Кой/коя е Поли и какво (на кого) тика?
Ще се заиграя с ПОЛИтика-та и ще опитам да (си) обясня защо политик стана мръсна дума.
Ще направя опит да дам рецепта как да изчистим лицето на тази "професия", защото към днешна дата не е измислена по-адекватна, а ни е нужна.
Ако искате да си имате виновник, първи изрекъл тази гнус, можете да посочите с пръст Аристотел. Човекът е бил практичен и съвсем правилно е описал същността и функциите на групата хора, провеждащи интересите на партии и правителства. На практика, всеки, който скочи в блатото на партийния живот и управлението на държавата, се превръща в ПОЛИТИК. Дали е успешен или не, е съвсем друга тема.

Важно е да се прави разлика с прозвището ОБЩЕСТВЕНИК. Не че в СОЦ-мармалада у нас не се срещат и дузини т. нар. "общественици", но в БГ всичко е изкривено, та нека не се впечатляваме излишно. В нормалните държави това са две различни думи. Обществениците са изразители на желанията и нуждите на определена обществена прослойка и не се занимават с политика. Най-често са в позицията на градивна критика, коректив на управляващите политици.

Но, нека се върнем в реалността и да поровим в ла*ната!
Знам - мирише лошо, цапа, не изглежда добре отстрани, но... как иначе да разберем какво е ял пациента?

Кой е пациента?
Всички ние!
С какво се храним?
С каквото ни подхвълят силните на деня.

Кои са силните на деня?
У нас това са хората с минало - на службите, на Партията, на службите на Партията... Цялата помия (с малки изключения), наречена български ВИП, успели бизнесмени, елит, новобогаташи и т.н., всъщност има топла връзка със СОЦ-миналото на страната. Дори "етническата" ни партия е една машина за пари и влияние, разработена от същото това минало. Такава ни е и "опозицията", както и евроинтеграцията.

Защо нямаме собствена храна?
Защото сме:
 - мързеливи да си я произведем
 - глупави, да слушаме другите, че не можем
 - неуки, защото не знаем как
 - мнителни, понеже скачаме "на нож", когато някой ни каже истината...

Кой ни направи такива?
Многовековното сито на турците, "братската" прегръдка на русите, или целувката уста в уста на Съветите?
Да не забравяме и собствената глупост и липса на инстинкт за самосъхранение, допуснали да се броим и изчисляваме кога малцинствата ще станат колкото нас.

Така.
Поровихме.
Сега да направим изводите.

ИЗВОД №1 - В ЗОРАТА НА ПОДАРЕНАТА НИ ДЕМОКРАЦИЯ ДУМАТА ПОЛИТИК НОСЕШЕ НАДЕЖДА.
Мда... Надежда беше още млада и почти непорочна, вееше трибагреници и дори не подозираше в какви бакии ще се замеси и с какви хора ще се обвърже. Млади бяха и другарчетата ѝ, около които подскачахме и ние - Народът, и викахме СеДеСе... Как да знаем, че Се са били от ДеСе?
За съжаление, "другарите" бяха написали сценария си перфектно и един по един, хората със светлосините очи, които стартираха реформите, постепенно започнаха да виждат във властта основно келепир. А келепирът, Санчо... се оказа по-важен от Свободата!
Така след няколко мащабни обира на сравнително богатия ни народ (банкови фалити, имотни трусове и т.н.), сред населението започна да се оформя

ИЗВОД №2 - НАДЕЖДА ВСЯКА ОСТАВЕТЕ И ОТ ПОЛИТИК СЕ ОТЪРВЕТЕ!
На практика, материализацията на този извод бе под формата на граждански вълнения, протести и улични сблъсъци. Все обречени по нашите ширини явления, защото "овчарите" на стадото се бяха подготвили - за всеки по-сериозен трус имаха по един Андрешко, който да поведе народното недоволство и след това умело да го изпрати по течението... на канала. Така Системата се предпазва от сериозни размествания, Статуквото е винаги подсигурено, а и Играчите просто разменят фланелките си и играта продължава.
Тъй като тази ситуация е актуална и днес, мнозина от съгражданите ни се обединиха около

ИЗВОД №3 - ПЛЮЯ ВИ НА ПОЛИТИКАТА И ДЪРЖАВАТА, ЕМИГРИРАМ!
Всъщност, това се случва от самото начало, на няколко големи вълни. Естествен процес е и както се шегуват чернохуморниците, може би е единственото спасение за българския ген... Дали е така, няма как да знаем към днешна дата, затова натиснати от реалността, формулираме и извода, до който са стигнали друга немалка част от населението, особено около избори:

ИЗВОД №4 - ИБ*ТИ СЪ В Г*ЗЪ,  НЯМА ДЪ ВИ ГЛЪСУВЪМ НЪ ТЪПИТИ ИЗБУРИ!
И тези хора ги разбирам... сред тях не са лидерите, двигателите, революционерите. В тази група попадат разочарованите, омерзените, смачканите... Продукт на четвъртвековния "преход", те са търсения резултат за "политиците" ни. Колкото по-голяма е групата, толкова по-лесно ще печелят всеки следващ рунд от боксовия мач със собствения си народ. Докато останат без противник и се... самоизядат.
За да не се случи това, малцината останали в БГ и все още шаващи на обществената сцена, логично формулират

ИЗВОД №5 - ДА СЕ ОБЕДИНИМ ОКОЛО ИДЕЯТА ДА СПАСИМ СТРАНАТА СИ!
Направиха го и Го кръстиха Реформаторски блок. Започнаха силно, дори им повярвахме (то, имахме ли избор...), а година по-късно май отново прескачаме по изводите... Не знам вие на кой номер сте, но аз съм между №1 и №2. И за да се опитам да изляза от този порочен кръг, ще опитам да вляза в главата на средностатистическия политик в БГ.

