ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО

"Човек, това звучи гордо"!
Дали? 
А звучи ли и разумно... или мъдро...?
Когато Алексей Пешков (Максим Горки) дръзновено е възхвалявал революционизираните си съветски другари, дори не е подозирал какви простотии ръси. В следващите редове ще се опитам да обоснова тази моя теза и без ни най-малка следа на хейтърство (омраза, отрицание), да споделя защо мисля така.

"Човек е онова, което мисли за себе си" ( Антон Чехов).
"Човек е такъв, каквито са неговите желания" (Августин Блажени).
"Човек е това, в което вярва"  (Антон Чехов).

Вяра, мисли, желания - все нашата си гледна точка. На върха сме на Еволюцията, най-отгоре на Пирамидата, дъ бест ъф дъ рест! Някои даже прекаляват с надценката - "Човек се задъхва в човека" (Жан Ростан)...
Кой казва всичко това - ние. 
Кой го мисли - пак ние.
Кой ни/си вярва - точно така... все същата аудитория.

Но, нека започна малко по-отдалеч. 
Имало едно време една планета Земя. Добре си живуркала тя - позакърпила раните от раждането, позатегнала вулканите, първичен бульон си организирала, даже и Питомници се появили. С времето, Питомниците се поразмножили и всеки поел по широкия свят да си търси късмета. Малко по малко, на планетата Земя нещата започнали да се нареждат по чуден начин! Не че нямало по някой катаклизъм, но като цяло всичко било под контрол и нароилите се твари (галено си викали Флори и Фауни) се разпространили навсякъде. 
За въпросния контрол отговаряли двама предани служители - Еволюцията и Естественият подбор. Те се грижели неуморно да осигуряват постоянни предизвикателства на Питомниците, които по този начин заяквали и ставали още по-издръжливи. Всеки знаел своето собствено място на тази чудна планета и ако по някаква причина започнел да прави несвойствени му неща, Еволюцията и/или Естественият подбор веднага се намесвали и нещата се нареждали.

Дотук всичко звучи прекрасно, но знаете, че винаги има един драматичен момент, като в нашата приказка той идва, когато на сцената (с мрачна музика) се появява г-н Прачовек. Като цяло, той бил най-обикновен маймун, но по-учените от мен твърдят, че там някъде се намира "ключът от палатката", т.е. липсващото звено.

Вдигнал се г-н Пра на два крака, използвал първите оръдия на труда, развил стадният начин на живот. Минали няколко десетки хиляди години и господинът задобрял дотолкова, че получил гръмкото име Homo habilis (сръчен човек). В последствие се появили архантроп, палеоантроп, неоантроп и разбира се - Homo sapiens (разумен човек). Здраво се разтропали "тропите" по планетата Земя и малко по малко се наврели в почти всички нейни местенца. "Разумният" ни прадед бил по-нагъл от другите и дали заради Еволюцията, дали заради друга висша сила, успял да изтика останалите в Историята и да остане единствен и доминиращ.

Докато всичко това се случвало, планетата Земя гледала сеира на малкия нахалник и се чудела докъде ще му стигне "сапиенса". Тъй като прилагателното "разумен" е отново наша измишльотина, то не отговаря напълно на умствения багаж на новоизлюпения наглец. 
Да, да си направиш сечиво, да си наловуваш храна, да построиш покрив над главата си, да опиташ да озаптиш стихиите и да разбиеш атома са все неща, които изискват наличието на разум и логика, но има още куп условия, на които един разумен човек би трябвало да отговаря. Освен, ако не приемем, че разум е просто по-нисшето стъпало към Интелект.

Защо се заяждам така с моево брата Homo sapiens, ще попитате?
Защото, честно казано, се срамувам.
Представете се, че утре ви срещнат извънземни и ви попитат:
"Абе, вие идиоти ли сте или пълни дебили, че така прецаквате всичко, до което се докоснете"?
Какво да им отговоря тогава?
И как да защитя рода человечески, като откъдето и да го погледнем, сме (меко казано) за полов акт! Лошото е, че от този полов акт ще се пръкнат още като нас и това само ще усложни и без това сложната ситуация, в която сами сме се поставили.

Със сигурност има и други представители на Флората и Фауната, които (също като нас) не могат да се озаптят и самоконтролират, но първо, че те не носят гръмкото има Sapiens, и второ, в такива случаи ВИНАГИ се намесват Еволюцията и/или Естественият подбор.

Между другото, преди да се появи така търсеното "липсващо звено" (връзката между човек и маймуна), нашите далечни ПРА-та са се справяли сравнително добре. На стада, йерархично - едене, пиене и тез три неща, са им били съвсем достатъчни, за да си живуркат на воля още милиони години. Откъде се е пръкнало "звеното" никой не знае, но именно там се крие "главата на кучето"...
Няма да се впускам в конспиративни теории, за да доказвам (или не) различните тези за появата на днешния резил, а по-скоро ще напомня во кратце най-големите срамотии на сапиенса.

