50
Покрай 3-ти март, за поредна година в обществения ни казан зацвърчаха двете крайности на ФИЛИ и ФОБИ. От една страна ми е тъжно, че милиони българи така и не разбраха какво точно се е случило на тази дата. От друга, се радвам, че вече не са малцинство запознатите.
Неприятен е факта, че по средата няма нищо, т.е. или си ФИЛ, или си ФОБ. Ами, аз пък не съм съгласен с това статукво и затова ще понапиша тук едни неща. В случай, че има и други като мен, да знаят, че не са сами.
ФИЛИте харесват (обичат), а ФОБИте недолюбват (мразят).
Добре де, а къде остава огромното пространство помежду им?
Толкова ли сме ограничени и заслепени от филофобията си, че не можем да мислим обективно?
Разбирам да става въпрос за нещо значимо, ценно и неповторимо - тогава има смисъл да инвестираме такава емоционална енергия. Но в случая става въпрос за една обикновена държава, па било тя и суперсила.
Русия - най-голямата по територия държава в света.
Всичко започва около трети век, с организирането на източните славяни и постепенното им обособяване като регионална сила. Една от тезите е, че през 862 г. принц Рюрик придобива Новгородската земя, а наследниците му овладяват Киевска Рус. В онези години на "шахматната" дъска са се намирали и фигурите на Волжка България и Златната орда. Няколко са основните тези за това как, кога и по какъв начин са се случвали събитията около "възмъжаването" и израстването на Русия като суперсила. Нямам никакво намерение да се ровичкам и гадая. Факт е, че сме воювали с тях, факт е, че сме им били конкуренти, факт е, че поради собствената си простотия и лакомия, сме изгубили независимостта си три пъти - византийска, турска и съветско-руска. Третата загуба продължава и с днешна дата...
След няколко неуспешни въстания срещу турците, Паисий пръв насочва погледа си на изток, което го прави и един от първите русофили. Разбира се, човекът е бил идеалист и не е знаел какво ще ни струва това. По-интересен е факта, как никой от най-големите ни възрожденци не е споделял тезата му. Десеки са писмата, статиите и стиховете, в които в прав текст се казва, че "Тоз, който ни освободи, той ще и да ни пороби". И друго е казал Левски в писмо до Каравелов:
"Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките."
Какво да кажа - националният ни герой иска да реже "чепките" на "оная лудетина Ботьова"... Нещата иглеждат сериозно!
Защо ли е тази негативна нагласа у българската интелигенция срещу "братушките"?
Очевидно, подменената ни през социализЪма история няма как да отговори на този въпрос. Да се върнем тогава по-назад, преди подмяната.
Нашето възраждане логично води до раздвижване в обществото и забързване на някои процеси, които дотогава само са дремали в главите на по-будните. Един от най-важните е бил независимата държава България.
Единствената суперсила, която по това време е водела войни с Турция, е била Русия. Освен това е християнска държава, чиято църква е факт, благодарение на български проповедници, т.е. има и духовна връзка. Логично е в условията на иго, присъствие, подтисничество или каквото си харесате (но не и робство), народът да се е надявал промяната в статуквото да дойде именно оттам. Разбира се, на принципа "не си ли помогнеш сам, няма да ти помогне и Русия", десетки са въстанията, които са съпътствали по-големите руско-турски конфликти, но нито едно не е било достатъчно, за да "обърне палачинката".
Царска Русия очевидно е имала стратегически интереси за присъствие на Балканите и логично Западът е наливал подкрепата си към Турция. Крайно време е възторжените ми сънародници, веещи трибагреника под път и над път да проумеят, че политиката е като игра на шах - падат фигури, като крайната цел е не да запазиш пешката, а да спечелиш играта. За западните сили България е била една пешка, докато Османската империя се явява топ, а защо не и царица. Важна фигура, която пази от руската инвазия към Балканите и Европа. Познайте сега на кого биха заложили при нужда...
Тъжната вест за т. нар. ФИЛИ е, че за Русия също сме пешка. Да, около Плевен и Шипка ставаме офицери, но това е било само бонус в играта и то за малко... Мелодраматичната и хранеща надеждите славянска връзка е само мъдър политически ход, който е най-правилния от страна на русите. Те са подпомагали революционните борби на всички народи на Балканите, точно както САЩ в днешно време подпомагат близкоизточните демократични процеси. "Независимо" българско княжество е било само повод и обикновен етап от много по-мащабен план - Константинопол и западния черноморски бряг. А защо не и целите Балкани?
Разбирайки това, възрожденците ни също са постъпили разумно и са оставили дръзновените слова за "братята славяни" на заден план. Искали са просто да се възползваме от евентуалното статукво от успешна война на Русия срещу Турция, да сме достатъчно подготвени, за да се включим в бойните действия на правилната страна (очевидно руската) и след това да използваме инерцията на победата, за да легитимираме пред международната общност новосъздадената държава.
Дотук всичко добре, но...
Голямото НО, за всеобщо разочарование, отново се оказва Русия. Спечелила войната и буквално навряла турската армия в миша дупка, "братската" империя не желае свободна и силна България! Желае окупирана (буквално) и васална губерния (това се случва не само тогава, а и след 1944-та, та до ден днешен). Губерния с голяма площ, малка независимост и потенциал за поза партер... Подготовката за този план е визуализирана на т.нар. Цариградска конференция, осъществена при подписването на Санстефанския мирен договор и значително орязана от "обичаща" ни Европа на Берлинския конгрес. Всичко това може да се види на приложените по-долу карти. Което за пореден път показва, че в шахматната игра на Великите сили сме просто пешки. За което пък сме само и единствено виновни ние самите.
