От какво е направен един велосипед?
 
Рамка + вилка + кормило + две търкала + спирачки + скорости + педали + ...
  
Има и още, разбира се, но дори и горепосочените са достатъчни, за да си зададем един прост въпрос - кое от всичко това се прави в България? 
 
Прост въпрос, прост отговор - нищо (добре де, знам за шините)... :-) 
И за останалите "дрънкалца", които не са изброени в горното уравнение, отговорът е отново същия. 
И какво излиза, че у нас велосипеди в истинския смисъл на думата не се произвеждат. 
 
И е така, и не е така.
Как ви звучи трети в Европа и шести в света ?!?
Няма да изнасилвам статистиката, но ако започна да редя едни цифри, ще се хванете за главата. 
Да не говорим, че на въпрос, зададен на висш икономист "В какъв бизнес/производство е актуално да се инвестират пари днес", отговорът е "Завод за производство на велосипеди"! 

Бълваме, драги, бълваме  - за малки, големи и още по-големи! И тук въобще не иронизирам, защото се очаква скоро да "произвеждаме" по 1 милион бройки на година. Това означава работни места, пари и още пари. Кавичките на произвеждаме са, защото у нас велосипедите се асемблират - от внесените части се сглобява готовия продукт. Произвеждат се единствено шини, от които се правят колелетата.
  
Важно е да уточня, че няма как преценката ми да е обективна. Нито съм инженер, нито някаква изтъкната фигура в колоезденето. Аз съм обикновен потребител, който поназнайва това-онова, но в никакъв случай задълбочено. Просто с парите си бих искал да купя продукт, който да ме радва и да не се налага да споменавам роднините на производителите твърде често. Карам много активно от три години и досега съм минал през седем рамки - Sprint, Драг Virus, Mongoose Tyax, RAM HT2, Scott Genius, Scott Genius LT и Canyon Torque FRX. Отделно съм пробвал и няколко други рамки на приятели. Говоря за рамки, защото това е ЕДИНСТВЕНОТО нещо, което може да идентифицира един производител. Всичко друго се купува от няколкото големи играча, основно Shimano и SRAM, и се накачва по рамката.
 
Какво правят производителите тип "ширпотреба"?
Използват най-евтините модели от каталозите на далекоизточните производители на стоманени и алуминиеви рамки, и тъй като EU има изключително високи мита за тези производители, единствения легален внос е на "суров" продукт. В нашите "заводи" се боядисва и се завършва останалата част от процеса. В това няма нищо лошо - всички страни по веригата са доволни. 
  
Какво правят реномираните производители (тук става въпрос за чуждите, топ имената)?
Същото, но не купуват рамки от кой да е и не пускат моделите си с геометрия каква да е. Имат сериозни екипи от инженери, които буквално развиват индустрията. Те просто поръчват новите си модели на най-добрите в бранша, следят качеството на процеса изключително стриктно и логично получават повече от добър краен резултат, с "добра" цена, разбира се.  
           
Има и една междинна група производители, които също внасят рамки от Далечния изток, но подбират много оптимално съотношението цена/качество, а отделно имат и собствени разработки на модели. В тези случаи (както при големите имена) също можем да говорим за създаване на нещо оригинално и качествено. 
          
Нека се върнем към конкретните родни имена в бранша. 90 % от обема на произведените у нас велосипеди се разпределя между "четирите големи":
Крос - Монтана, Макском - Пловдив, Балкан - Ловеч и Веломания - София. За първото място спорят Крос и Макском, но поради сивеещия характер на счетоводствата и статистиката у нас, еднозначен отговор трудно може да се даде. Пък и на кой му пука... 
За да няма сърдити, ще наредя фирмите хронологично и както се казваше в един филм, "само времето ще даде отговор на този въпрос". А въпросът не е кой е по-по-най, а кай какво прави и дали го прави качествено...
           
Най-старият български производител на велосипеди е ловешката фирмa Балкан АД , които за съжаление не се подвизават с оригиналното си име, а с търговската марка Reactor.   Балканвело е фирмата, занимаваща се с велосипедите.  Има и интересна статия  в Wikipedia, където ще се потопите    в соц-историята...        
Доколкото съм имал контакт с велосипедите Reactor, не бих казал, че бих си купил такъв. Нисък клас, евтини компоненти, меко казано идиотски дизайн. Разбира се, за ценовия клас 150-200 лева са супер.    

През 1995 г. на бял свят се появяват Крос - Монтана  и започват да бълват ширпотреба с марката Cross. Бълват я и до днес, но еволюцията си казва думата и от миналата година вече имат модели, които биха били успешни и за по-сериозни карачи. Дано този процес продължи. За протокола е редно да отбележим, че в началото се опитваха да правят и рамки (стоманени), но крайният резултат беше меко казано разочарование.    
 
