50
Първите ми контакти с хижа Козя стена бяха през 2013-та, в рамките на регулярно МТБ-ясване в района. Тогава попаднах на двама свежари (Радо и Иван), които точно бяха поели нещата в свои ръце и с гордост носеха името ХИЖАР. Вкусна скара, народни цени, прекрасно отношение и цяла южна България в краката ви…
Година по-късно, свежарите са трима, мястото е София, а аз имам удоволствието да попивам от безкрайната енергия на Таня Даскалова - човекът, който се е нагърбил с нелеката задача да ушие от копче балтон и да промени завинаги възприятията ни, когато се спомене въпросната дума.
Да, хижар.
Аз вече се ориентирах, но дай да наредим нещата за четящите - коя си, каква си, за какво се бориш?
Таня съм, на 25 години, от София.
Завършила съм испанската гимназия, а впоследствие културна антропология и испанистика в НБУ. От осем години съм екскурзовод, от 6 и планински водач. Може да добавиш учител по английски и испански, а напоследък се занимавам и с "вноса" на испаноговорящи туристи у нас.
Не каза за какво се бориш.
Борбата е безмилостно жестока... и красива. Вярвам си, че мога с помощта на приятелите около мен да променим веднъж завинаги възприемането на професията на хижаря, както и в бъдеще да осъвременим и променим към по-добро цялата система на хижите и туристическото дело у нас.
Амбициозно!
Нека разкрием плана хронологично. Или поне части от него.
"Планът" е всъщност да следвам себе си, мечтите си. Не ми харесва да живея в София. Искам да съм горе - нависоко и далеч от консуматорския устрем на тълпата. А с хижарите Радо и Иван се срещнахме случайно, но веднага ме спечелиха с непринуденото си и и точно поведение.
С момчетата един ден след взаимно надъхване, че има смисъл да се мечтае, решихме да се захванем с нещо доста голямо - електрификация на хижата (и то без съветска власт!). Тъй като сумата за това клони между 10000 и 15000 лева, логично впрегнахме мисловните си ресурси и така се роди кампанията “Професия ХИЖАР”.
Дай сега да преведем за какво иде реч.
Речта е проста, ясна и добронамерена - чрез различни активности да вкараме хората "в кухнята" на хижаря, за да разберат какво се крие зад широката усмивка на тези горски "домакини" или съответно нейната липса понякога. Разбира се, да подпомогнем и да използваме случая за набирането на споменатата сума за соларни панели и акумулатори, монтаж на инсталацията.
Имахме много идеи какво и как да направим, като с времето започнахме и да ги реализираме: фотоконкурс и фотоизложба, лъчеви пpeходи към хижата, заснемане на документален филм и много други неща, които ни хрумват в действие като например идеята за КЪЩИЧКА ЗА КНИГИ, за която ни вдъхнови един от партньорите ни в кампанията. Другото тепърва предстои.
Подсказвам, че "другото" са всички малки и големи кампании, свързани с набирането на средства за каузата ТОК. Връщам се при Таня и продължавам да любопитствам.
За себе си, а и за четящите, ще те помоля да обясниш как е организирано хижарството в България?
Труден и доста заплетен въпрос.
По принцип хижите са публично-частна собственост. Строила ги е държавата, разпределила ги е за стопанисване на БТС, а той от своя страна - на туристическите си поддружества. Случаят с Козя стена е същият - стопанисва се от СТПД “Академик-Русе”. В началото Радо и Иван започват на заплата тук, но по-късно стават арендатори.
Доста странно е, че все още има хора, които си мислят, че в хижите има алъш-вериш... Мога да ви уверя, че от такава дейност НЯМА да забогатеете! Разходите и главоболията (особено за големите постройки) са толкова повече от приходите, че всеки, който не го прави за идеята и възможността да живее в планината, рано или късно се отказва. Разбира се, има хижи и хижи. Тук си говорим за труднодостъпните хижи на билото, без асфалтов път до тях, без електричество, в границите на защитени територии - все условия, които изискват от хижаря да се превръща в супермен.
