50
Това ще бъде една по-различна история.
Ще си говорим с някой, който знае как да манипулира, обезвреди, осакати или убие ситуация, дзвер, човек или международно положение. Един такъв усмихнат, добронамерен, а ако реши да приложи наученото, ще успее да събере тленните ви останки в дамска чанта, като остави място и за парфюм. Обучавали са го да прави диверсии, да извлича информация, да сваля и качва правителства... Луда работа!
Поради естеството на информацията (classified) името и личността му ще останат тайна. Може би за добро.
Няма да говорим къде, как и кога е роден и израсъл. Прехвърляме се директно в края на 90-те, когато един ученик от България решава да прелети океана и да поживее и завърши средното си образование на разменни начала в USA.
Прелита, поживява, завършва и отговаря на въпроса ми...
Как горе-долу се развиха нещата в началото?
Озовах се Midwest, в едно градче, където всички ученици от гимназията бяха малко над 100 човека. Всеки познаваше всеки, повечето бяха роднини, а когато се появих там, ме гледаха като извънземен. Плюсовете на тази ситуация са, че много от девойките имаха по-нездрав интерес към скромната ми личност. Разбира се, аз се възползвах от това, но между сеансите се запознах с бъдещата ми съпруга и там нещата се оказаха сериозни.
За девойките разбрахме. Как се държаха с теб възрастните?
Супер учтиво, добронамерено и гостоприемно. Митове са това за българското гостоприемство - да видите тяхното! Може би, защото беше малко градче, а не задъхан полис, но бях приятно изненадан.
Настаниха ме в къщата на един от най-богатите земеделци в района и в радиус от 40 км ми беше предоставена свободата да правя каквото си поискам. АТВ-та, моторчета, колелета, пушки, простотии - абе, имах всичко на разположение. Той имаше и четири дъщери, но там внимавах да не сгафя, че точно бях пристигнал... Не, че не ме изкушаваха.
Абе, ти сега ще запалиш всички да емигрират там. Ще стане като онази сцена в Love actually, когато момъкът се разходи до Щатите и го налазиха едни манекенки - само, защото беше чужденец с британски акцент...
Може и да не ми повярваш, но беше точно така. Па макар и българин с акцент от Източна България.
Я остави акцентите и да се върнем на повествованието. Спомена бъдеща съпруга?
Да, това беше доста спонтанно решение няколко години по-късно. Типичната гимназиална любов.
Щом е по-късно, те връщам на хронологията. Какво стана след гимназията?
Стана весело... Връщам се аз в БГ, да си изкарам едно лудо лято и да убедя нашите да финансират Университета ми в Щатите. Парите стават факт (9000 $), но никой не предвижда ситуацията, че аз с толкова пари и още три месеца до отлитането нямам никакъв шанс да ги опазя! Лятото беше толкова лудо, че бях назад със 7000 $ и едва спасих останалите... На родителите спестих фактите и с доста въпросителни в главата излетях за USA. Бях решил да работя няколко месеца, за да събера липсващата сума и да започна следването.
И как беше - проработи ли The American dream?
Странното е, че сега като се замисля, наистина проработи. Тогава в Бостън не ми изглеждаше толкова розово, но явно сценарият за мен е бил такъв.
Я разкажи за гетото.
Когато кацнах, трябваше бързо да си намеря работа и започнах като разносвач на пица. Тъй като нямах право да работя, а бях с едни 7000 $ на червено, директно се абонирах за черния пазар. Шефът ми беше един турчин с малка пицарийка, която обаче покриваше всички тежко криминални квартали - черни, мексиканци, ирландци... На година правеше поне по милион в зелено и беше поел риска. Всъщност, рискът беше върху разносвачите, защото малко преди да започна там, бяха застреляли трима от работниците му.
Искаш да кажеш, че това от филмите все пак е истина?
100%!
