Мастит зеленчук се крие в следващите редове.
Представител на добре адаптираните и вечно оцеляващи видове, д-р Лючезар Христов е обекта на настоящото интервю.
Всестранно развита личност - кандидат майстор на спорта по ски, фотограф, колекционер, турист, меломан и не на последно място лекар (ОПЛ) с една от най-големите практики в квартал Обеля, София.

Ето, че и д-р Христов застана пред обектива...

Без д-р Христов новият ти брой нямаше да е пълен...(смее се)

Така е - колоритен зеленчук си ти.
Срещаме се в кабинета ти, защото тук са разположени повечето от веществените доказателства, касаещи хобитата ти.
За читателите мога само да кажа, че посещавайки личния си лекар, пациентите на д-р Христов попадат в нещо като музейна експозиция на сувенири от цял свят. В цяла една стая, по рафтове и лавици са наредени всевъзможни сувенири.


Това е голямото ми хоби. Колекционирам всякакви сувенири от местата, които посещавам. И в дома ми, и тук, на работното място, е пълно с модели на кораби, замъци, градове... Статуетки, керамика, преспапиета, блузки... Обожавам да пътувам и където и да отида, винаги си взимам по нещо за спомен.



Говори се, че имаш над 200 Т-шърта от цял свят.

Вече са 350, ако трябва да сме точни...

Май доста си пообиколил. Кога намираш време?

Пообиколил съм и не мисля да спирам. Има страшно много места по света, които си струва да се видят, а някои да се повторят и потретят. Ако щеш ме наречи дромофил, но хората са го казали - "Човек е човек, когато е на път".
Време винаги може да се намери при наличие на желание и добра организация.
Финансирането е най-тривиалното, но и най-съществено препятствие, за да реализирам всичките си туристически планове. Да сме живи и здрави, във времето напред поне ще се пробвам.


Поздрави за правилното планиране!
Доколкото знам имаш над две хиляди пациента в практиката, а това си е сериозен времеви ангажимент.

Повече от сериозен, защото пациентите са над две хиляди и триста, а времето е винаги константа - 24 часа в денонощието. Интересното е, че не са само от Обеля и кварталите в близост, а са буквално от цяла София. Имам записани и от Младост! Явно наличието на метро облекчава значително пътуването, когато това е необходимо.

Явно и пациентите ти са доволни, щом са готови да пътуват от Младост или Дружба, примерно.

Опитвам се да не разочаровам хората, а и предлагам малко по-разширен пакет от медицински услуги. С годините се обзаведох с доста техника и винаги, когато е необходимо, я вкарвам в употреба.
Любим ми е апаратът за нелинейна диагностика "Oberon". Дава доста точна диагностична информация и улеснява съществено терапевтичния процес.
Инвестирам доста от времето си и в образование. През 2006 година завърших здравен мениджмънт и финанси на здравеопазването. Имам специалност по хомеопатия, а предстои да запиша и икономика на здравеопазването.

Откъде този хъс за четене?

Винаги съм обичал да чета и да имам знания.
Още като ученик в софийската 19-та гимназия разбрах, че колкото повече знаеш, толкова по-голям избор ще имаш в живота. Когато дойде време да избирам професия, майка ми ми каза: "Докато има хора, ще има и болни". Като го съчетаеш с интересите ми към биологията ето, че медицина беше логичното продължение. След като се дипломирах през 2004 година, веднага започнах работа тук, в тогавашната 30-та поликлиника, като участъков лекар. Просто тук имаше свободно място. И така до 2000-та година, когато от участъков, станах ОПЛ. И до днес. 

Ще те върна на пътуването.
Ако не те познавах, логично бих си задал въпроса как намираш толкова време и средства да обикаляш света. Хората все злобеят какви заплати получавали GP-тата, как ги стимулирали фирмите и все подобни прелести...
Би ли споделил твоята позиция?

Всеки, който е завършил медицина, знае за първото и основно правило - PRIMUM NON NOCERE!
В превод означава - преди всичко, не вреди!
Ако всеки колега спазваше този принцип, медицината ни щеше да е най-добрата в света.
Не бих искал да говоря за другите, но мога да споделя моята позиция. А тя е, че каквото и където и да го правя, винаги се опитвам да прилагам Primum non nocere.
Относно фирмите - да, те се опитват да влияят на поведението ми при изписване на медикаменти, но именно гореспоменатият принцип ме кара да работя само с доказани и сигурни имена. Така не страдам от фобията, че съм допуснал грешка, или съм направил компромис с правилната терапия.
По цял свят, за добро или лошо, медицината върви ръка за ръка с фармацията и маркетирането на нови лекарства. В "белите" държави е нормално представителите на индустрията (т.нар. фармацевтични фирми) да организират всякакъв вид активности (конгреси, симпозиуми, регионални срещи и т.н.), на които да представят разработките си. Това е основната причина да посетя толкова много места по света. Присъствието ми на подобна среща не ме ангажира по никакъв начин с изписването на определен медикамент. Ако лекарството е добро, то само се налага в практиката. Ако не помага, или има странични ефекти, пада зад борда.


Радвам се, че си толкова откровен. Мисля, че подобна информация би била полезна за четящите сайта.

Не казвам нищо революционно.
Мога да продължа и за доходите - колко получава един автомеханик в сервиз в София? А фаянсаджия? Шпакловчик, мазач...?
Говорим за доходи над 1000 лева.
Ако задам въпроса с професии като чиновник в банка, застрахователна компания, среден мениджмънт в голяма верига, фармацевт?
Тук сумите отиват към 2000 лева.
Къде са лекарите в тази картинка - при мазачите, при чиновниците?
Аз мисля, че би трябвало да са по-нагоре.
За съжаление не са!
Затова и здравеопазването ни е такова. И все по-зле ще става, защото младите и кадърни колеги бягат в Европа и Щатите. И няма да се върнат.
Ако зависеше от мен, средните месечни доходи на ОПЛ биха били поне 5000 лева, а на специалисти и висококвалифицирани кадри поне 7000 лева и нагоре.
Стриктен контрол, безкомпромисно отнемане на права при злоупотреби, здрава работа. Само за година нещата могат да станат неузнаваеми. Като прибавим и здравните карти (с чип) и премахването на бумащината, пациентите ще идват с удоволствие на преглед.
Май се размечтах...

Мислиш ли, че електронизацията се задържа умишлено?

Разбира се, нали някой ще трябва да започне да работи. А това не е интересно...
По-интересно е да кроиш пътеки, да обслужваш приятели (срещу процент, разбира се) и като цяло да е мътилка.


Тука стана тегаво, я да те върна на хобитата.

Хобитата са ясни - където има живец, там съм и аз.
Голямата ми любов са ските. Когато бях по-незрял (смее се), активно тренирах и го докарах до кандидат майстор на спорта. Медицината надделя, разбира се, но не пропускам зимен сезон.

Убеден съм, че не съжаляваш - поне все още са ти здрави колената.
Нещо като за изпроводяк?


Казах го и по-горе - Primum non nocere!




8.2011