В това интервю отново ще споменем планинското колоездене, но тук аспектът е по-различен.
Зеленчукът, който мисля да ви представя в следващите редове, е известен сред познатите си като меко казано интересна и опитала какво ли не личност.
"Покълнал" в Габрово през май месец на 1975-та, близнакът (по зодия) Райко Стефанов е обект на моята заленчукова среща.

Здравей, господин зеленчук! Като какъв рядък корен би се определил?

Без да искаш позна. Коренът е на морков, при това от едрите.

Основания за това чевръсто самоопределяне?

Здрав, прав, корав, не много чист, излиза директно от недрата земни.

За първичност и непосредствена връзка със земята намекваш?

100% натурален.

Познаваме се от около две години и мисля, че даваш много правилна оценка за себе си.
Поводът за тази среща са всъщност "нечистите" ти намерения да направиш от трасето Ком - Емине паркова алея за ежедневно разгряване... Но, ще стигнем и дотам.
Първо ще поровя в детството ти.

Там колкото и да се рови, нищо уникално няма да бъде намерено. Израстнах в Габрово и като всяко буйно дете, творих магария след магария. Дори не бях и запален спортист - запалих се чак на 16 години.

Носят се слухове за "любовта" ти към предачната техника...

Ха-ха, по-скоро към класовете с почти 100% момичета. Завършил съм габровския техникум по текстил, паралелка със звучното име "Технология на предачеството и предачната техника". Извън шегата, предачните машини са едни от най-сложните и се изисква много сериозна подготовка за поддръжката им.

Как се запознахте със спорта?

Запознахме се чрез бодибилдинга, когато бях на 16 години. Реших, че трябва да заякна, а и тогава беше много модерно да ходиш и да "блъскаш". Там се запознах с т.нар. "активна почивка" (спортуване през weekend-дите) и култовите фрази, че "почивката ражда шампиона" и "дет боли, там расте"... А също и, че "химията е всемогъща"!
По онова време бях станал толкова релефен, че коремните ми мускули наподобяваха ребрата на чугунен радиатор - ако минеше с пръчка по тях, издаваха подобен звук... (смее се).
Докато редовно си "блъсках", минах и през бокс, лека атлетика, плуване.

Завиден спортен опит! Какво стана с тази "китка" от активности?

С бокса не се разбрахме, защото ме боляха китките, а и не водеше към интелектуални висини.
Леката атлетика още ми лежи на сърцето, но така и не станах професионален спортист.
След една тренировка във фитнес залата, излязох да побягам и ме видя учителят по физкултура. Не му стигала бройката и ме викна да участвам в местното състезание, даже май беше под чуждо име. Аз пък взех, че спечелих трето място...
С плуването - бях много запален, овладях повече от добре стиловете, което пък впоследствие ми помогна много за работата ми като спасител.

Т.е. тогава индиректно плуването те е развило като професионалист.
Чувал съм какви ли не истории за "спасителския" ти период. Разкажи нещо повече.

Преди "спасителският" период, хронологично се нарежда казармения.
Без никакви връзки, Съдбата ме "изстреля" насред София, на ул. Раковска - пожарникар. Има десетки простотии, за които се сещам, но май не са подходящи за тази медия...
Едно от първите неща, които научих там е, как се дава наряд в карулката - автоматът се забива с щика в тавана и се остава да виси, а часовият отива на отсрещната страна на улицата да си купи пица.

Като се надява през това време да не мине някой.
И сега за спасителите?

Спасителството дойде след казармата. Може да се каже, че това беше една сбъдната мечта, защото още от дете исках да бъда спасител. Веднъж на плажа в Созопол имаше силно вълнение и с очите си видях, как спасителят сам извади 6 бедстващи сред вълните. Накрая, като на представление, направи задно салто. Бях толкова впечатлен, че не знаех какво да кажа. 
След като минах курсовете за спасител, цели десет поредни години бях в Созопол. Тук вече историите са толкова много и толкова пикантни, че въобще не са за тази медия...

Убеден съм в това... Промениха ли те с нещо "спасителските" години?

Разбира се - от срамежлив и скромен младеж, станах тарикат и гъзар... (отново смях).
Нагледах се на какво ли не - все натурии от живота. Едно от най-важните неща, които ми се случиха в онзи период бе, че на плажа се запознахме с бъдещата ми съпруга - Лора.

Класика!
Това ли беше "препъникамъка", пардон, крайъгълният камък в живота ти?

Абсолютно.
След това се преместихме в София, аз започнах да се занимавам с велосипеди, "излюпихме" Виктор, отворихме вело-магазин.

За читателите уточнявам, че става въпрос за магазин  Колелото - място, събирателна за много от най-запалените любители на планинско колоездене.
Направи си малко реклама.

Няма да злоупотребявам с рекламното време. Мога единствено да кажа, че в магазин Колелото всеки любител на колоезденето във всичките му форми може да получи професионален съвет, сервизна дейност, както и да закупи желания от него велосипед.

