Ревност - ти дете на Ада,
ти, "божествен" ясен срам!
Ний подготвяме си клада,
о, Лукавий, в твоя храм.
Твоя мрачен "чар" разделя
туй, що светски нрав спои,
врагове людете стават,
щом с крила повееш ти...
Българите сме известни като силен народ. Силно любим и мразим, силно бием и газим, мощно чуждото ловуваме, дваж по-мощно нашето ревнуваме. Характер, какво да го правиш...
Какво е ревност и не я ли бъркаме често с изкривено самолюбие?
А честолюбие?
Или пък чиста проба чувство за собственост.

Хубаво е преди да се обсъжда нещо, да му се даде дефиниция. Да не стават грешки.

Ревност - емоция, свързваща се с негативни мисли и чувство за несигурност, страх и притеснение относно нежелана загуба на нещо. Нещото трябва да е силно ценено - предмет, ситуация, обкръжение или любовна връзка. Именно за любовна връзка ще стане въпрос тук.

Самолюбие - чувство за собствено достойнство, самоуважение. Има го всеки нормален човек.

Честолюбие - социално-психологическа черта на характера, обикновено синоним на самолюбие. Свързано е с чест, разбира се, а двете вървят ръка за ръка с думи като достойнство, гордост, стремеж, амбиция...

Целият този словесен каламбур се върти около АЗ-а, но вместо да го изгражда и извисява над калта, от която сме направени, често му изневерява и го закопава на метър и малко под нея.

Откъде идва ревността - от животинското тяло, което обитаваме за малко, или от душата, която отлита нанякъде, щом ѝ дойде времето?
Със сигурност животните изпитват ревност. Има тонове доказателства в полза на това твърдение. Поне за бозайниците. Точно както и при хората, животинската ревност завършва с конфликти, та дори и смърт.
Животинската "следа" е сигурно доказателсво, че ние сме наследили това чувство от тях, а не че те са го прихванали от нас. Грешните ни мозъци само са "обогатили" драматизма и сценографията, за да може в случай на ревност да се представим с целия си блясък и завършеност.

За да се "играе" спектакъл, наречен Ревност, трябва да има минимум трима участници:
 - ГЛГ (главен лирически герой)
 - обект на ревност (ОР)
 - причина за ревност (ПР) - човек, животно, ситуация...
Ако имаме "късмета" на сцената да излязат повече от тези три "персонажа", става богата и многопластова история, достойна за всяко гениално перо. Но понеже съм скромен "автор" и неопитен в ревнуването, ще се огранича до въпросните ГЛГ, ОР и ПР, и ще се поупражнявам с чувствата им.

Обикновено в началото на представлението, след вдигането на завесата, пред публиката се разкрива пасторална картинка, на фона на която небрежно се разхожда ГЛГ или ОР. Без значение кой от двамата ни се представи първи, пред себе си виждаме уравновесен, спокоен и позитивен персонаж, устремен в чувствата си. Често носи цвете, бира или плюшена играчка, но каквото и да има в ръцете, то е предназначено за Другия (с главно Д).
В следващата сцена ГЛГ и ОР са заедно, цветето е подарено, бирата отворена, а играчката гушната. Всички са щастливи и като фон чуруликат чуруликчета.
С лек съспенс, в трето действие се появява ПР - мъж или жена, обвит(а) в мистерия, често чернокос(а), със зелени очи. С няколко небрежни пируета около двойката, той(тя) успява да подхвърли семената на съмнението и се започва...

Лесно е да се шегувам и оригиналнича на чужд гръб, но има ситуации, в които ревността взима сериозни жертви. В тази връзка, настоящото писание има за цел да обясни безсмислието на това явление и да предпази даването на въпросните жертви.

Ако отново се върнем към сравнението с животинското в нас, ревността може да бъде обяснена много лесно. Когато понятия като морал, самосъзнание, човечност и т.н. продукти на мозъчната ни кора отстъпят пред подкоровите им животински аналози, нещата излизат извън контрол. Тогава хомосапиенсът се превръща в най-обикновен бозаещ дзвер, който просто брани "територията" си, т.е. обекта на ревност (ОР).  Защитата не се съобразява с никакъв морал или етични положения - тя е чиста агресия, желание за разкъсване на съперника(цата), за най-грубо и нямащо нищо общо с човещината налагане на своето!
Разбира се, това е най-тежката форма, която обикновено взима жертви. Съществуват и по-леки форми, където ГЛГ все още в някаква степен владее ситуацията и не е паднал на колене пред дзверо.
Най-често ревнуващите са неуверени в себе си. Липсва им самочувствието на свободния човек. Имат постоянна нужда от оглеждане в обществото, получаване на оценка, потупване по рамото. Това изгражда комплекс, който подсъзнателно започва да измества контрола на кората и ви захвърля в дълбокото и мътно подкорие.

Казват, че ревнува този, който обича.
Казвам, че е просто хейтър, който в любовта си срича...

Да обичаш и да ревнуваш не са скачени съдове!
На повечето хора им е приятно да бъдат ревнувани - така си поливат нарциса, както и твърдят, че леееко освежавало връзката. Разбират го като проява на внимание, грижа, допълване с половинката. Именно това са семенцата, които оставите ли да покълнат, правят от любовната ви градина спалня за диви прасета... т.е. съсипват всичко! Много е лесно да изгубиш контрола върху подобни емоции, защото те граничат с несамодостатъчността. Крива е думата, но право съди - липсата на самодостатъчност ви прави уязвими за средата около вас. Търсите и тълкувате (най-често неправилно) отражението (оценка, мнение) на околните и ставате зависими.

