50
Буквата "З" има доста незавидна съдба. С тази иначе много прилично изглеждаща физика, Зъ-то носи тегобата да изразява общо взето негативности. Тъй като в това "есе" ще стане въпрос за неща като завист, злоба и злонамереност, предварително искам да се извиня на злополучната азбучна труженичка - тя не е виновна, че с нея са нарекли такива думи. Все пак със Зъ започват и Земя, Знание, Здраве... Та, нищо лично.
Неведнъж ми се е случвало да почуствам на гърба си "добронамерености" от други хора, но в последните година-две някак зачестиха. Вярно е, че и аз не съм кротко ягне, но е факт, че всички пътища към евентуален проблем постилам САМО и ВИНАГИ с добри намерения!
Съдбата си знае работата и учтиво ми предложи тезата за самодостатъчността - като реакция срещу подобни набези. Вроденото ми дебелокожие също свърши своето и ментални и екзистенциални отклонения в главата ми не се появиха, но пък бързам да споделя с вас Притчата за трите Зъ, която научих.
Та, имало едно време, преди много малко години, на една изключително наша Галактика, едно племе - човешкото. То се развивало по образ и подобие на Създателя си, но като всяка бета версия, си имало бъговете и сривовете. В това нямало нищо обезпокоително, защото точно такава е целта на бета версиите - да бъдат проигравани и това да послужи за пример как да се отстранят проблемите в крайния продукт.
Един от поведенческите проблеми, който често водел до сериозни конфликти между ментално по-низшите хуманоиди, бил порочният кръг на трите Зъ:
ЗАВИСТ - ЗЛОБА - ЗЛОНАМЕРЕНОСТ
Повечето хора разполагали със задръжни механизми, които помагали и спирали овреме ескалирането на напрежение по тази ос, но често тези механизми не сработвали.
Този проблем подразнил Твореца, защото започнал да погубва прекалено много човешки материал. Докато изработвал правилните алгоритми, които да фиксират проявената малфункция, няколко листа изпаднали от бюрото му и вятърът услужливо ги понесъл във въздуха, за да ги достави пред нозете на Дъ Чоузън Уан, известен още като Оби Уан Кеноби. Имената на този герой директно ни изпращат в Далечния Изток, откъдето започнал да разпространява познанието - как да се справим с Проблема трите Зъ.
Дъ Чоузън Уан бил подреден човек и побързал да си направи схема на Проблема. Тя изглеждала горе-долу така:
След това, изпълнявайки алгоритмите от случайно попадналите му "божествени листа", той изработил следната доктрина.
ЗАВИСТ
Емоция, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора. Свързана е с желанието да притежаваш това, което другите имат. Може да е класическа, благородна, пасивна или агресивна. Представлява един от седемте смъртни гряха в християнството. За благородната е ясно, че не е обект на тези съждения.
Кант дава едно много правдиво звучащо определение, според което завистта е "нежеланието и невъзможността да се види собственото благосъстояние и благополучие, защото е засенчено от това на другите, по причина на стандарта за сравнение". По този повод хората са казали, макар и с по-прости думи, "всякой да си наляга парцалите", или пък "всеки да си гледа в паницата"... може и "чуждата кокошка - патка".
То хубаво, но често тези пожелания остават само на хартия. А когато семето на завистта се загнезди в лабавия ни програмен код, нещата започват да отиват на зле.
ЗЛОБА
Негативна емоция по отношение на второ лице, породена от завист или някакво друго чувство. Това е втория етап от проблема.
Злобата се появява тогава, когато човек не успее да се справи със завистта. А това не е невъзможно. Неслучайно Дъ Чоузън Уан находчиво е отбелязъл, че между трите етапа на Проблема Зъ е възможна намеса (вътрешна/външна), която да прекъсне процеса. Той я споделя с нас, а аз ще я споделя с вас малко по-надолу, при терапия...
Какво провокира злобата?
За завист е ясно, но дали има още?
Дали пък не се намесва и страха, че някой може с нещо да ни превъзхожда?
И типично по хюмански, да го направим на нищо, да го смачкаме, за да сме сигурни и спокойни, че "проблемът" е решен, т.е. да изберем по-лесното. Защо да се пънем да ставаме по-съвършени, опитни, аналитични... Къде по-лесно е да отстраним "дразнителя" и да потъркаме доволно ръце.
При несправяне с ескалирането на мат'ряла от горните две точки, неминуемо се изправяме пред финалната част на Проблема Зъ.
ЗЛОНАМЕРЕНОСТ
Ето го и третия етап, най-силния.