В черния квартал местната банда (gang) редовно си правеха т.нар. "кръщене" на новите членове (initiation), като това значеше да се убие човек, за да може пикльото да се докаже пред старите кучета. Казвам пикльо, защото това бяха наистина едни треперещи мухльовци, но пък държаха оръжие. Да застреляш разносвач на пица беше доста удобно - поръчваш на определен адрес, колата идва, човекът излиза (удобно непознат) и стреляш. Три в едно - минаваш теста, хапвате пица с приятели и имате кола за палене...
Знаеше ли в какво се забъркваш?
В началото не. Освен това имам уникалната способност да взимам меко казано странни решения... Просто ме привлича екшъна, такъв съм.
Когато ми казаха какво се случва, започнах да ходя с един голям нож (за рязане на пица) и дори успях да вляза в ситуация.
На едно от повикванията отивам на адрес и отдалеч си личеше, че е засада. На втория етаж няколко черни ми викат "Come, snowflake" (снежинка), а аз звъня на дадения номер и не вдига никой. Излязох от колата с пицата и с този нож, а онези ми подвикват... Колко ли ми е бил акъла и шанса да се изправя срещу пистолет? Може би ме е спасило по-латино излъчването ми, защото съседният квартал беше на латиноамериканци, а двете групи избягваха да се гърмят едни-други.
Иначе имаше и комични ситуации. Едни пичове нямаха пари. Аз държа пицата и гледам тъпо, те си държат онези работи и гледат още по-тъпо. Накрая се разбрахме, че и тревата е конвертируема валута...
Всяка неделя цялото чернокожо семейство задължително ходи на църква. Баби, дядовци, малки деца - събират се да обядват, поръчват пица, а преди това яко са се напушили. Отварят ми вратата, а вътре смърди на трева... После песни и танци с пастора - голям купон!
Добре де, къде е полицията, къде е великата американска държава, която стои зад гражданите си?
Не е в тези квартали. Тук се знае, че след 17.30 се пускат металните решетки и по улиците излизат "плъховете". Полицията е в цивилни коли и ако я има, гледа да не се набива на очи. Явно водят техните си разследвания, но не се месят на улицата. Унифирмените и колите с бурканите или ги стрелят, или най-малкото ги целят с бутилки!
Направо не ти вярвам!
Както искаш. Аз също не можех да повярвам, но когато на едно кръстовище ми опряха нож в гърлото през отворения прозорец, подадох пиците без много обяснения... Няколко дена след това, чакайки да пресека една улица, хлапе с треперещи ръце ми извади пистолет. Беше го страх повече от мен, но и там някакси ми се размина.
Между другото, статистиката казва, че пистолетът е по-малко опасното оръжие от ножа. 85% от огнестрелните оцеляват, докато от наръганите с нож само 40%.
Май бавно, но сигурно навлизаме в милитарито...
Е, преди това е криминалното право. Това ми беше желанието за Университета.
А как си опази парите?
В банка. То и там имаше цирк, защото като отидох да си отворя сметка и разбраха, че съм българин, ме погледнаха, все едно бях Осама. После разбрах, че в същата банка българска криминална група е източила над 3 милиона $ с чекови измами... Влязох им в положение на хората и отидох на друго място.
За колко време събра липсващите 7000 $?
Интересно, че стана бързо. В пицарията работех много - по 80 часа на седмица и вадех добри пари. Не съм и спестявал много, защото поне веднъж в месеца се срещахме с мацката по разни романтични места. Накрая взехме, че се оженихме и аз се нанесох в Университета с криминалистика.
Тази част я прескачаме, защото всички сме гледали "От местопрестъплението", а ти спомена, че филмът е много близко до реалността. Минават 3-4 години и пред теб отново изниква дилема.
Да, дилемата се наричаше Полицейска академия, но не филма, а истинска. Това се случи в последната година от следването ми. Тук рязко си пролича силната държава - дават ти мега изгодни кредити и всякакви екстри, ако решиш да учиш и да се занимаваш с това. Инвестира се адски много в милитаризацията и не се жалят средства!
Предполагам, че не си се замислил много?
Никак.
