50
Долунаписаното няма да се хареса на всички.
Опипвам почвата отдавна и с изненада установявам, че на пръв поглед разумни и мислещи познати и приятели, реагират доста крайно.
Става въпрос за продължението на темата Благо, творите ли?, както и за някои "нови" идеи, споходили ме покрай това.
ПРОБЛЕМ
Основен проблем за мен е презадоволяването на децата ни.
Говоря за всички нас, които сме на средна възраст, с едно или няколко средно големи деца, средни към високи доходи - абе, т.нар. средна класа. И за да ни е всичкото средняшко, добавям поне средно образовани.
Та, ние - средняците, имаме изключително неприятното схващане, че децата ни трябва да имат всичко, да не са лишени от нищо, да не им се отказва, да не се казва НЕ.
И тук задавам въпрос:
А дали това не е така, защото просто не ни се занимава и обяснява, след като чрез поредната безумна инвестиция на няколко (изберете си между десетки, стотици и хиляди) лева, можем да си осигурим доза спокойствие? Платено.
Ще кажете - "Спечелил съм пари, сам мога да определям за какво да ги харча" и ще сте прави.
Но дали ще сте прави, когато с годините възпитате един малък (впоследствие и голям) консуматор на безмишльотини?
Синът ми е на осем години и още от шестгодишен прие идеята, че няма смисъл да се купуват килограми китайска пластмаса, само и само да минава времето, вместо да сме заедно и да се радваме на тези ужасно бързо отиващи си моменти. С времето прие и идеята за благотворителността, за споделянето на играчките, за нуждите на хилядите деца в неравностойно спрямо неговото положение. Разбира се, имахме остри спорове с г-жа майка му, която (както и повечето ми приятели) ревниво защитаваше тезата, че бил дете и съм му отнемал щастливите мигове и като толкова съм искал да помагам, да съм спрял да си купувам велосипеди... :-)
Защо вадя на показ част от "мръсното семейно бельо"?
Защото съм убеден, че и вашето е такова!
Защото тук не става въпрос дали ще си купувате велосипеди, автомобили и прочее играчки за възрастни, а дали ще възпитате един трезвомислещ и уважаващ стойността на труда индивид.
Баси, зазвучах като пенсионер с размахан пръст...
Опипвам почвата отдавна и с изненада установявам, че на пръв поглед разумни и мислещи познати и приятели, реагират доста крайно.
Става въпрос за продължението на темата Благо, творите ли?, както и за някои "нови" идеи, споходили ме покрай това.
ПРОБЛЕМ
Основен проблем за мен е презадоволяването на децата ни.
Говоря за всички нас, които сме на средна възраст, с едно или няколко средно големи деца, средни към високи доходи - абе, т.нар. средна класа. И за да ни е всичкото средняшко, добавям поне средно образовани.
Та, ние - средняците, имаме изключително неприятното схващане, че децата ни трябва да имат всичко, да не са лишени от нищо, да не им се отказва, да не се казва НЕ.
И тук задавам въпрос:
А дали това не е така, защото просто не ни се занимава и обяснява, след като чрез поредната безумна инвестиция на няколко (изберете си между десетки, стотици и хиляди) лева, можем да си осигурим доза спокойствие? Платено.
Ще кажете - "Спечелил съм пари, сам мога да определям за какво да ги харча" и ще сте прави.
Но дали ще сте прави, когато с годините възпитате един малък (впоследствие и голям) консуматор на безмишльотини?
Синът ми е на осем години и още от шестгодишен прие идеята, че няма смисъл да се купуват килограми китайска пластмаса, само и само да минава времето, вместо да сме заедно и да се радваме на тези ужасно бързо отиващи си моменти. С времето прие и идеята за благотворителността, за споделянето на играчките, за нуждите на хилядите деца в неравностойно спрямо неговото положение. Разбира се, имахме остри спорове с г-жа майка му, която (както и повечето ми приятели) ревниво защитаваше тезата, че бил дете и съм му отнемал щастливите мигове и като толкова съм искал да помагам, да съм спрял да си купувам велосипеди... :-)
Защо вадя на показ част от "мръсното семейно бельо"?
