Дойде време да ви представя един интересен кръжец. По празници традиционно се прибирам във Варна, а локацията на въпросното трио е точно тук. С Димитър Дачев се познаваме от неприлично много години, с Павел Крачунов от достатъчно, а с Пенко Пенков са безрамно малко.
Три коренно различни характера, нестабилна смес от емоции и професионализъм, талант и творчество, плътски забежки и безпътни помисли...
Както може би се досещате, същността на представителите на Авангард Студио е повече от зеленчукова и това е основната причина за следващото интервю.

ДИМИТЪР ДАЧЕВ

Здравей, Димо!
Започвам с теб, ако щеш и чисто поради хронологичната компонента. Познаваме се от хиляди години и сме надробили какво ли не във времето. Желанието ми е да те представя на читателите на Туршията такъв, какъвто си. Нещо против?


Нищо (засега). Да видим докъде ще стигнеш...

Преди всичко е традиционния въпрос!

Знам, знам - определям се като зелка.

Защото?

Има форма на глава, на мозък. Лесно се реже, но пък е голяма и продуктивна.

Съгласих се.
Знаеш, че поводът за този разговор е новата ви "обител", а именно Авангард Студио. Хайде да разкажеш повечко.

"Обителта" се намира на ул. Топола №4 в град Варна и е едно прекрасно местенце, с което особено се гордеем. Пипнахме го така, че да предразполага към продуктивност и позитивни емоции както нас, така и клиентите ни. 
Основната идея беше независими фрийлансъри да се обединят под един покрив и да творят на спокойствие. Аз и Пенко, като представители на NT Video от една страна, и Павел, заедно с целия му диоден бизнес.
В момента сме на финалната права и с новата 2012-та се надявам всичко да заработи.

Като каза NT Video, редно е да представиш това начинание.

Това е фирмата, която създадох през 2002г. година, след като три поредни лета бях работил като видео оператор, снимахме туристически репортажни филми. Бях понаучил доста неща за цялостната организация на този "жанр", като реших да създам собствено студио в Несебър. Продължихме с производството на туристически репортажи, а впоследствие и на PR и документални филми, музикални клипове, телевизионни реклами.
След като се запознахме със Стоян Михалев (Студио Киора), започнахме да правим съвместни проекти. И в момента работим по някои неща.

Да, свидетел съм на това "съжителство" и наистината продукцията е повече от добра. Но ако мога го квалифицирам, това е поръчковата, for living работа. Желанието ми е да поговорим за чисто творческата ти същност. Уточнявам за читателите, че ти си един много талантлив фотограф. Силата ти е в играта със светлината, пресъздаването на образа... Нека "покопаем" в тази насока.

Благодаря за добрите думи. Нескромно ще се съглася с теб. Тръпката по запечатания образ я дължа на баща ми, който още когато бях на 3-4 години ми показа как се копира на фотохартия - осветявахме я с долепени ключ или други дребни предмети и я проявявахме, за да видя как се създава негативно изображение. След това ментето Дядо Мраз (който недемократично беше изместил оригинала - Дядо Коледа от живота на децата) ми донесе вместо електрическо влакче (за което изрично му бях писал писмо), фотоапарат Смяна 8M. Това беше началото. През всички години, докато снимах на филм, технологията за заснемане на изображение и желанието да запечатвам спомени, бяха водещи. Чак когато навлезе цифровата фотография и започнаха да се създават с лекота и да ни заливат неограничен брой еднообразни цифрови кадри, започнах да оценявам създаването на изображения като изкуство. Запалих се по класическите художници - портретисти, като Рембранд, сдъвках портретистите - фотографи от 19-ти и 20-ти век и усетих нужда да създавам собствени стойностни неща.

Нека първо да сложим на светло инструментариума. Давай хронологично.

В детската градина стартирах със СМЯНА.
Като ученик получих ФЕД5.
В късните ученически години се гордеех със Z-Up 140 Super Zoom 35mm на Konica.
Като студент се снабдих с Optio S на PENTAX.
След това NIKON D200, като към момента снимам и с D300, D7000 и D700. Отделно обективите. Светкавици, постоянно осветление. Смея да твърдя, че имам достатъчна за сериозна студийна работа техника.