Границите ни според Цариградската Конференция
Границите ни според Санстефанският мирен договор
Границите ни след Берлинския конгрес
Какво оставало за нашите будни сънародници при така създалото се статукво?
Да изберат по-малката злина, т.е. да прегърнат и малкото, което им е дадено, и чрез последователна политика и избиране на подходящ момент, да вървят към обединена и независима България.
Именно в тези противоречиви времена, допълнително подклаждани от надменното поведение на руските окупационни части, се заражда истинското русофобство. То се развива, захранвано от неприкритите намеси на Русия в опитите ни за самостоятелна вътрешна и външна политика, като истински и логичен връх взима след руската позицията по повод Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Ето един цитат от книгата Авантюрите на руския царизъм в България:
" ...В продължение на десет години царското правителство влагало колосална енергия за укрепване на господството си в новообразуваната квазинезависима държава, като пускало в ход всички средства на азиатско-византийската дипломация - от масовата корупция и подкупи на политически гешефтари и армейски офицери, до организирането на военни бунтове и държавни преврати, до вербуването на убийци и отстраняването на пречещи на плановете му държавни дейци...".
Звучи ли ви познато?
Започна да става много дълго, а не това ми беше целта.
Ще препусна галопирайки през абдикацията на Батенберг, убийството на Стамболов, та чак до грижливо критите слова на Захари Стоянов:
"Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!"
Галопът продължава през партизанските отряди, 9-ти септември, поредната (този път съветска) окупация, "Народният" съд, лагерите и национални предатели като Георги Димитров, Коларов, Червенков, Югов и Тодор Живков... Всъщност, защо не и Младенов, Луканов, Първанов, Сидеров, Доган, Станишев...?
Уж всички знаят кой, кога и какво ни причини, а улиците константно се изпълват с пенсионери, когато поредният мимикрирал червен социокапиталист призове колко е било хубаво при другаря Живков и колко ни е помагал Великият СССР!
И е прав, между другото. За масата, желаеща сивота, монотонност и спокойствието на храненик в зоопарк, онези времена са били идеални. Без отговорности, без ангажименти, без особени усилия - само вдигаш ръката и казваш "Винаги готов"...
И за Великият СССР е било хубаво - колониално владение и наведени гъзоблизци с основен символ верую "по-католик и от папата"!
А къде остана България?
За нея кое е хубаво?
Дали е хубаво, че 24 години след подарената ни "свобода" сценарият отново е същия...
И защо трябва отново да минем през всичките безумия на т. нар. Преход, за да разберем, че отговорите на тези въпроси са отдавна написани в историята ни?
Просто някой трябва да ги прочете.
Та, уважаеми ФИЛИ и ФОБИ,
напълно ви разбирам в мислите и чувствата ви - те са си ваши и никой не бива да има претенции към тях. Едните обичате Русия, защото така са ви лъгали в училище, защото имате лична изгода от това, или защото просто така ви казват Слави Трифонов и подобни...
Другите мразите Империята, защото откакто се е намесила в делата ни балкански, е донесла само вреди и милиони човешки жертви. Отделно е направила и продължава да прави основно пача и бахур от иначе чистите ни месТни наличности, свързани с понятия като суверенитет и национална идентичност.
Филофобията е като Ин и Ян. Никой не би могъл да съществува без "другарчето" си. Двете половинки се допълват като "Атака" и ДПС, с тази разлика, че в случая и двете посочени партии са креатура на Ин...:-)
Извън шегата, призивът ми е към всички останали, които се омерзиха от филофобията и се гнусят дори при мисълта да отидат да гласуват на иначе най-демократичната досега измислена система за народовластие. Вместо да си играем на ФИЛИ и ФОБИ, крайно време е фокусът ни да е върху нашето, а доколкото знам, то се казва България.
Мислете, преди да викате по улиците "Долу"!
Спомнете си историята, преди да подкрепяте с гласовете си назначени малоумници!
Интересувйте се от миналото на лицата, които днес претендират да "оправят" страната ни!
Знам, че повечето имаме общ проблем - липсата на подходяща личност, на която да гласуваме доверие. Хора като Стамболов се раждат рядко. Но пък има по-малко зло...
А колкото до Русия - вдъхновявяща и автентична музика, силна литература, уникални артисти, невероятен дух!
Искате още?
Страхотни мацки, истински алкохолици, матрьошки, Ну Погоди, безкрайни възможности и благини.
Какво не ѝ харесвам тогава?
Нищо! Харесва ми! Но, когато си стои в границите и се съобразява с международните правила.
Същото важи и за USA, между другото. Благодаря, че попитахте...
Залагам на най-обикновена логика, рационално мисене и човечност. Винаги съм вярвал, че ако дори само това са критериите в главите на политиците, светът днес щеше да е едно уникално различно място.
Вие решете дали по-добро или да...:-)
П.П.
И понеже днес се води официален празник, твърдо съм убеден, че ИСТИНСКИЯТ ден е 22.септември - Независимостта на България.
3.март.2013