Напълно в стил БГ кавалер, правя път на дамите и предоставям третата "туршия" от новогодишния брой на медията на Яна Стоянова.
Познаваме се отскоро, но изцяло аз съм този, който губи от липсата на по-голяма давност в отношенията...
Родена и израстнала във Варна, тя е от хората, които няма сами да дойдат и да се напъхат в обектива ми, въпреки, че е скорпион. Помолих Яна за този разговор, защото смятам, че се занимава с нещо достойно, интересно и различно, т.е. изцяло отговаря на критериите за "зеленчук".
Срещаме се на нейна територия, в дневната на основния повод за срещата ни - целодневна занималня Слънце.

Не че не съм идвал тук, но днес май е доста населено?

И аз съм изненадана - явно по празниците децата само се пречкат...:---)

Това е само, защото те беше подгонил скепсиса на тема "а сега накъде".

Той още не ме е оставил, но май е редно да почнем с нещо позитивно.

Правилно!
Малко хронология винаги е едно добро начало.

След като няколко години работих в една корабна агенция и буквално си умирах от скука, внасяйки, изнасяйки и агентирайки, с две приятелки решихме да направим детска градина. Основахме си фирма, заровихме се в документи и се оказа, че за начало можем да стартираме като целодневна занималня. На първи февруари 2008-ма стартирахме с цели две деца...:---)

Доста тонизиращо.

Шегувахме се, че бяхме повече от "питомците" си.
Оказа се, че проблема е в порочната (и доста корумпирана) практика, занималните по училищата да са свързани кадрово и финансово с преподавателите в началните класове. Така родителите едва ли не бяха принудени да записват децата си, дори и да не им харесват условията в съответното училище. Поради тази причина ние преживяхме една доста трудна зима.

Тъй като и аз съм родител, мога да кажа, че доверието към теб и занималнята ти се печели бързо след личен контакт и дори само няколко часа тук. Децата усещат, че при теб е различно - и като отношение, и като атмосфера.



Радвам се, че мислиш така, но за да го помислят повече хора, те просто трябва да опитат. А поради посочената по-горе причина, това става по-трудно.

Фактът, че сме почти 2012-та, а "Слънце" продължава да съществува означава, че въпреки трудностите, нещата са потръгнали.

Преминахме през кадрова "чистка" и година след началото, двете ми съдружнички се отказаха. Аз се заинатих и не само че продължих, но и родих София. Навлязох в определен ритъм, наех квалифициран персонал и нещата се закрепиха.
През 2010-та дистанционно завърших курс за сертифициране по методиката на Мария Монтесори и "ъпгрейднах" нивото, но действителността набързо ме "даунгрейдна" с цените на комплектите за обучение на децата...

Я разкажи с две думи - каква е тази "истерия" по Монтесори?

Чак пък "истерия"... Просто изкривения в България маркетинг преекспонира нещата.
През трийсетте години в Италия, в един работнически квартал, жената се е заела да провежда занимания с около 60 деца на социално слаби родители, различни по възраст, които са били почти със статут на бездомни. Въвела е уникална за времето си система на обучение, резултатите от която бързо се популяризирали. Методите ѝ били толкова успешни, че скоро и родители на богати деца започнали да проявяват интерес. Така нещата се разрастнали, за да се стигне до днешната фондация и международно признание. 

Би ли описала как протича един ден при теб?

До 10.00 пристигат всички деца, като по-рано дошлите закусват, мият се, разтребват.
Следва т. н. "лайн тайм" - всички сядат в кръг и всяко дете разказва къде е било, какво е правило, какво смята да прави, какво го вълнува... Пеят се песни.
Към 11.00 имаме 40-45 минути игра с наличните при мен комплекти.
В 11.45 се обядва, а в 13.30 започва занималнята.
Имаме и ученици (засега до 4-ти клас), които в зависимост от смяната също имат отделни занимания.
Веднъж седмично водим децата на ателие (Шулверк), където пеят и свирят.
Имаме и занимания по йога, английски, доскоро и народни танци - отново веднъж седмично. Лятото ги водехме на езда.



