50
Позволих си да препечатам този текст от блога на Иво Инджев, защото съм твърдо убеден, че без да знаем цялата истина за случилото се в годините преди нас, няма как самите ние да сме истински.
Живея в реалността и винаги се опитвам да гледам напред, а не назад, но без да сме сложили ВСИЧКИ карти на масата, играта няма как да се играе по честен начин... а аз не обичам да лъжа.
Жалко, че текстове като този не са в учебниците...
Живея в реалността и винаги се опитвам да гледам напред, а не назад, но без да сме сложили ВСИЧКИ карти на масата, играта няма как да се играе по честен начин... а аз не обичам да лъжа.
Жалко, че текстове като този не са в учебниците...
"Историята на Русия, както впрочем и историята на нейния наследник Съветския съюз, е твърд и непробиваем мит, най-голямото натрупване на многовековни лъжи.
Но… както се казва, няма нищо тайно, което не ще стане явно. Дойде време да се сринат и съветските митове."
Михаил Верешчагин
Но… както се казва, няма нищо тайно, което не ще стане явно. Дойде време да се сринат и съветските митове."
Михаил Верешчагин
МИТ 1: ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА
Най-голямата битка между Доброто и Злото в История се нарича „Великата Отечествена Война на Съветския Народ срещу Немско-Фашистките Окупатори” и е продължила четири години – от 22.06.1941г. до 9.05.1945г.
РЕАЛНОСТТА:
Втора Световна Война – под това име знае великата битка останалата част от света. Започва на 1.09.1939г. с нападението на армията на Третия райх на Полша и последвалото на 17.09.1939г. нападение на СССР на Полша. Завършва на 2.09.1945г. с капитулацията на Японската империя.
В много страни локалните военни конфликти в рамките на Втората Световна Война имат имена, но никъде, с изключение на Съветския съюз, името на ЧАСТ от войната не подменя името на ЦЯЛАТА война.
Причината, която принуждава съветското ръководство да създаде своя историография по този въпрос беше факта, че Съветският съюз де факто участва във Втората Световна Война от 17.09.1939г. на страна на Третия райх, тъй като именно тогава, по предварително споразумение с Германия, напада Полша.
Общата победа червено-кафявите отпразнуват в Брест.
Точно затова началното броене от 22.06.1941г. – момента, в който Съветският съюз е принуден да се бие СРЕЩУ Третия райх, е основополагащо за съветската историография.
Сухопътната война между Съветския съюз и Третия райх в Източна Европа е най-големият, но все пак епизод, т.е. – един от редицата епизоди на глобалния конфликт между Съюзниците, а по-късно – Антихитлеристката коалиция, от една страна, и държавите от Оста – от друга.
При това само една държава участва във Втората Световна Война от самото ѝ начало до самия край. Тази страна е Британската империя, но ако си припомним, може да се каже, че това е и Съветският съюз, който започва войната още с Халхин-гол и Испания.
МИТ 2: КОМУНИСТИТЕ ВИНАГИ СА БИЛИ СРЕЩУ НАЦИСТИТЕ
Съветската Идеология е принципен противник на Фашизма, а Съветския съюз – основен враг на Фашистка Германия. Всички сътрудници на фашистите са наши врагове, всички колаборационисти – предатели.
РЕАЛНОСТТА:
Братя по оръжие.
Съветската идеология става принципен противник на Фашизма основно от 1938г., а напълно – едва от 1941г.
Пропагандата от 1933-1939г. рисува германския режим и живота в Германия като цяло, като социалната структура и живота в САЩ, Франция или в Британската империя.
В тази страна управлява буржоазията, която е принципно противоположна на истинската народна власт – властта на работниците и селяните.
Сега този факт изглежда удивителен, но поначало фашизма, ако говорим за немски фашизъм, по-правилният термин е „нацизъм”, защото в тесния смисъл на думата „фашизъм” се отнася само за италианската фашистка партия, на никого не се е струвал някакво зло.
Цялата история на световната борба срещу фашизма – това е история на постепенното прозрение и постепенно преминаване към антифашизма на държави, народи и групи. Дори и Британската империя, която се гордее с най-принципна и последователна антифашистка позиция, дълго изповядва тактика на помиряване.
На 30.09.1938г. в Мюнхен, министър-председателят на Британската империя Невил Чембърлейн и френският премиер Едуар Даладие подписват споразумение с райх-канцлера на Третия райх Адолф Хитлер и италианския премиер Бенито Мусолини, в което де-факто признават правото на германска окупация на част от Чехословакия. Този факт, известен като „Мюнхенският сговор”, се смята за срамно петно върху репутацията на Великобритания и Франция, които в този момент се опитват да се договорят с Хитлер и да избегнат военен конфликт.
Що се отнася до Съветския съюз, неговото сътрудничество с Германия от 1922г. до 1939г. е изключително мащабно. До идването на нацистката партия на власт, в Съветския съюз са гледали на Германия като следващия кандидат за социалистическа революция, а след това – като стратегически съюзник в борбата срещу западния капитализъм. СССР и Германия търгуват интензивно, споделят технологии, активно си сътрудничат във военната и гражданска сфери. Само в периода 1920-1930г., в Съветския съюз има най-малко три основни тренировъчни центъра за подготовка на германски военни кадри и за разработка на военни технологии, безусловно нарушаващи условията на Версайския мирен договор. В много отношения, в Съветския съюз са поставени основите на желязната машина на Вермахта, завладяла почти цяла Европа и стоварила се върху Съветския съюз на 22.06.1941г.
В съответствие с тайния протокол към Договора за ненападение между Третия райх и СССР, по-известен като пакта Молотов-Рибентроп, след началото на Втората Световна Война, Съветския съюз де факто влиза във войната на страната на Третия райх, нахлувайки на 17.09.1939г. в Полша. На 22.09.1939г. в Брест се провежда съвместен парад на Вермахта и Червената армия, посветен на подписването на договора за демаркационната линия.
