hipertushia Lubo 1 Седим си с моя събеседник в едно уютно заведение и си говорим за нещата от живота. Уж от живота, а все ни тегли към планинското колоездене...
Защо пък колоездене?
Защото "зеленчукът", който ще ви представя в това интервю, е човек, чието хоби и начин на живот са тясно свързани с този спорт.
Видял и две, и двеста, активно каращ, пишещ, подпомагащ, издаващ първия в България сайт за планинско колоездене, юрист по образование, събеседникът ми определено е ценен кадър за нашата плодово-зеленчукова градина.
Името е Любомир Ботушаров, градът София, а времето облачно.


Първият въпрос винаги е един и същ - като какъв зеленчук би се определил?

Дали защото сме седнали в "Дон Домат", или просто защото ми е любим на вкус, бих се определил като един яркочервен зрял домат.

Добър избор - справя се еднакво добре и като солов играч, и като тийм плеър.

Мда, главно действащо лице в някои от любимите ми салати.

Ти си сред първите интервюирани за Хипертуршия.сом. Познаваме се от около година, като за това време твърдо те определям като истински зеленчук.
Роден в София, зодия Близнаци, от малък на велосипеда. Ще ни разкажеш ли нещо от онзи период?

Онзи период започна на 3-4 годишна възраст, когато родителите ми ме обзаведоха с първото ми колело - Дино. Беше италианско детско велосипедче с помощни колелца и без "контра". Доколкото си спомням, бръмчах много с него из квартала, разбира се, под зоркия поглед на нашите. Когато ми умаля, дойде време за нов и не помня по какви причини точно, но се спряхме на "Школник", вместо на най-често срещаните тогава "Балкан"-чета. Може би основната причина е била, че "Школник"-ът бе по-голямо колело, т.е. да мога да го карам по-дълго време, а също и по-леко...

А кога разбра, че карането "по черно" е по-забавно от асфалта?

С брат ми всяко лято прекарвахме на вилата в град Рила. Там, заедно с другите деца, по цял ден играехме, карахме колела, и понеже наоколо имаше и черни пътища, например покрай реката, че дори и до нашата къща, свикнах от малък да се подрусвам с колелото по камъните и ми хареса да карам по пресечен терен. В тези условия оцених и предимствата на Школника - малкият венец отпред определяше и по-лесното въртене нагоре.
 
Преследваше ли те състезателния дух?

Не си спомням, честно казано. В групата деца от "махалата" вероятно да, защото си спомням как нагоре аз и брат ми (и той със "Школник") винаги успявахме да дръпнем, но надолу високата предавка на "Балкан"-четата си казваше думата. Но това са детски работи, а не осъзнат състезателен дух.

А кога дойде моментът на "просвещението"?

През 1996-та в София започнаха да се появяват първите планински велосипеди и тогава започна голямото заглеждане. През същата година се озовах и в Прага, Чехия - за първи път видях толкова много хора да карат - и в града, и сред природата. Имайки предвид това, плюс вида на продаващите се по техните магазини байкове, не беше трудно покупката на планински велосипед да се превърне в основна цел.
Щом се върнах в София, първата ни работа с брат ми беше да си купим списания за маунтийнбайк (МТБ) от Славейков и да ги изчетем с кориците. Година по-късно, с помоща на стипендии, спестявания и родителска помощ, вече бях щастлив собсвеник на първия си истински МТБ велосипед - Bianchi XC Snake.

Добър избор - по онова време в България тази марка беше легендарна. Колко велосипеда си сменил оттогава?

Десетина, но първото се задържа най-дълго - карах го 4 или 5 години. Още си пазя рамката, макар и малко поръждясала. С повечето каране обаче идва и нуждата от по-висок клас велосипед - в началото беше трудно, бяха необходими пари. След това дойде един момент, в който вече имах достатъчно добър велосипед - можех и да не го сменям изобщо, но пък се появи желанието да пробвам и други продукти, да видя кое ще е най-добро за мен, защото технологиите продължават да се развиват, байковете стават все по-хубави, не можеш да стоиш на едно място.



По-интересното около теб обаче, което те прави истински "зеленчук", е сайтът. Създаваш и си собственик на първия в България сайт за планинско колоездене -  www.mtb-bg.com

Да, реших да го направя през пролетта на 2001 г. Вариантът "сайт" беше "временен", защото в началото исках това да е печатна медия - списание. С течение на времето разбрах, че електронният формат е много по-удачен. При днешното развитие на комуникациите изборът между издание на хартия и в интернет вече не стои на дневен ред - приятно е да държиш лъскаво списание в ръцете си, но интернет е много по-достъпен и за създаващите, и за потребяващите информация.
С течение на времето около мен се събраха и много приятели, които ми помагат с постоянно увеличаващата се работа, правят го напълно безвъзмездно, заради това, че и те обичат планинското колоездене. Искам да им благодаря от сърце за това!

Какво целеше със създаването на сайта?

