Логично е августовският ми брой да се заформи много варненски. Този път е и много фотографски, защото и двата ми "зеленчука" се занимават професионално с това. И все пак, Лъки ще остане в съзнанието ми преди всичко като вокалиста на "Мюнхаузен".
Точно така - с Людмил Дончев ще си говорим първо и основно за музика.

Не искам да подценявам останалите ти качества, но наистина - асоциацията за името Лъки е фронтмена на Мюнхаузен... Познавам те (хронологично) първо като такъв.

Нормално. Бяха славни времена.

Дай да разкажем на по-малките колко славни бяха.

Годината беше около 1991-ва, а аз се мотах вече втора година след казармата си. Занимавах се с "практично-приложна фотография", т.е. основно снимане на сватби, кръщенета, абитуриентски...
По това време една от добрите варненски рок групи (Барон Мюнхаузен) си търсеха вокалист и аз се явих на прослушване. Взаимно се харесахме и така цели три години.

Скромно го раздаваш - кажи колко яко забивахте и как се раздаваше по сцената.

Е, това ти го казваш...:-)
За раздаването си прав, защото аз не се смятам за голям певец, но пък пея със сърце. На сцената се чувствам щастлив. Ако пък има и кой да ме слуша - джакпот!
Пичовете от групата бяха много добри музиканти и като цяло бяхме на ниво. По онова време свирехме основно американски рок и набързо скочих в октавите и стилистиката на Дейв Лий Рот и компания.

Къде бе - вие имахте и визуална прилика! Много хора ви се кефехме, при това заслужено.

Успешно ми поливаш нарциса...
Да, имахме доста фенове и това ни стимулираше да се раздаваме. То, по онова време май само това ни оставаше, защото от свиренето богати нямаше как да станем.

Е, всички бяхме така - свирехме за кеф и слава. Имах един приятел, който само заради мацките се научи да свири на китара и дори  успя да преодолее вроденото си чувство за липса на ритъм!

Герой, дано си е струвало!
А колкото до доходите от свирене - забрави. Не случайно всеки от нас се занимаваше и с друго - иначе стоиш гладен. То и днес не е много по-различно, освен ако не свириш на щат някъде и пак мизерстваш...

Май изтървахме зеленчуковото самоопределение.

Зодията ми е Риби и все ме тегли и в двете посоки. От една страна, бих казал, че съм ряпа - един артистичен неудачник. От друга, жена ми би казала, че съм лук - многопластов и реве на филми... Но пък лукът, като го сготвиш, спира да люти, т.е. зависи от средата и обработката. Може да напишеш, че съм една практична шматка.

Написах.
Защо се разделихте с Мюнхаузен?

Поомръзнахме си, а и видяхме, че в БГ няма финансова перспектива за музиката ни. През 1993-та, след като станах солов изпълнител, изненадващо започнаха успехите:
 - първо място на феста "Сарандев" в Добрич
 - второ място на варненския фест "Откритие"
 - десятката на "Славянски базар" във Витебск, Беларус.

Верно е била щастлива година.
А на "Златния орфей" как се озова?

През 1996-та, моя близка спечели първо място за изпълнител. Това много ме мотивира и на следващата година се явих и аз. Струваше си, защото спечелих първа награда за изпълнител (They won't go when I go на Стиви Уондър). С Криси Бояджиев пък спечелихме наградата на Съюза на БГ композитори.
По-късно, през 1999-та, с Ивайло Вакъвлиев се явихме с едно невероятно парче - "Спомен". Не взехме награда, но това е едно от най-хубавите парчета, които съм изпял!



И какво - талантлив, известен и беден?

Чак беден не, но недооценен. Като всички тук. Знаеш, че в БГ се цени дупедавството и дупелизството, а ако решиш да направиш пари, трябва да си в сивия сектор. Такива сме, или по-скоро такива са ни направили, знаеш кои...

Влизаш в "болните" ми теми, но ще стисна зъби и ще остана на музикална вълна.

По-добре се премести на фотографска, защото 2000-та се качих на корабите и шест години това ми беше основно занимание.

Да, знам за този период. Предполагам, продиктуван от финансови необходимости?

Разбира се... 1999-та се беше родила дъщеря ми, а мисля помниш, че това не беше най-добрата година у нас... Метнах се по круизните гиганти и даже се издигнах - станах шеф на англичани. Не им беше хубаво...:-)
В този бранш си имат традиция - снима се страшно много. Програмата на тези плаващи хотели е мега наситена и туристите имат меко казано излишъци от забавления. Ние ги дебнем и щтракаме. След това снимките се предлагат в галерии и който иска си купува. Тогава масовите цифрови апаратчета все още не бяха заляли света, а и нашите снимки си бяха про.

Значи доста си пообиколил покрай работата. Любимо място?

Стокхолм! Там хвърлих пъповете и на двете деца (София и Борис). Знаеш, че има места, където се чувстваш спокоен, сигурен, уравновесен и същевременно я има жегата... Стокхолм е точно такъв.

Добре де, защо се върна?

Ти как мислиш - семейство. Цялата несигурност около едно преместване - не посмях да поема този риск. И точно като теб, избрах по-малкото зло - като ще е БГ, поне да е София.

Където се занимаваш с?

Същото - снимам и пея. Нали знаеш старата приказка - "човек от пеене и педерастия не може да избяга"...

Е, поне съм спокоен, че при теб е само първото. Сърцето ти е в музиката. А към днешна дата тя е...?

Към днешна дата са два проекта - КАРАМЕЛ и JAZZ THE 2 OF US.
Карамел са стара формация, още от 1999-та, а аз съм с тях от 2009-та. Свирим мелодичен рок на добро ниво, но тази музика не се слуша по сватби и кръщенета. Имаме участия, но по-рядко.
Jazz the 2 of Us е новата ми любов, която съвсем платонично движим с Георги Илиев, китара. Идеята беше да правим авторска музика и кавъри, но всичко да минава през импровизации и експеримент. Засега се получава много добре и правим участия, основно в клуб МЕНТОЛ (Варна). Тази година ще започнем със сериозно свирене в цялата страна.

Да, слушах ви и наистина се получава много добре. Форматът е компактен, и двамата сте добри музиканти, репертоарът е класика. Сигурен съм, че с времето ще започнете да залагате и на вид шоу, основно върху импровизациите...

Като цяло, това е идеята. А с яденето ще дойде и още апетит.





8.2012