Долунаписаното стана факт, благодарение на принципа ПППСП (Приятел на Приятел Приятелски Сприятели Приятел)...  Ровичкам си аз из ФБ и какво да видя - група Жен-Шен спомената в авторска статия. Тъй като това име споделя има-няма 10 години от живота ми (та и до днес), нямаше как да не трепне сърДце юнашко и да не изчете всичкото текст. И така, от буква на буква, от ред на ред, попаднах на сайта Formalno. Там пък се включи един друг принцип - СМНГСН (Светът е Малък, а Ние Големи и Сме Навсякъде), и ето го резултата - разговарям с Боряна Тодорова, дъвчим мръвки, а около нас деца се борят с таблети.

Порових аз, поразгледах и ми хареса. Изкуство, критика, собствено мнение. Какво би допълнила към визитната картичка?

Formalno.com е on-line списание за горещите точки в културата и изкуствата, интересно разказани истории и критика. Всичко това е гарнирано с обилно количество снимки. То не е едно от многото, не е поредната страница, появила се в препълненото до пръсване интернет пространство. Това, което го отличава е авторството. Всеки материал е лично преживян и осмислен. Няма copy-paste.
Идеята ни беше мнозина да намерят при нас своето сутрешно съботно четиво. Представям си го като глътка въздух, открадната преди деня да стартира на пълни обороти, някъде преди закуската, или пък в спокойните следобедни часове. Всъщност, времето няма значение. Може да е и късно вечер, когато домочадието най-после е каталясало, и се е гмурнало в дебрите на съня. Eкип 3+1 (май станахме повече), отворен формат.

Дай да наредим картинката от 2011-та.

Годината е правилна, месецът декември. След като напуснах вестник "Народно дело", реших да последвам легендата си (по Коелю) и да се занимавам с това, с което най ми се занимава. Завършила съм културология. Подвизавам се като журналист вече близо 12 г. Визията ми за периодично издание, в която искам да работя, не се връзваше по перфектния начин с поверените ми ангажименти във вестника, вкл. и "общински репортер"... Години наред, в качеството си на редови репортер, а последствие и на редактор, знаех какво искам. Разбира се, това не ми помогна кой знае колко. Оказа се, че не е достатъчно ти да си наясно, ами хората, за които работиш да ги схващат нещата. Исках да направя онлайн-медия (списание), където да пишем аз и емоционално ангажирани колеги. Да не зависим от реклами, да не сме длъжни на никой и обективно да почукваме по клавишите поне два пъти в месеца (такава е периодиката на Формално).

Добре казано. А получи ли се?

Получава се! Бавно, трудно, на моменти тегаво, друг път по-бързо. Със сигурност не е лесно, но сме оптимисти, а и знаем какво искаме.

Убеден съм! Затова свързах "делото" ви с oнзи скеч от "Улицата" - за културата и бахура. А като казах "делото ви", кои сте виe?



Започнах го сама, с финансовата подкрепа на съпруга ми. Първият човек, на когото предложих да се присъедини, беше Зорница Кънчева, бивш колега от университета, а последствие и от вестника. Заедно сме в това начинание от самото начало. Тя е "пътешественикът" в екипа. С приятеля си живеят в Сърбия и обожават да пътуват. Завършила е журналистика и културна антропология, като в момента дори пише дисертация. Осен това е и редактор. Без нея съм за никъде.
Другият в екипа е Веселина Ангелова от Пловдив. Счетоводител, "объркал" професията си. В нормална държава би била успешен писател - поезия, разкази, един роман ("Пясъчен часовник"), в момента пише втори...
Соня Врайкова е нашият фотограф. И за разлика от повечето интернет издания, имаме коректор - Силвия Пенева. Не си позволяваме да пуснем текст, преди да е минал през нейните очи.

А къде остана Златков?

Веселин Златков е меломанът. Той води музикалната рубрика. Разбрах, че сте приятели от деца?

Мда, затова споменах и принципа СМНГСН... Ако знаеш колко простотии сме направили заедно, ще усетиш долната си челюст някъде около пъпа! Освен това е първият басист на Жен-Шен, т.е. него мога и аз да го представя, но сега ти си на фокус.
И какво - културата, или бахура?


Това е почти като Ту би, ор нот ту би... за по-земните може да звучи и като яйцето и кокошката. Стартирахме с големи планове - седмичник, висок рейтинг, абонамент, хартиен вариант... Продължихме с реалистични очаквания - два пъти в месеца, без реклами, авторски материали, адекватна и градивна критика. Настоящето е нещо средно между двете, но с особено мнение.

Т.е., ако отново заема от "Улицата", има ВЯРА, но има и ИЗНЕ?

Ами, нещо такова.
Нещата вървят, но не с темповете, които очаквахме. Идеалистичният и некомерсиален принцип на съществуването ни не отговаря на масовата нагласа за платена и поръчкова журналистика. Сферата ИЗКУСТВО, или както казваше пренебрежително мой редактор изкуФство, И КУЛТУРА не е като криминалните новини, или поредния бабаитлък на Бойко Борисов... не предлагаме хляб и зрелища. Работим с лимец и мисловна гимнастика.

Как се справяте с мелиоративните мероприятия около нарциса на българския творец?

Трудно. Авторите у нас са много чувствителни. Не търпят на критика (дори да е градивна), обидчиви са и убедени в собствената си гениалност. Това много затруднява работата ни, защото обективността често обтяга отношенията творец - критик. От друга страна, по-умните успяват да се огледат в огледалото и formalno (или не) да излязат от ситуация.

А защо "Формално"?

Че защо пък не? Харесва ми. Тази дума има колкото положителни, толкова и отрицателни тълкувания, т.е. съдържа нужния баланс. С нея можеш да се заиграваш. Звучна е. Лесно се помни. Богата е на значения и нюанси. Дълго време я търсих и когато я открих, усетих, че това ще е.

Т.е. успели сте да се "ниширате" като онлайн-периодика, в която все още може да се срещне градивната критика. Как ще вървят според теб нещата в бъдеще?

Опитваме се да търсим различни варианти, с които да популяризираме себе си и дейността си. Около сайта "кръжат" и други автори, студенти, непрекъснато търсим нови. Имаме тематични броеве, постоянно сверяваме часовниците и търсим варианти за достъп на четящите до пишещите. Знам, че повечето чукчи са писатели, но все още се срещат и читатели :-)

И аз за това се сетих. Всъщност, няма как да не се. Formalno има съдържание, просто то заслужава и трябва да стигне до по-голяма аудитория. Затова и се опитвам да дам своите 5 стинки по темата.

Мисля, че успя, за което ти благодаря.





07.2014