За първи път, откакто пиша Туршията, ми се случва да се запозная със "зеленчука" на момента - качествен, здрав и силен в индивидуалността си.
Нека да Ви срещна с явлението Voice Academy и Петя Данкова (музикален директор), както и цялата щура история, благодарение на която четете това. Петя е от хората, с които имаш чувство, че си се познавал цял живот само след няколко минути разговор. 
Летящият старт е с едно "Здравей" и "нека разберем що за зеленчук си"...

Зодиакално съм Рак, но от флората се определям като лук - многопластова и хората плачат след като ме чуят да пея.  

Нека те върна малко назад във времето - да си понаредя картинката.

Мога да говоря за живота си само чрез музиката. Целия ми живот е обвързан с нея и каквото и да ме попиташ, то ще неразривно свързано.

Значи те питам - кога и как се срещнахте с музиката?

На две години, когато на майка ми ѝ прави впечатление, че съм уникално музикална. Започва да работи с мен и съмнението прераства във факт, че съм пълен абсолютист.

За да не стават грешки, уточняваме (вкл. и за себе си), че абсолютист е човек с вид дълговременна памет за височината и тембъра на звука, притежаващ способността да определя спонтанно с тонови имена височината на  тоновете, дори на немузикални звуци, както и точно да ги възпроизвежда с глас или на избран от него инструмент. 

За добро или лошо, това е самата истина. Като професионалист, занимаващ се от години с музика във всичките ѝ измерения, това е дарба. От друга страна, абсолютизмът те прави и перфекционист, да не говорим колко физически дразнещо е да ти звучи нещо фалшиво. 

Значи, имаме едно дете абсолютист, с майка педагог, музикант, изпълнител... За аудиторията уточнявам, че майка ти е Камелия Данкова.

Представи си на това дете какво му се случва - уроци, свирене, упражнения... пак уроци, пак свирене... споменах ли упражнения?

Но пък си талант - всичко си има цена.

Много пъти през годините съм си задавала въпроса струваше ли си цялото това усилие и досега не мога да отговоря еднозначно. Със сигурност, ако не беше се развил така животът ми, щях да го търся и искам. От друга страна, докато аз свирех, децата си играеха на двора.

Как се нареждат хронологично уменията ти?

В началото беше цигулката - 13 (тринадесет) години. Алгоритъмът беше ясен - музикално училище Любомир Пипков в София, уроци, концерти, кариера. 
В класическите музикантски среди нещата са доста консервативни. В зависимост от таланта ти и труда, който си вложил, децата се обособяват още от малки на групи с различно ниво. Още тогава започнах да изпитвам трудностите от това да не си конформист.

А ти определено си.

Вече си го забелязал... :) ?
Такъв ми е характера. Аз не обичам общоприетото, мейнстрийма. Може да си разбия главата, но най ми е сладко, когато сама "открия" топлата вода. През годините повечето ми конфликти със системата и близките ми бяха свързани с това, да не изневерявам на себе си.

Предполагам, че си се изпокарала с даскалите...

Точно. Методите на обучение у нас са като отпреди 30-40 години. Липсва индивидуалния подход, разбирането за уникалността на всеки ученик. Няма как конвейерно да се произвеждат музиканти с уникални качества. Така може да се захранват единствено филхармониите, а истинските таланти да бъдат унифицирани и стъпкани. Логично, това не ми допадна.

Имаш късмет, че не си се родила в онези соц времена, че тогава освен наказания, имаше и шамари.
 
Как започна да пееш?

Неофициално, откакто се помня. Официално, след един тендовагинит на ръката, който сложи край на кариерата ми на цигулар. После две години учих оперно пеене и бях нарочена за новия голям талант. 
Едновременно участвах и във сформираната от майка ми етно джаз формация "Индиго кламер" където близо десет години бях водещ вокал. После станах ръководител - етно джаз секстет. Уникални години, научих страшно много. Имаше конкурси, награди, безценни хора, които срещнах. 
Тук е мястото да благодаря на моя музикален баща Валери Костов. Композитор и страхотен музикант. Той е "виновен" за появата ми в майсторския клас по джаз пеене на Милчо Левиев и Вики Алмазиду в НБУ. Там продължих да откривам отговорите на това как е възможно певица като Ела Фицджералд да си играе с целия си диапазон и да придава такива неземни контрасти с гласа си.



Явно обичаш джаз?