Пусни някоя пикантерия от този период.
Най-колоритно беше, когато в града ни настаниха около 300 бежанци от Босна. По-късно се оказа, че това са най-обикновени цигани, които буквално разказаха играта на района. Започнаха да изчезват табели, огради, жици - ометоха всичкото метал! От близка до нула криминогенност, този показател скочи в пъти. Нанесоха ги в един блок, който заприлича на гето. Отделно, тепърва към тях ще се присъединяват нови и нови бежанци...
Тогава ми вървеше стажа и аз бях с патрулиращите полицаи. Те не можеха да повярват, че това се случва на града. Обясних им, че тези не са босненци, а цигани и си имат типичните цигански правила - цар, детски сватби, кражби и побоища... Горките американци се видяха в чудо, а лошото е, че тепърва ще им се стъжнява положението.
Друг интересен случай беше при едно от обученията, когато целта на групата беше да освободим заложници, охранявани от трима терористи. Ние бяхме три екипа от по шест души, а "терористите" бяха реални действащи SWAT-тове. За целта бяхме въоръжени с едни специални гумени куршуми (sim rounds), които боядисват и са доста болезнени. Тук е мястото да уточня, че си имахме една класна издънка - чернокож колега, който винаги успяваше да прецака яко положението. В случая го сложих последен, за да не създава проблеми.
Съотношението на силите беше 18:3 и бяхме напълно сигурни, че победата ни е в кърпа вързана. Нахлуваме ние от три страни, движим се в колона по всички правила и познай какво стана - онези SWAT-тове се накачили с едни въжета за тавана и ни засипаха с изстрели отгоре. Докато реагираме, ни изтрепаха като пилци. А наш черньо отзаде крещи като луд и със затворени очи стреля напосоки - предимно в гърбовете ни! От шест души отряд, четирима ги свали той... Жална картинка.
А този сладур успя ли да завърши?
И още как! После ни обясниха, че са го гласяли за чиновническа работа и няма да борави с оръжие.
Май съвсем се приближихме до армията?
Направо се опряхме...
Когато завърших Академията, пред мен имаше две възможности - да стана полицай, или да стана военен. За полицията бях чувал, че има изключително много бумащина и това ме накара да се загледам към военните. Освен това умишлено си търсех екшъна. Исках да стана "тюлен", да съм в най-трудните ситуации...
Оказа се, че за тюлен искат т. нар. Secret Security Clearance - чисто минало и достатъчно дълъг период, за който е ясно какво и как си го правил. Шансовете ми бяха много малки, а отделно от USА army ми предложиха 40000 $ бонус, ако се запиша при тях като парашутист. Познай колко време го мислех...
Отрицателно?
Я ме светни за техните военни подразделения, че нещо ми стана мътно.
USA Military имат четири подтипа Special Operators:
- Navy seals (тюлените)
- Army special forces (зелени барети)
- Air Force Pararescue jumpers (ВВС)
- Marine Force Recon (разузнавачи морска пехота)
От всички условия на изброените, Зелените барети бяха най-конкурентни. Това ме отдалечаваше от плановете ми да стана тюлен, но пък всичко друго беше перфектно.
През какви етапи минава обучението?
Първоначално всички изкарваме Basic training (новобрански център), който продължава 4 месеца. Следва училище за парашутисти (1 месец). После е селекцията за специални части, където става първото сито (1 месец). Warrior leadership course е етап, в който те тренират как да ръководиш и да те ръководят (1 месец). Езици, политика и култура - най-невоенната част, но пък много полезна (6 месеца). SERE school - поведение в условия на плен (1 месец). Small unit tactics - 3 месеца.
Имаше и доста сериозен курс по специалност - медици, оръжия, експлозиви и комуникации. Идеята е да сме поне по двама от всеки сектор в група общо 10-12 човека . Медиците учат с година и половина повече, като накрая момчетата правеха чудеса с полумъртъвци. Обучаваха ги първо на кози и прасета, а след това стажуваха в спешните центрове. Обучението завършва с т. нар. Gorilla warfare exercise (1 месец) - попадаш в напълно реалистично пресъздадена обстановка на афганистанската действителност, където може да ти се случи почти всичко.
