Ето какво пише в интернет за Радомир:
Община Радомир заема площ от 506 кв.км. В състава ѝ влизат 31 села с 22 328 жители. Административен център е град Радомир с 16 254 жители. Разположен е в западното подножие на планината Голо бърдо, на 13 километра от Перник, на 44 км. от София и на 46 км. от Кюстендил.
Това, което не пише обаче е, че там работи и живее един много интересен "зеленчук" - Кирил Ангелов.
Познавам го от няколко години и смело мога да дам оценката, че е от типа хора, с които свикваш бързо, и на които можеш да разчиташ.
Качвам се на втория етаж на поликлиниката и попадам на обичайната ситуация - много хора чакат пред малко на брой врати...
Пред една от тези врати е особено концентрирано - познахте, тове е вратата на д-р Ангелов.


Не се изненадвам от броя хора пред вратата ти - очевидно си търсена личност.

Така се получи.
Давай да го мятаме това интервю, че трябва да ходя на курсове.

Ъпгрейдваш, значи?

В медицината е така - ако спреш да четеш, изоставаш.

Имам си дежурен въпрос - с кой зеленчук би се идентифицирал?

Обожавам таратор и съм на кантар между краставица и чесън.
Краставицата е доста на фокус напоследък и затова ще се спра на нея.

Рисков избор.
Как ще се разграничиш от Escherichia Coli инвазията?

Това е бактерия, която е резидентна и се намира навсякъде около нас. Въпрос на имунитет  и епидемиология е как, защо и по чия вина може да стане инцидент.

Дипломатичен отговор.
В Хипертуршия представям интересни личности.
Почуках на вратата ти, защото знам, че се занимаваш с доста неща и извън медицината.
Мисля да започнем с музиката.

Музиката ме преследва цял живот.
Майка ми е музикант, небезизвестната Николина Денчева. Преподавател е по музика в 1-ва езикова гимназия, води духовия оркестър - един от най-добрите в България. Всяка година са на някакво турне, канят ги из цяла Европа.
Та, още от пет годишен седнах пред пианото. Имам 13 години стаж.

Май е излишно да питам в коя гимназия си учил.

Излишно е - 1-ва Английска...

Излишно е да питам и в кой оркестър си свирил.

Разбира се - в духовия!
Първо ми връчиха тромпет, а след това и валдхорна.
Между другото, това бяха славни години. Не липсваха турнета, като връх беше концерта ни в Royal Albert Hall, в сърцето на Лондон. През 1979 г. (девети клас) пропътувахме цяла Европа, за да свирим в тази легендарна зала. Такива неща не се забравят.
Между другото, традицията продължава - дъщеря ми, която е 10-ти клас в познай коя гимназия, също свири в духовия оркестър на кларинет. Скоро им предстои концерт във Франция.



Сериозна изява и въобще, завидна музикална подготовка.
Пречеше ли ти на ученето?

Странно, но не.
Даже ще се похваля, че завърших гимназията със сребърен медал - успех 5.98.

И къде се изгубиха тези две стотни?

О, това е доста весела история.
Проблемът дойде от учителя по математика.
Бях девети клас и имахме финален мач с десети клас. Аз бях вратар. В редовното време завършихме наравно и логично се стигна до дузпи. Успях да спася и така спечелихме срещата. С отбора бяхме на небето от радост и с няколко минути закъсняхме за часа по математика. Учителят започна да се прави на интересен и да раздава правосъдие. Не се сдържах и му метнах един тебешир...

Ооо, в онези години това беше доста дръзко!

Не само...
Тоя като се заяде и почна да ми прави мръсно.
Та, двете стотни в бала са оттам.

Пак с малко си се отървал.
А с футбола какво стана?

Футболът го играя и до днес, но като хоби. Преди години тренирах в отбора на Левски, юнуши старша възраст и бях третия вратар след Боби Михайлов. Оттогава се познавам с доста от звездите ни, като с доста от тях съм и играл. Ники Илиев, Наско Сираков...
Повратната точка дойде, когато си счупих ръката. Тогава се намеси баща ми и така приключих с вратарската си кариера.
От онези години ми остана любовта към отбора на Левски, а иначе съм лекар на ФК "Струмска слава" - Радомир.

