50
Земна площ, територия, в повечето случаи на открито, предназначена за садене и отглеждане на растения, най-вече цветя. Етимологията на думата ГРАДИНА е свързана задължително и с ОГРАЖДАНЕ. За да опазим нещо красиво и стойностно, за съжаление първо трябва да го предпазим - от самите себе си...
Много отнесено започнах този иначе изключително позитивен разговор, така че бързам да се поправя. Цветя, слънце, миризма на свежо и различно - това излъчва моят събеседник днес. Без да се познаваме отпреди, отдалече надушвам "зеленчука" и бързам да ви го представя - потомственият градинар Христо Йорданов, Ристо.
И какво излезе сега, аз те каня на питие, но понеже съм загубен и си забравих портмонето у нас, пием фреш за твоя сметка...
Спокойно, ще се реваншираш.
Седнали сме срещу храма "Свети Седмочисленици" на Графа, в едно приятно кафе, обвито със зеленина. Това "ведомственото" заведение ли е?
Не точно. Просто преди живеех в района, а и съм църковен настоятел в храма, та тази част на София ми е някак близка.
Църковен настоятел? Това как стана?
Както повечето хубави работи - случайно. По празници помагах за събирането на върбови клонки, здравец и така се запознахме с отец Станко Дидов. Един ден ми каза, "Ристо, защо не станеш църковен настоятел"? Това беше голяма чест за мен, но и отговорност. Та, гледам да съм полезен с каквото мога.
Значи и ти намери смирението във вярата?
Ха, познато ли ти е... То, къде другаде да го намери човек. Може би и възрастта помага, но във вярата се чувствам комфортно със себе си.
Определено ми е познато.
Ние с теб хубаво си говорим, но аз така и не те представих. В интернет при изписването на името Христо Йорданов, излизат десетки статии и препратки. Всички те визират първият българин, член на Кралското градинарско дружество на Великобритания. Говори се за твоите два реализирани проекта (2011/2012 г.) в рамките на престижното цветно изложение в Хемптън Корт, Лондон, както и за неволите и подводните камъни, на които си се натъкнал, докато изпълниш замисленото. Това беше и повода да се срещнем, но като чета колко подробна и като цяло правдиво поднесена информация има за теб, май е по-добре да си поговорим за нещата от живота...:---)
Май, май. Станах толкова известен, че за малко да фалирам. Типично по български, някои хора тук решиха, че съм неимоверно забогатял от двете си поредни участия в Лондон и за малко да остана без работа...
Всъщност, забогатях - запознах се с невероятни хора, осъществих една от мечтите си, потопих се в едно друго общество, което винаги зарежда.
Как така още не си се преселил там?
Ааа, не! Не мога да живея в град, който има 50-60 слънчеви дни в годината. Там се зареждам културно, ментално. Иначе съм като камъка, който си тежи на мястото. Като се допитвам до себе си, отговорът е, че засега мястото ми е тук.
И преди да се захванеш с градинарството, не си бил извън обществения фокус.
О, да. Случи се така, че за малко да стана депутат. И аз, като повечето мои връстници, бях запленен от идеята за промени, демокрация, тинтири-минтири. С годините установих, че всичко е едно окопаване с цел лично облагодетелстване. Това не е моето поприще и логично се отдръпнах.
Роден в Исперих, филмово продуцентство в НАТФИЗ, маркетинг и реклама в Нов български - как се връзват с градинарството?
Никак и всякак. Човек минава покрай щандовете в магазина, наречен Житие и слага в количката. Едни слагат повече, други по-малко, трети пък само си зяпат... Повечето неща, които "напазарувах" са ми от полза - няма излишно познание. Щом можеш да работиш с тази информация, тя е полезна.
100% съгласен!
И какво сега, бронзов медал в Лондон, световно признание, "разорен" и известен...
Ти се шегуваш, но тези неща струват много пари и финансово наистина се бях разклатил. У нас всеки те потупва по рамото, но рядко дава ... Милиони се пръскат (усвояват) за реклама на страната ни, но КПД-то е толкова мижаво, че ми се реве. Добре, че все пак има българи (и тук, и там), които помогнаха да осъществим двата проекта. Англичаните също помогнаха.
А представяш ли си какво би било, ако зад теб стоеше държавата?
Абе, дай да си говорим за растения...
Давам - пропуснах да ти задам традиционния въпрос - като какъв зеленчук би се определил?
Аз работя с цветя, но ако приемем, че божурът става и за салата, твърдо съм божур!
Защото?
Многогодишен, грудков, двусемеделен, цъфти през май, няколко вида, като дървестният е труден за отглеждане и цъфти след 25-тата година.
Абсолютен божур!
А с дърветата как си?