Цялото това обучение трае около две години, като програмата е така направена, че винаги намират какво и как да ти налеят в повече.
Сигурен съм, че ако кажа "Тези определено знаят как се воюва" ще е клише, но май ще го кажа...
Потвърждавам. Интересното е, че отделно взет, американският войник не е кой знае какво. Неведнъж съм правел директни сравнения. Но като цяло, в екип и с точните алгоритми, бойната им машина е уникално добра! Измислено е всичко и за всеки, и ако се спазва, успехите са гарантирани.
Къде ти беше най-криво в целия този учебен процес?
В SERE лагера имаше изключително гадни условия. Играехме го пленници и се бяха постарали наистина да се чувстваме като такива. Психо и физически тормоз, недоспиване, побои, гаври... абе, като наистина! Не съм сигурен дали не бих се гръмнал, ако видя, че в реални условия има шанс да попадна в плен...
В крайна сметка сбъдна ли ти се мечтата - да си специален...
И да, и не.
Имах шанса по време на обучението си, когато един генерал започна да събира група само от чужденци - поляци, корейци, сирийци и т.н. Десет човека елитна група, която да може да се внедри навсякъде. Тогава наистина се почувствах специален!
За добро или лошо, по време на една тренировка се случи инцидент и с това кариерата ми на US войник приключи. Имах опциите да остана да работя в офис, или да се пенсионирам.
Очевидно си избрал второто. Защо?
За тези три години в армията успях да осъзная много неща, както и да се нагледам на какво ли не. Неведнъж съм бил на кръстопът относно това правилно ли се развива живота ми. Като цяло, успях да се разочаровам от армията и погребах доста от идеалистичните си възгледи.
Би ли вкарал повече конкретика?
Уникална посредственост!
Американското общество, поради изключително комфортните условия на живот, е силно разглезено и доста по-незряло от нашето. Чакат готови формули и смляно, наготово поднесено. Там има милиони "индианци" и малко "вожд", което ги прави да приличат на огромен мравуняк. Както казах, като цяло са много силни, но отделните мравки са гола вода. В новобранския център (а и след това) имаше постоянно някакви издънки, които силно ме разочароваха. Освен това, от връщащите се от мисии колеги чувах неща, които ме накараха силно да се замисля относно идеалите ми за това кое е добро и кое зло. Няма да изпадам в подробности (classified), но поговорката, че рибата се вмирисва откъм главата е много на място казана.
И всичко това те накара да се върнеш в БГ?
Че малко ли е... преди няколко години се разведох и вече нищо не ме задържаше. А и едно красиво БГ девойче успя да ми грабне сърцето и изигра една от най-главните роли в прибирането ми в хоумланд... Осигурен съм, обгрижен съм - какво повече?
А сега си студент в НБУ.
Да, отново по специалността, заобиколен от красиви колежки, които живо се интересуват от националната сигурност...:-)
Тук изправен ли си пред някакви дилеми?
Е, винаги трябва да избираш - иначе не е интересно. Ще трябва да реша дали да служа в полза роду за без пари, или да се насоча към частния сектор и да "продам душата си на Дявола"...
Той у нас тъмночервеният частен сектор отдавна притежава държавата, така че изборът ти ще е нещо като на Референдума за Белене - каквото и да отговориш, така е направено, че да загубиш...
И си прав, и не си. Примерно, казвайки НЕ за Белене, заявяваш позицията си. Иначе махаш с ръка и мишкуваш, което пък е добре дошло за далаверата...
Така е и при моя избор за бъдещата ми работа. Ако заработя за Службите (примерно НСО), продължавам с идеализма, знаейки, че зад него главата на рибата е силно вмирисана. Ако пък избера частния сектор, там липсва идеализъм и си с двата крака в реалността. Засега имам време за размисъл...