Докато при завистта и злобата все още може да се въздейства, тук нещата са изтървани. Запознати твърдят, че опитен специалист може да извади пациента от това положение, но мен по-скоро ме гони скепсис. За тази ситуация Дъ Чоузън Уан казва, че трябва да се положат всички усилия, за да не се стига дотук.
Какво всъщност се случва в ламаринената кутия и хардуерният ѝ пълнеж, наречен мозък?
Случва се това, което е логично и закономерно - верижна реакция от мисловни процеси, които поради липса на адекватна задръжна намеса, водят най-често до гадости... В най-добрия случай гадостите се изразяват с нездрав сън и генериране на омраза, в най-лошия се влиза в затвор с доживотна присъда.
След като била подредена в схемичка и получила дефиниция, доктрината на Дъ Чоузън Уан заживяла свой собствен живот. Той я дарил на най-близките си, а те на своите най-близки и така за няколко хиляди години обиколила света. По-будните люде я приели като своя и дали мир и спокойствие на мислите си. Мнозинството не ѝ обърнало особено внимание и продължило да живее постаро му. Това, разбира се, се отразило на вида ни и той се разделил на два подвида - магьосници и мъгъли. Оттам нататък притчата я знаете, а аз ще доразкажа доктрината.
Как се развива Проблемът Зъ?
В началото е завистта. "Харесвате" си обект, на който да завиждате и това стартира процеса. Завистта ви понася услужливо по течението и започва да пълни с нови и нови притоци оформящото се поточе. Когато пълноводието доведе до преливане, е дошъл ред на злобата. Злобата се храни от една страна от завистта, а от друга трупа материал за нещо по-значимо. Злобата сама по себе си не е достатъчна за действие. Необходима е критична маса, която да отключи най-лошото. А най-лошото е желанието за действие.
Сами разбирате, че действие, предизвикано от подобни подбуди, няма как да е с положителен знак. Това го казва и самата дума - намерение за зло (злонамереност). По-страхливите индивиди не смеят открито да изявят намеренията си и да ги материализират в действия. Освен това, те умеят добре да се прикриват пред останалите, защото знаят и разбират, че обществото не гледа с добро око на помислите им. Тези са и най-коварните, тъй като могат с години да дебнат и таят злонамереността си, чакайки сгоден момент.
По-решителните злобари са ясни - просто осъществяват злонамереността си. Физическа разправа, материална, морална, институционална... каквато си пожелаете. Важното за тях е да има "възмездие", да освободят натрупаните негативности и да възтържествува криворазбраното им чувство за "справедливост". Обектът на завист, а оттам и на злоба, да бъде неутрализиран, да изчезне като дразнител и животът да продължи постаро му...
Може ли да се помогне на тези хора?
Може.
Как?
Като се опита...
Сигурен ли е хепи енда на тази помощ?
Не.
ТЕРАПИЯ
Много е трудно да помогнеш на някой, който не иска да му се помага. А не иска, защото не смята, че има нужда от помощ. Или осъзнава, че нещо не е наред, но е убеден, че ще се справи сам.
Далеч съм от мисълта, че ще дам правилната и единствена формула за справяне с Проблема Зъ. По-скоро ще дам моята. И то не как бих лекувал някой друг, а как бих помогнал на себе си. Защото ако всеки помогне първо на себе си, ще има достатъчно сила и познание как да помогне на тези, които не са успели сами...
Завистта е като Херпес вируса - всички го носим пасивно, но имунитетът ни не позволява изявата му. Ако приемем, че менталния ни имунитет се нарича самоконтрол (морал, духовност и т.н.), не е трудно просто да го оставим да работи. В режим на автопилот, той върши каквото трябва и не допуска изявите на завистта. Проблемите се появяват, когато прекалено силен дразнител се появи на хоризонта, или когато самоконтролът куца. И в двата случая това води до малфункция с крайна изява Проблем Зъ.
Какво правя аз?
Закачил съм с едри светещи букви още на входа на съзнанието си следното:
- гледай си в собствената чиния
- не си ври гагата където не ѝ е работа
- радвай се на чуждия успех
- учи се от по-добрите
- споделяй
- помагай безвъзмездно
- отстъпи, за да не "олекнеш"
- ...
Можете да си допишете, не съм сигурен, че казвам всичко.
Лесно е да опъваш плакати из интернет и да призоваваш хората към идеализъм. По-трудното е да им покажеш как точно да го постигнат. Е, имам лоша новина - трябва да го изживеете лично. Не става с "наливане"...