Защото съм убеден, че и вашето е такова!
Защото тук не става въпрос дали ще си купувате велосипеди, автомобили и прочее играчки за възрастни, а дали ще възпитате един трезвомислещ и уважаващ стойността на труда индивид.
Баси, зазвучах като пенсионер с размахан пръст...
А не съм такъв. Даже казват, че младея... Обаче сърцето ме боли (малко драматизъм), когато почти всеки месец изхвърлям на боклука играчки и безмишльотини за средно 100-200 лева. Единствено ме успокоява факта, че ги събират бездомници и индианци, които ги дават на техните деца. Но защо да е така?
Защо да плащаме ежегодно данък ПРОСТОТИИ, ако може поне част от тези средства да отиват за по-смислени неща?
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Умните хора са казали, че след като критикуваш нещо, е редно да дадеш твоя алтернатива.
Моята е свързана с рождените дни на децата ни.
1. Ако те са съгласни, че голяма част от получаваните подаръци са безсмислени, неудачни, неизползваеми или просто ненужни, ЗАЕДНО решавате да промените схемата. Детето казва какво би искало да получи за подарък (тук умело модерирате желанията му към нещо полезно) или подаръци. ВИЕ (повтарям, ВИЕ) му ги осигурявате (с или без елемент на изненада), като евентуална (опционно) финансова помощ получавате от баби и дядовци.
2. ЗАЕДНО с детето определяте как и къде да протече празненството, като тук има няколко варианта:
Вариант 1.
Класически, детски клуб.
Канейки гостите, ИЗРИЧНО им заявявате да не купуват подаръци и цветя. Казвате им, че на входа ще има купа, в която ще могат да пуснат предвидените за подарък и цветя средства. В края на вечерта обявявате събраната сума и намерението какво ще правите с нея (отново съгласувано с детето).
Вариант 2.
Експресионизъм, детски дом.
Тъй като все още сме в графата ПРЕДЛОЖЕНИЕ, се предполага, че сте преминали през първа и втора точка. Идеята на този вариант е да направите купона в един от многото детски домове до населеното ви място. Тук наяве излизат много подводни камъни, като най-важното е така да подготвите и осъществите събитието, че да не нараните децата без родители. В този случай трябва много добра подготовка, съгласуване с директора и педагозите от дома, подаръци (или суми) за всички деца, както и постоянство в посещенията. Знам, че малцина биха се захванали с подобна дейност и то не само защото е ангажимент, а защото отговорността е прекалено висока.
Знам, обаче, че имам познати, които биха го направили, като аз самият също ще опитам. Идеята ми е, с помощта на приятели, да се свържа с няколко такива домове и да пробваме всеки месец да правим парти за рождениците. Отговорността е прекалено голяма и обещавам добре да обмисля начинанието, преди въобще да опитам да го реализирам.
Вариант 3.
Импресионизъм, някакъв дом.
Това е свободен сценарий, в който измисляте ваш, пригоден и изпълним за собствените ви виждания и условия детски празник.
Именно този абзац ще оставя с "отворен код". Надявам се евентуалната дискусия по темата , както и бъдещите предложения, да доразвият тезата и това да е от полза за всички.
ЕПИЛОГ 1
Темата е доста деликатна, защото става въпрос за деца.
От друга страна е изключително проста и лесносмилаема - опит за ранен контрол и възпитание срещу потребителското мислене и презадоволеността.
Не се изживявам като откривател, пастор или духовен водач. Опазил ме Господ (здравей, Димо)...
Просто споделям грешните си размисли и страсти, като така си сверявам часовника с другите тиктакащи.
ЕПИЛОГ 2
Проста сметка:
- ако са верни данните, че в БГ има 4000 деца в домове, това прави 4000 рождени дни годишно
- ако приемем, че 30-40 лева на дете за подарък (дрехи, храна, консумативи и т.н.) са средна сума, това прави 120 000 - 160 000 лева годишно
- ако дори САМО 1000 души приемат подобна идея, това прави 120 - 160 лева на дарител
За какво говорим, а?
В Родопите му викат WTF!!!
В Родопите му викат WTF!!!
март.2014