50

Интересно нещо е историята. Не човешката, по принцип, на Света. Как се е появил, кой го е направил, докога ще го има и все в този ред.
Човешката история е по-скоро тъжно и депресиращо четиво. Верно, че се пише от "победителите", но в един конфликт НИКОГА няма победители. Има само повече и по-малко победени. Винаги има и достатъчно източници, които ако попаднат на опитен изследовател, могат да съберат мнооого близка до реалността картина.
Но не това е повод да се експозирам.
Причината е много по-тривиална и е свързана с двуличието.
По-точно, с идеологическата му пръкня.
Още по-точно, с двуСОЦиоличието на малка група хора, водещи за носа голяма група хора, желаещи да разкажат играта на огромна група хора и в крайна сметка, на планетата да не останат хора...
В резюме, Сапиенсите сме се развивали горе-долу така:
- стадо
- племе
- народ
Може и така:
- праистория
- първобитно общество
- предистория
- история
И иначе става:
- размяна на предмети
- първобитно стопанство
- робовладелска икономика
- феодално стопанство
- капитализъм
- социалистически рай...
Както и да го погледнем обаче, в основата на ВСИЧКИ пазарно-предметно-битови отношения стои КЕЛЕПИРЪТ!
По-изисканите го наричат ИНТЕРЕС или МОТИВАЦИЯ.
Та, келепирът е онзи перпетуум мобиле, който задвижва иначе трудноподвижната животинскака маса, наречена Човечество.
В зависимост от периода на развитие и индивидуалността на развиващият се, келепирите на различните стада, племена и народи довели до голямо разнообразие от постижения и форми. Толкова голямо, че преди да се разхвърчим със самолети (а понякога и с бомби) навсякъде по планетата, в различните ѝ краища можело да се забележат огромни контрасти. Ето малко примери:
- в Америка експериментирали с електричество и безжично предаване на информация, докато в Русия крепостните селяни (роби) шибали в банята с клонки гърба на господаря след поредния запой
- в Царство България се движели трамваи и имало демократични избори, докато в Близкия изток жените били разменна монета, а непълнолетни момченца легално обслужвали похотливи чичковци в обществените къпални
- в Европа музиканти, артисти и всек'ви евро-толерасти създавали гениални произведения, а в Африка някои племена все още водели дебат дали човешкото месо е по-вкусно от свинското...
Уви, няколко века по-късно, контрастите са почти идентични. И в Русия, и в Близкия изток, та дори и в Африка. Не съм сигурен дали причина за това е различната скорост, с която се развиват някои общества, защото ако отговорът е ДА, ще излезе, че съм расист, а ако е НЕ, че съм глупак. Затова ще се въздържа от коментар.
Не мога да се въздържа обаче, когато малката група хора (споменати в началото) в съвършено двуСОЦиоличие подскача по главите на голямата група хора и с нескрито желание ги убеждава да разгонят фамилиите (буквално) на всички хора.
Помежду си се наричат "другари".
В повечето случаи са неуспели в живота и мъкнещи комплекси от миналото си неудачници, или просто най-обикновени тарикати, търсещи на хляба мекото. Да не забравим и фен-клуба им, където са се намърдали тези, които нямат топки да се обявят открито за каузата, но пък не харесват силните на деня/века (в случая американците) и използват ситуацията да ги попсуват... Първите обикновено са с налудничави пориви и често биват пускани за пушечно месо, докато вторите внимателно обмислят позициите си и обикновено минават между капките. Третите са ясни - веят байряка на безотговорността, а ако се наложи, винаги могат да се пребоядисат.
Общото между тези три другарски СОЦ-колектива е, че НЯМА КАК да съществуват без Капитал!
Капитал - този гнил, умиращ, отживяващ, гнусен и газещ човечеството изверг, благодарение на който съществува днешния свят. Затова и двуСОЦиоличие е първото, за което се сещам, ако трябва да дам определение на днешните т. нар. "леви". Да, днешните, защото онези, от началото на века, поне са имали право да опитат. Окензали са се до ушите, разбира се, защото няма как да заобиколиш КЕЛЕПИРЪТ, за който споменахме в началото. Каквото и да правим в този живот, рано или късно синдромът "На ти си куклите, дай си ми парцалките" показва зъбки и идеалите се сриват до изначалната поза "партер". А там чака Капиталът.