Как се справя "кривата" дума с "правата" вяра?
Лесно - като рафинира, пречисти ревността от миризливо джибри до троен дестилат!
За целта са необходими казан-дестилатор (себепознаване), дърва за огъня (вътрешна енергия) и подходящ съд (чисто съзнание) за готовата продукция. Ето я и рецептата:
1. Джибрито се слага в дестилатора и се запалват дървата, т.е. с помоща на енергията и стремежа към себепознаване, ревността се подлага на детайлен анализ.
2. Когато "чорбата" заври, започва отделянето на пари, които след охлаждане кондензират до чист краен продукт, т.е. процесът на рафиниране е дълъг и упорит, но веднъж постигнат, крайният резултат е качествен и траен във времето.
3. Готовата продукция може да се консумира лично, или да се споделя и с други нуждаещи се.




Ето я и другата позиция - на ревнуващите, искащите "две сърца в едно", горящи и загиващи в любовта. Цитатът е взет от размислите и страстите на видна влюбчива натура, пожелала анонимност.

На 7 годинки ни приспиват с приказки за целувки, които будят от 100 годишен сън, превръщат жаби и зверове в хора... обувки, които стават САМО на един крак, за да можем на 17, целунати и измъкнати от топлото легло на детството да разберем, че нашият Принц целува и други принцеси (този път обаче, за да ги вкара в леглото) и 37 номер не носим САМО ние, а и 2/3 от жените. И този номер свършва първи.
Така, ето я първата любовна картинка. По пижама, боси... не, с една обувка. Всъщност боси, защото едната обувка сме я запратили по принца. Разбира се, не с желание да го убием на място (защото НЕ РЕВНУВАМЕ), а за да може следващата принцеса да си има чифт.

Защо ВИНАГИ ни казват, че не трябва да ревнуваме, когато всъщност има повод?
"Аз искам да го сложа на друга, но ти не трябва да ревнуваш, защото няма смисъл... това е отрицателна емоция и само те трови."
Аз, ако не трябва да ревнувам - няма да ревнувам! Не е ли точно ревността първия сигнал, че нещо не е наред. Или това не е твоята приказка, или ти стискат обувките... или принцът нещо те приспива.
Ревността не е доказателство, че обичаш, но не е ли доказателство, че НЕ СЕ ЧУВСТВАШ обичан? Някак не ми се струва честно. Просто винаги казвам: "Прави, каквото искаш..." с надеждата да иска мен. Ако не - аз нямам ли право НЕ ДА РЕВНУВАМ, а да реша кое за мен е най-добре. Разбира се, може да реша ДА НЕ РЕВНУВАМ... или пък да затварям зимнина със 7 джуджета.

Разбрахме, че трябва да обичаме без изисквания и очаквания. Това добре. Звучи смело. Идеалистично някак. Ама не е ли друг начин да ти кажат:
"Аз не искам нищо от теб, защото нищо не искам да ти дам". 

НЕЗАВИСИМ... Супер, нали? Зная, че зависимостта е кофти нещо, имаме достатъчно примери. Гледахме достатъчно филми. Анакин Скайуокър стана Дарт Вейдър, заради чувства като омраза, злоба, ревност, себелюбие, страх от загубата на това, което най-много обича. Обаче, някак ние не сме джедаи. И ако ще се отдаваш на някаква кауза - да, ти трябва да си НЕЗАВИСИМ. Ако ще си доброволец някъде, или ще спасяваш света...

Иначе твоя свят съм аз. Аз и това, което ЗАЕДНО сме създали и ТОЧКА! Това е твоята кауза! Искам това да е и моята!
"Искам... искам... искам... и все така заспивам"...

Зная, че думи като БРАК и ВРЪЗКА всъщност звучат като КАПАН. Всичко започва с ЛЮБОВ, после ВРЪЗКА и накрая БРАК. УжасТ! Мен не ме беше страх от тях. За всички, които ги е - сложете думата НЕЗАВИСИМ пред всяка една от тях и всичко ще е шест!
И не се ревнувайте!
Наистина НЯМА СМИСЪЛ!
Както казва един любим мой мъж, "Това е все едно ти да пиеш отрова и да се чудиш защо на другия нищо му няма."





Какво да кажа - драма, буря от чувства, въоръжени с лопата и опция за бързо закопаване. Иначе има и надежда - все пак в края на монолога се забелязва самокритика и дори автосарказъм.

Обичайте, гушкайте и допълвайте човека до себе си, но никога не забравяйте, че той не е ваша собственост. Няма как да бъде. Той е на себе си и точно това го прави толкова ценен. Има нужда от свобода, за да взема правилните решения - за себе си, а оттам и евентуално за вас. 



П.П.

Сигурен белег за ревност при мъжете е наличието на една обща вежда!
Над носа, където обикновено челото е празно, при тези екземпляри има обилно окосмяване.
При жените аналогията е по-интимна - ревнивките имат фино окосмяване между пръстите на краката. 
Погледнахте ли се... :-)



02.2013