А как стоят нещата при камерите?

Там също можем да се похвалим с добри попадения.
Като дете снимах първите си филми с 8мм Аврора, сделана в СССР и със Super 8mm Canon, made in Japan. През 90-те снимах с компактна Panasonic A1 на VHS (с която заснехме един клип на твоята група Жен-Шен, нека не забравяме!), PANASONIC М9000, след това CANON XL1, Z1 на SONY.
Със Стоян точим зъби за собствен RED Scarlet, която заедно с Epic са последен писък за повечето светила в голямото кино.

Ако мога да обобщя, разполагаш с всичко необходимо за производството на качествена фото и видео продукция на световно ниво. Време е да поговорим и за талант...

Мога да кажа, че имам самочувствието да показвам работите си. Доколко съм се справил, ще преценят консуматорите на продукта. Знаеш, че слабостта ми е фотографията. Ако прескочим необходимата за физическото съществуване рекламна и продуктова фотография, истината е в арта. Освен сребърен медал за цветна фотография от FIAP, който получих през 2010, спечелих и конкурс на Bulgaria Air за кадър за рекламна кампания и за награда ходих до Барселона.





Участвах в изложбата на Фотоакадемика 2011 с мой кадър, имам и доста кадри, които са попаднали в разни вирусно разпространяващи се в мрежата класации от типа "Breathtaking Examples of Bokeh Photography". През 2009 пък създадох малък скандал с един кадър на десетина полуголи момичета с пионерски връзки, снимани пред паметника на съветската окупация край Варна, който беше отпечатан в размер за билборд и представен в сградата на Радио Варна като част от един проект "20 години".




Спомням си една твоя идея за фотографски конкурс с фотоси, заснети с мобилен телефон. Беше натрупал завиден материал.

Идеята за въпросната изложба е все още нереализирана, проектът се нарича "Cabaret" и представя женски тела, осветени с остра светлина и заснети с доста стар мобилен телефон.



Как оценяваш фото ситуацията в БГ?

Като вирусна епидемия, което не е непременно лошо! Разбира се - най-големият печеливш от тази ситуация са търговците на фотографска техника. Минусът е, че пренасищането с дигитално съдържание и лекотата, с която то се създава (независимо дали е видео, фотография или музика), отнема магията, която и трите изброени са носили преди, само защото е било трудно да бъдат създадени in the first place.

Можеш ли да се изхранваш само с идеите си, или компромисите са неизбежни?

Категорично мога.

Т.е., отново отиваме на тезата за "Златната среда”?

По-скоро за "златната периферия", не е за мен средата ;-)



Портфолио


*  *  *




ПЕНКО ПЕНЕВ

Логично е да продължа разговора с "новото лице" в NT Video - Пенко Пенев. Запознах се с него в далечната 2003-та, когато започна работа във фирмата. Оператор, логистика, сътрудник - минал е през всичко в този бранш, като през 2009-та поема ръководството на продукцията, свързана с туристическите репортажни филми. Мисля да го отклоня от стандартните въпроси как се справя и колко трудно е пробил, и да му "забода" няколко актуални...

Според теб какво се случи със "сапунения мехур" АЛМАТУР?

За жалост, АЛМАТУР фалираха и много хора останаха излъгани, като най-вероятно няма да си получат парите. В туристическия бранш има твърдения, че всъщност компанията е била част от друга руска компания и реално фалита е можел да се избегне.

Отново "Руската следа"... май няма да можем да се отървем скоро от прегръдката на Мечока.
Като цяло, какво е състоянието на българския туризъм в момента?