Дървото е като детето. Изисква сериозно отношение и не можеш да го забодеш където и да е, пък да се спасява след това. Затова и не обичам показните залесявания и акциите от типа "да засадим дърво".
Интересна теза, не се бях замислял за този аспект...
Така го разбирам аз. Постоянно се натъквам на кампанийно засадени видове, които след това гинат, или най-малкото линеят. В такива случаи се сещам за децата от детските домове - правят ги безотговорно, а после ги оставят на произвола.
Затова ли се насочи към цветята?
Цветето е като свалката - малко, невинно, красиво и мимолетно. Радва окото, въздейства на душата, но и рядко оставя такава трайна следа, каквато оставя едно дърво. Освен това, в живота трябва да има баланс - дом, деца, семейство, но и флирт, закачка, бурно лято...
Много ми допада тази част - може би оттам идва изразът цветарка...:---)
Абе не точно, но се връзва с метафората.
Нека поговорим за актуалния ти проект - градинката при гробницата-мавзолей на Батенберг.
Да, това е новата ми страст и засега нещата отиват към реализация. Тук е мястото да благодаря в аванс за разбирането, което на този етап получавам от Общината.
Честно казано, винаги съм се чудел как комунистите на са бастисали това малко кътче в центъра на София. Знам, че по време на режима (1946-1991 г.) е било затворено за посетители.
И аз не знам, но съм убеден, че това място би трябвало да е популярно и обичано от съгражданите ни. Тук е погребан първият български цар след руското "освобождение", а той е направил немалко за клетата ни държавица. Няма да се гмуркам в историята, но определено смятам да възродя градината.
Как го виждаш във времето?
Ако не ни мине ДС път, около септември би трябвало да работим. Ще ни отнеме около две седмици, като проекта и подготвителните дейности съм ги задействал.
Говориш в множествено число, което ме кара да те попитам кои са близките ти хора в работата?
Преди малко звънна един от най-близките - Аркадашът, Стоян Костов. Всичко правим заедно. Разбира се, има още много, но не искам да изреждам, за да не пропусна някого. Те си знаят.
А какво мислиш за догодина - хеттрик в Лондон?
Ако ти кажа колко усилия ми коства участието на това изложение...
Питат ме "колко струва", а аз отговарям - официалното, плюс едногодишен труд. Та, в тази връзка, не съм сигурен, че ще участвам и догодина. Пътят е прокаран, познават ни, харесват ни - може пък да се пробва и някой друг. Първоначално бях замислил следващ проект с български билки, но на този етап предпочитам да мисля за градината около мавзолея на Батенберг.
Комерсиално ли е изложението?
Разбира се! Ако знаеш какви градини за какви суми бяха издигнати... Не мога да се оплача от липса на признание и интерес, но в един момент излиза, че финансовата надпревара може да определи и крайната визия. От години се говори за криза, стагнация - ела да видиш какво правят корпорациите!
Отделно, това там е индустрия - за няколко дена изложбената площ се променя като с магическа пръчка. Тъжното е, че тази година умишлено потърсих пчели покрай всичките тези цветя, хилядите липови дървета, но видях буквално две-три...
Мисля, че те разбирам. Включително и връщането ти тук.
А какво правиш през зимата - надали стоиш под формата на грудка, чакайки пролетното слънце.
Надали.
С приятели стартираме сайт за онлайн търговия с цветя и букети. Проектът е почти във финалната си фаза и е с работно заглавие "Your flowers"! Идеята ни е освен класическата продажба и доставка на цветя през интернет, да правим и тематични букети, носещи определено послание.
Интересно, защото тук се сещам, че съм си мислел колко по-забавно ще е, когато поднасяш цвете, да казваш чрез този акт нещо конкретно. Отделно, че никога не подарявам откъснати цветя - винаги в саксия!
Точно това ми е идеята - тематични букети за конкретни поводи. Клиентът ще може да си избира - еротика, секс, благодарност, поздравление, съболезнование... Така ще можем да вкараме повече смисъл в акта на подаряване на цветя, както и да образоваме и двете страни - какво подаряваш, и какво казваш чрез това.
За работата ти стана ясно каква е. Какво ще кажеш за хобитата си?
При мен нещата се сливат. Градината ми е и работа, и фитнес, и място за отмора. Иначе съм голям фен на винила и грамофоните! Може и да не повярваш, но единствената музикална "медия" у нас е грамофон. Не гледам телевизия, а и нямам телевизор. Е, компютър имам, но то е друго.
Чета много.
Лятото се пече - все по-горещо. Морски лежер?
Очаквам да ми гостува един много ценен за мен човек от Кралското градинарско дружество - сър Джон Уитли. Ще пообикаляме из БГ, за да му покажа какво ме вдъхновява и кара да живея.
