Тази година определено ми върви на фотографи. Не, че се оплаквам - напротив! Явно този, който умее да "кадрира" ежедневието и да открива детайл или внушение в на пръв поглед обикновени неща, има място на страниците на сайта. Отново установявам, че покрай фотографията, главните ми герои се интересуват и от куп полезни, интересни и далеч от мейнстрийма неща. За пореден път имам удоволствието да ви представя един качествен зеленчук - Лора Желязкова.

Запознахме се, докато ми отвяряше една врата. Дали пък в това няма някаква символика?

Знам ли? Времето ще покаже... Истинско умение е да задържиш вратата отворена.

Може да се окаже, че Архитектът те е изпратил в ролята на добрата фея, за да ми покажеш нещо или някой...?

Засега ти нося един "мечи зъб" (камъче с подобна форма, б.а.) от Стара планина. Обичам да подарявам такива неща, дори ми е нещо като традиция.

Не са случайни тези работи...
И като каза Стара планина, да попитам - какво прави там?

Бях на чуден преход с приятели, пообиколихме билото на Централен Балкан. Лятото снимах там с една приятелка (Мила Печенякова), също фотограф и много ми се щеше да се кача отново. Да му позволя на това приказно място да ме изненада със съвсем различна светлина, да се потопя в незнайна атмосфера. Райко ме запали по идеята да се разходя до горе и при добро желание да фотографирам участък от Супермаратона Ком - Емине. Разбира се, имах голямо желание. Нощувахме на връх Левски. За късмет, хванахме страхотно време, а и второто пълнолуние за месеца - от едната страна залязва слънцето, а от другата изгрява луната. Космическа нощ! А утрото ни изпълни със слънчев заряд.

Малък е този свят - аз пък бях контрола на трети етап, а сега се оказва, че познаваш и Райко!

Наистина малък. За него ми говори един приятел и го похвали като човек и разбирач на велосипеди. И понеже ми подариха едно велосипедче, нуждаещо се от много грижа, го занесох в "Колелото" да се постегне. Така се запознахме.



Стана егати филма... Я да върна лентата и да започна хронологично.
Ти откъде си?

Чувствам се от тук от там, но съм родена и израстнала в Стара Загора.

А възпитана?

Е, надявам се... Иначе средното ми е по икономика, но нещо ми идва доста суховато.

Кой те издуха в София?

Екзистенциалният вятър на 18 годишните. Всичко стана много естествено. Намерих приятели тук, събития, възможности - почувствах се на място. Не се оплаквам от Стара Загора, но тук животът определено е по-пъстър, когато си на 18.

Повярвай ми - и на 30 е така...
А в момента си студент?

Да, на път съм да се дипломирам в Нов български - уча фотография. Колко дълъг ще е този процес, обаче е тайна.

Логично е да попитам как се пръкна фотографията?

Логично е да ти отговоря, че ме преследва от малка. Моите родители ме научиха на две много важни неща за живота - да се вслушвам и да виждам. Винаги съм се чудила за разликата във възприятията между хората. Така с времето се прояви и желанието да запечатам кадъра, да го притежавам, за да го наблюдавам отново или да го споделя. Имам силно влечение към рисуването, но това е един доста по-бавен процес, на който се отдавам рядко. Носи ми истинска наслада да създам нещо или да възприема нещо вече създадено. Опитвам се да го постигам чрез фотографията.

Като ти гледам нещата, получава ти се! Имаше ли катализатор към професионалния поглед, или стана от самосебе си?

Може би  един конкурс за календар на тема "Природата на фокус" за голям мобилен оператор. Беше през 2007-ма, от скоро бях погълната от фотографията и участвах най-вече за тръпката, макар че и финансовия стимул определено си заслужаваше. Един кадър и хоп - награда! Когато отивах да подписвам бумащината около права и суми, баща ми ме придружаваше и всеки път се обръщаха към него, сякаш не вярваха, че кадърът е на това "малко момиченце".

И какво - след това си повярва и полетя на крилете на фотографията?

Повярвах си в добрия смисъл на думата. Открих начин, чрез който да владея мислите си и да ги откривам за околните. Принципно обичам да анализирам - хора, ситуации, отношения, дори бях записала като втора специалност психология, но нещо не ми достига времето. Академично ще я оставя за по-нататък, така или иначе животът предлага безброй много уроци.



Доволна ли си от преподаването в Нов Български и въобще, може ли човек да се научи на това, или трябва да си го носи?

Не бих искала да обобщавам. Честно казано, прекрачих прага на университета със съвсем различна представа за това, което открих в последствие. Имаше трудна за преглъщане доза разочарование, но безспорно се срещнах с разнообразни и интересни хора, което ме обогати много. Това е млад университет и тепърва му предстои сериозно развитие. Струва ми се, че с някои от преподавателите израствахме заедно, което е прекрасно. Според мен идеята е да се създаде ничие пространство, където всеки да може да бъде себе си, да комуникира свободно и да получава подкрепа. На моменти се получаваше! В унивеситета, както и извън него, човек трябва да разчита преди всичко на себе си и на собствения си труд.

