Лято е, отпуски и аз логично акостирах във Варна. Използвам повода, за да ви запозная с пореден варненски зеленчук, за който родната градинка е вече тясна. Следващите редове ще прекарате с един фотограф от световна класа, който сам и с помоща на таланта си, успя да излезе от БГ орбитата и да влезе през парадния вход на "белите" - заедно с елита.

Здравей, Сергеев студио!
Представих те директно на бял кон...

Дано съм го заслужил.

И още как! Не случайно водим този разговор.
Знаеш, че традицията ми е да питам за зеленчука, а твоят е?

Морков - многофункционален съм.

И перверзен...
Нали знаеш какво казал единият снежен човек на другия?

"Мирише ми на морков"...

За аудиторията ще уточня, че се познаваме от 3-то ЕСПУ, групарските времена, тенисът на корт и планинското колоездене, но сега бих искал да те представя с най-силната ти страна - фотографията. Честно казано, гордея се с хора като теб, защото колкото и малко да сте, вие представяте Вулгарията ни по света. При това в невероятна светлина - на талантливи и можещи професионалисти.

Почвам да се чувствам неудобно.
Няма да скромнича излишно, но за да е факт това, което казваш, трябва да я има връзката с "кораба майка". Опитът и вдъхновението за работата ми идват от същата тази Вулгария. Не казвам, че тук е добре - отвратително е на моменти, но за да стане "манджата", са важни и мизерията, и смотаният живот, и безумните политици. Важни са обаче и природата, особеният дух, хората. Абе - скачени съдове.

Добре казано.
За да придобият представа четящите с какво се занимаваш, ще помоля да внесеш светлина.

Фотограф съм, създадох и работя в Sergeev Studio, занимавам се предимно с рекламна фотография, като обожавам да експериментирам с идеи, форми, светлина... въобще, всичко, с което е възможно да се експериментира.

През годините си създаде име и работите ти отдавна не се въртят само у нас.

Да, за мой късмет, след като направих няколко успешни продукта за наши компании, започнаха да ме търсят и чужди. Тази година ми е най-натоварената откъм работа, а отделно ме канят и на т. нар. workshop-и. Там, в ролята на лектор, споделям тънкости и детайли от работата си - подготовка, продукция, фотошоп, и като цяло пост процесинга. Обиколих доста страни с подобна дейност и съм много доволен от резултата, защото така създавам много нови и важни контакти.

Дай да понаредим хронологично професионалното ти развитие.

Давам.

Начало!

Повярвах в себе си и възможностите си след снимките за един календар на радио Атлантик през 2000-та година. Шефовете дойдоха и буквално казаха "Прави к'вото си знаеш"...
Това, което направих, беше черно-бяла сесия, от която излязоха много добри неща. Тогава бях в "черно-белия" си период.

Очевидно работата ти им е харесала.

Да, след като още три години работех за календарите им. Това бяха първите ми по-големи продукции и се радвах като дете на пясъчник...
Следващият ми етап беше диапозитивния - широк формат. При тази техника няма много мърдане - щрак и каквото си направил. Макар и по-трудна за работа, така се научих да възприемам цветовете и въобще диапозитивите ми отвориха визията за цвят.



Всичко това се случва в доцифровата ера. Кога и как те застигна цифровизацията?

2003-та излезе Canon EOS 10D и закупуването му си беше буквално една огромна цифровизация...:-) Беше толкова скъп, че след като продадох един имот във Варна, половината сума отиде за апарата!
Тази инвестиция се оказа много навременна, защото след това работата тръгна, а и тук започнаха истинските експерименти. Заснемеш ли една поза, след това с помоща на компютър и добри идеи можеш да направиш чудеса.

Да, гледал съм повечето ти работи и наистина вкарваш зрителя в особен филм. Всъщност, това те отличава от масата.

Не твърдя, че съм особено оригинален - старая се. Всеки от нас твори на базата на видяно, преживяно, усетено. Уникалността при един автор идва от собствената му интерпретация на фона на всичко това.