Има още едно условие - да не носите лошотията в себе си. Има и такива хора. При тях няма какво да се промени - раждат се лоши, живеят и умират лоши. Очевидно и от такива има нужда.
Ако още не съм ви изгубил в текста, за повече около темата, препоръчвам прочитането на това.
март.2013
Неведнъж ми се е случвало да почуствам на гърба си "добронамерености" от други хора, но в последните година-две някак зачестиха. Вярно е, че и аз не съм кротко ягне, но е факт, че всички пътища към евентуален проблем постилам САМО и ВИНАГИ с добри намерения!
Съдбата си знае работата и учтиво ми предложи тезата за самодостатъчността - като реакция срещу подобни набези. Вроденото ми дебелокожие също свърши своето и ментални и екзистенциални отклонения в главата ми не се появиха, но пък бързам да споделя с вас Притчата за трите Зъ, която научих.
Та, имало едно време, преди много малко години, на една изключително наша Галактика, едно племе - човешкото. То се развивало по образ и подобие на Създателя си, но като всяка бета версия, си имало бъговете и сривовете. В това нямало нищо обезпокоително, защото точно такава е целта на бета версиите - да бъдат проигравани и това да послужи за пример как да се отстранят проблемите в крайния продукт.
Един от поведенческите проблеми, който често водел до сериозни конфликти между ментално по-низшите хуманоиди, бил порочният кръг на трите Зъ:
ЗАВИСТ - ЗЛОБА - ЗЛОНАМЕРЕНОСТ
Повечето хора разполагали със задръжни механизми, които помагали и спирали овреме ескалирането на напрежение по тази ос, но често тези механизми не сработвали.
Този проблем подразнил Твореца, защото започнал да погубва прекалено много човешки материал. Докато изработвал правилните алгоритми, които да фиксират проявената малфункция, няколко листа изпаднали от бюрото му и вятърът услужливо ги понесъл във въздуха, за да ги достави пред нозете на Дъ Чоузън Уан, известен още като Оби Уан Кеноби. Имената на този герой директно ни изпращат в Далечния Изток, откъдето започнал да разпространява познанието - как да се справим с Проблема трите Зъ.
Дъ Чоузън Уан бил подреден човек и побързал да си направи схема на Проблема. Тя изглеждала горе-долу така:
След това, изпълнявайки алгоритмите от случайно попадналите му "божествени листа", той изработил следната доктрина.
ЗАВИСТ
Емоция, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора. Свързана е с желанието да притежаваш това, което другите имат. Може да е класическа, благородна, пасивна или агресивна. Представлява един от седемте смъртни гряха в християнството. За благородната е ясно, че не е обект на тези съждения.
Кант дава едно много правдиво звучащо определение, според което завистта е "нежеланието и невъзможността да се види собственото благосъстояние и благополучие, защото е засенчено от това на другите, по причина на стандарта за сравнение". По този повод хората са казали, макар и с по-прости думи, "всякой да си наляга парцалите", или пък "всеки да си гледа в паницата"... може и "чуждата кокошка - патка".
То хубаво, но често тези пожелания остават само на хартия. А когато семето на завистта се загнезди в лабавия ни програмен код, нещата започват да отиват на зле.
ЗЛОБА
Негативна емоция по отношение на второ лице, породена от завист или някакво друго чувство. Това е втория етап от проблема.
Злобата се появява тогава, когато човек не успее да се справи със завистта. А това не е невъзможно. Неслучайно Дъ Чоузън Уан находчиво е отбелязъл, че между трите етапа на Проблема Зъ е възможна намеса (вътрешна/външна), която да прекъсне процеса. Той я споделя с нас, а аз ще я споделя с вас малко по-надолу, при терапия...
Какво провокира злобата?
За завист е ясно, но дали има още?
Дали пък не се намесва и страха, че някой може с нещо да ни превъзхожда?
И типично по хюмански, да го направим на нищо, да го смачкаме, за да сме сигурни и спокойни, че "проблемът" е решен, т.е. да изберем по-лесното. Защо да се пънем да ставаме по-съвършени, опитни, аналитични... Къде по-лесно е да отстраним "дразнителя" и да потъркаме доволно ръце.
При несправяне с ескалирането на мат'ряла от горните две точки, неминуемо се изправяме пред финалната част на Проблема Зъ.
ЗЛОНАМЕРЕНОСТ
Ето го и третия етап, най-силния.
Докато при завистта и злобата все още може да се въздейства, тук нещата са изтървани. Запознати твърдят, че опитен специалист може да извади пациента от това положение, но мен по-скоро ме гони скепсис. За тази ситуация Дъ Чоузън Уан казва, че трябва да се положат всички усилия, за да не се стига дотук.
