нея, дали с мощен джангър или с изящна класика - все е музика.
А местата, където това ще се случва, са обречени на успех - няма технология, която да измести живия социален контакт! Или поне се надявам скоро да не бъде открита...
4.2014