Участия в изложби?

Е, без това не може. Имам няколко групови участия в различни градове, но най-ценна засега беше самостоятелната ми изложба тази година в Държавна Опера Стара Загора. "Памет без време" - проект за града с предоставените ми от него гледки. Исках да постигна относителната свобода наблюдателят сам да определи своята позиция за обектите на фокус, да отрази себе си и преосмисли богатството си от интерпретации. Всяка творба беше съставена от два кадъра, с едно изключение - от три, които имаха отношение на взаимодопълване и/или противоречие помежду си. Бяха поставени зад стъкло с идеята в полетата на без фокус, човек да отрази себе си като в огледало и да участва подсъзнателно в цялостната картина. Гонех едно по-различно възприятие и вглеждане в непознатото познато или ако щеш обратното.
Сега ми предстои участие във Фотографски салон Стара Загора 2012. Вълнението от поканата е голямо - това е първи салон за града, а ще има и доста утвърдени фотографи.

Коя беше първата ти работа, свързана с фотография?

Когато се преместих в София,  почти веднага започнах работа в едно студио, набиращо и обучаващо модели. Моята работа беше да ги снимам и уча как да се държат пред обектива. Имаше и много странни моменти, но като цяло доста се забавлявах. Беше за кратко, замествах един приятел. След това повечето ми ангажименти са били в сферата на събитийната фотография, а започнах и "сватбения период".

Тоест?

Реших да се пробвам да снимам сватби. Борбата за този пазар е голяма, но попаднах директно в едно от утвърдилите се студия за семейна фотография в България - Profile Studio и бързо навлязох в занаята. Знам, че звучи като халтура, но всъщност това е една страхотна школа. Бърза реакция, психология, креативност и резултатът може да бъде неочаквано интересен. Когато имам такъв ангажимент, ставам част от семейството, имам голямо желание, завирам се навсякъде и карам хората да се отпуснат, да се държат естествено. Тогава стават и добрите снимки.



Хитро. Това всеки weekend ли е?

Eee, така ще ми дойде в повече, а е и по-скоро сезонна работа – предимно лятото. Нали трябва да остава време и за сериозната фотография.

Как я разбираш ти тази работа?

В момента съм в период, в който се опитвам да запечатам заряд от енергия, междупространството, това, което се случва по време на трансформацията от една материя в друга или в нематерия. Звучи абстрактно и го използвам като метафора, разбира се, но за мен това е едно предизвикателство. Опитвам се да видя отвъд зримото.

Извън сватбите?

Всякакъв вид събития, изложби, концерти. Много често просто си снимам за себе си, за удоволствие. Така са се появили доста интересни неща.

Какво предстои да търсиш във фотографията?

Ха, какво ли не! Все пак тепърва прохождам. Ще има да пребродя доста върхове и низини. Паля се много и от магията на аналоговата фотография, но това поглъща повечко стредства и време - все несигурни величини.

А извън снимането?

О, много са!
Обожавам природата и всякакви активности, свързани с бягство от градската реалност. Плуване, катерене, сноуборд, трекинг, тепърва ще търся себе си и в планинското колоездене... сигурно изтървам нещо. Разбира се, че за всичко това се изисква много енергия и не пропускам възможност да се развивам и в кулинарията. Доверявам се на интуицията си и често експериментирам със собствени рецепти. Оказа се, че ако искаш да правиш нещо добре, трябва да се освободиш от всякакви предразсъдъци и да проявиш не малко изобретателност.
"Преследвам" изкуството във всичките му форми и се интересувам от всякакъв вид творчество. Имам в главата си доста проекти за инсталации и бъдещи изяви, но има време.

Видях, че пишеш.

Да, от време на време се сещам да нахвърля някоя мисъл и по тефтерите. Последната беше от Страшното езеро на Рила - "Когато съм тук знам, че живея мечтата си".

Team player ли си, или по-скоро single?

Като позитивен и отворен човек, съм способна да се поставя в обувките на почти всеки, но като творец предпочитам да съм сингъл. Не знам дали така е по-лесно, но със сигурност се чувствам по-свободна.

Въпросът с емигрантстването?

Готова съм да хвана гората. Ха! Засега мисълта ми е по-скоро да се поразходя, да усетя, да поживея. Със сигурност това обогатява и "разширява обектива". А и ежедневието става такова, че дали живееш и твориш тук, или някъде из Европа, не е ограничаващ фактор за изяви и общуване.

Забравих да задам традиционния въпрос, за зеленчука.

Определям се като броколи - някак си най ми се връзва с представата за структурата на живота. Помниш ли теорията за фракталите? Освен това прилича на малко дръвче, а аз обичам дърветата.



Повече за фотосите на Лора Желязкова можете да намерите тук.


11.2012