В СССР всички знаеха, че Брест е „Крепост-герой”, но не всички знаеха защо всички други селища отличили се в първите дни на войната са наречени „Град-герой”, а само Брест – „Крепост-герой”.
Отговорът е съвсем банален: жителите на Брест по време на нападението на Третия райх срещу СССР не се проявяват геройски по никакъв начин. Те не са се смятали за граждани на страната, която току-що е била нападната, защото преди две години са били граждани на Полша, която Съветският съюз разделя с Третия райх, отпразнувайки съвместно това събитие с тържествен парад в Брест. Съпротива на германското нападение оказва военния гарнизон разположен в близост до Брест – в старата крепост. Естествено гарнизонът се състои изцяло от съветски войски, дошли тук неотдавна.
Ето защо герой е само крепоста, а не града.
Между другото, преди това, през 1939г., поляците отбраняват крепостта Брест от войските на Хитлер и трябва да им се признае – защитават се достойно!
Също така, много малко хора знаят за героичната отбрана на някои градове, като например Лвов, от нацистките окупатори през септември 1939г. Отбраната на Лвов не е толкова кървава, но е била много драматична – германците влизат в покрайнините на града, както и по-късно в покрайнините на Москва, още на 12-ти септември, и в продължение на десет дни полските войски ги отблъскват, докато в гръб не пристига Червената армия, и не предлага на гарнизона да предаде града.
Едва на 22.06.1941г., с нападение на Третия райх срещу СССР, започва Вечната Принципиална Вражда на Работниците и Селяните с Фашистите, която толкова добре знаем от съветските учебници.
Както пише по този въпрос Оруел, Океания винаги е воювала с Остазия.
МИТ 3: СЪВЕТСКИЯТ НАРОД В ЕДИНЕН ПОРИВ ОТБРАНЯВАШЕ ОТЕЧЕСТВОТО
Съветският народ в единен порив се сражава срещу Немско-Фашистките окупатори, някои – в редовете на Червената армия, някои – в редиците на партизаните, а някои – просто с вреди на дребно.
Не се сражават само предателите и прочие колаборационисти.
РЕАЛНОСТТА:
Нека да започнем с факта, че значителна част от хората, които впоследствие са част от „съветския народ”, по това време най-малкото не се идентифицират с него.
Аз вече писах по-горе за Брест, но повечето хора не могат да си представят мащабите на явлението.
В резултат на полската кампания на Червената армия през 1939г., Съветския съюз окупира територия от почти 200 000 кв. км, включваща Западна Украйна, Западна Беларус, Източна Полша и югозападна Литва - общо в района са живели 13 милиона души!
За няколко месеца, съветските власти организират на тези територии „народно волеизявление” и ги присъединяват към съществуващите съветски републики. През юни-юли 1940г. Червената армия без бой завзевма Бесарабия и Западна Буковина: площ от 50 000кв. км, с население от 3 776 000 души, която от 2.08.1940г. се превъща в Молдавска ССР.
През юни 1940г. Съветският съюз окупира Естония, Латвия и част от Литва, които след проведени „избори” на 21-22 юни се превръщат в съответните съветски републики.
Окупираните от СССР територии в този момент по площ и население, са приблизително равни на страна като Италия.
При това, в окупираните територии, съветските власти извършват масови репресии, прочиствайки ги от неблагонадеждни елементи и класови врагове на работниците и селяните. Тези елементи са арестувани без съд, вкарвани в затворите, заточвани в Сибир, в екстремни ситуации – разстрелвани.
Най-известни са операциите по депортиране жители на балтийските държави, а именно офанзивата от 1940г., по време на която са изселени около 50 000 души. Както и операция „Прибой” през 1949г., по време на която са депортирани повече от 100 000. Не забравяйте и за масовите екзекуции на полските войници в Катинската гора, Старобелския лагер, в Осташковия лагер и други места, общо 22 000 души.
Можем да си представим, че населението на тези територии не е горяло от желание да защитава СССР от никого, дори и от сатаната.
Но дори и в тази част на Съветския съюз, която е била съветската преди 1939г., меко казано, далеч не всички поддържат съветската власт.
В Беларус и Украйна са били силни националистическите настроения, защото в Съветския съюз, така, както и по-рано в Руската империя, на двете страни фактически са предложили да забравят своята култура, заменяйки я напълно с руска. В допълнение, в Украйна все още е твърде пресен спомена за глада от 1933г...
През 1941г. от глада са минали някакви осем години – това е толкова, колкото ни отделя от Оранжевата революция, и с 5 години повече от напускането на властта от Елцин, така че, през 1941г. ЦЯЛОТО възрастно население на Украйна добре помни – не по разкази, а от собствен опит – най-голямата трагедия, която сполетява страната за цялата ѝ история. Затова израза „нека бъдат германци, само не Съветите – ПО ЛОШО НЯМА ДА СТАНЕ” за украинците не само звучи убедително психологически, но се явява, както виждаме сега, обективна истина.
Ненормалната власт създава не само ненормален живот, но също и масова омраза към такава страна.
Началото на Великата Отечествена Война е сюрреалистичен акт, в който Червената армия най-вече … дори не се оттегля, а по-скоро, бяга, драпа, разпада се на прах.
По-късно, германците ще си спомнят юни-юли 1941г. с думите – напред няма враг, а зад нас няма тил”, защото обоза не е в крак с бързо напредващите навътре в съветска територия, и не срещащи съпротива немски части. Войниците не искат да се бият, не разбират за какво се сражават, и масово дезертират. Редките случаи на героизъм в онези дни изглеждат много нереално и сюрреалистично, а масовото бягство на войниците от Червената армия се превръща в лавина.