Като  чели Макском хронологично с а първи от двете пловдивски фирми. Започват през 1996 г. и сглабят ли сглабят. Марката им е Sprint, а по-наточената им линия е SPR. Такъв беше първият ми велосипед, произведен (пардон, асемблиран) в България. Закупиха и марката Shockblaze на Ferini, с което вдигнаха доста нивото. В последните 1-2 години  наляха доста пари в магазини и PR, което очевидно върши   работа.    
  
2001-ва е годината, в която основаната през 1996-та Лидер96 започва да произвежда велосипеди в   Пловдив . Не бих  казал, че се различават по нещо от споменатите дотук - нисък/среден ценови клас, ширпотреба, супермаркетна търговия. Разбира се, с годините нещата вървят към по-добре, но все пак таргет са масите.
   
2000-2001-ва са годините, в които вносителят на велосипеди Пежо и бивш състезател Драгомир Кузов започва  да сглабя велосипеди с марката Drag, а по-късно и по-наточената линия  Dragomir. Може би тази фирма, както и РАМ байкс , бяха първите наши производит ели, които се насочиха към по-високото ниво и по-качествените компоненти. Не мога да кажа, че в продукцията на Drag липсва ширпотреба, но има и модели, които спокойно отиват в средната група, посочена по-горе.  
 
Годината за РАМ байкс  е 2002-ра. Започват работа с ASTRO и рамките на тайванския гигант се окичват с "рогата" на овена. Различното в тази фирма е, че тук карачи правят велосипеди за карачи. Звучи малко префърцунено, но досегашният ми опит го доказва. Не се правят компромиси в качеството, работят по свои рамки и имат вече три такива. Няма да им правя излишна реклама, но всеки, който си е купувал техен велосипед, знае за какво говоря.  
 
Робифир от  Благоевград са учредени през 2001 г. Признавам, че са ми доста странни и непознати, но явно и за тях има място под слънцето, особено детското...
  
Вивело е фирма, която се появи през 2007 г.  и се насочиха основно към шосейното колоездене. Те също ползват рамки от Далечния изток и алуминиевите им МТБ модели не блестят с особени качества. За шосейните и карбоновите придобивки не се наемам да говоря, защото там се смесват отбор, фирма, спонсори и едни други интереси... 
 
Марката Passat също е на наш производител, но така и не успях да немеря на кой. 

  

Какво да кажа в заключение?
 
Каквото и в самото начало - велосипедът е направен от много неща, но най-важното е рамката. Ако е калпава, недомислена, чуплива и "крива", цялото останало оборудване се обезсмисля, отделно можете да станете клиент на Спешна помощ. Избирайте си велосипеда според бюджета, предназначението му и според производителя. Но дори и да сгрешите, добрата новина е, че винаги можете да си купите следващ...

06.2012

 
 
П.П.
Важен факт, за който доскоро не бях чувал е, че имаме завидно добра следа в историята на велопроизводството. Лимитирана, но истинска!
Повече можете да прочетете  тук. 
 



Update 2014.
Нещата продължават да се случват и то с положителен знак! 






Update 2016.
Мислех, че съм приключил с тази статия, но се оказа, че греша.
Става въпрос за един естествен процес, или по-скоро, една сбъдната мечта. Мечтателят е Цветелин Иванов (Цуцо), който вече ми е сърбал попарата, респективно вие неговата.

Очевидно последователността Детинщини -> Състезания -> Изкопна дейност -> Професионално развитие -> Магазин... не му беше достатъчна, та човекът се събра със себеподобни и създадоха БГ-марката PULSE CYCLES! И не просто я създадоха, а нароиха няколко модела, които БЕЗ НИКАКВО ПРЕУВЕЛИЧАВАНЕ удрят в земята поне половината вносна продукция, а с останалата половина се конкурират напълно успешно!
Позволих си да фокусирам вниманието ви върху тази конкретна марка, защото съм наистина впечатлен от направеното и в частност от представянето на ендуро-модела RS. Дотолкова, че си закупих един брой и засега т'ва е новата любов! Няма да дублирам написаното, в сайта им има повече от достатъчно информация.

За пореден път им пожелавам да станат неприлично известни и богати, както и повече подобни БГ-велопроизводства!




Update 2019.
Три години по-късно, изразут GAME CHANGER е на път трайно да навлезе и по нашите ширини!
"Cycle Gets" are coming!
Стискаме палци!