За туризма в България мога само да кажа, че се развива в положителна посока. За сравнение ще дам  2004-та, в която туристите бяха 3-4 пъти повече, но услугите, които се предлагаха тогава, бяха недостатъчни и некачествени. Това доведе до един постепенен спад на чужденците, посещаващи нашата страна. Последните 2-3 години прави впечатление, че може би заради по добрите условия, които се предлагат  от българските туроператори, се наблюдава ръст. При това от страна на по-платежоспособните. Като че ли преди туроператорите гледаха на нещата по-комерсиално. А сега някак си разбраха, че за да вземеш, трябва и да дадеш.

Как се работи с актуалните туроператори?

Ами, добре се работи с българските туроператори. Аз лично съм доволен от бизнес отношенията си с тях. Разбира се, понякога трябва да се правят компромиси, но в кой бранш не е така? Ако всеки прави това, от което разбира, нещата се подреждат сами. Когато организацията е добра, се работи много лесно.

Туристически репортажни филми - снимате доста сафарита и екстремни атракции за туристите. Как се приема това, дисковете още ли са без алтернатива, не е ли време за USB-гривни и подобни "нови" носители?

DVD-тата са все още актуални. Може би поради факта, че няма друга по-популярна алтернатива. Дори все още се поръчват видео касети от чужденците. Всички нови съвременни носители (като USB FLASH), са по-лесни за използване, но то е като да си купиш книга, или просто да я прочетеш в интернет. Човекът според мен има желание да притежава нещо, което има стойност за него - като притежание, като собственост, като сувенир. Нещо, което е ценно, според неговата ценностна система. Да го подреди в библиотеката си, редом с книгите, като хартиените снимки, които са подредени в албумче.
USB-то е само памет - в лаптопа, по-папки.

Можеш ли да ни разкажеш някоя интересна история от "полето"?

Във връзка с въпроса ти за DVD-та, се сещам точно за недоволни клиенти, които бяха получили не видео касета, а DVD и държаха да върнат DVD-то, защото нямали какво да го правят. То бяха разправии и извинения, само и само мир да има.

Ситуацията на пазара и конкретно при теб след 1-2 години?

Много е трудно да кажа в професионален план каква ще е ситуацията  при мен, но аз съм оптимист и гледам напред и нагоре. В общ план мисля, че ще се случат много положителни неща - както в туризма, така и в държавата.

А зеленчукът ти е?

Люта чушка.




*  *  *



ПАВЕЛ КРАЧУНОВ

Третият (но не и по значение) участник в разговора ни днес, се нарича Павел Крачунов. Дори бих казал, че той е в основата на интервюто, защото ако не беше забелязал това уютно местенце, наречено офис на Авангард Студио, нямаше да имам повод за подобна среща.

Третото ЗДРАВЕЙ за днес е насочено към теб.
Мога да разказвам много за мисловните ти и творчески залитания, но първо мисля да подредим нещата с Авангард идеята.


Авангард-ната идея се зароди преди около 5 години, когато започнах да се интересувам от вноса на осветление и по-точно на диоди (или т.н. лед-ове). Подготвих се теоретично, направих няколко контакта и реших да се пробвам.
Когато регистрирах фирмата, неслучайно избрах името АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ. Идеята ми беше с времето да направя нещо като инкубатор за добри и свежи идеи. Вече се бях пробвал в развлекателната индустрия и определено исках да затворя кръга.

За творческата част ще те попитам след малко. Сега просто се опитвам да подредя Авангардите.

Не е толкова трудно - под "шапката" Авангард Ентъртейнмънт стоят Авангард Инженеринг (електроизграждане, монтажи, окабеляване), Авангард Лед (всичко, касаещо диодното осветление) и бъдещото Авангард Студио. Всичко това се нарича Авангард Груп.

Доколкото си спомням, всичко започна с диодите.

Точно. През 2007-ма стартирах с първите партиди и нащата потръгнаха изненадващо добре. Всяка година растем с около 60%, включително и в последните две кризисни.

Как си го обясняваш?

Както винаги, има субективен и обективен фактор.
Субективният е, че се старая да внасям само качествени и проверени продукти, които освен това са с две години гаранция. Старая се да съм коректен към клиентите и това се връща.
Обективният фактор е повече от светлото бъдеще за диодното осветление. Цените паднаха драстично, качеството се вдигна в пъти - няма как това да не е успешен продукт.