Т.е. хижарите са идеалисти и отшелници?
Има всякакви хора. Не бих искала да лепя етикети, а и не ми е работа. В нашия случай ще опитаме да направим хижата едно страхотно място за всички. Ако успеем, ще продължим нататък, като помогнем и на другите колеги да направят същото чрез споделяне на опит. След това ми се иска да изградим мрежа от маршрути, да подадем ръка на хората (а и те на нас), желаещи да са по-често в планината и нещата да започнат да се нареждат добре за всички.
Допада ми факта, че сте социално-мрежесто-активни.
Това е съвсем логично. Все пак, днес почти всеки има мобилен телефон с интернет и поне няколко пъти дневно наднича из социалните мережи. Отделно, платформи като ФБ са изключително удобни и достъпни за организиране и популяризиране на всяка една идея. Неизползването на подобни благини би било чисто прахосничество.
Съгласен!
"Захапвайки" темата интернет, подавам топката към сайта, който поддържате с Живко Момчев.
Да, става въпрос за Ойларипи!. Той е идея на Живко, в която аз само допринасям по малко с каквото мога, но подкрепям напълно. Става дума за свободна платформа за споделяне на места, пътувания, снимки и адреналин. Всичко започна като дипломна работа на Живко, но бавно и сигурно напредваме с материала и все повече обогатяваме картата на България с места и дейности, които си заслужава да видиш и преживееш.
Какво ви дава предимство?
Най-голямото ни предимство е богата функционалност, която програмистът Петър Чорбаджийски разработи. Наистина, идеите на Живко са маниашки и екипът между двамата е много добър, защото Пешо е не по-малко луд и същински Бог на PHP. Към момента Ойларипи! притежава всички функции на водещите платформи за споделяне на GPS данни, обединени на едно място. Предимствата са много, но ще си позволя да ги обобщя така - Ойларипи! дава точна и полезна информация с минимален брой "кликвания" и "скролвания" - какво повече ни трябва в WEB?
И ако може да кажеш как виждаш развитието на сайта в бъдеще...
Развитието на сайта не се определя нито от Живко и Пешо, нито от мен. То е дело изцяло на потребителите и много силно зависи от технологичното развитие на навигационните средства в туризма. И нека това да послужи като обръщение към приятелите на сайта: Ойларипи! е млада платформа и вие можете да моделирате нейното бъдеще. Не пропускайте да ни хейтнете ако нещо не ви харесва ;-)
Хейт да искаш днес... т.е. внимавай какво си пожелаваш.
Има ли хейт в планинарските среди?
За жалост се намира. Хората взеха да се мерят и да се правят на интересни и в планината, особено ако може да се стигне наблизо с кола. Но поне в повечето случаи има естествен подбор - баирът с неговата денивелация успява да запази върховете далеч от чалга-"културата" и чалга начина на живот. Аз като цяло съм положителен човек и гледам да отвръщам с усмивка на всичко, а като ходя по баирите няма кой да ме спре да сияя, другите - да се оправят.
Как се спасяваш от хората?
Гората е ясна, за философията питам.
Философията ми е проста - добра храна, повече работа с деца и по-малко с възрастни, вяра в човешкото добро и нищо по-специално. Не съм затънала във философски книги, не съм затънала в източни практики, макар понякога да съм склонна да прибягвам до тях. Човекът като цяло не е нещо, от което да се “спасяваш”, просто трябва да си го доставяш в определени дози на ден. А истината е, че в гората ходят най-вече прекрасни хора, така че гледам да прекарвам там колкото се може повече време.
Да обобщим:
- млади хора с блясък в очите връщат живота в една голяма и тромава сграда, построена на приказно място, на ръба на Балкана
- имат много идеи как да стане това, но нямат достатъчно средства
- имат нужда от помощта ни, както и ние от емоциите и уюта, които ни предлагат
- заредени са с решимост да променят към по-добро живота си, а ако могат и този на приятелите си.
Едва ме навиха!