1. Убийство
Светът е така устроен, че за да съществуваш, трябва да се храниш. За да се храниш, трябва да си част от хранителната пирамида, т.е. да изяждаш други представители на Флората или Фауната. Така е измислено, така е. Част  от Кръговрата на планетата ни и работи безотказно вече милиарди години.
Проблемът идва, когато започнеш да убиваш извън необходимостта да се храниш - за кеф. Няма друго животно или растение на тази планета (или поне аз не знам), което да убива за кеф! Освен, ако не е ментално увредено, което не се брои. Единствено Homo sapiens убива за кеф, разнообразие, от скука, глупост, завист, омраза, ревност... при това често и по много.
А най-тежко е убийството на друг човек. Не, че човешкият живот е по-ценен от този на една калинка примерно (питайте калинката, ако не ми вярвате), а тук тежестта идва от липсата на морал и цяла една част от генома, която е директно за пренаписване от Програмиста... или за окончателен DELETE.

2. ССГ (седемте смъртни гряха)
Църквата ги е наредила със съвсем други цел и помисли, но ще използвам тази класификация, за да не се разпростирам излишно.

похотливост
чревоугодничество
скъперничество
леност
гняв
завистничество
горделивост

Плюсовете на Интелекта са безспорни - способност за разсъждаване, анализ и синтез на информация. Когато обаче, нещата се объркат и се омешат мисловните процеси (особено с по-низши нива в кратуните ни), на бял свят излизат греховете. Имам чувството, че нарочно сме така направени - като една вечна бета версия на програмен продукт, върху която Разработчикът се упражнява, преди да пусне "на пазара" официалната, изчистена от бъгове.
Няма да коментирам посочените седем гряха, защото те говорят достатъчно добре сами за себе си. Добрата новина е, че като единствен техен "горд приносител", ако някакси изчезнем ние, ще изчезнат и те...

3. Липса на далновидност
Прозорливост, проницателност - това са синонимите на тази дума. Липсата ѝ води до това, да не виждаме по-далеч от носа си! 
Примери? 
Моля:
 - избиваш повече, отколкото можеш да изядеш - свършва храната
 - консумираш повече, отколкото имаш нужда - освинваш се, боледуваш, отделно разхищаваш ценни ресурси
 - горното повлича след себе си лавина от процеси, водещи до замърсяване, опоскване, необратимо унищожаване на видове, войни, убийства, гадости, мерзости и низости... 
И не ми излизайте с постулата, че това било пазарно стопанство, научно-техническа революция и бабини трънкини! Пука им на милионите видове на планетата, че:
 - Интел пуснали осемядрен процесор
 - Версаче имали нова колекция
 - Сони продават супурнайсет инчов телевизор.

Дори за Сикстинската капела, Айфеловата кула и Четирите годишни времена (на Вивалди) не им пука - това са неща, касаещи само и единствено нас - "сапиенсите". Те не носят на останалите Флорали и Фаунини нищо друго, освен токсини, боклуци и унищожение. А унищожим ли тях, изчезваме и ние - проста зависимост!

Развяваме байряка на ядрената енергетика - колко била евтина и ефективна. А евтино и ефективно ли е да оставяме разорани и радиоактивни цели райони, да замърсяваме с менделеевата таблица вода, храна, въздух. А при авария? Не е като да не се е случвало... 
Далновидност - забрави...

4. Други
Какво още да дам като пример?
Като чели изчерпах най-очеизваждащите, но дори и да пропускам нещо, и гореспоменатите са достатъчни, за да се произнесе присъдата ВИНОВЕН!

Редно е щом се отрича и клепа по нещо, да се даде алтернатива. Поглеждайки назад в историята, стотици къде по-умни от мен сапиенси са се опитвали да подобрят нещата с най-различни теории и доктрини. От съберичарковата теза на християнството, през Възраждането, дивият капитализъм, социалистическите и комунистически утопии, та чак до Zeitgeist мечтите за един по-добър и справедлив свят.
И какво от това - идеите са хубаво нещо, но някой трябва и да ги реализира. Досегашният ни опит показва, че сме перфектни в разрушаването и изкривяването на една теза, колкото и справедлива да е тя. 
Защо ли?
Защото на първо място винаги се поставя личния интерес. Така сме устроени. Дали е част от инстинкта за самосъхранение, дали е фатална грешка в "програмния код", но е факт. Факт, заради който сме в настоящата ситуация 
Осъзнаваме, че нещата не вървят към добро, но и не правим нищо адекватно, за да променим това. Разчитаме, че за пореден път ще ни се размине, че науката и техниката ще ни избавят от поредната заплаха, че нещо "свише" ще дойде на Земята и в бяла колесница ще ни изведе на безопасно място... Т.е. отново бягаме от отговорност.

Моята теза?
Прекалено крайна е, за да я споделя публично. Имам семейство, родители и приятели, близки и далечни хора, за които знам, че мислят също като мен и  страдат от масовата идиотизация и сапиенсна манипулация. Държа на страшно много неща, които ме радват и карат да живея, но... ...ако някой ден Архитектът ми даде опцията да избера едното от двете хапчета, по-добре да не знаете...:---)


09.2012