Всичко за проектите на Христо Йорданов можете да намерите тук:
http://www.359garden.net/Много отнесено започнах този иначе изключително позитивен разговор, така че бързам да се поправя. Цветя, слънце, миризма на свежо и различно - това излъчва моят събеседник днес. Без да се познаваме отпреди, отдалече надушвам "зеленчука" и бързам да ви го представя - потомственият градинар Христо Йорданов, Ристо.
И какво излезе сега, аз те каня на питие, но понеже съм загубен и си забравих портмонето у нас, пием фреш за твоя сметка...
Спокойно, ще се реваншираш.
Седнали сме срещу храма "Свети Седмочисленици" на Графа, в едно приятно кафе, обвито със зеленина. Това "ведомственото" заведение ли е?
Не точно. Просто преди живеех в района, а и съм църковен настоятел в храма, та тази част на София ми е някак близка.
Църковен настоятел? Това как стана?
Както повечето хубави работи - случайно. По празници помагах за събирането на върбови клонки, здравец и така се запознахме с отец Станко Дидов. Един ден ми каза, "Ристо, защо не станеш църковен настоятел"? Това беше голяма чест за мен, но и отговорност. Та, гледам да съм полезен с каквото мога.
Значи и ти намери смирението във вярата?
Ха, познато ли ти е... То, къде другаде да го намери човек. Може би и възрастта помага, но във вярата се чувствам комфортно със себе си.
Определено ми е познато.
Ние с теб хубаво си говорим, но аз така и не те представих. В интернет при изписването на името Христо Йорданов, излизат десетки статии и препратки. Всички те визират първият българин, член на Кралското градинарско дружество на Великобритания. Говори се за твоите два реализирани проекта (2011/2012 г.) в рамките на престижното цветно изложение в Хемптън Корт, Лондон, както и за неволите и подводните камъни, на които си се натъкнал, докато изпълниш замисленото. Това беше и повода да се срещнем, но като чета колко подробна и като цяло правдиво поднесена информация има за теб, май е по-добре да си поговорим за нещата от живота...:---)
Май, май. Станах толкова известен, че за малко да фалирам. Типично по български, някои хора тук решиха, че съм неимоверно забогатял от двете си поредни участия в Лондон и за малко да остана без работа...
Всъщност, забогатях - запознах се с невероятни хора, осъществих една от мечтите си, потопих се в едно друго общество, което винаги зарежда.
Как така още не си се преселил там?
Ааа, не! Не мога да живея в град, който има 50-60 слънчеви дни в годината. Там се зареждам културно, ментално. Иначе съм като камъка, който си тежи на мястото. Като се допитвам до себе си, отговорът е, че засега мястото ми е тук.
И преди да се захванеш с градинарството, не си бил извън обществения фокус.
О, да. Случи се така, че за малко да стана депутат. И аз, като повечето мои връстници, бях запленен от идеята за промени, демокрация, тинтири-минтири. С годините установих, че всичко е едно окопаване с цел лично облагодетелстване. Това не е моето поприще и логично се отдръпнах.
Роден в Исперих, филмово продуцентство в НАТФИЗ, маркетинг и реклама в Нов български - как се връзват с градинарството?
Никак и всякак. Човек минава покрай щандовете в магазина, наречен Житие и слага в количката. Едни слагат повече, други по-малко, трети пък само си зяпат... Повечето неща, които "напазарувах" са ми от полза - няма излишно познание. Щом можеш да работиш с тази информация, тя е полезна.
100% съгласен!
И какво сега, бронзов медал в Лондон, световно признание, "разорен" и известен...
Ти се шегуваш, но тези неща струват много пари и финансово наистина се бях разклатил. У нас всеки те потупва по рамото, но рядко дава ... Милиони се пръскат (усвояват) за реклама на страната ни, но КПД-то е толкова мижаво, че ми се реве. Добре, че все пак има българи (и тук, и там), които помогнаха да осъществим двата проекта. Англичаните също помогнаха.
А представяш ли си какво би било, ако зад теб стоеше държавата?
Абе, дай да си говорим за растения...
Давам - пропуснах да ти задам традиционния въпрос - като какъв зеленчук би се определил?
Аз работя с цветя, но ако приемем, че божурът става и за салата, твърдо съм божур!
Защото?
Многогодишен, грудков, двусемеделен, цъфти през май, няколко вида, като дървестният е труден за отглеждане и цъфти след 25-тата година.
Абсолютен божур!
А с дърветата как си?
Дървото е като детето. Изисква сериозно отношение и не можеш да го забодеш където и да е, пък да се спасява след това. Затова и не обичам показните залесявания и акциите от типа "да засадим дърво".