Други спортове?

Шахмат.
Баща ми е бил студентски шампион на България. Той ме запали и явно доста съм се разгорял, за да стигна до кандидат майстор. Тогава бях изправен пред дилемата да избирам - медицина, или шахмат.

Не можеше ли да ги съвместиш?

Големият шахмат иска пълно отдаване. Това е и наука, и изуство. Има много учене и логически тренировки, което пък изисква време.
Прецених, че медицината е моето амплоа и започна голямото четене.

Работил си дълги години в Спешна помощ, не са ти чужди кардиологията, ехографията.
Как се справяш като ОПЛ?

Успяваме някак. За 12 години в Бърза помощ съм видял какво ли не. Все нещо съм понаучил (смее се).
Освен това не съм сам - помагат ми и съпругата ми и медицинската сестра както и д-р Валентин Александров с който от 2 години работиме заедно . Фактът, че продължават да се записват нови пациенти, означава, че нямаме лоша слава.

Поел си риска да работиш заедно със съпругата си?

Да и спечелих!
Съпругата ми (инженер-химик Розалина Ангелова), отговаря за компютърната поддръжка на практиката, системен администратор е и води цялата документация. Това е доста трудоемко и значително ме облекчава, за да мога аз да практикувам медицина. Повечето колеги се оплакват точно от този проблем - липсата на време за медицина, за сметка на бумащината към НЗОК.



Отново те връщам в "джаза" - знам, че си и DJ...

Това започна още от студентските години, когато с колегата ми Александър Канчелов (в момента виден психиатър, бел. авт.) си докарвахме допълнителни приходи. Ходихме по клубчета, забавлявахме хората, заработвахме по нещо.
То си е и зарибявка - караоке, миксове, клипчета.
В настоящето ми е като хоби, но с годините насъбрах доста техника и в момента без проблеми мога да озвуча средно голям площад.



Още нещо, което не зная за теб?

Със сигурност не си чувал за морските ми изпълнения.
Дядо ми беше морски офицер и ме научи да плувам. По-късно за цели два сезона работих като спасител на плажа в Обзор. Истории много но първото ми спасяване - на едно малко детенце се случи  когато бях на лагер с оркестъра в Обзор.
Понеже бяхме луди глави, през следобедната почивка с мой приятел избягахме да се къпем без да кажем на никой. Морето беше с вълнение - възможно е на вишката на спасителя да е имало и червено знаме. Докато се припичахме с моя съученик, забелязахме как главичката на едно малко дете ту се скрива ту се показва над водата - може би на около 50 метра от нас. Когато майката му се разпищя, сочейки го, просто нямаше време за размисъл.
Слава Богу всичко завърши благополучно, но вечерта ни изкараха пред строя - мъмрене и последно предупрежденеие за изключване. Както и награда, вече не си спомням точно каква,  за това, че сме спасили човешки живот! 
Спасителски истории няма да ти разказвам, но мога да се "похваля", че съм се давил сериозно три пъти. Ефелък, мъртво вълнение, медуза в окото...
Това с медузата си беше доста сериозно, защото си изгубих зрението за около 24 часа.

Гърмян заек си ти.

И доста газен - от автомобил.
Два пъти.
Най-трагикомичният беше, когато в Борисова градина возех един приятел на рамката и ни удари автомобил. От удара приятелят ми влезе през отворения прозорец в колата. На косъм ни се размина.

Сега ме настъпа по "болното" място - и колоездач ли си?

Може да се каже, но не съм чак "екстремист". Обичам да въртя предимно парково-градско, за раздвижване.
Бих карал с удоволствие и в по-хард условия, но не ми остава време.

Нещо за изпроводяк?

За мен - толкова.
Опитвам се да съм добър човек, да не разочаровам хората около себе си и да намирам повече време за психето (душата). Ако сме смирени и чисти отвътре, ще бъдем по-добри и по-полезни на тази планета. Дали ще е медицина, или музика, шах, футбол, важното е да се държим с хората така, както бихме искали те да се държат с нас.

Май тук е мястото, където трябва да благодаря за отделеното време?

Май, май...

6.2011