Така като те слушам - не скучаете.

В никакъв случай. Старая се да запълвам качествено времето, прекарано тук. Трудностите идват и от факта, че самите родители не ми помагат особено. Като пример ще дам факта, че след Коледа, почти всяко дете беше с плейстейшън. Нали се сещаш колко неравностойна е "борбата" с това...:---)

Е, ти отваряш цяла една нова тема - аз я наричам "За профанизацията на нацията"... Няма как от тази нова болест да не боледуваме първо ние - родителите. Малцина са опазилите се, не са особено много и борещите се. Повечето са тежко заразени и лек май не се забелязва. Нормално е това съотношение да е сред родителите, с които работиш.

Картинката както винаги е комплексна. Общество - родители - деца - училище... система от скачени съдове, където трудно можеш да се месиш. Това, което аз правя е, да опитам да дам на децата преди всичко добро отношение, разбиране, малко помощ, когато е необходимо. Неслучайно девизът ни е "Вашите деца са нашите слънца".
Не мога да кажа, че съм очарована от средата, в която живея, но не съм и разколебана. Мисля да продължа да търся подходящата форма, чрез която да правя това, което мога най-добре.

Как ще коментираш "зверската" си специалност от ВИНС-а, свързана с информатика и програмиране?

Това никак не ми се коментира, но мога да споделя какво правех успоредно на следването си.

И то е?

Актьорско майсторство.
Много исках да стана актриса, но родителите ми бяха на друго мнение. Въпреки това, след като ме приеха във ВИНС Варна, аз се запознах с Желчо Мандаджиев и започнах да ходя на уроци при него. Година и половина, без да плащам. Желчо ме надъхваше за всичко в театъра, като успя да ме убеди да кандидатствам и във ВИТИЗ. Толкова искаше и се радваше да преподава. Накара ме да напиша материал за Петя Дубарова, а след това започнахме да го репетираме, за да го изиграя. Аз обаче, нещо се притесних и отказах. Той настояваше и аз спрях да ходя на уроци. И до ден днешен съжалявам за това, защото той казваше, че "ще умра с отворени очи, ако не го изиграеш...", а аз така и не го направих.

Не знаех за това ти минало.

Малко хора знаят.
След това продължих в школите на Коко Проданов, където за първи път се качих на сцена, Илия Пенев, с който много се обичахме, Михаил Мутафов, Дафинка Данаилова. Може да се каже, че познавам гилдията.

Добре де, а защо се отказа?

Отказаха ме. След като се явих на изпита в София, още на първия кръг ми казаха, че имам говорен дефект... Тогава махнах с ръка и реших, че тая няма да я бъде.

А не поигра ли някъде след толкова сериозна подготовка?

Поиграх - в местните кабеларки М Сат и RD TV. Предаванията се казваха "Остро" и  "Здраво ТВ". Бяха някакви евтини шоута от типа на "Тутурутка", където бях и водеща, и репортер, и актьор. По онова време се забавлявах, но не мога да кажа, че се гордея с този си период.

Тогава и времената бяха такива - повечето от нас тепърва изграждахме вкуса си и се учехме на традиции, естетика, стойностно.
Не те попитах като какъв зеленчук се определяш.

Определено съм домат - лесно се изчервява, лесно се разпльоква, обичам го.

Т.е. си притеснителна... как се бориш с това?

Със сарказъм и лека циничност.

Успяваш ли?

Уча се, но както казах, понякога доматът се разпльоква...



Целодневна занималня Слънце можете да намерите на адрес Варна, ул.Воден 28, ет.2, 0885 827 504
Писмена на Яна можете да прочетете в съответната рубрика на Хипертуршия.сом


12.2011