Познавам няколко човека, които се вместват в определението "политик". Някои даже ми бяха и приятели (преди да се политизират). Претърпяха интересни метаморфози, но всички гледаха първо към материалното.
Дотук нормално - повечето хора имат приоритет да уредят първо себе си, а след това (евентуално) проглеждат и за обществените интереси. Идеалистите отдавна емигрираха, или станаха алкохолици...
Проблема е, че докато заситят собствените си гърла, тези хора се оплетоха в зависимостите на службите. Държавата ни е така устроена, че всеки, който рано или късно стане обществено значим, попада в мрежата на бившите ДС и КГБ!
Не, не става въпрос за тайна организация с мундири, които следват специален протокол. Просто "елитът" у нас е на 99% представен от бившите им служители. А всички знаем, че Агентът козината си мени, но нрава не... А нравите са икономически - пари.
Та, моите приятели политици, за да се позамогнат и поуспокоят, за няколко години станаха подвластни на банки, организации и шуробаджанащина. И макар светлите им и общественополезни идеи да не изчезнаха, станаха просто неосъществими. Защото в момента, в който някой се опита да направи реформа в тази държава, ВИНАГИ от миналото изплува един голям червен "другар", който ти дава съвет от Страната на Съветите... а тази страна не желае силна и независима България, равноправен член на НАТО и ЕС!
Ще прощавате за клишето в горния ред, но за съжаление е факт.

Има още нещо.
Не знам дали сте имали "удоволствието" да работите с хора. Повярвайте, няма по-неблагодарна работа от това! Дори и хората да са хора, пак е трудно, а представете си какво е да представляваш цял народ... Не съм сигурен, че е в капацитета на човек да се справи с подобна разнолика еквилибристика. Такова мазало от интереси, очаквания и обещания на фона на клетата ни родна шарена черга едва ли е по възможностите на един човек. Не и жив... 
Не че се опитвам да ги защитавам!
Опазил ме Бойко...
Просто повечето хора дежурно сочат с пръст и непрестанно изискват. Изискват, докато крадат, докато не спазват законите, докато хвърлят фасовете си на улицата и не прибират ла*ната на кучетата си... Изискват и от децата си, докато дават личен пример за обратното.
Греша ли?

И какво ни остава?
Как да променим тази реалност?
Можем ли въобще и струва ли си?

Нито съм политик, нито пък общественик.
Най-обикновен лальо с компютър в дневната... един от 10-те процента, НЕ:
 - гледащи телевизия
 - харесващи растящата тъпотия
 - впечатляващи се от "силебритата"
 - интересуващи се от "дербито" Левски - ЦСКА.

Има и думи, характеризиращи групата ни, НЕзапочващи с "не":
 - търсещи истинската ни история
 - изучаващи обществото
 - желаещи достойно съществуване
 - ...тук можете да наредите всички добродетелни клишета, представете си, че все ще вАжат.

И какво от това?
Ще продължим да си пишем от компютрите в дневните и нищо няма да се промени, докато 10-те ни процента не станат 20-30-40... И ако все пак стане чудо и някой ден сме достатъчно парламентарно представени, дали ще попаднем на правилните личности, нарекли себе си политици, които ще защитят правата ни?

Ето, връщам се в началото на текста и отговарям на въпросите "коя е ПОЛИ и какво (на кого) тика?".
ПОЛИ сме всички ние, които все още населяваме тази територия.
Тикаме (и си го натикваме) всеки политик, за когото гласуваме по време на избори.
Така логично се заформя и поредния (и последен)

ИЗВОД №6 - ГЛАСУВАЙТЕ (защото по-добра система все още не измислена) ЗА ХОРА, КОИТО МОЖЕТЕ ДА ПРОВЕРИТЕ, АКО ВЪОБЩЕ МОЖЕТЕ ДА ИМ СЕ ДОВЕРИТЕ.
Лесно е да се каже, за щастие е лесно и да се направи. Знаейки кои са местата в Нет-а, където НЯМА смисъл да се търси, на средно интелигентен гражданин са необходими няколко минути, за да се запознае с личността на всеки един набеден политик или общественик.
Ако и това ви е много, поне можете да се повлияете от човек, на когото имате доверие - по-малкото зло е, сравнено с негласуване или залагане на поредния Симеон или ББ...



И не се бойте, дори след 100-тина години тази държава вече да не съществува, или населението ѝ да е със съвсем различна структура и произход, вас вече няма да ви има, т.е. к'во ви пука... да му мислят наследниците.

9.2015