Използвай го по предназначение :-)
Ще си говорим с някой, който знае как да манипулира, обезвреди, осакати или убие ситуация, дзвер, човек или международно положение. Един такъв усмихнат, добронамерен, а ако реши да приложи наученото, ще успее да събере тленните ви останки в дамска чанта, като остави място и за парфюм. Обучавали са го да прави диверсии, да извлича информация, да сваля и качва правителства... Луда работа!
Поради естеството на информацията (classified) името и личността му ще останат тайна. Може би за добро.
Няма да говорим къде, как и кога е роден и израсъл. Прехвърляме се директно в края на 90-те, когато един ученик от България решава да прелети океана и да поживее и завърши средното си образование на разменни начала в USA.
Прелита, поживява, завършва и отговаря на въпроса ми...
Как горе-долу се развиха нещата в началото?
Озовах се Midwest, в едно градче, където всички ученици от гимназията бяха малко над 100 човека. Всеки познаваше всеки, повечето бяха роднини, а когато се появих там, ме гледаха като извънземен. Плюсовете на тази ситуация са, че много от девойките имаха по-нездрав интерес към скромната ми личност. Разбира се, аз се възползвах от това, но между сеансите се запознах с бъдещата ми съпруга и там нещата се оказаха сериозни.
За девойките разбрахме. Как се държаха с теб възрастните?
Супер учтиво, добронамерено и гостоприемно. Митове са това за българското гостоприемство - да видите тяхното! Може би, защото беше малко градче, а не задъхан полис, но бях приятно изненадан.
Настаниха ме в къщата на един от най-богатите земеделци в района и в радиус от 40 км ми беше предоставена свободата да правя каквото си поискам. АТВ-та, моторчета, колелета, пушки, простотии - абе, имах всичко на разположение. Той имаше и четири дъщери, но там внимавах да не сгафя, че точно бях пристигнал... Не, че не ме изкушаваха.
Абе, ти сега ще запалиш всички да емигрират там. Ще стане като онази сцена в Love actually, когато момъкът се разходи до Щатите и го налазиха едни манекенки - само, защото беше чужденец с британски акцент...
Може и да не ми повярваш, но беше точно така. Па макар и българин с акцент от Източна България.
Я остави акцентите и да се върнем на повествованието. Спомена бъдеща съпруга?
Да, това беше доста спонтанно решение няколко години по-късно. Типичната гимназиална любов.
Щом е по-късно, те връщам на хронологията. Какво стана след гимназията?
Стана весело... Връщам се аз в БГ, да си изкарам едно лудо лято и да убедя нашите да финансират Университета ми в Щатите. Парите стават факт (9000 $), но никой не предвижда ситуацията, че аз с толкова пари и още три месеца до отлитането нямам никакъв шанс да ги опазя! Лятото беше толкова лудо, че бях назад със 7000 $ и едва спасих останалите... На родителите спестих фактите и с доста въпросителни в главата излетях за USA. Бях решил да работя няколко месеца, за да събера липсващата сума и да започна следването.
И как беше - проработи ли The American dream?
Странното е, че сега като се замисля, наистина проработи. Тогава в Бостън не ми изглеждаше толкова розово, но явно сценарият за мен е бил такъв.
Я разкажи за гетото.
Когато кацнах, трябваше бързо да си намеря работа и започнах като разносвач на пица. Тъй като нямах право да работя, а бях с едни 7000 $ на червено, директно се абонирах за черния пазар. Шефът ми беше един турчин с малка пицарийка, която обаче покриваше всички тежко криминални квартали - черни, мексиканци, ирландци... На година правеше поне по милион в зелено и беше поел риска. Всъщност, рискът беше върху разносвачите, защото малко преди да започна там, бяха застреляли трима от работниците му.
Искаш да кажеш, че това от филмите все пак е истина?
100%!