Сайтът е за нас, за планинските колоездачи. Просто исках в България да има медия за любимия ми спорт.
Бих искал да постигна няколко неща. Една от целите е да популяризирам планинското колоездене, да убедя много хора, че е забавно, полезно и приятно да карат колело в планината.
Другата ми цел е да се опитам да го направя интересен и за тези, които вече карат там, някои от които карат по-отдавна и от мен.

На какво наблягаш?

Опитвам се тематиката да е максимално широка и разнообразна - от продуктова информация, през срещи и интервюта с различни наши карачи, сборник с маршрути и пътеписи, Форум с доста висока активност, галерия с хиляди снимки. Има още много неща, но най-добре ще е всеки сам да разгледа. Като цяло, в съответствие и с името на сайта, наблягам с приоритет на планинското колоездене в България - представям нещата, които се случват тук, те са с предимство. Но се старая своевременно да информирам и за важните новости от световната сцена, от по-известните производители и т.н. Все пак светът все повече се глобализира. ;)

Това означава ли, че този спорт започва да набира скорост у нас?

Абсолютно! В България в последните 2-3 години се наблюдава сериозно раздвижване и все повече хора се "престрашават" да излязат с велосипед сред природата. Увеличи се и броят на състезанията и МТБ събитията като цяло. Развива се и пазарът - има все повече и по-хубави продукти, по-големи и добре заредени магазини, по-добро обслужване.
Продължаваме да сме доста назад в сравнение с развитите западни страни, но въпреки това съм оптимист.

А прави ли нещо държавата, за да подпомогне този процес?

Моите убеждения са такива, че аз не очаквам от държавата да прави нещо, а по-скоро да не пречи. От друга страна, въпросът обхваща твърде много конкретни проблеми, така че и подобен обобщен отговор не е съвсем точен. Има случаи, когато държавата, но най-вече на местно ниво, би могла да помага и стимулира планинското колоездене, но основната работа трябва да си я свършим ние, хората, занимаващи се с това. Дори когато става дума за спорт на национално ниво, пак трябва първо да се направят някои стъпки от наша страна, за да може да очакваме помощ от държавата.
Както казах, най-важното е държавата да не пречи. Така например, преди 2 месеца видяхме възможни проблеми в новия Закон за горите, има текстове в него, които звучат доста ограничаващо за любителите на маунтин байка. Успяхме да се организираме, да се срещнем с представители на държавата, получихме уверения, че целта на закона не е да ни забранява да караме в планините, дори подписахме меморандум за сътрудничество между велоклубове от цялата страна и Изпълнителната агенция по горите. След всичко това смятам, че свободният достъп с велосипед в горите ще се запази, а това е най-важното на този етап. Аз лично очаквам такава помощ от държавата.

Завършил си право - не те ли влече гилдията?

Когато преди години записах право в Софийски университет, нагласата и очакванията ми бяха по-различни. Очаквах динамика, едва ли не екшън, подобен на това, което гледаме по филмите. Оказа се, че практикуването е един различен процес, предимно документален, писмен, което не ми допадна. А и в рамките на няколко години, докато бях студент и успоредно с това списвах сайта като хоби, приоритетите ми се промениха, интересът ми се измести много повече към писането, което ме влече от малък. Т.е. намерих си поприще, в което да се чувствам добре. А за правото... не ми липсва, но пък ми помага от време на време.

Да се върнам на сайта - наблюдава ли се и там тенденцията за профанизиране на подрастващите?

Профанизирането по-скоро бих го определил като черта на порасналите, за щастие в нашите среди все още са малко тези елементи. А при подрастващите виждам една стряскаща неграмотност, от година на година става все по-зле. Също така и липса на уважение към околните, нехайство относно собствените пропуски, дори агресивност, когато някой се подразни от поведението или правописа им. За съжаление все по-често явление става и "простотията", т.е. хората все повече се забавляват с неща, които са пошли, вместо интелигентни и оригинални. Всичко това е просто част от общата картинка - колкото повече стават хората, занимаващи се с планинско колоездене, регистрирани в сайта/форума и т.н., толкова повече нашата общност става представителна извадка от българското общество.
Точно заради това всички, които се занимават с планинско колоездене по-отдавна, пък дори и отскоро, но осмислящи какво се случва, трябва да се стремят да дават добрия пример, да приобщават новозапалените към ценностите на карането в планината, да се опитват да играят възпитателна (но по възможност не назидателна) роля. В противен случай масовостта ще се превърне в недостатък.

Имаш ли други хобита?

Да - ски, тенис на маса, пешеходен туризъм. Все по-трудно намирам време за тях. Времето започна да не ми стига - карания, прояви, отразяване на събития, срещи с рекламодатели и разбира се, многото приятели, на които държа.

Беше ли ти уютно в нашата "градина"?

Засега да, ще наглеждам как я прекопавате и поливате и в бъдеще.



Снимките са дело на Петър Савов, Борис Петров и Димитър Щуров.

5.2011