В студентските си години и малко след това имах група. Даже няколко. Изживявахме се като музиканти, записвахме албуми, участвахме по клубове и разни концерти. Веселба на квадрат!
Защо го правехме?
Някои от любов към музиката.
Други, заради купона и любовта към музиката.
Имаше и такива, които се интересуваха основно от любовта... един екс-френд със степен на музикална инвалидност, заради едното е*ане не само се научи да свири, но и задобря, а и Любовта му се отприщи! После да разправят, че не правела чудеса...

Няма да се закачам повече с това чувство. Заиграх се с думата, защото скоро с един човек, когото дълбоко ценя, имахме задочен спор относно участието му в общ концерт с една мутреса, която по стечение на обстоятелствата пее. Не лошо при това.
Проблемацията дойде от тезата, че заради едната любов музикална, не е редно да се правят компромиси морални. Аз настоявах, че е трябвало да откаже, другата страна държеше на позицията си, че на сцената е заради музиката и публиката, а не заради мутресата.

Може би е права, но за мен остана порива да споделя с вас тези си морални вълнения, защото всичко това катализира избълбукването на едно старо мехурче, коетo беше започнало формирането си още преди години. Около кризата с КТБ и лицето Цветан Василев почти се спука, а сега просто излезе наяве под "мотото" ПРИДВОРНИ МУЗИКАНТИ.



  
Изкуството и в частност музиката, никога не са били общодостъпни и разбираеми за масата. Да, и в миналото хората са потропвали с крак, или пък са се впускали в кръшни танци, но истинските творци често са оставали неразбрани. Не се ли пързулнеш по пързалката на халтурата, стоиш гладен. А постоиш ли по-дълго гладен, или се затваряш в себе си, или ставаш "по-толерантен" по отношение на масовките (в Родопите му викат мейнстрийм)... И тъй като "толерантността" на твореца нараства пропорционално с глада му, още от древни времена той привиква с едно базисно правило - намирането на сигурен източник на храна (в Родопите му викат меценат).

Разбира се, има много изключения от споделеното по-горе, както и блестящи меценати, обкръжени с още по-блестящи творци. Все пак, наследили сме невероятни музикални творби, въпреки базисното правило за храната. Просто геният на твореца трябва да се съчетае с парите и добронамереността на спонсора. Докато това работи, фабриката за добро изкуство бълва хитове!
Какво става обаче, ако една от тези компоненти заскрибуца?
Или пък се счупи...

В случай, че фирата я даде музикантът, резултата е ясен - халтура.
Ако пък меценатът прецака нещата или животът го прецака, музикантът или трябва да му играе по свирката (т.е. да прави халтура), или да си вземе свирката и да си потърси нов меценат. Тъй като второто често е несигурно и свързано с липса на храна, творецът скланя глава и ще не ще, започва да произвежда халтура.

Ето това е съдържанието на мехура, избълбукал по-горе в текста. Придворността на творците у нас и зависимостите им от силния на деня. Зависимости, нерядко тотално заличавайки ги като личности и превръщайки ги в обикновени певачки и момчета за всичко.

Още от удобните за комунистите т. нар. "народни артисти", през фаворитизираните от Прехода чалга "диви", та до днешните издънки в стил Къци Вапцаров и неизбежните "звезди" (в Родопите им викат силебритита), тези хора рядко имат собствено мнение. Горе-долу, такова е положението и с достойнството им. Те се нагаждат като буфосинхронист на банкетна маса - ядат и пия с всеки, който би могъл да плати сметката.
Не очаквайте от тези хора да поведат кауза, да застанат начело на добра идея, да сложат име и достойнство на кантар... не можеш да сложиш нещо, което го няма. И когато същите тези ги видиш "по новините", разпалено да защитават лица като Цветан Василев или който и да е, бягайте с писъци...

Ще кажете - дай имена, примери.
И ще сте прави, въпреки, че имам основание да ви заподозра в сеирджийство.
Нищо не ми пречи да споделя с вас имената на Графа, Мария Илиева, Мариана Попова, ЛиЛана, Трифонов, Шамара, Б.Т.Р., Хиподил, КГБ и още десетки пеещи, танцуващи, актьорстващи и позьорстващи (да ме прощават пропуснатите). Но няма да го направя, защото всички, отъркали се и търкащи се в силните на деня, са най-обикновени хора и също като нас, имат нужда да папат. Готови са да се изложат за всякакви каузи, да направят творчески паузи, чули-недочули да застанат зад идеи, най-често водещи ги до бордеи... Има ли едене и пиене, всичко е наред!

Обаче.
Винаги има едно обаче, драги зрители.
Няма безплатен обяд.
Знаете, че който плаща, поръчва. И когато насреща си има готови да се предложат "творци", филмът е ясен. Също така знаете и кои са хората с пари у нас, как и кога са ги спечелили. При наличието на тези две (не)известни, даже нямаме нужда и от уравнение.

Какво правят честните, моралните, достойните в гилдията?
Страдат.
Не от глад или нечиста съвест - такива хора намират себе си и макар изхранвайки се не с това, което могат най-добре, те се справят в живота. Изкуството, което носят, е свито на топка в стомасите им и при всяка една честна възможност, иска да излезе и да се раздаде на публиката. И го прави. Но рядко, в камерен състав и не за пари...
Тези хора са и вестоносци на морала.
Може и да ви звуча като прогимназиална учителка, но това е факт!
Когато популярна личност застане с името, лицето и творчеството си в защитата на една кауза, хиляди ще го последват.
Когато същият, най-малкото даде личен пример и ясно се разграничи от халтурата на модела #КОЙ, това няма да остане незабелязано.
Дори нищо от горното да не стане, най-малкото ще спи спокойно...

Има и алтернатива. Нарича се независим артист (в Родопите му викат ъндърграунд). Това движение отдавна набира сили и развитието + достъпността на интернет мощно му съдействат. Творци, автори, които нямат нужда от меценат, някои дори и от публика... Блещукат и светулкват в арта, който оставят след себе си и са си самодостатъчни. Да, някои от тях биват открити или сами се разкриват за публиката и ако са достатъчно добри, стават новите любимци. От тях зависи към кой лагер ще се присъединят.
Помните ли Ъпсурт?




Да, може би това е начина.
Поне у нас, в тази политическа и социална реалност.
Как е по света, ще си поговорим някой друг път.




7.2015