В черния квартал местната банда (gang) редовно си правеха т.нар. "кръщене" на новите членове (initiation), като това значеше да се убие човек, за да може пикльото да се докаже пред старите кучета. Казвам пикльо, защото това бяха наистина едни треперещи мухльовци, но пък държаха оръжие. Да застреляш разносвач на пица беше доста удобно - поръчваш на определен адрес, колата идва, човекът излиза (удобно непознат) и стреляш. Три в едно - минаваш теста, хапвате пица с приятели и имате кола за палене...
Знаеше ли в какво се забъркваш?
В началото не. Освен това имам уникалната способност да взимам меко казано странни решения... Просто ме привлича екшъна, такъв съм.
Когато ми казаха какво се случва, започнах да ходя с един голям нож (за рязане на пица) и дори успях да вляза в ситуация.
На едно от повикванията отивам на адрес и отдалеч си личеше, че е засада. На втория етаж няколко черни ми викат "Come, snowflake" (снежинка), а аз звъня на дадения номер и не вдига никой. Излязох от колата с пицата и с този нож, а онези ми подвикват... Колко ли ми е бил акъла и шанса да се изправя срещу пистолет? Може би ме е спасило по-латино излъчването ми, защото съседният квартал беше на латиноамериканци, а двете групи избягваха да се гърмят едни-други.
Иначе имаше и комични ситуации. Едни пичове нямаха пари. Аз държа пицата и гледам тъпо, те си държат онези работи и гледат още по-тъпо. Накрая се разбрахме, че и тревата е конвертируема валута...
Всяка неделя цялото чернокожо семейство задължително ходи на църква. Баби, дядовци, малки деца - събират се да обядват, поръчват пица, а преди това яко са се напушили. Отварят ми вратата, а вътре смърди на трева... После песни и танци с пастора - голям купон!
Добре де, къде е полицията, къде е великата американска държава, която стои зад гражданите си?
Не е в тези квартали. Тук се знае, че след 17.30 се пускат металните решетки и по улиците излизат "плъховете". Полицията е в цивилни коли и ако я има, гледа да не се набива на очи. Явно водят техните си разследвания, но не се месят на улицата. Унифирмените и колите с бурканите или ги стрелят, или най-малкото ги целят с бутилки!
Направо не ти вярвам!
Както искаш. Аз също не можех да повярвам, но когато на едно кръстовище ми опряха нож в гърлото през отворения прозорец, подадох пиците без много обяснения... Няколко дена след това, чакайки да пресека една улица, хлапе с треперещи ръце ми извади пистолет. Беше го страх повече от мен, но и там някакси ми се размина.
Между другото, статистиката казва, че пистолетът е по-малко опасното оръжие от ножа. 85% от огнестрелните оцеляват, докато от наръганите с нож само 40%.
Май бавно, но сигурно навлизаме в милитарито...
Е, преди това е криминалното право. Това ми беше желанието за Университета.
А как си опази парите?
В банка. То и там имаше цирк, защото като отидох да си отворя сметка и разбраха, че съм българин, ме погледнаха, все едно бях Осама. После разбрах, че в същата банка българска криминална група е източила над 3 милиона $ с чекови измами... Влязох им в положение на хората и отидох на друго място.
За колко време събра липсващите 7000 $?
Интересно, че стана бързо. В пицарията работех много - по 80 часа на седмица и вадех добри пари. Не съм и спестявал много, защото поне веднъж в месеца се срещахме с мацката по разни романтични места. Накрая взехме, че се оженихме и аз се нанесох в Университета с криминалистика.
Тази част я прескачаме, защото всички сме гледали "От местопрестъплението", а ти спомена, че филмът е много близко до реалността. Минават 3-4 години и пред теб отново изниква дилема.
Да, дилемата се наричаше Полицейска академия, но не филма, а истинска. Това се случи в последната година от следването ми. Тук рязко си пролича силната държава - дават ти мега изгодни кредити и всякакви екстри, ако решиш да учиш и да се занимаваш с това. Инвестира се адски много в милитаризацията и не се жалят средства!
Предполагам, че не си се замислил много?
Никак.
Пусни някоя пикантерия от този период.
