50
От няколко години я дъвча тази дума, предимно за лична употреба. И без това, когато я кажа пред хора, повечето асоциации са с църква, религия, секти и восъчнотамянен интериор...
От друга страна, все по-често усещам липсата ѝ в съзнанието на приятелите си, за неприятелите да не говорим. Затова, с риск да си остане отново за лична употреба, ще споделя няколко реда какво, за какво и колко полезна дума е.
Логично, всеки първо би погледнал в Гуугъл, за да установи, че десетки религиозни сайтове разясняват как ТОЙ ще ви води през житейския път и чистата вяра в помислите МУ ще ви остави да се носите по течението... и колкото да е отнесено и демоде, ще ви споделя нещо - така е!
Нооо, ... с няколко важни корекции!
ТОЙ = ВИЕ
Точно така.
Вие сте този/тази, който/която водите себе си. Накъде е друга тема... :-)
И за да ви устройва посоката, редно е преди това да си отговорите на няколко въпроса.
1. Къде (искам да отида)?
В повечето случаи отиваме "на майната си", т.е. връщаме се там, откъдето сме излезли. Това е метафората (и нарицателното) за безсмисленото ни въртене в порочен кръг. Обикновено цял живот.
Защо ли го правим?
Защото често не знаем какво искаме.
Така плавно отиваме към следващия въпрос...
2. Какво (искам за себе си)?
В повечето случаи искаме напълно възможни неща, но по невъзможен начин. Примери хиляди, като едни от най-честите са:
- да съм здрав, но да не ми пука за начина ми на живот
- да съм богат, но без да се потрудя за това
- да съм добър човек, но да не се съобразявам с другите
- тук можете да си дописвате...
3. С кого (да бъда)?
Труден избор. Как така и светът да се върти около нас, а и близките ни хора да не излетят от центробежните сили... Защото най-често така става. Съсредоточени в собственото си хелиоцентрично въртене, ги изхвърляме в такава далечна орбита, че после иди ги търси из Дълбокия космос...
МУ = ВИ
Отново няма грешка.
Всичко, което надробим в кратуните си през годините, се нарича субстрат. С този субстрат работи мисълта ни. Какво ще изработи, зависи от качеството на субстрата, скоростта на процеса и външните фактори. На всеки един етап от този алгоритъм може да се влияе, при това автономно и с пълен размах!
Сложно ли стана?
Никак...
Ето няколко примера, за да се избистри картинката.
1. Защо ме бият, мамо?
Не ви бият, завиждат ви.
Нормално е - нали сте самостоятелни и се стремите към мъдрост и душевна чистота.
Няма смисъл да се раздавате, обяснявате... или предавате. Изградете първо собствената си къща, прекопайте собствената си градинка и съберете плодовете на собствените си усилия. Едва след това (и то ако ви поискат), споделете наученото с другите!
Останалоте е прахосничество.
2. Fight fire with fire
Амиии, не е точно така...
От друга страна, все по-често усещам липсата ѝ в съзнанието на приятелите си, за неприятелите да не говорим. Затова, с риск да си остане отново за лична употреба, ще споделя няколко реда какво, за какво и колко полезна дума е.
Логично, всеки първо би погледнал в Гуугъл, за да установи, че десетки религиозни сайтове разясняват как ТОЙ ще ви води през житейския път и чистата вяра в помислите МУ ще ви остави да се носите по течението... и колкото да е отнесено и демоде, ще ви споделя нещо - така е!
Нооо, ... с няколко важни корекции!
ТОЙ = ВИЕ
Точно така.
Вие сте този/тази, който/която водите себе си. Накъде е друга тема... :-)
И за да ви устройва посоката, редно е преди това да си отговорите на няколко въпроса.
1. Къде (искам да отида)?
В повечето случаи отиваме "на майната си", т.е. връщаме се там, откъдето сме излезли. Това е метафората (и нарицателното) за безсмисленото ни въртене в порочен кръг. Обикновено цял живот.
Защо ли го правим?
Защото често не знаем какво искаме.
Така плавно отиваме към следващия въпрос...
2. Какво (искам за себе си)?
В повечето случаи искаме напълно възможни неща, но по невъзможен начин. Примери хиляди, като едни от най-честите са:
- да съм здрав, но да не ми пука за начина ми на живот
- да съм богат, но без да се потрудя за това
- да съм добър човек, но да не се съобразявам с другите
- тук можете да си дописвате...
3. С кого (да бъда)?
Труден избор. Как така и светът да се върти около нас, а и близките ни хора да не излетят от центробежните сили... Защото най-често така става. Съсредоточени в собственото си хелиоцентрично въртене, ги изхвърляме в такава далечна орбита, че после иди ги търси из Дълбокия космос...
МУ = ВИ
Отново няма грешка.
Всичко, което надробим в кратуните си през годините, се нарича субстрат. С този субстрат работи мисълта ни. Какво ще изработи, зависи от качеството на субстрата, скоростта на процеса и външните фактори. На всеки един етап от този алгоритъм може да се влияе, при това автономно и с пълен размах!
Сложно ли стана?
Никак...
Ето няколко примера, за да се избистри картинката.
1. Защо ме бият, мамо?
Не ви бият, завиждат ви.
Нормално е - нали сте самостоятелни и се стремите към мъдрост и душевна чистота.
Няма смисъл да се раздавате, обяснявате... или предавате. Изградете първо собствената си къща, прекопайте собствената си градинка и съберете плодовете на собствените си усилия. Едва след това (и то ако ви поискат), споделете наученото с другите!
Останалоте е прахосничество.
2. Fight fire with fire
Амиии, не е точно така...
В момента, в който си го извадите и го размахате срещу предизвикателството, ставате нестабилна среда, която не може да вземе правилните решения. След това съжаляваме, но вече са ни заснели "с гол в ръката".
Какво е правилно ли?
Аз ако знаех, щях да съм по иконите в църквите... :-)
Знам само, че "който нож вади, от нож умира".
Също съм чувал, че "блага дума железни врати отваря".
Да не говорим, че "ако вървиш след бръмбар ще стигнеш до лайно".
Как защо - защото така го учат от малък. И когато нещо се издъни, започва лаленето...
Да, за обществото става въпрос.
Ами, сгрешено е. Дали ще е прогресивно или назадъчно, богато или бедно, червено или синьо - все е сгрешено. Да не се бърка с грешно - това се подразбира...
И какво да направим?
Като начало, вижте пример №1.
"Къде остана смирението", ще попитате.
"Ето го - всичкото текст по-горе...", ще отговоря.
Приятно четене.
04.2014