50

Казват, че по Коледа и Нова година стават чудеса.
Е, убедих се, че това е възможно. В един ден срещнах трима представители на т.н. ни народонаселение, които прекрасно описват около 90-95% от популацията в България.
За да съм коректен към тях, а и да ги предразположа да са напълно искрени, се разбрахме да останат анонимни. За по-добра прегледност ги нарекох Кифла, Геврек и Баница. От уважение към постите по Коледа.
Кифлата е типичен представител на нежните българки, жените. На тази огромна част от тях, която ежедневно се носи на талази по улици, пазари, училища, университети, болници, учреждения, молове, заведения, телевизионни предавания, радио честоти, кафета, парфета и всевъзможни ъглета... т.е. Тя е навсякъде.
Има различни кифли - едри, мазни, лъскави, вталени, напукани, олющени, нахапани, с мармалад, със захар, с локум... Има кифли с пълнеж, кифли без пълнеж, кифли прости, кифли сложни. Сложните ги наричат още кроасани. Неслучайно и рода отива към мъжки, защото в този мъжки свят, те нямат друг избор.
Каквато и да е обвивката на кифлата, какъвто и да е пълнежа, тя си остава кифла. Не казвам, че това е непременно нещо лошо - много кифли са направили щастливи немалко хора, особено в момент на глад.
Не казвам, че е и нещо позитивно - това е просто факт! Така, както слънцето грее и топли, или вятърът духа.
Нашата кифла е типичен представител на огромната армия от градски кифли, стараещи се да изглеждат като кроасани, но докарвайки го максимум до кифла с мармалад. Познавам я отдавна и неволно станах свидетел на цялата ѝ метаморфоза от обикновена "осморка", през локумка, та чак до споменатата мармаладена "прелест". Галено ще я наричам Фла.
Здравей, Фла!
Радвам се, че се съгласи на този разговор.
Аз се радвам, че проявяваш такъв интерес към мен.
Интересът ми е продиктуван от есе, което пиша. Бих искал да представя събирателно лицето на мнозинството от населението на България - жена, мъж и двуполовото нещо, наречено новобогаташ. Ти ще имаш честта да представляваш жените.
Поласкана съм.
Малко биографични данни?
Тоест...?
Къде си родена, нещо от детството ти, кога дойде в София - такива неща.
Родена съм в Русе, а детството ми си беше най-обикновено. Висяхме по пейките в махалата, люпихме семки и се закачахме с пичовете. Училището не ми вървеше особено, но пък бях секссимвола на класа.
Предполагам, че това те е радвало.
Разбира се! Майка ми винаги ми е казвала, че "по дрехите посрещат, а по грима изпращат". Аз я послушах и не съжалявам. Момчетата ме сваляха, по цял ден киснахме по кафетата, вечер клубче, магазини, дрешки...
И родителите ти не създаваха проблеми?
Всеки си гледаше неговите си работи. Баща ми се интересува само от футбол, а майка ми не можеш да я извадиш от сериалите. Мен това ме устройваше, защото си правех каквото си исках.
А как беше с парите?
Пари не ми трябваха, защото гаджетата ми осигуряваха всичко - от дрехи и бижута, до таксита и заведения. Имах един сладур, който и джобни ми даваше...
Мдаа, животът е лесен!
Животът е както си го напрайш! Млада си, хубава си, мъжете ти се лепят и ти си гледаш кефа. Най са ми смешни разни женички, които пишат по интернет колко е гадно всичко и как не можели да се реализират. Да се видят на какво приличат - лице ли имат, кожа ли, маникюр, педикюр...
Добре де, докога ще си все млада и "хубава" (кавичките ѝ ги спестявам)?
За моя влак винаги ще има пътници. Ще прощаваш, но мъжете сте много просто племе. Един поглед, малко грим, по-дълбоко деколте и сте готови. Майка ми е на 45, но като се понаправи, кварталните келеши човек убиват за нея.
А къде остава духовното? Не те ли притеснява това, че повечето твои връстнички не са чували за Славейков, не са чели Алеко, а за Левски знаят, че е футболен отбор?
Може да ме помислиш за простакеса, но ще съм откровена с теб - духовното върши работа само в спалнята. Нямаш ли кинти днес, за никъде не си. Гледай за какво се пее в поп фолка, гледай Славито какви ги върши, политиците ни и те. Всеки гледа да се уреди, а после може да се прави на каквото си иска. Някои си купуват дипломи и се правят на вишисти, други си купуват костюми и се правят на интелекти, трети пък
си купуват и от двете, и стават политици.
Това последното беше много добро!
Като те слушам, се сещам за онзи виц, в който две "жрици" се срещнали след едногодишна раздяла и едната попитала:
- Мацка, с какво се занимаваш сега?
- Вече излизам само с бизнесмени и политици.
- И какво им правиш?
- Лапам им пенисите.
- Това пък какво е?
- Същото като кур, но е по-меко...
Ха-ха... Много добър! Имам един познат с ресторант - ще му го разкажа.
