50
Доста време ми отне, докато се реша да си потопя главата в кенефа на Конфликта. Първо си казах - я си маай гащи на воля и не се занимавай с глупости. После ме загложди съвестта - защо пък да е така... И накрая, с ясното съзнание, че малцина ще разберат мотивите и тезата ми, реших все пак да документирам това си мисловно състояние. Мотивацията ми е, че така ще доразвия една започната преди време тема, в чиято правота (за щастие) се убеждават все повече хора.
Обиколката на Витоша е събитие, познато на повечето каращи и бягащи у нас. Нещо като "Златния Орфей" за участващите в подобни мероприятия. Познавам организаторите и шапка им свалям за куража и вложените нерви и средства всяка година да си слагат този таралеж в гащите.
Познавам и повечето от байк-участниците, като всеки път им се чудя на акъла за какво го правят...
Ето, тук е мястото за първото противоречие - ем респект и свалени шапки към едните, ем се чудиш на акъла на другите! И какво общо има с Витошка?
Ами, има!
Докато пускаш едни хора всяка година и все повече на брой да гонят кокъл, срещу което да получат поливка на нарциса и снимка във Фейсбук, Витоша все повече ще става Витошка. Може и буквално - с кафенетата и магазините по трасето...
Разбира се, не става въпрос за сладурите, които дори не знаят къде отиват - те се кефят на атмосферата и калабалъка около Обиколката. На фокус са сериозните и вярващи си участници, ставащи все повече с годините.
От една страна, хубаво е много хора да искат да спортуват, да се развиват в хобито си (тук професионалисти за щастие няма) и да се срещат и общуват със себеподобни. От друга, дали само СЪРЕВНОВАНИЕ е правилната дума, за да стане горното факт?
Какво толкова ми пречи думата, ще попитате?
Ами, на мен не ми пречи - аз спрях да ходя по състезания. Даже ми помогна да разбера, че само си губя времето. След като обиколих всички трасета у нас и видях, че навсякъде сме едни и същи хора, с почти константно класиране и еднакви човешки слабости, просто си намерих по-полезно занимание. Но не аз съм на фокус тук.
Дойде време за второто противоречие - защо хейтиш хората, които искат да се състезават? Кой със себе си, кой с другарчетата, кой с размера на чуждия пенис... Нека всеки се забавлява както намери за добре, стига да не пречи на околните!
Хубаво, ама пречи.
Ако не пречеше, нямаше да ги има тези безкрайни лакардии около класирания, липсващи маркировки и откровени насирания... като последното. И да става така, че хора, които никога няма да се забъркат в подобна кенефна история, да изпускат нервите... Да видиш Уоутър без усмивката си, Борис и Бокича наскачали на клавиатурата, Райко и Тошко безмълвни, а Васко да се жени - не са хубави тези работи... накъде отива този (спортен) свят?
Добре де, преигравам - смех да има... но и проблем има. И ще го има, докато залогът е тази сгрешена част от кода ни, наречена его (самолюбие, суета), която при повечко натоварване хвърля искри към завист, злоба, злонамереност и т.н... познато четиво.
КАК ДА НАПРАВИМ ТАКА, ЧЕ И СПОРТЪТ ДА Е ЗА ЕДИН МИРЕН СВЯТ, И СВЕТЪТ ДА Е МИРЕН, ДОКАТО СПОРТУВАМЕ?
Аз ако знаех, ехеее... Щяхте да ме гледате вдясно от Ицето във всяка черква. Но не знам.
Знам, обаче, какво трябва да правим, за да не се стига до подобни тоалетни истории. Просто не трябва да забравяме следното (разширена версия):
1. Аз съм Хоби твое, което те изведох от миризливия град, от дома на робството.
2. Имай колкото си искаш други форми на Хоби.
3. Не си прави кумир и никакво самоизображение на онова, що виждаш в огледалото, що е долу на цукалото, и що е под душа след бъхталото.
4. Не изговаряй напразно и не петни името на Хобито, защото Хоби няма да те остави ненаказан.
5. Помни съботния ден, за да го светиш, че с него започва свободата ти.
6. Пет дена работи и върши (в тях) всичките си работи, а на шестия и седмия се изкърти от движение.
7. Не кради, освен дни за Хоби и през седмицата.
8. Не избутвай, не засичай, не сваляй маркировка, не заблуждавай и като цяло, не прави неща на ближните си, каквито не би искал да правят на теб.
