50
Ти да видиш - колко много помъдрях, та започнах да редя и притчи!
Или пък хронично изпростях, та си повярвах за първото?
Оставям на вас да прецените, а през това време ще си напиша думичките.
Ако сравним живота с игра на карти, може да се каже, че има три вида играчи:
- зяпащи
- криещи карти под масата
- играещи с открити карти.
Всеки може сам да прецени от кой вид е и дали му харесва. В случая имам право и мога да говоря само за себе си. По принцип, избягвам 1 л. ед. ч., защото е някак невъзпитано - като да развяваш пениса си на публично място. Ситуацията обаче е такава, че няма как да не се даде личен пример. А цялото занимание е, за да мога при следващ въпрос от типа "Абе, ти що за човек си", просто да дам линк (с настоящия текст) и да продължа напред.
Когато бях малък и животът около мен се случваше, бях от зяпачите. Да, опитвах се да се включа тук и там, но големите обикновено ме плесваха през ръцете и ми показваха къде ми е мястото. Съвсем логично, между другото.
Когато поотраснах и повярвах, че светът се върти около МЕН, а АЗ около СЕБЕ си, се научих да крия карти под масата. Така правеха всички и беше най-лесно... или поне така съм си мислел. Лъжехме, мажехме и смятахме, че правим история.
Греда!
Повтаряхме историята...
Днес, когато съм около 13.00 на циферблата на житейския Часовник, все си мисля, че съм започнал да играя с открити карти. Или поне се уча.
Как се играе ли?
Лесно - нареждате всичките си карти на масата, навивате ръкавите, за да се вижда, че не криете нищо в тях и започвате. Едните зяпат, другите въртят очите а вие просто играете. С всичките си открити карти. Изкуството е така да изиграете ръцете си, че накрая да няма победител и победени, а доволни от добре прекараното време хора.
"Невъзможно" ли чух от дъното на залата?
Дааа бе... кога последно опитахте?
П.П.
И не забравяйте, че карти не се играят с всеки...
8.2014
Или пък хронично изпростях, та си повярвах за първото?
Оставям на вас да прецените, а през това време ще си напиша думичките.
Ако сравним живота с игра на карти, може да се каже, че има три вида играчи:
- зяпащи
- криещи карти под масата
- играещи с открити карти.
Всеки може сам да прецени от кой вид е и дали му харесва. В случая имам право и мога да говоря само за себе си. По принцип, избягвам 1 л. ед. ч., защото е някак невъзпитано - като да развяваш пениса си на публично място. Ситуацията обаче е такава, че няма как да не се даде личен пример. А цялото занимание е, за да мога при следващ въпрос от типа "Абе, ти що за човек си", просто да дам линк (с настоящия текст) и да продължа напред.
Когато бях малък и животът около мен се случваше, бях от зяпачите. Да, опитвах се да се включа тук и там, но големите обикновено ме плесваха през ръцете и ми показваха къде ми е мястото. Съвсем логично, между другото.
Когато поотраснах и повярвах, че светът се върти около МЕН, а АЗ около СЕБЕ си, се научих да крия карти под масата. Така правеха всички и беше най-лесно... или поне така съм си мислел. Лъжехме, мажехме и смятахме, че правим история.
Греда!
Повтаряхме историята...
Днес, когато съм около 13.00 на циферблата на житейския Часовник, все си мисля, че съм започнал да играя с открити карти. Или поне се уча.
Как се играе ли?
Лесно - нареждате всичките си карти на масата, навивате ръкавите, за да се вижда, че не криете нищо в тях и започвате. Едните зяпат, другите въртят очите а вие просто играете. С всичките си открити карти. Изкуството е така да изиграете ръцете си, че накрая да няма победител и победени, а доволни от добре прекараното време хора.
"Невъзможно" ли чух от дъното на залата?
Дааа бе... кога последно опитахте?
П.П.
И не забравяйте, че карти не се играят с всеки...
8.2014