Седим си удобно зад клавиатурите на едни има-няма 450 км един от друг и се интервюираме. 
Тя е 23 годишен хубав лилав патладжан, а аз съм ясен...
Запозна ни един приятел това лято във Варна и определено ми направи впечатление. Най-малкото с псевдонима "Шве".
В долните редове епистолярно ще прелюбодействаме със Светла Йорданова - Шве.

Здравей, Шве!
Все още ли се определяш като "тих луд"?

Разбира се - ние сме навсякъде. 

Запозна ни Димо и още тогава ми изглеждаше различна. В добрия смисъл.
Нахвърли няколко щрихи към пейзажа.

Родена и завинаги живееща във Варна, зодия рак, безбратна и безсестрова, но пък с котка - Фаца!

Знаех си, че имаш котка!
Като ти гледах фотосите, бях убеден, че ще е така.
Къде си учила?

Началното училище не беше кой знае колко интересно, освен с това, че там маята започна да втасва - пиески, учищните концерти, пяла съм в хор, участвала съм в кукления театър. След като приключих с тези неща, се открих в рисуването - то беше за мен. В шести клас започнах да ходя на уроци по рисуване - все повече навлизах в света на изкуството и така докато не влязох в Хуманитарната гимназия във Варна, естествено с рисуване.
Преподаваха ми най-добрите учители. Правехме изложби, ходехме по пленери, пишех стихове ... с тях учасвах в училищния алманах. Имам 3 тефтера с повече от 300 стихотворения. 



Не знаех, че и на това поприще мога да те намеря.
Рисуването и фотографията определено са ми по-интересни.

Хуманитарната гимназия я завърших с живопис и продължих да ходя на уроци по рисуване. Стана време за висшето образование и се насочих към Варненския свободен университет, тъй като не исках да напускам Варна.

Ти си една от малкото. Повечето ми познати на твоите години се чудят как да се изстрелят оттук.
Какво те задържа - носталгия, семейство, мъж, приятели?

Един сън...

Връщам те на образованието - докъде стигнахме?

В Свободния учих пространствен дизайн и наскоро завърших. Защитих дипломната работа и вече уча магистратура в ТУ Варна - инженерен дизайн.

С рисуването виждам, че си бетон!
А как се открихте с фотографията?

Когато в края на 12-ти клас завършвах, нашите ми подариха апаратче - сапунерка. Снимах всеки ден какво ли не и се учех. 
През 2008-ма един приятел ми показа Фото форума и вече нямаше спиране. С часове разглеждах тоновете снимки, а и аз започнах да качвам мои неща.  Все още далеч от фотографията, но си беше едно начало.
Сред авторите там много ми допадна Кубето. Един ден му писах и той ми предложи фотосесия. Казах си - що пък не ... Така започнах да бъда един вид модел, но нещо все не ми достигаше.
Случайно се запознах с една фотографка, правеща арт фотография - Радомира Перукова, която сега наричам моя кака. Тя успя по някакъв начин да ме накара да правя неща, които никога не съм подозирала, че ще правя, а именно Шнимки (както аз си ги наричам). 
Та, така с фотографията - канят ме да участвам в изложби, дори имам своя самостоятелна вече. Беше тази година, май месец - имаше много хора и ме направиха много щастлива.

Това беше и причината да искам да те представя - "забелязах" те чрез различния ти стил. И когато в началото ми каза, че си от "тихите луди", мисля, че те разбирам.
В никакъв случай няма да правя анализи на творчеството ти - просто е различно и ми харесва. Нека четящите сами преценят.

Нека. То това е и целта. Аз се чувствам добре, когато творя - независимо дали рисувам, или снимам. Ако и хората около мен се чувстват по същия начин, значи всичко е ОК.



Музика?

Рок, гръндж, дръм енд бейс... Любими са ми Limp Bizkit, Pearl Jam, Avenged Sevenfold. 
Всичко зависи от настроението - никога не седя на тихо.

Денят?

Сутрин ставам, включвам компа, пускам си Z-rock и си правя кафе. Трябват ми 1-2-3 часа да се събудя... Всъщност, аз през деня не успявам да се събудя много, по-активна съм вечер.
И така - ходя на училище, всеки свободен момент правя шнимки ... Тея шнимки, не мога да живея без тях, те са ми като дишането, запечатан момент - премигване - вдишване - издишване ... любов!

Това ли ни казват?

Огледалото ми са те - истиски Швешки истории, няма нищо измислено!

Сапунерката май отдавна е в историята.

А да, сега вече шнимам с професионален апарат - арт апарат!

ЦСКА или Левски, т.е. Канон или Никон?

Кхахахах - Пентакс!

Как се виждаш след 5-10 години?

Ами, все същото малко Шве с апарата и бирата в ръка.

Ще видим - мисля да те наглеждам...





11.2011