Книгата на Константин Симонов „Сто денонощия на войната”, посветена на хаоса от първите дни на Великата Отечествена, не излезе в СССР. Беше публикувана едва през 1982г. в силно преработен вид, озаглавен „Различни дни от войната”. Там се съобщава, че само с появата на заградителните отряди и наказателните батальони във войските е установена дисциплина, като най-накрая е постигнат „общ порив”, с който съветският народ … и така нататък.
МИТ 4: ГЕРМАНЕЦ = ФАШИСТ
Всички германци по време на войната били фашисти, всеки германски войник бил есесовец.
РЕАЛНОСТТА:
Това не е най-големия проблем, свързан с войната, но чувството ми за справедливост изисква да кажа някоя дума за германците. Те не заслужават мястото в историята, което днес заемат. От цялата им велика история и грандиозната по мащаб хилядолетна култура, подарила ни модерната структура на градовете и принципите на търговията, много занаяти и религиозната реформация, значителна част от класическата музика и философия, както и много други неща, днес помним само „Хенде хох” и „Хитлер – капут”.
Германия след падането на „Втория Райх” представлява руините на огромна държава с богати културни, и не по-малко важно, военни традиции. Вермахтът първоначално се създава като организация, лишена от политически цвят, като окраска имат противниците на Вермахта, „щурмовите отряди”, наричани още „щурмоваци” или кафяводрешници”. След „Нощта на дългите ножове”, щурмоваците, както и други немски паравоенни организации, се присъединяват към Вермахта, но те не играят важна роля там. Почти цялото ръководство на Вермахта остава извън политиката до 1939г., както и голяма част от ръководството е надпартийно до 20.07.1944г. Когато, след известният опит за убийство на Хитлер, организиран от висши военни противници на нацизма, Хитлер всъщност заставя всички генерали да се присъединят към партията под заплаха от разправа.
По решение на съда за заговора от 20-ти юли са разстреляни един фелдмаршал, 19 генерали, 26 полковници, двама посланици, 7 дипломати на различно ниво, един министър, трима държавни секретари и началника на полицейската служба на Райха, общо 200 души по присъдата и около 5000 без съдебен процес, още около 7000 са арестувани и затворени в концентрационни лагери. Сред другите загинали са адмирал Канарис, обесен в стоманена яка, и Ромел – оставен в кабинета си със зареден пистолет, той се самоубива.
Сред редовите военни на Вермахта до края на войната членове на НСДАП почти няма: по-често са сред офицерите и броят им не надвишава 5% от общата численост на Вермахта. “Партийните” наборници и доброволци се опитват да влязат във Вафен-СС, които от една страна се смятат за по-привилегировани, а от друга, са много по-политизирани, и изпълняват почти всички задачи за прочистване на мирното население, екзекуциите на комисари, евреи и т.н. Но дори и войските на СС често се съпротвяват на особено канибалските партийни заповеди.
За обикновените германци идването на нацистите на власт е стихийно явление – също като идването на власт в Русия на малочислената и непопулярна болшевишка партия. Стремежът на германците да се очистят от нацисткото минало след поражението във войната, денацификацията, забраната на националистически политически сили, и т.н., разбира се, заслужава уважение, и служи за пример на други страни преминали през подобни етапи в историята си.
МИТ 5: СЪВЕТСКИЯТ СЪЮЗ ПОБЕДИ ФАШИСТКА ГЕРМАНИЯ
Благодарение на усилията само на Съветския съюз войната срещу фашизма беше спечелена.
РЕАЛНОСТТА:
Да се говори за победа на една СТРАНА над друга СТРАНА в глобалния военен конфликт между големи коалиции от държави, най-общо казано, е некоректно. Некоректно е не само по терминология, но също така и по човешки.
Да се разпределя „Победата” между тези, които са внесли „ПО-ГОЛЯМ” принос, и тези, които, по наше мнение, са внесли „по-малък” принос, просто е грозно. Всички коалиционни войници са бойни другари, чийто принос е безценен. Войниците са загивали по един и същ начин, по суша, по море и във въздуха, и победата им е била нужна, както се пее в една популярна песен, „една за всички”.
Както вече писах в частта за Мит номер 1, единствената страна, воювала през цялата война от начало до край, е Британската империя.
Днес, повечето хора при думата „Британия” си представят едноименния остров, но през 1939г. Великобритания е най-голямата от всички съществували някога държави, заемаща една четвърт от сушата, дом на 480 милиона души, почти една четвърт от населението на Земята. В Британската империя са били самата Британия, също и Ирландия, Австралия, Нова Зеландия, Папуа, Нова Гвинея, Канада, Индия (в която тогава се включват днешните Индия, Пакистан, Бангладеш, Бирма и Шри Ланка), Гвиана или Британска Гвиана, около една четвърт от африканския континент, а именно вертикална ивица от Египет до Южна Африка, плюс на териториите на централното атлантическо крайбрежие и голяма част от Близкия изток: днешните Израел, Йордания, Ирак, Кувейт, Оман, Йемен и Обединените арабски емирства.
Над Британската империя слънцето наистина никога не залязвало. Икономическата и военна мощ на тази страна значително превъзхожда силите на Третия райх, но фактът, че тя е „разхвърляна” по целия свят, а основните бойни действия са в Европа, значително влошава възможностите на британците в борбата срещу изцяло намиращата се в Европа Германия.
След германския блицкриг в Полша, а след това в страните от Бенелюкс и Франция, започва дълга окопна война между германци и британци, провеждана главно по море, и наречена „Битката на Атлантика”. Тази битка продължава близо 6 години и коства живота на около 100 000 души, превръщайки Атлантическия океан в един от основните театри на военните действия.
Други по-големи театри на войната са: Северна Африка, където германските войски се сражават с британските части на сушата; Китай и Югоизточна Азия, където Японската империя се сражава с дълъг списък от страни, ПО-ГОЛЯМА част от които тя завзема. Следват Тихият океан, където Япония и САЩ от 1941г. до1945г. водят морска война, и - разбира се, „Източният фронт”, сухопътният театър на военните действия в Източна Европа, на който се сражават Третия райх и СССР.