Та така, другари и другарки - вие съществувате благодарение на това, което мразите!
Как да не ви съжали човек...
Храна, вода, дрехи, обувки, жилища, транспорт, образование, изкуство - всичко около вас е произведено (или откраднато) от Капитала. Даже мечтите ви за по-добър живот са подсказани от (и свързани с) него.
Каква ирония!
Е, кажете ми сега, как да ви взимам насериозно в тази ситуация?
И как да не се закачам с безумните ви изказвания в социалните мрежи (отново творение на Капитала)?
Има и добра новина.
За вас.
Днес Капиталът е доста по-демократичен и зрял. Той допуска ВИЕ, ВРАБЧЕТАТА да писукате и окензвате ефира колкото си искате, защото разбира, че това е клапан, инструмент за изпускане на напрежението. Помните ли МАТРИЦАТА - в третата серия беше обяснено по гениален начин!
Та, в тази светлина имате шанс.
Да помъдреете, но явно първо ще трябва да поостареете.
Ако пък не ви се получи, отново печелите - получавате бонус възможността да продължите с цирикането. Това поне го можете.
Държа да уточня, че в никакъв случай не адвокатствам на един или друг строй!
Като всеки практичен човек с изострено чувство за справедливост, просто наблюдавам и анализирам.
Споделих наблюденията и ги обвързах с анализите си, защото към днешна дата не виждам по-логичен път за човечеството от пазарната икономика във всичките ѝ форми. Учиш, работиш, създаваш продукти, ползваш продукти... По-способните живеят по-добре, по-неспособните ги следват. Ако не искат, или ги мързи - просто стават социалисти.
Капиталът е машината, а операционната ѝ система се нарича Демокрация. Тя прави така, че всичките бурми и врътколяци да работят в синхрон и да произвеждат - продукти, наука, знания, мечти. Да, за съжаление произвеждат също оръжия, смърт и безотговорно отношение към заобикалящия ни свят, но тогава се намесват защитните програми на операционната система и нещата се коригират.
Някой ако измисли нещо по-добро, да заповяда на сцената и да го изпълни! Фамилиите Ленин, Сталин, Хитлер и Путин вече показаха какво могат...
11.2015
(фото: Константин Буров)
Човешката история е по-скоро тъжно и депресиращо четиво. Верно, че се пише от "победителите", но в един конфликт НИКОГА няма победители. Има само повече и по-малко победени. Винаги има и достатъчно източници, които ако попаднат на опитен изследовател, могат да съберат мнооого близка до реалността картина.
Но не това е повод да се експозирам.
Причината е много по-тривиална и е свързана с двуличието.
По-точно, с идеологическата му пръкня.
Още по-точно, с двуСОЦиоличието на малка група хора, водещи за носа голяма група хора, желаещи да разкажат играта на огромна група хора и в крайна сметка, на планетата да не останат хора...
В резюме, Сапиенсите сме се развивали горе-долу така:
- стадо
- племе
- народ
Може и така:
- праистория
- първобитно общество
- предистория
- история
И иначе става:
- размяна на предмети
- първобитно стопанство
- робовладелска икономика
- феодално стопанство
- капитализъм
- социалистически рай...
Както и да го погледнем обаче, в основата на ВСИЧКИ пазарно-предметно-битови отношения стои КЕЛЕПИРЪТ!
По-изисканите го наричат ИНТЕРЕС или МОТИВАЦИЯ.
Та, келепирът е онзи перпетуум мобиле, който задвижва иначе трудноподвижната животинскака маса, наречена Човечество.
В зависимост от периода на развитие и индивидуалността на развиващият се, келепирите на различните стада, племена и народи довели до голямо разнообразие от постижения и форми. Толкова голямо, че преди да се разхвърчим със самолети (а понякога и с бомби) навсякъде по планетата, в различните ѝ краища можело да се забележат огромни контрасти. Ето малко примери:
- в Америка експериментирали с електричество и безжично предаване на информация, докато в Русия крепостните селяни (роби) шибали в банята с клонки гърба на господаря след поредния запой
- в Царство България се движели трамваи и имало демократични избори, докато в Близкия изток жените били разменна монета, а непълнолетни момченца легално обслужвали похотливи чичковци в обществените къпални
- в Европа музиканти, артисти и всек'ви евро-толерасти създавали гениални произведения, а в Африка някои племена все още водели дебат дали човешкото месо е по-вкусно от свинското...