А мислила ли си за деца?
Еее, тук ме хвана на тясно. Не съм мислила сериозно, защото имам още да си похойкам. Но след 5-6 години, или ако някой пич много ме впечатли, може и да се реша. Мечтата ми е да имам 2-3 деца, но и да имат богат татко, който да ни глези. Къща, коли, басейни, персонал -
така ги виждам нещата...
Мислиш ли, че това е възможно?
Че какво ми е?
Млада съм, готина съм - колко му е да си намеря някой.
В момента има ли някой?
Излизам с едно момче, което ме носи на ръце. Работи като охрана в една фирма и му плащат много добре.
А обичаш ли го?
Еее, много си нахален. Защо питаш?
Питам си, нали затова сме седнали. Интересно ми е, а и се опитвам да те разбера.
Ти досега ако не си ме разбрал, никога няма да можеш...
Реших тук да спра да си записвам, защото Фла, без да иска, намери един прекрасен финал на нашия разговор. Неслучайно древните (в лицето на Ян Хус) са казали - "О, свещена простота...".

Геврекът е еквивалент на Кифлата, но от мъжки род. Среща се навсякъде, където има кифли. Много рядко можете да го видите изолиран - така Той не вирее.
Гевреците също са няколко вида - варени, със сусам, дебели, сухи, твърди, меки, с дупка... И при тях има "еволюция", йерархия, по която можем да ги класифицираме прилежно и точно, но не това е целта на настоящите напъни.
Моят геврек е средностатистичен екземпляр, от малък град, наскоро преместил се да живее в София.
Обещавам да не те бавя и ти благодаря за услугата да те интервюирам.
Нямаш проблеми, батка. Даже ми е интересно. За к'во беше това?
Пиша есе за средностатистическия българин - какво го вълнува, какво иска, какво не иска... такива работи.
Супер! Мен ме вълнуват много неща.
Казвай тогава - какво, кога, колко пъти...
Преди всичко, искам да съм здрав. Знаеш, че без здраве нищо не става. После, искам да имам голяма заплата и малко работно време. Като гърците - по цял ден леж и хилядарките в евро.
Много гледам футбол - мога по цял ден да ти говоря за това.
Алкохолът ми е слабост, но се държа - не се излагам много.
Мисля да спра цигарите, че стана много скъпо, а и от догодина като ги забранят, трябва само по улиците да вися, докато другите свалят мацките в дискотеките.
Абе, ти да не си го репетирал това?
Защо, добре ли ми се получи?
Супер си!
Я, като каза мацки - как си в момента и въобще, какви жени харесваш?
Имам си приятелка, но тя не живее в София. Мисля да я взема при мен скоро.
Харесвам отворени жени, които знаят какво искат. Не да ми се муси и да ѝ вадя думите с ченгел от устата.
А тези, отворените - не са ли по-опасни?
Опасни са, но в тях има огън. Другите са ми скучни. Освен това, знаеш - който го е страх от мечки, да не ходи в гората.
Абе, така звучите много отворени, но после си търсите едни такива тихи, домакини...
Чакай, чакай... кой ти говори за сватба? Питаш ме за мацки и аз ти казвам за мацки. Още много има до сватбата...
И какво да пиша - че българинът не бърза да се жени.
А защо да бързам. Без пари и апартамент, без добра работа, кола, спестявания - за какво да го правя това семейство? Да гладуваме и да се караме само. Само секс не става, трябва и да се яде!
Да не говорим, като се родят 1-2 деца...
Ако ги имаше тези условия, би ли направил семейство?
Разбира се - щом имам пари, ще мога да си позволя всичките глезотии, включително и кой да ми гледа децата.
Каква музика слушаш, остава ли ти време за културен живот?
Моята музика е чалгата - там се казва всичко. Няма да ти се правя на интересен и да ти разправям как ходя на класически концерти и опера. Рокът не го разбирам, диското става, но истината е в чалгата. Там са мацките, там е купонът. Бутилка водка, няколко пакета салфетки и ела ме виж!
Поне си откровен...
Я да те питам за политика. Кой ти е любимец?
Аз любимци нямам - всеки те клати както реши и даже не пита дали искаш. През 4-5 години си сменят ролите, колкото да си помислиш, че новите ще оправят нещата, ама играта е една и съща. Власт, пари, още власт и още пари.
А по избори гласуваш ли?
Гласувам, щото ако не гласувам, още по-лошо. Така поне се залъгвам, че правя и аз нещо.
Последно се излъгах по Бат Бойко - гледаш го пич, казваш си - този ще свърши нещо... а той излезе същия като червените, даже май са от един отбор.
Какво ще кажеш за финал?
Онзи стар виц , дето питали един шофьор какво е най-важното нещо.
Той мислил, мислил и казал "Да ям леб - бял, мяк и пуфкаф... И да и*ъ...".

Баницата е по-особен представител на популацията. Приема се, че е символ на берекет, на успех. Затова в нея се слагат много и по-скъпи продукти. Освен това, приготвянето ѝ е по-трудно, има опасност да не стане, може да се спихне и т.н....