Най-колоритно беше, когато в града ни настаниха около 300 бежанци от Босна. По-късно се оказа, че това са най-обикновени цигани, които буквално разказаха играта на района. Започнаха да изчезват табели, огради, жици - ометоха всичкото метал! От близка до нула криминогенност, този показател скочи в пъти. Нанесоха ги в един блок, който заприлича на гето. Отделно, тепърва към тях ще се присъединяват нови и нови бежанци...
Тогава ми вървеше стажа и аз бях с патрулиращите полицаи. Те не можеха да повярват, че това се случва на града. Обясних им, че тези не са босненци, а цигани и си имат типичните цигански правила - цар, детски сватби, кражби и побоища... Горките американци се видяха в чудо, а лошото е, че тепърва ще им се стъжнява положението.
Друг интересен случай беше при едно от обученията, когато целта на групата беше да освободим заложници, охранявани от трима терористи. Ние бяхме три екипа от по шест души, а "терористите" бяха реални действащи SWAT-тове. За целта бяхме въоръжени с едни специални гумени куршуми (sim rounds), които боядисват и са доста болезнени. Тук е мястото да уточня, че си имахме една класна издънка - чернокож колега, който винаги успяваше да прецака яко положението. В случая го сложих последен, за да не създава проблеми.
Съотношението на силите беше 18:3 и бяхме напълно сигурни, че победата ни е в кърпа вързана. Нахлуваме ние от три страни, движим се в колона по всички правила и познай какво стана - онези SWAT-тове се накачили с едни въжета за тавана и ни засипаха с изстрели отгоре. Докато реагираме, ни изтрепаха като пилци. А наш черньо отзаде крещи като луд и със затворени очи стреля напосоки - предимно в гърбовете ни! От шест души отряд, четирима ги свали той... Жална картинка.
А този сладур успя ли да завърши?
И още как! После ни обясниха, че са го гласяли за чиновническа работа и няма да борави с оръжие.
Май съвсем се приближихме до армията?
Направо се опряхме...
Когато завърших Академията, пред мен имаше две възможности - да стана полицай, или да стана военен. За полицията бях чувал, че има изключително много бумащина и това ме накара да се загледам към военните. Освен това умишлено си търсех екшъна. Исках да стана "тюлен", да съм в най-трудните ситуации...
Оказа се, че за тюлен искат т. нар. Secret Security Clearance - чисто минало и достатъчно дълъг период, за който е ясно какво и как си го правил. Шансовете ми бяха много малки, а отделно от USА army ми предложиха 40000 $ бонус, ако се запиша при тях като парашутист. Познай колко време го мислех...
Отрицателно?
Я ме светни за техните военни подразделения, че нещо ми стана мътно.
USA Military имат четири подтипа Special Operators:
- Navy seals (тюлените)
- Army special forces (зелени барети)
- Air Force Pararescue jumpers (ВВС)
- Marine Force Recon (разузнавачи морска пехота)
От всички условия на изброените, Зелените барети бяха най-конкурентни. Това ме отдалечаваше от плановете ми да стана тюлен, но пък всичко друго беше перфектно.
През какви етапи минава обучението?
Първоначално всички изкарваме Basic training (новобрански център), който продължава 4 месеца. Следва училище за парашутисти (1 месец). После е селекцията за специални части, където става първото сито (1 месец). Warrior leadership course е етап, в който те тренират как да ръководиш и да те ръководят (1 месец). Езици, политика и култура - най-невоенната част, но пък много полезна (6 месеца). SERE school - поведение в условия на плен (1 месец). Small unit tactics - 3 месеца.
Имаше и доста сериозен курс по специалност - медици, оръжия, експлозиви и комуникации. Идеята е да сме поне по двама от всеки сектор в група общо 10-12 човека . Медиците учат с година и половина повече, като накрая момчетата правеха чудеса с полумъртъвци. Обучаваха ги първо на кози и прасета, а след това стажуваха в спешните центрове. Обучението завършва с т. нар. Gorilla warfare exercise (1 месец) - попадаш в напълно реалистично пресъздадена обстановка на афганистанската действителност, където може да ти се случи почти всичко.