Какво всъщност се случва в ламаринената кутия и хардуерният ѝ пълнеж, наречен мозък?
Случва се това, което е логично и закономерно - верижна реакция от мисловни процеси, които поради липса на адекватна задръжна намеса, водят най-често до гадости... В най-добрия случай гадостите се изразяват с нездрав сън и генериране на омраза, в най-лошия се влиза в затвор с доживотна присъда.
След като била подредена в схемичка и получила дефиниция, доктрината на Дъ Чоузън Уан заживяла свой собствен живот. Той я дарил на най-близките си, а те на своите най-близки и така за няколко хиляди години обиколила света. По-будните люде я приели като своя и дали мир и спокойствие на мислите си. Мнозинството не ѝ обърнало особено внимание и продължило да живее постаро му. Това, разбира се, се отразило на вида ни и той се разделил на два подвида - магьосници и мъгъли. Оттам нататък притчата я знаете, а аз ще доразкажа доктрината.
Как се развива Проблемът Зъ?
В началото е завистта. "Харесвате" си обект, на който да завиждате и това стартира процеса. Завистта ви понася услужливо по течението и започва да пълни с нови и нови притоци оформящото се поточе. Когато пълноводието доведе до преливане, е дошъл ред на злобата. Злобата се храни от една страна от завистта, а от друга трупа материал за нещо по-значимо. Злобата сама по себе си не е достатъчна за действие. Необходима е критична маса, която да отключи най-лошото. А най-лошото е желанието за действие.
Сами разбирате, че действие, предизвикано от подобни подбуди, няма как да е с положителен знак. Това го казва и самата дума - намерение за зло (злонамереност). По-страхливите индивиди не смеят открито да изявят намеренията си и да ги материализират в действия. Освен това, те умеят добре да се прикриват пред останалите, защото знаят и разбират, че обществото не гледа с добро око на помислите им. Тези са и най-коварните, тъй като могат с години да дебнат и таят злонамереността си, чакайки сгоден момент.
По-решителните злобари са ясни - просто осъществяват злонамереността си. Физическа разправа, материална, морална, институционална... каквато си пожелаете. Важното за тях е да има "възмездие", да освободят натрупаните негативности и да възтържествува криворазбраното им чувство за "справедливост". Обектът на завист, а оттам и на злоба, да бъде неутрализиран, да изчезне като дразнител и животът да продължи постаро му...
Може ли да се помогне на тези хора?
Може.
Как?
Като се опита...
Сигурен ли е хепи енда на тази помощ?
Не.
ТЕРАПИЯ
Много е трудно да помогнеш на някой, който не иска да му се помага. А не иска, защото не смята, че има нужда от помощ. Или осъзнава, че нещо не е наред, но е убеден, че ще се справи сам.
Далеч съм от мисълта, че ще дам правилната и единствена формула за справяне с Проблема Зъ. По-скоро ще дам моята. И то не как бих лекувал някой друг, а как бих помогнал на себе си. Защото ако всеки помогне първо на себе си, ще има достатъчно сила и познание как да помогне на тези, които не са успели сами...
Завистта е като Херпес вируса - всички го носим пасивно, но имунитетът ни не позволява изявата му. Ако приемем, че менталния ни имунитет се нарича самоконтрол (морал, духовност и т.н.), не е трудно просто да го оставим да работи. В режим на автопилот, той върши каквото трябва и не допуска изявите на завистта. Проблемите се появяват, когато прекалено силен дразнител се появи на хоризонта, или когато самоконтролът куца. И в двата случая това води до малфункция с крайна изява Проблем Зъ.
Какво правя аз?
Закачил съм с едри светещи букви още на входа на съзнанието си следното:
- гледай си в собствената чиния
- не си ври гагата където не ѝ е работа
- радвай се на чуждия успех
- учи се от по-добрите
- споделяй
- помагай безвъзмездно
- отстъпи, за да не "олекнеш"
- ...
Можете да си допишете, не съм сигурен, че казвам всичко.
Лесно е да опъваш плакати из интернет и да призоваваш хората към идеализъм. По-трудното е да им покажеш как точно да го постигнат. Е, имам лоша новина - трябва да го изживеете лично. Не става с "наливане"...
Има още едно условие - да не носите лошотията в себе си. Има и такива хора. При тях няма какво да се промени - раждат се лоши, живеят и умират лоши. Очевидно и от такива има нужда.
Ако още не съм ви изгубил в текста, за повече около темата, препоръчвам прочитането на това.
март.2013