Джазът е чиста емоция, която трябва да се преживее. Човек или го носи, или не. Импровизацията е в кръвта ми и джазът намери място във всеки от стиловете музика, които харесвам и изпълнявам. За мен Ела Фицджералд и Арета Франклин бяха музикални проповедници на една религия. Дотолкова се бях запалила, че буквално денонощно се опитвах да овладея детайлите на този тип креативно пеене. Проба-грешка, проба-грешка и така, докато не усетих, че нещата започват да се получават така както аз очаквам, перфектно.

Не е ли това по-трудния начин?

Може и да е, но това безкрайно много ми помага в момента с преподавателската дейност. Когато някой от учениците ми изпитва трудност с определен детайл, аз го разбирам идеално, защото съм минала през същите проблеми и мога да му помогна как да ги преодолее.

А къде тук да търсим Voice Academy?

Индиректно този проект се дължи на бунтарския ми дух. Аз вярвам в интуицията си. Всеки от нас е посланик на нещо определено по пътя към себеопознаването. Иска ми се всеки да обича и уважава това, което прави, а обществото ни е в плен на съня, на страха. 
Ако бях се преклонила пред системата на музикалното ни образование, най-вероятно в момента щях да съм оперна певица с капаци за всичко друго прекрасно в музиката.
Аз, обаче, реших да бъда себе си и влязох в серия от противоречия, като за капак се скарах и с майка ми. В крайна сметка се озовах с малко багаж в град Варна.

Това си е като сценарий за филм - със сигурност ти е подействало като мощен катализатор.

Абсолютно!
Всеки път, когато си спомня за този период, благодаря на майка ми, че тогава ми е показала вратата. На всеки препоръчвам след като навърши 18 години, да се изнесе и да заживее самостоятелно.

Аз продължавам да търся връзката с Voice Academy...

Аз пък продължавам да ти говоря точно за нея.
Във Варна се озовах в едно заведение, за което трябваше да науча поне 50 кавъра за един следобед. Справих се, но тази вечер разбрах, че Примата в мен не би могла да съществува по този начин. Изцяло по финансови причини два поредни сезона пеех стандарти в лоби барове, но вече трайно в главата ми се беше загнездила мечтата за нещо мое.

И как стартира това нещо твое?

Прибрах се в София и започнах да преподавам пеене. След около две години се запознах с Жоро (Георги Маринов, собственик на e-pay).  

Така и не се запознах с тази легендарна личност. Доколкото знам, той е в ролята на филантропа в нашата история.

Той е в ролята на един невероятен приятел, човек, музикант и каквото хубаво можеш да се сетиш.
Запознахме се в София, в студиото, където записвахме с моя клас. Той имаше пънк джаз група (Slav De Hren), с която репетираха проекта си "Картини от една изложба" на Мусоргски.
Като ме чу, дойде при мен и ми предложи да изпея две от парчетата. Това, което свиреха по онова време беше всичко друго, но не и "моята музика". Дадох заден с разни обяснения, но той беше упорит и отново ме потърси. Тогава се заинатих и реших да разбера какво точно иска живота от мен и защо ме среща с него. Грабна ме ентусиазма, с който правеха музиката си. След няколко прослушвания и опити, се включих в албума, и някакси намерих точното си място. Записвах гласовете така, че все едно сме цял хор. Жоро много се изкефи и така започна нашето приятелство.

А как продължи?

Много ползотворно. Бяхме разбрали, че симфоничен оркестър ще свири "Картините" пред Народния театър и Жоро реши, че това е нашия момент да представим албума на живо. Събра групата, аз събрах един мини хор и започнахме с репетициите. В един момент се оказа, че концертът се отлага. Решихме, че след като сме репетирали толкова, ще е глупаво да се откажем. Така стана факт концертът ни в камерна зала България. Мина доста добре, имаше медиен интерес, а БНТ записа всичко.

Може би е време за началото на Академията...?

Точно тук е мястото...:)
На един обяд Жоро ме попита за какво мечтая. Отговорих, че мечтая да имам музикална школа. Останалото са много нерви, труд, средства, но и много радост, удовлетворение, способни и конвертируеми изпълнители.

Началото е било през 2007 година?