Тук Баницата символизира прослойката на новобогаташите, политиците, набързо и нечестно уредилите се. Баницата стои на върха на нашата постна кулинарна "пирамида". Всички кифли и гевреци през своето съществуване се стремят да станат баници. За тях това е върховен успех и са готови на всичко, за да се случи.
Моята Баница е политик, който доскоро се занимаваше с търговия. По стечение на обстоятелствата, станах неволен свидетел на "развитието" му през последните 15-20 години.
От посредствен ученик, премина през охранителния бизнес, отърка се в няколко силни на деня (повечето са покойници), стана "бушон" на един друг силен, а после малко по малко успя да се набута (или по-скоро го набутаха) в царските листи. Веднъж вкусил от амброзията на властта,
моята Баница беше взел своето решение - "измекяр бе моят татко, измекяр ще съм и аз"!
Познаваме се от доста години и двамата знаем почти всичко един за друг. Предлагам ти сделка - ти отговаряш откровено на въпросите ми, а аз те оставям анонимен. Отделно ще съм ти задължен и благодарен за това, че си намерил сили да си честен.
Знаеш, че съм ти длъжник отпреди и мисля, че сделката е справедлива.
Кое преобладаваше, когато се засили в политиката - келепирът, или поливането на нарциса?
И двете, разбира се. Келепирът беше сигурен, като се очакваше инвестираното да се върне многократно. Знаеш, че с пари съм от доста години. Новото усещане беше поливането на нарциса - чувстваш се някак по-значим, по на фокус.
Изненада ли се сред новото обкръжение, или беше подготвен за средата?
Като цяло нямаше от какво да се изненадам, тъй като аз знаех с какво се захващам и къде отивам. Освен това, с хората, които ме поканиха в политиката, имахме отношения и преди това. Тук схемата е повече от ясна - даваш едни пари за една кампания, издигат те (или твой човек) чрез определена партия, овластяваш се и в рамките на мандата изиграваш картите си така, че да можеш да върнеш инвестираното, плюс добра печалба.
А някой мисли ли въобще за хората?
Всеки мисли за себе си!
Така е било и така ще бъде. Западните демокрации просто имат по-дълги традиции, а и тяхната политическа класа е вече добре ояла се, т.е. може да си позволи лукса да направи и нещо за хората.
При нас ще мине още доста време, докато се обособят маститите играчи.
Искаш да кажеш, че светлина в тунела няма и няма да има.
Има една европейска муждукаща искрица, която може и да се вижда в далечината, но е толкова слаба, че не си струва да се залага на нея.
На всички нива ли е такова положението?
Абсолютно.
Правителство, Съд, Прокуратура, Народно събрание ... няма лабаво! Сценарият е написан и просто трябва да се изпълнява. А си кривнал, а са те изправили.
Добре, а кой пише сценария?
Мисля, че се пише отвън. Основният автор е Русия, но и Щатите не пропускат да се мушнат между редовете.
Как мислиш, защо се получава така?
Защото сме шепа продажници. Още от началото на Третото царство. Русофили, русофоби, междуособици, братоубийства. Вместо да си гледаме неутралитета и да страним от конфликтите, ние (подкокоросвани отвън) като сърбите - все на гол тумбак с пищовите...
И пак преди 40-те години на миналия век сме били добре, но Червената армия и последващия комунистически режим определено ни разказаха играта.
Няколко блиц въпроса?
Давай.
БСП - ДПС?
Майка и дъщеря.
ДПС-Атака?
Скачени съдове.
Бойко Борисов - Първанов?
Ортаци.
Енергийната мафия?
Най-голямата и най-силната! С тях не се занимавай.
Белене?
Огромна далавера. Само отвън могат да спрат това да се случи.
Козлодуй?
Минала и настояща далавера.
Медиите?
Платени служители на власт и ресурс имащите. Концентрират се все повече около един-двама играчи, които дирижират повечето неща в държавата.
Добре си информиран.
Такава ми е работата.
Ти като какъв се определяш?
Аз съм бизнесмен. Влязох в политиката, за да спечеля пари и власт. Масата "политици" в България са като мен. Усвояват се много, тепърва ще се усвояват още повече пари, така че интерес, както и келепир, определено ще има.
Какво ще спечели Държавата от това?
Най-вероятно нищо.
Или ако спечели нещо, то ще е косвено - ще има повече богати хора, които ще си харчат парите тук. Ще има и много бедни, но това е неизбежно.
Доста цинично.
Но вярно.
* * *
Това е положението, драги телевизионни зрители и радиослушатели.
Кифла, Геврек и Баница - 90-95% от популацията.
Искрено се надявам да греша и тези проценти да са по-ниски, но действителността ми говори друго...
Пожелавам ви една нова и здрава 2012-та, която да опровергае цинизма, да превъзпита непукизма и да овладее пантъпизма, загнездили се в душите на популацията ни.
За много!
12.2011