Всичко започна от една стара идея, чиято реализация кой знае защо бавех във времето.
Дали заради грипа, който ме изолира няколко дена на домашен режим, или поради чукащия на вратата "празник", пъпката разцъфна.

Първият етап беше формулирането на тезата, а вторият е защитата ѝ.
Формулировката е в 1л. ед. ч. - аз..., кога..., какво... Кой прочел, прочел.
За защитата избрах по-либерален модел - 3л. мн. ч. Просто ми омръзна да обяснявам на този и онзи защо, от какви подбуди и как...
Кой разбрал, разбрал.
 


 
На вашето внимание, представям Надя Славчева, Виктория Маринова и Мария Попова. Три дами, които одобряват идеята. Помолих ги да кажат по няколко изречения, за да споделят с вас защо смятат, че 8.март е измислен празник и защо, също като мен, са възмутени от консуматорската мания, заляла обществото ни.

И преди да им дам думата, бързам да уточня, че вниманието и доброто отношение към дамите (както и към всички останали) са ЗАДЪЛЖИТЕЛНА част от ПСГ (първите седем години). Цвете (живо), малък (или голям) жест, предимство, помощ, толерантност... както и "наздраве", "добър ден", "довиждане", "лека нощ"... все неща, които би трябвало да се случват в режим 24 часа. Ако липсват в ежедневието ви, няма как да ги откриете на "празника".

 
НАДЯ
Когато ми каза за идеята си, буквално ме хвана яд, че не съм се сетила първа. Всяка година на този ден ми е от една страна позитивно, но от друга мега тъпо затова, че всички мъже са едни такива изкуствено сервилни. Всеки ти се усмихва, носят се няк'ви цветя и въобще, ситуацията не е никак естествена. Защо ми е съседът да ме поздрави в асансьора днес, след като утре я кимне, я не...
Приятелят ми се радва повече от мен на този ден, защото имал повод за подарък. Добре, това е мило, но този подарък мога да го получа всеки останал ден и по всякакъв повод - щом има желание, щом съм предизвикала такава емоция у него.

ВИКИ
Най ми допада практическата полза от идеята ти. Като се замисля колко безсмислени неща се купуват по празници, особено 14.февруари и 8.март... Сигурно се харчат милиони само за един ден! Картички, цветя, дрънкулки, еднодневки. И то за какво - за да кажеш "Обичам те", или "Честит празник". Хубаво, но какво ти пречи да го казваш всеки ден. Ако искаме специален повод, просто си харесваме един ден от седмицата и си го подаряваме.

МАРИЯ
Радвам се, че има хора, които мислят така!
Никога не съм празнувала този т. нар "празник" и ще ти кажа защо. Всеки може да провери как се е появил и какво е символизирал. Политизацията му, а впоследствие и социалистокомунистическата му трансформация не ми допадат.
Написал си го достатъчно ясно, така че не виждам какво още има да добавя.
Всъщност, има. Тъй като в България си нямаме само Ден на майката, това е единственият позитивен аспект - че на 8.март децата може да се обадят на майките си (и без това го правят рядко) и да им кажат "Обичам те, мамо"! 


март.2013