Започнахме с една къща в Симеоново. Беше голям купон и всичко се правеше в движение. Аз си разбирах само от моята работа - преподаване на музика. Финанси, организация, реклама - дотогава не ми се беше налагало да го правя. В правилния момент се появи Петя Димитрова. Запозна ни Жоро и тя влезе в начинанието с летящ старт. Пое организационните неща и PR-ра. 
Искам да използвам случая да кажа, че с Петя ме свързват адски много неща и много, ама много я обичам! Тя се появи в правилния момент в моя живот и двете заедно минахме през много силни ситуации. На всеки пожелавам да има такива приятели!



Потръгнаха ли нещата с преподаването?

Освен ежедневните купони и многото ентусиазъм, в Симеоново бяхме обречени - за хората беше просто далеч. Затова се преместихме в "града" и така започна втория етап от Voice Academy. Базата беше в квартал Изток и нещата наистина потръгнаха.

Настоящият, трети адрес (цар Самуил, 62), брои ли се като трети етап?

Може да се каже. Вече проходихме и разчитам изцяло на себе си и страхотния ми екип. Страшно сме амбицирани, защото мечтаем да направим от Voice Academy водещо учебно заведение за музика.

ОК, досега говорехме предимно за теб, но ми се иска да формулираш с две думи идеологията на Академията?

Мечтата ми е да изградя с помоща на колегите си музикално училище от нов тип. Място, където ще можем да поемем едно дете от 2-3 годишна възраст и да го изградим като завършен артист изпълнител, който да продуцираме като професионалист. 

Не правят ли това и класическите музикални училища?

Разликата е в методите на преподаване, отношението, индивидуалния подход. Децата често стават жертви на консервативната и нереформирана доктрина в музикалните училища, а там просто произвеждат "машини" за свирене и пеене. Темата е много дълбока и многослойна, за да мога да я изложа в рамките на този разговор.

Мислиш ли, че ще успееш да се справиш?

Ние вече се справяме! Резултатите ни показват, че сме на прав път. Нашите ученици печелят награди и са постоянно абонирани за първите места. 
Академията е всичко, което съм аз! Многото ми опити и грешки помагат страшно много и в преподавателската ми работа, защото знам как нещата не трябва да се правят. 
Екипът от професионалисти, с който съм обградена е повече от добър и също като мен, искат и вярват, че могат да променят преподаването на музика в България.

Разбрах, че "кодът" ви е отворен, т.е. приемате както деца, от които да направите истински музиканти и изпълнители, така и хора, които просто искат да се забавляват, или да подобрят досегашните си умения.

Музиката, изкуството - те са за всички! Идеята ми е да не връщаме никого. Имаме достатъчно ресурс да се занимаваме както с професионалисти, така и с аматьори. Мога само да приветствам човек на 38 г. (имаме и такива ученици), който е решил, че иска да свири на пиано и да пее. 

Т.е. искаш да затвориш кръга?

Разбира се, и вярвам че можем да го постигнем? При нас идват деца, които започват уроците си по програма, индивидуално направена за тях самите. Това никой не го предлага в България. Те растат, стават все по-уверени и по-добри, и в един момент, когато завършат, са вече професионалисти. Кариерата за всеки ще е различна - някои да станат звезди, други преподаватели, а трети просто ще търсят мястото си под слънцето с музиката в сърцето си и умението да и се наслаждават. Това са нещата от живота. Важното е, че музикалното им образование е минало под знака на свободната воля, индивидуалния подход и подкрепата на доказани професионалисти.
  
Докато се уговаряхме за тази среща разбрах, че се готвиш за концерт. Това май е повече от педагогика...

Наистина е така. Преди около година получих вдъхновение и изкомпозирах няколко парчета. Събрах смелост и ги пуснах на познати, като установих, че се развълнуваха и вдъхновиха от музиката ми. Според мен е важно човек да преоткрива себе си и да осъзнава в какво и къде е най-добър. За себе си разбрах, че освен добър музикант, преподавател и певица, мога и да композирам, което ме прави още по щастлива. 

Думата изпълнител не е ли обединяваща за тези трите?

Абсолютно! Особено ако смяташ, че имаш какво да кажеш. В момента съм убедена, че имам какво да кажа - на приятелите си, на близките си, на хората. Продължавам да пиша песни, събрах страхотно ядро от музиканти, с която репетираме парчетата от бъдещия ми албум, а на 29-ти март в Студио 5 ще имаме концерт, в който ще включим част от тях.

Май не ми остава нищо друго, освен да ти/ви стискам палци.
Това е и целта на Туршията - да се срещам с хора полезни и различни, които знаят какво и как искат да правят и да го правят в България.



Повече за Voice Academy можете да намерите тук.


3.2012