Докато издирвам интересни зеленчуци, Съдбата си прави още по-интересни експерименти. Няма да ви кажа при какви обстоятелства се запознах с Милена, предполагам тя също... Важното е, че попаднах на репичка ("въпреки, че според мен кобилата ми ме вижда по-скоро като гигантски морков"), който зад привидно скучната фасада на финансист, всеки weekend избухва в стил Wild Wild West на гърба на тригодишната кобила Макали.

Конеезденето досега не ми е било в полезрението. Поне не и в сайта. Имам един епичен опит и толкова. Как се получи при теб?

Не знам, нямам стандартен отговор, не ме е запалил близък или приятел. Винаги съм искала да имам кон и да яздя и когато вече можех да си го позволя, започнах първо с езда и след това се появи Макали, което е една друга, по-дълга история... леко сълзлива.
О, сега се сещам какво ще да е - когато бях малка, любимата ми книга беше Пипи Дългото Чорапче. Знаех я наизуст, буквално. От време на време и сега като ме питат "Е, къде го гледаш тоя кон?", отоговарям нещо от сорта на "У нас, много ясно, на втория етаж". Хората са ми задавали всякакви смахнати въпроси за конете, включително, "Ааа, конете ядат ли месо"... Каквоо?!
Трябва да призная, напълно сериозно обаче, че ако са невъзпитани, хапят не на шега и могат да причинят доста тежки наранявания.

Т.е. Макали ти е сбъдната мечта?

Да, определено.

Да се грижиш за кон не е като да гледаш хамстер. Греша ли?

Съвсем не е. Много хора не разбират какво означава да се грижиш за един кон. Купуват си или получават подарък (?!) и романтиката рязко свършва, когато си дадат сметка, че всъщност отглеждането на животното е свързано освен с доста пари, и със здрава работа. Работа с коня, за да бъде във форма и не на последно място, безопасен за езда. Няма такова нещо като отивам веднъж на две седмици за два часа, вадя коня от бокса, яхвам го и отпрашвам към хоризонта.

Хайде да "спазим" БГ-триадата (ко и туй, утде гу зе, к'ви пари) и да попитам в перефраза: какъв е пазара на коне, какви са цените, разходите?

Трагичен, по-зле от пазара на стари коли. Един кон може да стува от нула лева, т.е. някой да иска да се отърве от животното, до няколко милиона. В България, естествено, скъпи коне не се отглеждат. Нормален, здрав кон, може да се намери от 5-6 хиляди до 20-30 000 за състезателни коне, или отглеждани по неясни за мен причини от т. нар. местни колекционери.

Разбрах, че както в колоезденето, при вас също има различни стилове. Ти какво "караш"?

Да, има - аз яздя Western. Двата основни стила са Western и English. В България се язди основно английски стил и май въобще в Европа, с изключение може би на Италия (естествено - спагети-уестърните, Серджо Леоне, Клинт Истууд...). Между двата стила има много разлики, но и прилики, като приликите се ограничават предимно в това, че имаме кон... Шегувам се, малко съм пристрастна, признавам си.
Различна е амуницията, уестърн седлото е голямо и удобно, пригодено е за продължителна работа. Английското е по-спортно, по-компактно. Другата основна разлика е в начина на езда и обучение. При английския стил конят е, както обичам да казвам, "запънат" в устата, докато при уестърна с ръцете се работи много малко - целта е да е отпуснат и подчинен не чрез рестрикции и такъми, а доброволно.



Т.е. ако отново направя сравнение с колоезденето, ти "караш" планински велосипед, за разлика от шосейните напъни на колегите ти.

Нещо такова.

Има ли я чалгата в този спорт или задавам отговори?

Има, много. Просто се старая да не се вглеждам в тези неща и предпочитам да ги игнорирам. Стига да не ми се пречкат, разбира се.

Какво те прави щастлива?

Животните, то е ясно. Обичам да съм около тях. Също и приятели, книга, добре свършена работа, тренировка.

Обяздваш ли мъже?

О да, международно признат експерт съм в обяздването на безнадеждни коне.

Дефинирай "безнадежден кон", моля.

Такъв, който е опасен за езда. Стига се до такова положение поради неправилно отношение и лоши тренировки. 

Някаква специална схема ли прилагаш, или просто залагаш на женственост?

Никога не слагам всички яйца в една кошница.

Ще гласуваш ли на предстоящите избори за Европарламент?

Да, ще гласувам.

Какво би направила в първите месец-два, ако утре станеш министър-председател?

Както баща ми се шегува, ако зависешеше от мен, щеше да има Министерство на критиката. Естествено и на конете ще си направим едно.
А ако трябва да бъда сериозна, ще започна от държавната администрация и основен приоритет ще бъде образованието и обучението. Системата трябва да се изрине, образно казано, още от яслите. Не може да очакваме да имаме работеща икономика с неграмотно население. Много ми е болна тази тема напоследък, даже не ми се започва.

Какво ти се започва?

Започва ми се някакво по-дълго пътуване, поне три-четири месеца да не спирам на едно място. И тук ми харесва, но имам нужда от движение, промяна.

Планове?

Планирам да завърша всички дипломни и сертификати, които съм започнала едновременно и да направя горното. След което познавайки се, предполагам, че ще завъртя цикъла отново.

Като всеки мъж, щом чуя за цикъл, дискретно се оттеглям...
Какво ще ми кажеш на изпроводяк - три изречения.


1. Изненадана съм колко си тактичен.
2. Благодаря ти и мисля, че това което правиш е страхотно.
3. Не си падам много по лозунгите и призивите, но яздете си собствените коне, велосипеди, мъже, кариери или каквото там яздите и се грижете добре за тях, това трябва да е достатъчно.



5.2014