9. Не пожелавай медала на ближния си и участвай в събития заради добрата компания, а не за кушията.
Обиколката на Витоша е събитие, познато на повечето каращи и бягащи у нас. Нещо като "Златния Орфей" за участващите в подобни мероприятия. Познавам организаторите и шапка им свалям за куража и вложените нерви и средства всяка година да си слагат този таралеж в гащите.
Познавам и повечето от байк-участниците, като всеки път им се чудя на акъла за какво го правят...
Ето, тук е мястото за първото противоречие - ем респект и свалени шапки към едните, ем се чудиш на акъла на другите! И какво общо има с Витошка?
Ами, има!
Докато пускаш едни хора всяка година и все повече на брой да гонят кокъл, срещу което да получат поливка на нарциса и снимка във Фейсбук, Витоша все повече ще става Витошка. Може и буквално - с кафенетата и магазините по трасето...
Разбира се, не става въпрос за сладурите, които дори не знаят къде отиват - те се кефят на атмосферата и калабалъка около Обиколката. На фокус са сериозните и вярващи си участници, ставащи все повече с годините.
От една страна, хубаво е много хора да искат да спортуват, да се развиват в хобито си (тук професионалисти за щастие няма) и да се срещат и общуват със себеподобни. От друга, дали само СЪРЕВНОВАНИЕ е правилната дума, за да стане горното факт?
Какво толкова ми пречи думата, ще попитате?
Ами, на мен не ми пречи - аз спрях да ходя по състезания. Даже ми помогна да разбера, че само си губя времето. След като обиколих всички трасета у нас и видях, че навсякъде сме едни и същи хора, с почти константно класиране и еднакви човешки слабости, просто си намерих по-полезно занимание. Но не аз съм на фокус тук.
Дойде време за второто противоречие - защо хейтиш хората, които искат да се състезават? Кой със себе си, кой с другарчетата, кой с размера на чуждия пенис... Нека всеки се забавлява както намери за добре, стига да не пречи на околните!
Хубаво, ама пречи.
Ако не пречеше, нямаше да ги има тези безкрайни лакардии около класирания, липсващи маркировки и откровени насирания... като последното. И да става така, че хора, които никога няма да се забъркат в подобна кенефна история, да изпускат нервите... Да видиш Уоутър без усмивката си, Борис и Бокича наскачали на клавиатурата, Райко и Тошко безмълвни, а Васко да се жени - не са хубави тези работи... накъде отива този (спортен) свят?
Добре де, преигравам - смех да има... но и проблем има. И ще го има, докато залогът е тази сгрешена част от кода ни, наречена его (самолюбие, суета), която при повечко натоварване хвърля искри към завист, злоба, злонамереност и т.н... познато четиво.
КАК ДА НАПРАВИМ ТАКА, ЧЕ И СПОРТЪТ ДА Е ЗА ЕДИН МИРЕН СВЯТ, И СВЕТЪТ ДА Е МИРЕН, ДОКАТО СПОРТУВАМЕ?
Аз ако знаех, ехеее... Щяхте да ме гледате вдясно от Ицето във всяка черква. Но не знам.
Знам, обаче, какво трябва да правим, за да не се стига до подобни тоалетни истории. Просто не трябва да забравяме следното (разширена версия):
1. Аз съм Хоби твое, което те изведох от миризливия град, от дома на робството.
2. Имай колкото си искаш други форми на Хоби.
3. Не си прави кумир и никакво самоизображение на онова, що виждаш в огледалото, що е долу на цукалото, и що е под душа след бъхталото.
4. Не изговаряй напразно и не петни името на Хобито, защото Хоби няма да те остави ненаказан.
5. Помни съботния ден, за да го светиш, че с него започва свободата ти.
6. Пет дена работи и върши (в тях) всичките си работи, а на шестия и седмия се изкърти от движение.
7. Не кради, освен дни за Хоби и през седмицата.
8. Не избутвай, не засичай, не сваляй маркировка, не заблуждавай и като цяло, не прави неща на ближните си, каквито не би искал да правят на теб.
9. Не пожелавай медала на ближния си и участвай в събития заради добрата компания, а не за кушията.
10. Работи върху себе си, така щото да израстнеш до ниво таквоз, позволяващо ти да си над тези неща... ;-)
06.2014