Последният театър е най-значим по обем на военните усилия и брой на жертвите, и най-важен за всички без изключение съюзници.
Ето защо, като се започне от 22.06.1941г., САЩ включват в програмата „ленд-лиз” СССР – прехвърлянето на оръжия, материали и боеприпаси за воюващата страна „по заем”, по който вече доставят оръжия на Великобритания.
Общо на СССР по „ленд-лиз”-а са доставени стоки за 11 милиарда долара или 140 милиарда долара по днешни цени, около 17 и половина милиона тона различни товари. Това е въоръжение: стрелково оръжие, танкове, взривни вещества, боеприпаси, както и самолети, локомотиви, автомобили, кораби, машини и оборудване, хранителни продукти, черни и цветни метали, дрехи, материали, химикали и т.н.
По редица направления „ленд-лиз”-а представлява значителна част от общия обем на стоките, използвани в Съветския съюз по време на войната: например, по „ленд-лиз”-а се доставят около една трета от всички експлозиви, използвани от СССР през 1941-1945гг., около 40% мед и 50% алуминий, кобалт, калай, вълна, релси и т.н. Локомотиви в СССР по „ленд-лиз”-а са доставени в два и половина пъти повече, отколкото са произведени през годините на войната от съветската индустрия, по-голяма част от „Катюшите” е върху шасито на Студебейкър, а почти всички месни консерви, попаднали на фронта, са американско производство.
Между другото, дълга на СССР за „ленд-лиз”-а все още не е погасен, за разлика от всички други страни-участнички!
Що се отнася до официалната съветска пропаганда, тя предпочита всячески да омаловажи значението на американската помощ, дори да я игнорира. През март 1943 г. посланикът на САЩ в Москва, без да крие възмущението, си позволява недипломатично изявление:
„Руските власти, изглежда, искат да скрият, че получават помощ отвън. Очевидно е, че те искат да убедят своя народ, че Червената армия се бие сама в тази война”.
И по време на конференцията в Ялта през 1945г., Сталин е принуден да признае, че „ленд-лиз”-а е забележителен и най-ползотворния акт на Рузвелт в създаването на антихитлеристката коалиция.
Гражданите на западните страни от все сърце се опитват да използват доставките в СССР за да подкрепят съветските войници, поне с някаква приятна дреболия, с подарък от сърце. Съветската пропаганда грубо осмива това, тя се опитва да избегне приятелството и взаимното разбирателство между хората в частен аспект – само през държавата, и единствено както реши държавата.
Като в затвора – само в присъствието на надзирател.
Ако не бяха западните страни, Червената армия щеше да влезе в Берлин на коне, ако изобщо влезеше. До „ленд-лиз”-а цялата Червена армия е теглена от коне. Въпреки това, официалната гледна точка на СССР за „ленд-лиз”-а се изразява в следните редове:
„Съветският съюз е оставен сам, не е получавал помощ от Запада, особено от САЩ, точно по времето, когато за него е най-трудно, когато се решава въпроса да бъде или да не бъде съветската държава!”
Политическата и гражданска свинщина винаги е била нашата отличителна черта.
Не е изненадващо, когато в кината през 80-те излезе американския филм „Непознатата война”, че мнозина бяха шокирани: АС-ът Покришкин разказа, как през цялата война е летял на американски изтребител „Аерокобра”.
За северните конвои с товари, за много други неща, които преобърнаха всичко, и поради това не се възприемаше – това не може да бъде, „ние от училище знаем истината”.
Наистина ли?
Фрази като „щяхме да спечелим и без това” или „те щяха да загубят, ако не бяхме ние”, са фантастично дилетантство.
Но доколкото разговорът често и целенасочено се води в тази посока, трябва да изразя моето лично мнение:
„От моя гледна точка, без шестте години героични усилия на британците в Битката за Атлантика, без четирите години огромни вливания на американски пари в „ленд-лиз”-а , спасил живота на стотици хиляди съветски граждани, без многото други малки и средни по размер жертви и огнища на съпротива на други страни и народи, за Съветския съюз беше твърде призрачен шанса да спечели войната срещу Третия райх. С висока степен на вероятност, Съветския съюз би загубил”.
Доколкото без съдействието на Англия и САЩ СССР не можеше да води война срещу Германия, то твърденията на съветската пропаганда за икономическата победата на социализма във Великата Отечествена Война и за способността на Съветския съюз сам да победи Германия са мит. За разлика от Германия, в Съветския съюз набелязаната още в началото на 30-те години цел да се създаде напълно независима икономика, която може да осигури армията с всичко необходимо за водене на съвременна война, така и не беше постигната.
Хитлер и неговите съветници са сгрешили не толкова при определяне на военна и икономическа мощ на СССР, колкото в оценката за способността на съветската икономическа и политическа система да функционира в условия на тежко военно поражение, както и възможностите на съветската икономика ефективно и бързо да използва западните доставки, и възможностите на Обединеното кралство и Съединените щати да извършват такива доставки в необходимото количество и навреме.
„Сега е лесно да се говори, че „ленд-лиз”-а не означава нищо. Той престана да има голямо значение много по-късно. Но през есента на 1941г., ние загубихме всичко, и ако не беше „ленд-лиз”-а, стоеше не само въпроса за оръжия, храна, топли дрехи за армията и друго снабдяване, но и въпроса за това как щеше да завърши всичко”. В.М.Бережков – Как станах преводач на Сталин. Стр.337
И между другото, голяма е била вероятността, след поражението на Съветския съюз, войната все пак да спечелят съюзниците – силата на Британската империя и богатството на САЩ щяха да победят.
