Ж.к. Люлин е един от 24-те административни района на Столична община и е с население около 120 000души! Разположен е в северозападната част на град София и включва ж.к. Люлин (най-големия жилищен комплекс в Република България), по-малките квартали Филиповци и Република, разположени извън Околовръстния път и промишлената зона северно от булевард "Европа".

"Гоце Делчев" е южен софийски квартал. Старото му име е Мотописта. Основан е през 20-те години от българи бежанци от Битоля и Битолско.
Какво общо има всичко това с представяния "зеленчук"?
Месторабота.

Д-р Ивайло Динков е ОПЛ в двата края на София. Кръстосва града и раздава здравеопазване.
Широко скроен, с тънко чувство за хумор, любимец на пациентите си.
Днес, обаче, няма да си говорим за медицина, а за религия, мирогледи и световни конспирации.

Новият кабинет (ул. Деян Белишки 60) ти стои наистина по-добре. Пожелавам на всички колеги да работят при такива условия!

Присъединявам се към пожеланието. Струваше ми доста усилия и лишения, но крайният резултат е задоволителен. И в Люлин се чувствам добре, но тук буквално съм като у дома си.

Знаеш, че си имам дежурен въпрос...

Знам, знам... така като си гледам талията мисля, че най-подходящ зеленчук за мен ще е доматът.

Самокритично звучиш някак.
Ако продължим метафората, това значи, че си обичан, популярен и ценен.

Щом казваш... (смее се).

Кратка биографична справка?

Роден съм в София, обикновено соц-детство.
Медицината "покълна" в живота ми към девети клас, когато учех в гимназия с биологична паралелка (21-ва гимназия, София). Човешкото тяло и неговите детайли ми правеха силно впечатление. Освен това устройството, функционирането му - всичко това си беше една голяма загатка.
В 12-та поликлиника (Люлин) работя още отпреди реформата. След като завърших през 1991-ва година, се залюбихме с неврологията и 1992-ра започнах работа в неврологичен кабинет в болницата на град Радомир - там си намерих свободно място. Три години по-късно, вече събрал доста опит, започна романтичната ми връзка с 12-то ДКЦ.
Отново в неврологичен кабинет, ентусиазирано заработих на люлинска почва, но с времето установих, че любовта ми към неврологията бавно, но сигурно започва да гасне. Причината бе, че големите възможности за диагностициране на едно неврологично заболяване не корелираха с възможностите за лечението му. Този факт не ми допадна, а и по това време стартира реорганизацията на доболничната помощ и реших да стана ОПЛ. И така до днес.

 

Тук някъде започва и интересът към по-различното.
Доколкото знам, при теб това е психосоматичната медицина.

Точно.
Лекуваме пациентите си по готови схеми, а би трябвало подходът да е индивидуален. Не бива да се разделят болният от болестта. Точно поради тази причина се запалих по психосоматичната медицина.
Oще древните цивилизации са лекували тялото като част от от нещо общо - човек+съзнание. Битът, взаимоотношенията между хората, ежедневните проблеми рано или късно се изявяват под формата на болестно състояние. Много ми допада поговорката, че "всички болести са от ядове, а ядовете са от гадове"...

Психосоматичната медицина стъпва на сериозен фундамент. Изповядват ли колегите това мнение?

Много малка част. Колегията се занимава да лекува симптомите, а не причините. Не случайно за специалистите има една шега, според която те знаят все повече за все по-малко неща.

Разбрах, че си искал да специализираш психиатрия?

Да, но бързо се отказах, след като видях как в повечето случаи професията на колегите бавно, но сигурно се превръща в диагноза... Шегувам се.

Поводът за това интервю е интересът ти към т. нар. светски хуманизъм - форма на атеизъм, философия, която стъпва върху логиката, етиката.
Би ли споделил нещо повече?

Винаги ме е вълнувало скритото, необяснимото, мистичното. Най-лесно е да кажеш "неведоми са пътищата Божии" и да не се занимаваш.
Аз, обаче, искам да се занимавам.
Религията - такава, каквато е по света, е силно изопачена. Вече на всички е известно, че Църквата е просто форма на управление на малцинството над мнозинството. Спекулациите с вярата на хората, или просто с тяхното невежество, винаги са били силен инструмент.
Моята религия е науката, логиката, морала. Светският хуманизъм е различен от доста други видове хуманизми. Въпреки, че постулира, че човешките същества са способни да бъдат етични и морални без религия или бог, това далеч не значи, че счита хората за добри по своята същност.

В крайна сметка човекът над Природата ли е?

В никакъв случай! Ние не сме някакви висши същества, просто сме част от заобикалящата ни среда.
Светският хуманизъм се нарича още научен хуманизъм. Последователите му смятаме, че той е "единственият мироглед, съвместим с растящото научно знание на истинския свят и на природните закони" (Е. О. Уилсън).

Помага ли ти тази доктрина в реалния живот?

Разбира се - нали точно това се визира в постулатите. Именно реалният живот е факторът, който ни подлага на едно или друго изпитание, а оттам и на вземане на решения. Когато човек е здраво стъпил на замята и следва пътя на логиката и рационалното, няма как да кривне много встрани.

Предполагам, че в интернет има доста писано по въпроса.

О, да. Сайтът (блог), който най ми допада се казва Атеизъм. Доста находчиво е иронизирано и посланието - "Не четете този блог, защото е грехота".
Друго много добро и популярно място за четене и гледане на "неудобни" литература и филми, се казва Колибка. Оттам можете да си изтеглите невероятно много информация за какво ли не.

А какво става, когато ни подгони параноята?

"Лошото" на познанието е, че доста тежи. Когато знаеш, че светът умишлено се тика към една или друга посока, когато се докоснеш до грижливо крити през годините истини, започваш да (си) задаваш прекалено много въпроси. Ето тук е мястото на здравата психика и логиката. Иначе наистина можеш да психясаш...

Скок в друга тема - как се справяш с малкото си свободно време?

Бягам надалеч, по възможност в Родопите. В пазарджишко има едно село, Виноградец. От там е родом баща ми. Там провеждам моето "клинично проучване" за борба със стреса. Засега успешно. Не е двойно сляпо и рандомизирано, но дава отлични резултати!
Друго любимо занимание ми е правенето на къщички за птици. Последно се запалих да направя и за прилепи - в интернет има доста информация и чертежи.
Преди години се интересувах много от астрономия и имах за хоби направата на слънчеви часовници. Досега съм направил три, като амбициите ми няма да спрат дотук.



За какво мечтаеш?

Големите неща, за които мечтая, сигурно никога няма да се сбъднат. Затова ще ви споделя едно от малките - искам да си имам овощна градина, далеч от града и пациентите, в която да поработвам... и да не забравям кой съм, откъде съм и за какво съм!



7.2011