Кое всъщност прави диодите средство на избор?
Би ли обяснил като на шестокласници основните им предимства?

Изключително икономични, с осем (до десет, засега) пъти по-висока ефективност от крушките с нажежаема жичка. Тази ефективност се повишава с всяка година.
Имат много по-дълъг живот (с години) - 50000 часа. За сравнение, обикновената крушка свети максимум 1000 часа, а луминесцентната 4-8000 часа.
Огромно разнообразие на цветове и нюанси - да не забравяме, че диодите отдавна завладяха мониторите на телевизори, компютри, телефони.
Изключително лесен монтаж и почти никакви средства за поддръжка.

Мисля, че изложеното дотук е повече от достатъчно.
Мога ли да ви нарека големи риби, или още се учите да плувате?

Да плуваме - можем.
С размера - справяме се.
Не мога (а и не искам) да се хваля, защото този сектор в България има тепърва да се развива. Залагам на качеството, а не на количеството. Не един от конкурентите ни се пробва да вкара нискокачествена "ширпотреба" и си понесе негативите.
В тази връзка, един от проблемите за разрешаване е стандартизацията. Гледаш, уж еднакви диоди, а светенето им е коренно различно.

Т.е. и тук има ментета?

Разбира се, къде ли няма...

С кои обекти можеш да се похвалиш?

Хотел Адмирал, Община Одесос, Гранд Мол, Летище Варна... започва да се заформя портфолио. Отделно много малки и големи подизпълнители купуват директно от нас.

А с какво се занимаваше преди диодната ера?

След като си взех дипломата от МЕИ, поемигрантсвах в Щатите. Учех, работех, помотах се и разбрах, че професията емигрант не е за мен. Неслучайно в учебниците пише, че развиващите се икономики дават много повече възможности за изява.

Да, но доколкото си спомням, ти не започна ведната с работата.

О, да - бях в ентъртейнмънт периода, но без Авангард отпред...
В Америка работех в един музикален магазин и оттам си бях накупил почти всичко за домашно музикално студио. Отделно имах група (АПРОПО), с която достигахме до 12-то място в БГ топ 100, спечелихме конкурс за БГ таланти, често гостувахме по музикалните радиа и телевизии.
2004-2005-та заснех два клипа, а след тях дойде и участието ми в Music Idol.





Помня, че това беше един доста забавен период.

Отвсякъде!
И на трите кастинга стигнах до София, а там бяхме в петзвездни хотели, десетки интересни таланти, няколкодневни купони... Няма как да не ти допадне "звездния" живот, па макар и за малко.
По-важното е, че там се запознах с разни полезни за бранша лица.

Май навлязохме в творческата част на разговора.
За читателите ще поясня, че Павел пее и свири на китара от десетилетия...:---)


Единственото число е по-удачно.

Добре де - каква е настоящата концепция?

В момента трупам материал и умишлено задържам нещата. Вече преминах през етапа, в който бързах да запиша нещо и да го пусна в ефира. Този похват има само временен ефект - грейваш и после те забравят.
Когато преценя, че имам достатъчно време и средства да направя "Големия взрив", и след това да поддържам нивото на "експлозията", тогава ще бъде Голямото завръщане.
Отделно мечтата ми е да се занимавам с продуцентска дейност, която да включва всичко - музика, визия, сценични изяви, студийна дейност и т.н. Неслучайно фирмата ми са казва Ентъртейнмънт.

Пропуснах да ти задам дежурния въпрос - като какъв зеленчук се определяш?

Кисела краставичка.



*  *  *

Зелка, люта чушка и кисела краставичка - това са "героите" на най-новото арт студио във Варна. Качествен "зеленчук", предпоставка за силна "туршия", която можете да намерите на ул. Топола 4, в град Варна.
Излишно е да клиширам текста, като им пожелая успехи и творчески висини...
Просто нека са здрави, за да авангард-изират себе си и околните така, както най-добре могат.


12.2011