Най-голямата битка между Доброто и Злото в История се нарича „Великата Отечествена Война на Съветския Народ срещу Немско-Фашистките Окупатори” и е продължила четири години – от 22.06.1941г. до 9.05.1945г.
РЕАЛНОСТТА:
Втора Световна Война – под това име знае великата битка останалата част от света. Започва на 1.09.1939г. с нападението на армията на Третия райх на Полша и последвалото на 17.09.1939г. нападение на СССР на Полша. Завършва на 2.09.1945г. с капитулацията на Японската империя.
В много страни локалните военни конфликти в рамките на Втората Световна Война имат имена, но никъде, с изключение на Съветския съюз, името на ЧАСТ от войната не подменя името на ЦЯЛАТА война.
Причината, която принуждава съветското ръководство да създаде своя историография по този въпрос беше факта, че Съветският съюз де факто участва във Втората Световна Война от 17.09.1939г. на страна на Третия райх, тъй като именно тогава, по предварително споразумение с Германия, напада Полша.
Общата победа червено-кафявите отпразнуват в Брест.
Точно затова началното броене от 22.06.1941г. – момента, в който Съветският съюз е принуден да се бие СРЕЩУ Третия райх, е основополагащо за съветската историография.
Сухопътната война между Съветския съюз и Третия райх в Източна Европа е най-големият, но все пак епизод, т.е. – един от редицата епизоди на глобалния конфликт между Съюзниците, а по-късно – Антихитлеристката коалиция, от една страна, и държавите от Оста – от друга.
При това само една държава участва във Втората Световна Война от самото ѝ начало до самия край. Тази страна е Британската империя, но ако си припомним, може да се каже, че това е и Съветският съюз, който започва войната още с Халхин-гол и Испания.
МИТ 2: КОМУНИСТИТЕ ВИНАГИ СА БИЛИ СРЕЩУ НАЦИСТИТЕ
Съветската Идеология е принципен противник на Фашизма, а Съветския съюз – основен враг на Фашистка Германия. Всички сътрудници на фашистите са наши врагове, всички колаборационисти – предатели.
РЕАЛНОСТТА:
Братя по оръжие.
Съветската идеология става принципен противник на Фашизма основно от 1938г., а напълно – едва от 1941г.
Пропагандата от 1933-1939г. рисува германския режим и живота в Германия като цяло, като социалната структура и живота в САЩ, Франция или в Британската империя.
В тази страна управлява буржоазията, която е принципно противоположна на истинската народна власт – властта на работниците и селяните.
Сега този факт изглежда удивителен, но поначало фашизма, ако говорим за немски фашизъм, по-правилният термин е „нацизъм”, защото в тесния смисъл на думата „фашизъм” се отнася само за италианската фашистка партия, на никого не се е струвал някакво зло.
Цялата история на световната борба срещу фашизма – това е история на постепенното прозрение и постепенно преминаване към антифашизма на държави, народи и групи. Дори и Британската империя, която се гордее с най-принципна и последователна антифашистка позиция, дълго изповядва тактика на помиряване.
На 30.09.1938г. в Мюнхен, министър-председателят на Британската империя Невил Чембърлейн и френският премиер Едуар Даладие подписват споразумение с райх-канцлера на Третия райх Адолф Хитлер и италианския премиер Бенито Мусолини, в което де-факто признават правото на германска окупация на част от Чехословакия. Този факт, известен като „Мюнхенският сговор”, се смята за срамно петно върху репутацията на Великобритания и Франция, които в този момент се опитват да се договорят с Хитлер и да избегнат военен конфликт.
Що се отнася до Съветския съюз, неговото сътрудничество с Германия от 1922г. до 1939г. е изключително мащабно. До идването на нацистката партия на власт, в Съветския съюз са гледали на Германия като следващия кандидат за социалистическа революция, а след това – като стратегически съюзник в борбата срещу западния капитализъм. СССР и Германия търгуват интензивно, споделят технологии, активно си сътрудничат във военната и гражданска сфери. Само в периода 1920-1930г., в Съветския съюз има най-малко три основни тренировъчни центъра за подготовка на германски военни кадри и за разработка на военни технологии, безусловно нарушаващи условията на Версайския мирен договор. В много отношения, в Съветския съюз са поставени основите на желязната машина на Вермахта, завладяла почти цяла Европа и стоварила се върху Съветския съюз на 22.06.1941г.
В съответствие с тайния протокол към Договора за ненападение между Третия райх и СССР, по-известен като пакта Молотов-Рибентроп, след началото на Втората Световна Война, Съветския съюз де факто влиза във войната на страната на Третия райх, нахлувайки на 17.09.1939г. в Полша. На 22.09.1939г. в Брест се провежда съвместен парад на Вермахта и Червената армия, посветен на подписването на договора за демаркационната линия.
В СССР всички знаеха, че Брест е „Крепост-герой”, но не всички знаеха защо всички други селища отличили се в първите дни на войната са наречени „Град-герой”, а само Брест – „Крепост-герой”.
Отговорът е съвсем банален: жителите на Брест по време на нападението на Третия райх срещу СССР не се проявяват геройски по никакъв начин. Те не са се смятали за граждани на страната, която току-що е била нападната, защото преди две години са били граждани на Полша, която Съветският съюз разделя с Третия райх, отпразнувайки съвместно това събитие с тържествен парад в Брест. Съпротива на германското нападение оказва военния гарнизон разположен в близост до Брест – в старата крепост. Естествено гарнизонът се състои изцяло от съветски войски, дошли тук неотдавна.
Ето защо герой е само крепоста, а не града.
Между другото, преди това, през 1939г., поляците отбраняват крепостта Брест от войските на Хитлер и трябва да им се признае – защитават се достойно!
Също така, много малко хора знаят за героичната отбрана на някои градове, като например Лвов, от нацистките окупатори през септември 1939г. Отбраната на Лвов не е толкова кървава, но е била много драматична – германците влизат в покрайнините на града, както и по-късно в покрайнините на Москва, още на 12-ти септември, и в продължение на десет дни полските войски ги отблъскват, докато в гръб не пристига Червената армия, и не предлага на гарнизона да предаде града.