Цялото това обучение трае около две години, като програмата е така направена, че винаги намират какво и как да ти налеят в повече.
Сигурен съм, че ако кажа "Тези определено знаят как се воюва" ще е клише, но май ще го кажа...
Потвърждавам. Интересното е, че отделно взет, американският войник не е кой знае какво. Неведнъж съм правел директни сравнения. Но като цяло, в екип и с точните алгоритми, бойната им машина е уникално добра! Измислено е всичко и за всеки, и ако се спазва, успехите са гарантирани.
Къде ти беше най-криво в целия този учебен процес?
В SERE лагера имаше изключително гадни условия. Играехме го пленници и се бяха постарали наистина да се чувстваме като такива. Психо и физически тормоз, недоспиване, побои, гаври... абе, като наистина! Не съм сигурен дали не бих се гръмнал, ако видя, че в реални условия има шанс да попадна в плен...
В крайна сметка сбъдна ли ти се мечтата - да си специален...
И да, и не.
Имах шанса по време на обучението си, когато един генерал започна да събира група само от чужденци - поляци, корейци, сирийци и т.н. Десет човека елитна група, която да може да се внедри навсякъде. Тогава наистина се почувствах специален!
За добро или лошо, по време на една тренировка се случи инцидент и с това кариерата ми на US войник приключи. Имах опциите да остана да работя в офис, или да се пенсионирам.
Очевидно си избрал второто. Защо?
За тези три години в армията успях да осъзная много неща, както и да се нагледам на какво ли не. Неведнъж съм бил на кръстопът относно това правилно ли се развива живота ми. Като цяло, успях да се разочаровам от армията и погребах доста от идеалистичните си възгледи.
Би ли вкарал повече конкретика?
Уникална посредственост!
Американското общество, поради изключително комфортните условия на живот, е силно разглезено и доста по-незряло от нашето. Чакат готови формули и смляно, наготово поднесено. Там има милиони "индианци" и малко "вожд", което ги прави да приличат на огромен мравуняк. Както казах, като цяло са много силни, но отделните мравки са гола вода. В новобранския център (а и след това) имаше постоянно някакви издънки, които силно ме разочароваха. Освен това, от връщащите се от мисии колеги чувах неща, които ме накараха силно да се замисля относно идеалите ми за това кое е добро и кое зло. Няма да изпадам в подробности (classified), но поговорката, че рибата се вмирисва откъм главата е много на място казана.
И всичко това те накара да се върнеш в БГ?
Че малко ли е... преди няколко години се разведох и вече нищо не ме задържаше. А и едно красиво БГ девойче успя да ми грабне сърцето и изигра една от най-главните роли в прибирането ми в хоумланд... Осигурен съм, обгрижен съм - какво повече?
А сега си студент в НБУ.
Да, отново по специалността, заобиколен от красиви колежки, които живо се интересуват от националната сигурност...:-)
Тук изправен ли си пред някакви дилеми?
Е, винаги трябва да избираш - иначе не е интересно. Ще трябва да реша дали да служа в полза роду за без пари, или да се насоча към частния сектор и да "продам душата си на Дявола"...
Той у нас тъмночервеният частен сектор отдавна притежава държавата, така че изборът ти ще е нещо като на Референдума за Белене - каквото и да отговориш, така е направено, че да загубиш...
И си прав, и не си. Примерно, казвайки НЕ за Белене, заявяваш позицията си. Иначе махаш с ръка и мишкуваш, което пък е добре дошло за далаверата...
Така е и при моя избор за бъдещата ми работа. Ако заработя за Службите (примерно НСО), продължавам с идеализма, знаейки, че зад него главата на рибата е силно вмирисана. Ако пък избера частния сектор, там липсва идеализъм и си с двата крака в реалността. Засега имам време за размисъл...
Използвай го по предназначение :-)