Година по-късно, свежарите са трима, мястото е София, а аз имам удоволствието да попивам от безкрайната енергия на Таня Даскалова - човекът, който се е нагърбил с нелеката задача да ушие от копче балтон и да промени завинаги възприятията ни, когато се спомене въпросната дума.
Да, хижар.
Аз вече се ориентирах, но дай да наредим нещата за четящите - коя си, каква си, за какво се бориш?
Таня съм, на 25 години, от София.
Завършила съм испанската гимназия, а впоследствие културна антропология и испанистика в НБУ. От осем години съм екскурзовод, от 6 и планински водач. Може да добавиш учител по английски и испански, а напоследък се занимавам и с "вноса" на испаноговорящи туристи у нас.
Не каза за какво се бориш.
Борбата е безмилостно жестока... и красива. Вярвам си, че мога с помощта на приятелите около мен да променим веднъж завинаги възприемането на професията на хижаря, както и в бъдеще да осъвременим и променим към по-добро цялата система на хижите и туристическото дело у нас.
Амбициозно!
Нека разкрием плана хронологично. Или поне части от него.
"Планът" е всъщност да следвам себе си, мечтите си. Не ми харесва да живея в София. Искам да съм горе - нависоко и далеч от консуматорския устрем на тълпата. А с хижарите Радо и Иван се срещнахме случайно, но веднага ме спечелиха с непринуденото си и и точно поведение.
С момчетата един ден след взаимно надъхване, че има смисъл да се мечтае, решихме да се захванем с нещо доста голямо - електрификация на хижата (и то без съветска власт!). Тъй като сумата за това клони между 10000 и 15000 лева, логично впрегнахме мисловните си ресурси и така се роди кампанията “Професия ХИЖАР”.
Дай сега да преведем за какво иде реч.
Речта е проста, ясна и добронамерена - чрез различни активности да вкараме хората "в кухнята" на хижаря, за да разберат какво се крие зад широката усмивка на тези горски "домакини" или съответно нейната липса понякога. Разбира се, да подпомогнем и да използваме случая за набирането на споменатата сума за соларни панели и акумулатори, монтаж на инсталацията.
Имахме много идеи какво и как да направим, като с времето започнахме и да ги реализираме: фотоконкурс и фотоизложба, лъчеви пpeходи към хижата, заснемане на документален филм и много други неща, които ни хрумват в действие като например идеята за КЪЩИЧКА ЗА КНИГИ, за която ни вдъхнови един от партньорите ни в кампанията. Другото тепърва предстои.
Подсказвам, че "другото" са всички малки и големи кампании, свързани с набирането на средства за каузата ТОК. Връщам се при Таня и продължавам да любопитствам.
За себе си, а и за четящите, ще те помоля да обясниш как е организирано хижарството в България?
Труден и доста заплетен въпрос.
По принцип хижите са публично-частна собственост. Строила ги е държавата, разпределила ги е за стопанисване на БТС, а той от своя страна - на туристическите си поддружества. Случаят с Козя стена е същият - стопанисва се от СТПД “Академик-Русе”. В началото Радо и Иван започват на заплата тук, но по-късно стават арендатори.
Доста странно е, че все още има хора, които си мислят, че в хижите има алъш-вериш... Мога да ви уверя, че от такава дейност НЯМА да забогатеете! Разходите и главоболията (особено за големите постройки) са толкова повече от приходите, че всеки, който не го прави за идеята и възможността да живее в планината, рано или късно се отказва. Разбира се, има хижи и хижи. Тук си говорим за труднодостъпните хижи на билото, без асфалтов път до тях, без електричество, в границите на защитени територии - все условия, които изискват от хижаря да се превръща в супермен.
Т.е. хижарите са идеалисти и отшелници?
Има всякакви хора. Не бих искала да лепя етикети, а и не ми е работа. В нашия случай ще опитаме да направим хижата едно страхотно място за всички. Ако успеем, ще продължим нататък, като помогнем и на другите колеги да направят същото чрез споделяне на опит. След това ми се иска да изградим мрежа от маршрути, да подадем ръка на хората (а и те на нас), желаещи да са по-често в планината и нещата да започнат да се нареждат добре за всички.