Едва на 22.06.1941г., с нападение на Третия райх срещу СССР, започва Вечната Принципиална Вражда на Работниците и Селяните с Фашистите, която толкова добре знаем от съветските учебници.
Както пише по този въпрос Оруел, Океания винаги е воювала с Остазия.
МИТ 3: СЪВЕТСКИЯТ НАРОД В ЕДИНЕН ПОРИВ ОТБРАНЯВАШЕ ОТЕЧЕСТВОТО
Съветският народ в единен порив се сражава срещу Немско-Фашистките окупатори, някои – в редовете на Червената армия, някои – в редиците на партизаните, а някои – просто с вреди на дребно.
Не се сражават само предателите и прочие колаборационисти.
РЕАЛНОСТТА:
Нека да започнем с факта, че значителна част от хората, които впоследствие са част от „съветския народ”, по това време най-малкото не се идентифицират с него.
Аз вече писах по-горе за Брест, но повечето хора не могат да си представят мащабите на явлението.
В резултат на полската кампания на Червената армия през 1939г., Съветския съюз окупира територия от почти 200 000 кв. км, включваща Западна Украйна, Западна Беларус, Източна Полша и югозападна Литва - общо в района са живели 13 милиона души!
За няколко месеца, съветските власти организират на тези територии „народно волеизявление” и ги присъединяват към съществуващите съветски републики. През юни-юли 1940г. Червената армия без бой завзевма Бесарабия и Западна Буковина: площ от 50 000кв. км, с население от 3 776 000 души, която от 2.08.1940г. се превъща в Молдавска ССР.
През юни 1940г. Съветският съюз окупира Естония, Латвия и част от Литва, които след проведени „избори” на 21-22 юни се превръщат в съответните съветски републики.
Окупираните от СССР територии в този момент по площ и население, са приблизително равни на страна като Италия.
При това, в окупираните територии, съветските власти извършват масови репресии, прочиствайки ги от неблагонадеждни елементи и класови врагове на работниците и селяните. Тези елементи са арестувани без съд, вкарвани в затворите, заточвани в Сибир, в екстремни ситуации – разстрелвани.
Най-известни са операциите по депортиране жители на балтийските държави, а именно офанзивата от 1940г., по време на която са изселени около 50 000 души. Както и операция „Прибой” през 1949г., по време на която са депортирани повече от 100 000. Не забравяйте и за масовите екзекуции на полските войници в Катинската гора, Старобелския лагер, в Осташковия лагер и други места, общо 22 000 души.
Можем да си представим, че населението на тези територии не е горяло от желание да защитава СССР от никого, дори и от сатаната.
Но дори и в тази част на Съветския съюз, която е била съветската преди 1939г., меко казано, далеч не всички поддържат съветската власт.
В Беларус и Украйна са били силни националистическите настроения, защото в Съветския съюз, така, както и по-рано в Руската империя, на двете страни фактически са предложили да забравят своята култура, заменяйки я напълно с руска. В допълнение, в Украйна все още е твърде пресен спомена за глада от 1933г...
През 1941г. от глада са минали някакви осем години – това е толкова, колкото ни отделя от Оранжевата революция, и с 5 години повече от напускането на властта от Елцин, така че, през 1941г. ЦЯЛОТО възрастно население на Украйна добре помни – не по разкази, а от собствен опит – най-голямата трагедия, която сполетява страната за цялата ѝ история. Затова израза „нека бъдат германци, само не Съветите – ПО ЛОШО НЯМА ДА СТАНЕ” за украинците не само звучи убедително психологически, но се явява, както виждаме сега, обективна истина.
Ненормалната власт създава не само ненормален живот, но също и масова омраза към такава страна.
Началото на Великата Отечествена Война е сюрреалистичен акт, в който Червената армия най-вече … дори не се оттегля, а по-скоро, бяга, драпа, разпада се на прах.
По-късно, германците ще си спомнят юни-юли 1941г. с думите – напред няма враг, а зад нас няма тил”, защото обоза не е в крак с бързо напредващите навътре в съветска територия, и не срещащи съпротива немски части. Войниците не искат да се бият, не разбират за какво се сражават, и масово дезертират. Редките случаи на героизъм в онези дни изглеждат много нереално и сюрреалистично, а масовото бягство на войниците от Червената армия се превръща в лавина.
Книгата на Константин Симонов „Сто денонощия на войната”, посветена на хаоса от първите дни на Великата Отечествена, не излезе в СССР. Беше публикувана едва през 1982г. в силно преработен вид, озаглавен „Различни дни от войната”. Там се съобщава, че само с появата на заградителните отряди и наказателните батальони във войските е установена дисциплина, като най-накрая е постигнат „общ порив”, с който съветският народ … и така нататък.
МИТ 4: ГЕРМАНЕЦ = ФАШИСТ
Всички германци по време на войната били фашисти, всеки германски войник бил есесовец.
РЕАЛНОСТТА:
Това не е най-големия проблем, свързан с войната, но чувството ми за справедливост изисква да кажа някоя дума за германците. Те не заслужават мястото в историята, което днес заемат. От цялата им велика история и грандиозната по мащаб хилядолетна култура, подарила ни модерната структура на градовете и принципите на търговията, много занаяти и религиозната реформация, значителна част от класическата музика и философия, както и много други неща, днес помним само „Хенде хох” и „Хитлер – капут”.