Кой ти дава творчески "ритник"?

Преди десетина години, когато се цифровизирах, имах късмета да попадна на един човек, който ми помогна страшно много. От него научих неща, които не се срещат по онлайн самоучителите.
Много ме впечатли и Ървин Олаф - чудовищен естет! През 2005 -та попаднах на работата му за календар на Lavazza и мога да кажа, че това беше крайъгълен камък за мен. Ретуш и фотоманипулация - това беше новото ми амплоа.

Чувстваш ли се оценен?

Много коварен въпрос...
Оценката е относително нещо. Да, за всеки автор е важно да се огледа в огледалото на публиката си - това дава огромно удовлетворение. За професионалиста, изхранващ се с труда си, съществен момент е и заплащането. Чувствам се оценен, когато намеря баланса между двете. И когато не се налага да правя компромиси.

Правил ли си?

В началото може би, но не и откакто започнах да вярвам в работата си. Не трябва да оставяме на клиента да диктува. Той е клиент, не е творец. Показва му се - одобрява, не одобрява. Ако си разбрал правилно заданието и си се постарал - нещата се нареждат. Ако ли не - следващият...  

А задоволен чувстваш ли се?

В началото, да. С годините се понаучих да правя неща, които повечето колеги у нас не правят. Обожавам суперпродукциите - рисърч, подготовка, костюми, светлина, грим. Крайният резултат е на световно ниво, а като се обърнеш назад - производител на месо, колбаси, бельо... Малко е абсурдно.
Не, че не ценя клиентите си, точно обратното - респект, че са се осмелили да наемат "шантав" фотограф, за да се отличат от останалите. Просто мащабите тук и навън са различни.

Често излизаш извън "градинката" ни. Как се чувстваш на международния зеленчуков пазар?

По-широко е, ландшафтът е по-разнообразен, зеленчуците са по-едри... Иначе принципите са същите - мислиш, работиш, презентираш и се появява клиент, който решава, че му импонираш. Има повече и по-строги правила, които защитават труда ти и поддържат ред. Иначе плевелите отдавна да са превзели пространството...

Вместо да те питам за "бъдещи творчески планове", ще те помоля да опишеш един отрязък от календара си за тази година.

ОК, да започнем от март:
 - 16.март, Варна, изложба на проекта "КОШМАРТ". Направихме я с Афект Медия и вярваш или не, събрахме БЛИЗО 900 души!
 - 20.март, София, представих проекта "БГ иконите - портрети с неочакван край"
 - юни, София, Sofia design week, отново "КОШМАРТ"
 - юни, Габрово, изложба на "Червеното канапе" и "КОШМАРТ"
 - юли, Шумен, изложба на "Червеното канапе" и "БГ иконите - портрети с неочакван край"
 - 18 юли, Ню Йорк, обща изложба
 - 2. август, Стара Загора, изложба на "Червеното канапе" и "БГ иконите - портрети с неочакван край"
 - 1. септември, Приморско, участие и workshop във Фотоваканция
 - 12-15. септември, Албена - рекламен фест
 - 18-23. септември, Кьолн - Photokina
 - 29. септември, Москва, изложба на "Червеното канапе"
 - 23.октомври, Ню Йорк...



Абе, ти си като на турне!
Като спомена тези проекти, искам да обърна особено внимание на "БГ иконите - портрети с неочакван край". Дай повече инфо за читателите.

В резюме, идеята ми беше да пресъздам самоубийството на значими за историята ни персонажи, които при вида на сегашната действителност, не биха се поколебали да си причинят този грях. Това е моят начин да изразя отвращението си от "новата демократична" България. От развита европейска държава в началото на миналия век, след червен ботуш и посткомунистически мутренски ланец, днес отново сме на г*за на географията, в дъното на всички класации. Това няма как да ми харесва.