Допада ми факта, че сте социално-мрежесто-активни.
Това е съвсем логично. Все пак, днес почти всеки има мобилен телефон с интернет и поне няколко пъти дневно наднича из социалните мережи. Отделно, платформи като ФБ са изключително удобни и достъпни за организиране и популяризиране на всяка една идея. Неизползването на подобни благини би било чисто прахосничество.
Съгласен!
"Захапвайки" темата интернет, подавам топката към сайта, който поддържате с Живко Момчев.
Да, става въпрос за Ойларипи!. Той е идея на Живко, в която аз само допринасям по малко с каквото мога, но подкрепям напълно. Става дума за свободна платформа за споделяне на места, пътувания, снимки и адреналин. Всичко започна като дипломна работа на Живко, но бавно и сигурно напредваме с материала и все повече обогатяваме картата на България с места и дейности, които си заслужава да видиш и преживееш.
Какво ви дава предимство?
Най-голямото ни предимство е богата функционалност, която програмистът Петър Чорбаджийски разработи. Наистина, идеите на Живко са маниашки и екипът между двамата е много добър, защото Пешо е не по-малко луд и същински Бог на PHP. Към момента Ойларипи! притежава всички функции на водещите платформи за споделяне на GPS данни, обединени на едно място. Предимствата са много, но ще си позволя да ги обобщя така - Ойларипи! дава точна и полезна информация с минимален брой "кликвания" и "скролвания" - какво повече ни трябва в WEB?
И ако може да кажеш как виждаш развитието на сайта в бъдеще...
Развитието на сайта не се определя нито от Живко и Пешо, нито от мен. То е дело изцяло на потребителите и много силно зависи от технологичното развитие на навигационните средства в туризма. И нека това да послужи като обръщение към приятелите на сайта: Ойларипи! е млада платформа и вие можете да моделирате нейното бъдеще. Не пропускайте да ни хейтнете ако нещо не ви харесва ;-)
Хейт да искаш днес... т.е. внимавай какво си пожелаваш.
Има ли хейт в планинарските среди?
За жалост се намира. Хората взеха да се мерят и да се правят на интересни и в планината, особено ако може да се стигне наблизо с кола. Но поне в повечето случаи има естествен подбор - баирът с неговата денивелация успява да запази върховете далеч от чалга-"културата" и чалга начина на живот. Аз като цяло съм положителен човек и гледам да отвръщам с усмивка на всичко, а като ходя по баирите няма кой да ме спре да сияя, другите - да се оправят.
Как се спасяваш от хората?
Гората е ясна, за философията питам.
Философията ми е проста - добра храна, повече работа с деца и по-малко с възрастни, вяра в човешкото добро и нищо по-специално. Не съм затънала във философски книги, не съм затънала в източни практики, макар понякога да съм склонна да прибягвам до тях. Човекът като цяло не е нещо, от което да се “спасяваш”, просто трябва да си го доставяш в определени дози на ден. А истината е, че в гората ходят най-вече прекрасни хора, така че гледам да прекарвам там колкото се може повече време.
Да обобщим:
- млади хора с блясък в очите връщат живота в една голяма и тромава сграда, построена на приказно място, на ръба на Балкана
- имат много идеи как да стане това, но нямат достатъчно средства
- имат нужда от помощта ни, както и ние от емоциите и уюта, които ни предлагат
- заредени са с решимост да променят към по-добро живота си, а ако могат и този на приятелите си.
Едва ме навиха!
П.П.
Радо е професионален готвач и може да ви размаже от вкусотии!
За бисквитената му торта говорят вече и мечките по Балкана, а рецептата се продава на таен търг в интернет за хиляди... Запознати твърдят, че наддаващите са предимно господа на средна възраст, търсещи гарантиран успех сред "агнешкото"...
През 2013-та опитах и аз и потвърждавам, че работи!
11.2014