Германия след падането на „Втория Райх” представлява руините на огромна държава с богати културни, и не по-малко важно, военни традиции. Вермахтът първоначално се създава като организация, лишена от политически цвят, като окраска имат противниците на Вермахта, „щурмовите отряди”, наричани още „щурмоваци” или кафяводрешници”. След „Нощта на дългите ножове”, щурмоваците, както и други немски паравоенни организации, се присъединяват към Вермахта, но те не играят важна роля там. Почти цялото ръководство на Вермахта остава извън политиката до 1939г., както и голяма част от ръководството е надпартийно до 20.07.1944г. Когато, след известният опит за убийство на Хитлер, организиран от висши военни противници на нацизма, Хитлер всъщност заставя всички генерали да се присъединят към партията под заплаха от разправа.
По решение на съда за заговора от 20-ти юли са разстреляни един фелдмаршал, 19 генерали, 26 полковници, двама посланици, 7 дипломати на различно ниво, един министър, трима държавни секретари и началника на полицейската служба на Райха, общо 200 души по присъдата и около 5000 без съдебен процес, още около 7000 са арестувани и затворени в концентрационни лагери. Сред другите загинали са адмирал Канарис, обесен в стоманена яка, и Ромел – оставен в кабинета си със зареден пистолет, той се самоубива.
Сред редовите военни на Вермахта до края на войната членове на НСДАП почти няма: по-често са сред офицерите и броят им не надвишава 5% от общата численост на Вермахта. “Партийните” наборници и доброволци се опитват да влязат във Вафен-СС, които от една страна се смятат за по-привилегировани, а от друга, са много по-политизирани, и изпълняват почти всички задачи за прочистване на мирното население, екзекуциите на комисари, евреи и т.н. Но дори и войските на СС често се съпротвяват на особено канибалските партийни заповеди.
За обикновените германци идването на нацистите на власт е стихийно явление – също като идването на власт в Русия на малочислената и непопулярна болшевишка партия. Стремежът на германците да се очистят от нацисткото минало след поражението във войната, денацификацията, забраната на националистически политически сили, и т.н., разбира се, заслужава уважение, и служи за пример на други страни преминали през подобни етапи в историята си.
МИТ 5: СЪВЕТСКИЯТ СЪЮЗ ПОБЕДИ ФАШИСТКА ГЕРМАНИЯ
Благодарение на усилията само на Съветския съюз войната срещу фашизма беше спечелена.
РЕАЛНОСТТА:
Да се говори за победа на една СТРАНА над друга СТРАНА в глобалния военен конфликт между големи коалиции от държави, най-общо казано, е некоректно. Некоректно е не само по терминология, но също така и по човешки.
Да се разпределя „Победата” между тези, които са внесли „ПО-ГОЛЯМ” принос, и тези, които, по наше мнение, са внесли „по-малък” принос, просто е грозно. Всички коалиционни войници са бойни другари, чийто принос е безценен. Войниците са загивали по един и същ начин, по суша, по море и във въздуха, и победата им е била нужна, както се пее в една популярна песен, „една за всички”.
Както вече писах в частта за Мит номер 1, единствената страна, воювала през цялата война от начало до край, е Британската империя.
Днес, повечето хора при думата „Британия” си представят едноименния остров, но през 1939г. Великобритания е най-голямата от всички съществували някога държави, заемаща една четвърт от сушата, дом на 480 милиона души, почти една четвърт от населението на Земята. В Британската империя са били самата Британия, също и Ирландия, Австралия, Нова Зеландия, Папуа, Нова Гвинея, Канада, Индия (в която тогава се включват днешните Индия, Пакистан, Бангладеш, Бирма и Шри Ланка), Гвиана или Британска Гвиана, около една четвърт от африканския континент, а именно вертикална ивица от Египет до Южна Африка, плюс на териториите на централното атлантическо крайбрежие и голяма част от Близкия изток: днешните Израел, Йордания, Ирак, Кувейт, Оман, Йемен и Обединените арабски емирства.
Над Британската империя слънцето наистина никога не залязвало. Икономическата и военна мощ на тази страна значително превъзхожда силите на Третия райх, но фактът, че тя е „разхвърляна” по целия свят, а основните бойни действия са в Европа, значително влошава възможностите на британците в борбата срещу изцяло намиращата се в Европа Германия.
След германския блицкриг в Полша, а след това в страните от Бенелюкс и Франция, започва дълга окопна война между германци и британци, провеждана главно по море, и наречена „Битката на Атлантика”. Тази битка продължава близо 6 години и коства живота на около 100 000 души, превръщайки Атлантическия океан в един от основните театри на военните действия.
Други по-големи театри на войната са: Северна Африка, където германските войски се сражават с британските части на сушата; Китай и Югоизточна Азия, където Японската империя се сражава с дълъг списък от страни, ПО-ГОЛЯМА част от които тя завзема. Следват Тихият океан, където Япония и САЩ от 1941г. до1945г. водят морска война, и - разбира се, „Източният фронт”, сухопътният театър на военните действия в Източна Европа, на който се сражават Третия райх и СССР.
Последният театър е най-значим по обем на военните усилия и брой на жертвите, и най-важен за всички без изключение съюзници.
Ето защо, като се започне от 22.06.1941г., САЩ включват в програмата „ленд-лиз” СССР – прехвърлянето на оръжия, материали и боеприпаси за воюващата страна „по заем”, по който вече доставят оръжия на Великобритания.
Общо на СССР по „ленд-лиз”-а са доставени стоки за 11 милиарда долара или 140 милиарда долара по днешни цени, около 17 и половина милиона тона различни товари. Това е въоръжение: стрелково оръжие, танкове, взривни вещества, боеприпаси, както и самолети, локомотиви, автомобили, кораби, машини и оборудване, хранителни продукти, черни и цветни метали, дрехи, материали, химикали и т.н.
По редица направления „ленд-лиз”-а представлява значителна част от общия обем на стоките, използвани в Съветския съюз по време на войната: например, по „ленд-лиз”-а се доставят около една трета от всички експлозиви, използвани от СССР през 1941-1945гг., около 40% мед и 50% алуминий, кобалт, калай, вълна, релси и т.н. Локомотиви в СССР по „ленд-лиз”-а са доставени в два и половина пъти повече, отколкото са произведени през годините на войната от съветската индустрия, по-голяма част от „Катюшите” е върху шасито на Студебейкър, а почти всички месни консерви, попаднали на фронта, са американско производство.