Интересна теза, не се бях замислял за този аспект...
Така го разбирам аз. Постоянно се натъквам на кампанийно засадени видове, които след това гинат, или най-малкото линеят. В такива случаи се сещам за децата от детските домове - правят ги безотговорно, а после ги оставят на произвола.
Затова ли се насочи към цветята?
Цветето е като свалката - малко, невинно, красиво и мимолетно. Радва окото, въздейства на душата, но и рядко оставя такава трайна следа, каквато оставя едно дърво. Освен това, в живота трябва да има баланс - дом, деца, семейство, но и флирт, закачка, бурно лято...
Много ми допада тази част - може би оттам идва изразът цветарка...:---)
Абе не точно, но се връзва с метафората.
Нека поговорим за актуалния ти проект - градинката при гробницата-мавзолей на Батенберг.
Да, това е новата ми страст и засега нещата отиват към реализация. Тук е мястото да благодаря в аванс за разбирането, което на този етап получавам от Общината.
Честно казано, винаги съм се чудел как комунистите на са бастисали това малко кътче в центъра на София. Знам, че по време на режима (1946-1991 г.) е било затворено за посетители.
И аз не знам, но съм убеден, че това място би трябвало да е популярно и обичано от съгражданите ни. Тук е погребан първият български цар след руското "освобождение", а той е направил немалко за клетата ни държавица. Няма да се гмуркам в историята, но определено смятам да възродя градината.
Как го виждаш във времето?
Ако не ни мине ДС път, около септември би трябвало да работим. Ще ни отнеме около две седмици, като проекта и подготвителните дейности съм ги задействал.
Говориш в множествено число, което ме кара да те попитам кои са близките ти хора в работата?
Преди малко звънна един от най-близките - Аркадашът, Стоян Костов. Всичко правим заедно. Разбира се, има още много, но не искам да изреждам, за да не пропусна някого. Те си знаят.
А какво мислиш за догодина - хеттрик в Лондон?
Ако ти кажа колко усилия ми коства участието на това изложение...
Питат ме "колко струва", а аз отговарям - официалното, плюс едногодишен труд. Та, в тази връзка, не съм сигурен, че ще участвам и догодина. Пътят е прокаран, познават ни, харесват ни - може пък да се пробва и някой друг. Първоначално бях замислил следващ проект с български билки, но на този етап предпочитам да мисля за градината около мавзолея на Батенберг.
Комерсиално ли е изложението?
Разбира се! Ако знаеш какви градини за какви суми бяха издигнати... Не мога да се оплача от липса на признание и интерес, но в един момент излиза, че финансовата надпревара може да определи и крайната визия. От години се говори за криза, стагнация - ела да видиш какво правят корпорациите!
Отделно, това там е индустрия - за няколко дена изложбената площ се променя като с магическа пръчка. Тъжното е, че тази година умишлено потърсих пчели покрай всичките тези цветя, хилядите липови дървета, но видях буквално две-три...
Мисля, че те разбирам. Включително и връщането ти тук.
А какво правиш през зимата - надали стоиш под формата на грудка, чакайки пролетното слънце.
Надали.
С приятели стартираме сайт за онлайн търговия с цветя и букети. Проектът е почти във финалната си фаза и е с работно заглавие "Your flowers"! Идеята ни е освен класическата продажба и доставка на цветя през интернет, да правим и тематични букети, носещи определено послание.
Интересно, защото тук се сещам, че съм си мислел колко по-забавно ще е, когато поднасяш цвете, да казваш чрез този акт нещо конкретно. Отделно, че никога не подарявам откъснати цветя - винаги в саксия!
Точно това ми е идеята - тематични букети за конкретни поводи. Клиентът ще може да си избира - еротика, секс, благодарност, поздравление, съболезнование... Така ще можем да вкараме повече смисъл в акта на подаряване на цветя, както и да образоваме и двете страни - какво подаряваш, и какво казваш чрез това.
За работата ти стана ясно каква е. Какво ще кажеш за хобитата си?
При мен нещата се сливат. Градината ми е и работа, и фитнес, и място за отмора. Иначе съм голям фен на винила и грамофоните! Може и да не повярваш, но единствената музикална "медия" у нас е грамофон. Не гледам телевизия, а и нямам телевизор. Е, компютър имам, но то е друго.
Чета много.
Лятото се пече - все по-горещо. Морски лежер?
Очаквам да ми гостува един много ценен за мен човек от Кралското градинарско дружество - сър Джон Уитли. Ще пообикаляме из БГ, за да му покажа какво ме вдъхновява и кара да живея.
Всичко за проектите на Христо Йорданов можете да намерите тук:
http://www.facebook.com/groups/359garden/
http://www.yourgardener-bg.com/
7.2012