Уви, няколко века по-късно, контрастите са почти идентични. И в Русия, и в Близкия изток, та дори и в Африка. Не съм сигурен дали причина за това е различната скорост, с която се развиват някои общества, защото ако отговорът е ДА, ще излезе, че съм расист, а ако е НЕ, че съм глупак. Затова ще се въздържа от коментар.
Не мога да се въздържа обаче, когато малката група хора (споменати в началото) в съвършено двуСОЦиоличие подскача по главите на голямата група хора и с нескрито желание ги убеждава да разгонят фамилиите (буквално) на всички хора.

Помежду си се наричат "другари".
В повечето случаи са неуспели в живота и мъкнещи комплекси от миналото си неудачници, или просто най-обикновени тарикати, търсещи на хляба мекото. Да не забравим и фен-клуба им, където са се намърдали тези, които нямат топки да се обявят открито за каузата, но пък не харесват силните на деня/века (в случая американците) и използват ситуацията да ги попсуват... Първите обикновено са с налудничави пориви и често биват пускани за пушечно месо, докато вторите внимателно обмислят позициите си и обикновено минават между капките. Третите са ясни - веят байряка на безотговорността, а ако се наложи, винаги могат да се пребоядисат.
Общото между тези три другарски СОЦ-колектива е, че НЯМА КАК да съществуват без Капитал!
Капитал - този гнил, умиращ, отживяващ, гнусен и газещ човечеството изверг, благодарение на който съществува днешния свят. Затова и двуСОЦиоличие е първото, за което се сещам, ако трябва да дам определение на днешните т. нар. "леви". Да, днешните, защото онези, от началото на века, поне са имали право да опитат. Окензали са се до ушите, разбира се, защото няма как да заобиколиш КЕЛЕПИРЪТ, за който споменахме в началото. Каквото и да правим в този живот, рано или късно синдромът "На ти си куклите, дай си ми парцалките" показва зъбки и идеалите се сриват до изначалната поза "партер". А там чака Капиталът.
Та така, другари и другарки - вие съществувате благодарение на това, което мразите!
Как да не ви съжали човек...
Храна, вода, дрехи, обувки, жилища, транспорт, образование, изкуство - всичко около вас е произведено (или откраднато) от Капитала. Даже мечтите ви за по-добър живот са подсказани от (и свързани с) него.
Каква ирония!
Е, кажете ми сега, как да ви взимам насериозно в тази ситуация?
И как да не се закачам с безумните ви изказвания в социалните мрежи (отново творение на Капитала)?
Има и добра новина.
За вас.
Днес Капиталът е доста по-демократичен и зрял. Той допуска ВИЕ, ВРАБЧЕТАТА да писукате и окензвате ефира колкото си искате, защото разбира, че това е клапан, инструмент за изпускане на напрежението. Помните ли МАТРИЦАТА - в третата серия беше обяснено по гениален начин!
Та, в тази светлина имате шанс.
Да помъдреете, но явно първо ще трябва да поостареете.
Ако пък не ви се получи, отново печелите - получавате бонус възможността да продължите с цирикането. Това поне го можете.

Държа да уточня, че в никакъв случай не адвокатствам на един или друг строй!
Като всеки практичен човек с изострено чувство за справедливост, просто наблюдавам и анализирам.
Споделих наблюденията и ги обвързах с анализите си, защото към днешна дата не виждам по-логичен път за човечеството от пазарната икономика във всичките ѝ форми. Учиш, работиш, създаваш продукти, ползваш продукти... По-способните живеят по-добре, по-неспособните ги следват. Ако не искат, или ги мързи - просто стават социалисти.
Капиталът е машината, а операционната ѝ система се нарича Демокрация. Тя прави така, че всичките бурми и врътколяци да работят в синхрон и да произвеждат - продукти, наука, знания, мечти. Да, за съжаление произвеждат също оръжия, смърт и безотговорно отношение към заобикалящия ни свят, но тогава се намесват защитните програми на операционната система и нещата се коригират.
Някой ако измисли нещо по-добро, да заповяда на сцената и да го изпълни! Фамилиите Ленин, Сталин, Хитлер и Путин вече показаха какво могат...
11.2015
(фото: Константин Буров)