50
Пролет е!
Става все по-зелено и замирисва (дори и в София) все по-свежо.
Плодни дръвчета, надървени плодчета, градински цветя и цветни градини - всичко се събужда и започва мощен подем - да живее!
Долунаписаното е във връзка с всякакви поводи (интимни срещи, празници, балове и хвалипръцковщини), изискващи поднасянето и подаряването на цветя, букети, венци и прочее зеленина.
Много и различни са нещата, които си подаряваме по празници, но едно от тях винаги много ме е дивяло, а последните 10-тина години и силно дразни - подаряването на трупове!
"Завидно" е усърдието, с което куцо и сакато, под път и над път, върти търговията с труповете, както и огромното старание на желаещите да се сдобият с такъв. Даже вместо нативен вид на жертвата, повечето участници декорират "мат'ряла" с целофан, лентички, къдрички и като цяло кич.
"Чакай бе, момче - какви трупове, какви пет лева?" ще попита възмутената цветарка.
"Растителни", ще отговоря аз.
Подаряването на цветя не е от вчера. Очевидно красивото, оптимистично и палаво настроение, което един изящен цвят оставя в повечето случаи в главите ни, е нещо, което кара хората да искат още и по много. Отделно, жеста който символизира, обикновено е свързан с празник и приповдигнато настроение. И точно тук идва голямото разминаване - вместо да продължим нишката на веселието и да внесем в атмосферата нещо позитивно, ценно и ЖИВО, ние подаряваме свеж, красив и нафинтифлюшен ТРУП!!!
Ще кажете, че преувеличавам.
Ще кажа да си гледате работата...
И за да не ви обидя с горното изречение, ще опитам да дам доводите си. След това вие решавате.
Нека си представим, че сме растения. И понеже сме готини, явно ще бъдем цветя.
Растем си ние по полянката зелена, гали ни вятъра, пеят ни птиците, жужат ни пчелиците... Идилия!
Но... какво се случва изведнъж?
Изневиделица към нас приижда едра маса,
която уж ни гали и ласкае,
но протяга грязни пръсти,
и откъм краката ни откъсне!
Писъци, крясъци... но кой те слуша,
сал те чуват - нямат дУша.
Знам, знам - повечето ще си кажат "Тоя пак изтрещя".
Нека да съм изтрещял, но поне от много години на съвестта ми (а и на чувството ми за вкус и естетика) не лежат стотици трупове на безсмислено умъртвени цветя.
Дори да сложим настрана тезата, че макар и цветя, те също имат душа, цялата тази работа около трупооборота силно понамирисва. За да се спази една доста нелогична и непрагматична традиция да се подари нещо цветно, хората просто отбиват номера, купувайки букет прясно заклана ширпотреба... Стига се дотам, че при по-масови мероприятия, реципиентът на труповете се сдобива буквално с килограми листна маса, която след няколко дена не служи за нищо друго, освен за повод да се разходите до кофата за боклук.
Замисляли ли сте се колко по-полезно, практично и етично спрямо цветята ще бъде, ако вместо труп, подарите на домакинята (или булка, абитуриент, учителка и т.н.) книга, бутилка вино, или просто нещо вкусно.
Ако толкова пък държите на флората, има едно много просто и хуманно (или пък флорално?) решение - подарете живо цвете! Като се започне от семенца в стилно и практично опаковани саксии, до разлистени и разцъфтели красиви и най-разнообразни растения. Има ги навсякъде и са на цената на труповете, а понякога и по-изгодни.
Преди години, когато имахме семеен празник и бяхме поканили доста гости (някои му казват сватба), беше взето мъдро решение - забранено подаряването на цветя! На поканата за събитието учтиво беше написано, че сумата, която хората бяха предвидили за цветя, могат да сложат в спецално пригоден за това съд. Така спасихме не едно нещастно цвете, а и отделно събрахме немалко пари, с които купихме и дарихме памперси за един детски дом.
Това е само единичен пример - можете да развихрите въображението си много по-нашироко... :-)
Става все по-зелено и замирисва (дори и в София) все по-свежо.
Плодни дръвчета, надървени плодчета, градински цветя и цветни градини - всичко се събужда и започва мощен подем - да живее!
Долунаписаното е във връзка с всякакви поводи (интимни срещи, празници, балове и хвалипръцковщини), изискващи поднасянето и подаряването на цветя, букети, венци и прочее зеленина.
Много и различни са нещата, които си подаряваме по празници, но едно от тях винаги много ме е дивяло, а последните 10-тина години и силно дразни - подаряването на трупове!
"Завидно" е усърдието, с което куцо и сакато, под път и над път, върти търговията с труповете, както и огромното старание на желаещите да се сдобият с такъв. Даже вместо нативен вид на жертвата, повечето участници декорират "мат'ряла" с целофан, лентички, къдрички и като цяло кич.
"Чакай бе, момче - какви трупове, какви пет лева?" ще попита възмутената цветарка.
"Растителни", ще отговоря аз.
Ще кажете, че преувеличавам.
Ще кажа да си гледате работата...
И за да не ви обидя с горното изречение, ще опитам да дам доводите си. След това вие решавате.
Нека си представим, че сме растения. И понеже сме готини, явно ще бъдем цветя.
Растем си ние по полянката зелена, гали ни вятъра, пеят ни птиците, жужат ни пчелиците... Идилия!
Но... какво се случва изведнъж?
Изневиделица към нас приижда едра маса,
която уж ни гали и ласкае,
но протяга грязни пръсти,
и откъм краката ни откъсне!
Писъци, крясъци... но кой те слуша,
сал те чуват - нямат дУша.
Знам, знам - повечето ще си кажат "Тоя пак изтрещя".
Нека да съм изтрещял, но поне от много години на съвестта ми (а и на чувството ми за вкус и естетика) не лежат стотици трупове на безсмислено умъртвени цветя.
Дори да сложим настрана тезата, че макар и цветя, те също имат душа, цялата тази работа около трупооборота силно понамирисва. За да се спази една доста нелогична и непрагматична традиция да се подари нещо цветно, хората просто отбиват номера, купувайки букет прясно заклана ширпотреба... Стига се дотам, че при по-масови мероприятия, реципиентът на труповете се сдобива буквално с килограми листна маса, която след няколко дена не служи за нищо друго, освен за повод да се разходите до кофата за боклук.
Замисляли ли сте се колко по-полезно, практично и етично спрямо цветята ще бъде, ако вместо труп, подарите на домакинята (или булка, абитуриент, учителка и т.н.) книга, бутилка вино, или просто нещо вкусно.
Ако толкова пък държите на флората, има едно много просто и хуманно (или пък флорално?) решение - подарете живо цвете! Като се започне от семенца в стилно и практично опаковани саксии, до разлистени и разцъфтели красиви и най-разнообразни растения. Има ги навсякъде и са на цената на труповете, а понякога и по-изгодни.
Преди години, когато имахме семеен празник и бяхме поканили доста гости (някои му казват сватба), беше взето мъдро решение - забранено подаряването на цветя! На поканата за събитието учтиво беше написано, че сумата, която хората бяха предвидили за цветя, могат да сложат в спецално пригоден за това съд. Така спасихме не едно нещастно цвете, а и отделно събрахме немалко пари, с които купихме и дарихме памперси за един детски дом.
Това е само единичен пример - можете да развихрите въображението си много по-нашироко... :-)
04.2013