Между другото, дълга на СССР за „ленд-лиз”-а все още не е погасен, за разлика от всички други страни-участнички!
Що се отнася до официалната съветска пропаганда, тя предпочита всячески да омаловажи значението на американската помощ, дори да я игнорира. През март 1943 г. посланикът на САЩ в Москва, без да крие възмущението, си позволява недипломатично изявление:
„Руските власти, изглежда, искат да скрият, че получават помощ отвън. Очевидно е, че те искат да убедят своя народ, че Червената армия се бие сама в тази война”.
И по време на конференцията в Ялта през 1945г., Сталин е принуден да признае, че „ленд-лиз”-а е забележителен и най-ползотворния акт на Рузвелт в създаването на антихитлеристката коалиция.
Гражданите на западните страни от все сърце се опитват да използват доставките в СССР за да подкрепят съветските войници, поне с някаква приятна дреболия, с подарък от сърце. Съветската пропаганда грубо осмива това, тя се опитва да избегне приятелството и взаимното разбирателство между хората в частен аспект – само през държавата, и единствено както реши държавата.
Като в затвора – само в присъствието на надзирател.
Ако не бяха западните страни, Червената армия щеше да влезе в Берлин на коне, ако изобщо влезеше. До „ленд-лиз”-а цялата Червена армия е теглена от коне. Въпреки това, официалната гледна точка на СССР за „ленд-лиз”-а се изразява в следните редове:
„Съветският съюз е оставен сам, не е получавал помощ от Запада, особено от САЩ, точно по времето, когато за него е най-трудно, когато се решава въпроса да бъде или да не бъде съветската държава!”
Политическата и гражданска свинщина винаги е била нашата отличителна черта.
Не е изненадващо, когато в кината през 80-те излезе американския филм „Непознатата война”, че мнозина бяха шокирани: АС-ът Покришкин разказа, как през цялата война е летял на американски изтребител „Аерокобра”.
За северните конвои с товари, за много други неща, които преобърнаха всичко, и поради това не се възприемаше – това не може да бъде, „ние от училище знаем истината”.
Наистина ли?
Фрази като „щяхме да спечелим и без това” или „те щяха да загубят, ако не бяхме ние”, са фантастично дилетантство.
Но доколкото разговорът често и целенасочено се води в тази посока, трябва да изразя моето лично мнение:
„От моя гледна точка, без шестте години героични усилия на британците в Битката за Атлантика, без четирите години огромни вливания на американски пари в „ленд-лиз”-а , спасил живота на стотици хиляди съветски граждани, без многото други малки и средни по размер жертви и огнища на съпротива на други страни и народи, за Съветския съюз беше твърде призрачен шанса да спечели войната срещу Третия райх. С висока степен на вероятност, Съветския съюз би загубил”.
Доколкото без съдействието на Англия и САЩ СССР не можеше да води война срещу Германия, то твърденията на съветската пропаганда за икономическата победата на социализма във Великата Отечествена Война и за способността на Съветския съюз сам да победи Германия са мит. За разлика от Германия, в Съветския съюз набелязаната още в началото на 30-те години цел да се създаде напълно независима икономика, която може да осигури армията с всичко необходимо за водене на съвременна война, така и не беше постигната.
Хитлер и неговите съветници са сгрешили не толкова при определяне на военна и икономическа мощ на СССР, колкото в оценката за способността на съветската икономическа и политическа система да функционира в условия на тежко военно поражение, както и възможностите на съветската икономика ефективно и бързо да използва западните доставки, и възможностите на Обединеното кралство и Съединените щати да извършват такива доставки в необходимото количество и навреме.
„Сега е лесно да се говори, че „ленд-лиз”-а не означава нищо. Той престана да има голямо значение много по-късно. Но през есента на 1941г., ние загубихме всичко, и ако не беше „ленд-лиз”-а, стоеше не само въпроса за оръжия, храна, топли дрехи за армията и друго снабдяване, но и въпроса за това как щеше да завърши всичко”. В.М.Бережков – Как станах преводач на Сталин. Стр.337
И между другото, голяма е била вероятността, след поражението на Съветския съюз, войната все пак да спечелят съюзниците – силата на Британската империя и богатството на САЩ щяха да победят.
МИТ 6: ДЕНЯТ НА ПОБЕДАТА
Днес в цяла Европа празнуват на 8-ми май, с изключение на Съветския съюз, който избра отделна дата за своята собствена война.
За оправдание на този факт, много съветски историци крякат с пяна на уста аргументи приятни за слуха, но истината е много проста – за толкова десетилетия, ние така и не дорасохме, за да празнуваме победата с целия свят. Вече дори бившите врагове отдавна са приятели, но само ние, остатъците на съветската пропаганда, все още не сме в състояние да се помирим… не, не с враговете, а с бившите си съюзници, които ни помогнаха в много трудни времена и рамо до рамо се сражаваха заедно с нас срещу общия враг.
Ние като маргинали се самоизолирахме и празнуваме някаква собствена отделна война, извратена от пропагандистки митове, безочливи лъжи и патриотичен плам. В нея ние сме ВЕЛИКИ герои, спечели ВЕЛИКА победа във ВЕЛИКА война, но без да я получим. Нас с тази победа всяка година ни червисват по устните от трибуната на мавзолея тези, които си я присвоиха, и ние ентусиазирано мляскаме с устни – ние сме герои.
Думи на Б.Н.Елцин от изказването в Поклонная гора за 50-ата годишнина от победата:
„В историята на войната все още има неписани и скъсани страници. Много от тях са недописани и до днес”.
4.2015