Умишлено няма да задълбавам в тази тема, за да не цапам добрата идея. Просто ще сложа тук текста, който си написал за проекта:

Това е история за дългия път на една красива малка страна, успешно самоунищожаваща се с корупция, мерзост, политически машинации, довели до болезнената агония на днешното поколение. Ние и семействата ни израстнахме в България и продължаваме да не се отказваме, да се борим и мислим и това е нашият протест към настоящето, нашето възмущение, нашето разочарование, през очите на богатата ни история. Тя е единственото, което ни крепи, затова имахме дързостта да се заровим в сърцето ? и да я отнемем и унищожим, да накърним достойнството на народа си, за да ни чуят.

Използвахме първообразите на обикновените хора, които са се превърнали в истински Легенди, които написаха историята - словом и духом, заради борбата си, възгледите си и жертвите, които са направили за страната си. Това е, което ние наричаме България! Тяхната истина е била тяхната борба - "Ако спечеля печеля за цял народ, ако загубя губя само мене си".

Предприехме това дълго пътуване назад във времето, за да се срещнем с ханове, царе, монаси, народни борци за свобода, поети и князе, за да им разкажем за днешна България и да чуем последната им воля и ето как ни отговориха те: с разочарование, погнуса и болка.

"Портретите с неочакван край" беше истинско предизвикателство за нас, защото истинският край беше предизвестен от времето, в което живеем. Ще продължаваме греховно да "убиваме" българските икони, докато някой не ни убеди в противното.



Да, това беше целта - суперпродукция с много хора, която финансирах сам. От една страна, така заех своята гражданска позиция, а от друга - това е поредното добро попълнение в портфолиото ми. Навън тези кадри предизвикаха силен интерес и много мои колеги изразиха подкрепа. Всъщност, проблемът е общ - профанизацията на населението е повсеместна и не само нашите възрожденци биха се "гръмнали"... 

Последната ти "кретения" направо ме разби!
"His Beauty" е уникален тест и провокация - 24 хубавици, вирилизирани до степен на неузнаваемост - просто кърти!

Да, това е последната ми продукция. Поводът беше много забавен - станах горд собственик на 40 мегапикселов Hasselblad! Това е уникален апарат, мечта за всеки фотограф. Освен всички други топ характеристики, дава и невероятен детайл. Оттук тръгна идеята за "окосмяването" на девойките и крайният резултат наистина е впечатляващ. Имам още малко работа по финализирането, а след това предстои намирането на подходящ клиент...



"His Beauty" провокира и с различните тълкувания на превода. А и един апостроф би свършил много работа...:---). Няма да изпреварвам събитията и ще говорим за това, когато го приключиш.
Виждам, че в най-близък план е workshop-а ти в Приморско.

Да, там ще имам "клас" от 20 човека, като с всеки един от тях ще се занимаваме така, че да съм им полезен с познанията си. Ще наблегна на фотошоп и пост продукцията. Обиколих доста страни с подобни изяви и мисля, че мога да съм полезен на колегите у нас.

Какво представлява екипът ти?

Засега сме пет човека (двама асистенти и двама стилисти), като го раздавам и арт директор. За по-големите продукции наемам допълнително хора, но ядрото сме това. Свикнали сме един с друг, всеки си знае мястото и отговорностите и нещата вървят гладко.

Близкото бъдеще?

През последните години доста се интернационализирах и това не закъсня да даде резултатите си. Имам сериозни покани от колеги в Лондон и Ню Йорк, които са свързани със съвместни проекти. Ще трябва за няколко месеца да реша в кой град ми се живее...

Оформя се поредната загуба на БГ интелект?

Е, чак загуба. Погледни го от добрата му страна - реклама за БГ. Освен това, по-лесно и забавно е да снимам проектите си тук. Едно от големите предимстава на страната ни е, че можеш бързо, лесно и евтино да реализираш арт идеите си.

Какво правиш в момента във Варна?

Събирам всички по-стари идеи и проекти. Искам да ги наредя в главата и хард диска си, за да мога да ги имам винаги под ръка. Човек не знае кога може да му потрябват.



8.2012