Кратко и ясно.
Сега ще те фокусирам върху проекта Ком - Емине.
Ще обясниш ли на читателите ни какво е Ком - Емине и защо е такъв магнит за търсачите на силни усещания?

Това е популярното название на най-дългия маркиран туристически маршрут в България, наричан в миналото "Маршрут на дружбата". Съвпада с финалната отсечка на европейския туристически маршрут Е-3, който символично свързва Атлантическия океан с Черно море. Двете крайни точки на маршрута са връх Ком, който е в непосредствена близост до границата със Сърбия и нос Емине, най-източната точка на Стара планина.
Дължината на маршрута е около 650-700 км, и е постижим с планински велосипед (т.н. mountain bike, MTB) за 7-15 дни в летни условия. Преодолява се терен с голяма денивелация и се изкачват или "подсичат" повече от 100 старопланински върха. Хижите по пътя са сравнително добре разпределени, като единствено около проходите Вратник и Ришки преспиването е проблематично. Средата на маршрута се намира около хижа "Узана", като съвпада и с географския център на България.



Звучиш като Уикипедия...

Точно оттам, както и от приятели, разбита се, имам по-голямата част от информацията, но стигнах до нея след като направих маршрута. От дете си мечтаех, че един ден и аз ще поема по легендарното трасе и най-после това се случи.
Не може да се отрече и факта, че съм "закърмен" с Централен Балкан - все пак съм роден и живял в Габрово. С майка ми, а по-късно и с много приятели, редовно бродехме по билата и смело мога да кажа, че за мен няма непознато място, поне в частта около Габрово.
Трасето Ком - Емине е такъв силен магнит, защото е най-дълго и може би най-трудно, сравнено с другите в България. Първи го е изминал през 1933 г. Павел Делирадев, български пътешественик и изследовател, наричан "Следовникът на Алеко Константинов".
В наши дни немалко от любителите на планинското колоездене биха искали (някои от тях и са го постигнали) да завъртят с велосипед маршрута. Това е нещо като връх в изпита по издръжливост на физика и дух. Аз съм просто един от тях.
Цялото приключение е подробно описано в разказа ми ТУК  (на страниците на www.mtb-bg.com , б.р.) и няма смисъл да го преразказвам.
Новото, което ще се опитам да постигна тази година, е да го мина за най-кратко време, вкл. и по-бързо от легендарният маратонец Любо Палакарчев, с който скоро имах удоволствието да разговарям и набързо му взех едно интервю (можете да го прочетете  ТУК  , б.р.).
Любо е направил прехода за пет дена и 14 часа!
Моята цел е да сваля с два часа, т.е. пет дена и 12 часа.
С мои приятели отдавна имаме задочен спор дали с велосипед, или с маратонско бягане е по-бързо придвижването в планински условия. Скромният ми опит показва, че при идеални други условия маратонецът е по-бърз.

Да, чувал съм тази теза около състезанието до Черни връх.
А как се движи проекта ти да организираш състезание Ком -Емине?

Засега е още проект, но не съм се отказал от реализирането му. Тази година ще е генералната репетиция, защото се оказа, че доста наши опитни велосипедисти са се прицелили в трасето. Има шанс и да тръгнем една по-голяма група, като в зависимост от възможностите на всеки, тази група ще се "рои" по пътя на по-малки.
Засега са потвърдили участието си 4-5 души, като начинанието ни ще е като генерална репетиция за догодина. В рамките на тази група, идеята е да си помагаме, а не да си пречим.
Това със сигурност ще е най-екстремното състезание по планинско колоездене в България и ще е един вид сертификат за майсторство. И то не само за спортни постижения (време, издръжливост, възможности), а и за присъствие на духа, способност за оцеляване в трудни условия, ако щеш.



Звучи доста надъхващо.
Явно неправилно съм разбрал, че искаш тази година да направиш трасето два пъти - единият, за да си подобриш времето, а вторият, за да участваш в групата. Затова се пошегувах в началото, че ще го обърнете на "разходка в парка".

Зависи от гледната точка - трасето минава през резервати, т.е. може да се каже и паркове. От друга страна, за добре подготвения байкър, това може и да е разходка.

Май се шегуваш.

Шегувам се, разбира се. Да не би някой да си помисли, че ей така може да тръгне и в движение да мисли за подробностите.
На първо място се иска много добра физическа подготовка, изправен и подходящ велосипед, опит в подобни условия, здрава психика. Все неща, които не малко хора подценяват, а когато установят липсата им, вече е късно.

Миналата година успя да минеш трасето за девет дни, при това при отвратителни метеорологични условия.
Оптимист ли си за предстоящото изпитание?

За себе си - да.
През 2010-та имах доста изгубвания поради непознаване на маршрута. Взех си поука от грешките и тази година се надявам, че такива загубвания са недопустими.
Смятам да тръгнем през първата седмица на август, като силно се надявам, че тази година времето ще е на наша страна.

Излишно е да казвам, че ще следим отблизо похода ви.
И последен въпрос - какво би направил, след като на петия ден и 12-тия час стъпиш на скалите на нос Емине?

Ще ми се да поема към Сибир...




5.2011