50
Ровя си аз в “Благо, творите ли”- групата във Фейсбук и в един момент се заглеждам в един от постовете - учителка отглежда и възпитава в дома си десет деца на бедни родители… Отварям материала и се зачитам. След това нещата започнаха сами да се случват - банкова сметка, телефон, това интервю…
Няма да възклицавам, качвам на пиедестал и т.н. величая човечността на Мариана. Решението, което е взела за себе си и живота на тези деца си е нейно. Разбирайте го както искате, но мога само да споделя, че подобен живот е по вкуса и възможностите на малцина.
Бързо стопихме разстоянието София-Търново... Да живей живей Гугъл Докс.
Разстоянията не са това, което бяха…
Тъй като в предварителния ни разговор вече ти свалих шапка, направих евала и посипах с пепел собственото си благотворско безхаберие, минавам директно по темата, та да опитам поне с малко да съм полезен за каузата.
В материала, благодарение на който стана “звезда”, има достатъчно фактология. Дай да си поговорим за причините - какво те доведе до състоянието на многодетна майка?
Причините са много, тръгвайки от семейната среда, училището, учителите, университетът, философията и завършвайки с пристрастяването ми към това да правя хората щастливи. Tогава съм най-удовлетворена от живота.
Имам предвид ментално, емоционално… в крайна сметка мизерията и несправедливостите са навсякъде около нас. Какво те накара да излезеш от зоната си на комфорт?
За жалост, несправедливостта и бедносттта в България са начин на живот за мнозинството, но аз съм от онази група хора - мечтатели, които вярват, че могат да променят света, а все отнякъде се започва… Обещала съм си цял живот да правя това, което иска душата ми и което ме кара да се чувствам щастлива и пълноценна, и за моя радост открих, че това е грижата за другите, та така.
Ето ме точно тук, където съм и където трябва да бъда.
Какво е твоето родно семейство? Ако не е прекалено лично, разбира се.
По майчина линия в семейството имам три поколения учители, а също така библиотекари, читалищни дейци, педагози. Баща ми се занимава с транспорт, но е широко скроен, с обективна представа за света и много обича деца.
Вземаш ли отнякъде личен пример, или чакрата човечност сама ти се разтвори?
Човечността е наследство от моята майка, любовта към хората и най-вече към децата - от баща ми. От всеки в живота си вземам по нещо и от 6-годишна знам, че искам да бъда учител. Има един малък процент късметлии, които намират призванието си и се радвам, че съм от тях.
Как приемат родителите ти и близките хора това, с което си се захванала?
Изцяло, напълно и безрезервно ме подкрепят. Особено моята сестра, която ми помага много с децата и се грижи заедно с мен за тях.
Имаш ли опит като родител? Собствено дете, или си още малка?
Нямам опит като родител все още, но имам много добри идеи и желание да ги реализирам.
Освен чисто материалните трудности, какво те е карало да се откажеш, или не се е стигало дотам?
Няма нещо, което да може да ме откаже от грижата ми за децата. Аз намирам смисъл, мотивация и вдъхновение в тях всеки ден.
Добре де, аз имам син на девет и през годините е имало случаи, в които ми е идвало да се гръмна…
Не може пък всичко да е по мед и масло. Освен това, тези деца са си едни големи хора - имаш работа с тийнейджъри, все пак.
Напълно прав си, но в това му е чара. Всеки ден - нови предизвикателства, нови приключения, нови задачи за решаване. Имам си 5 тийнейджъра, всеки със свой характер и инат, но се обичаме много, лесно си прощаваме и понякога те са тези, от които вземам пример. Големи са, умни са и това много ми харесва в тях, израстването им и положителната промяна, как от деца стават пораснали - с изборите, които правят всеки ден, и в които аз имам привилегията и щастието да участвам.
Искаш да кажеш, че въпреки малката разлика в годините ви (ти си на 28, ако не се лъжа), успявате да общувате безпроблемно и заедно да минавате през всичко? Близо дузина човеци, с целия набор кривотии, които носим под мишницата?
Все си мисля, че не е “въпреки” малката разлика, а благодарение на нея. Не са ми така далечни тийнейджърските години и мога освен всичко, да дам и някои съвет на място.
Може би тук е мястото да уточним, че си станала “приемна майка” предимно на деца, от които малоумниците от АТАКА с удоволствие биха изработвали козметични продукти. Което прави решението ти още по-трудно и стойностно! В цялото това обществено надъхване срещу малцинствата и внушенията, че те са виновни за тъпотията на народа ни и собствения му избор на управляващи, нерядко попадам и на уж интелигентни хора, понесли се по мръсното течение на сапунопроизводството…
Няма да възклицавам, качвам на пиедестал и т.н. величая човечността на Мариана. Решението, което е взела за себе си и живота на тези деца си е нейно. Разбирайте го както искате, но мога само да споделя, че подобен живот е по вкуса и възможностите на малцина.
Бързо стопихме разстоянието София-Търново... Да живей живей Гугъл Докс.
Разстоянията не са това, което бяха…
Тъй като в предварителния ни разговор вече ти свалих шапка, направих евала и посипах с пепел собственото си благотворско безхаберие, минавам директно по темата, та да опитам поне с малко да съм полезен за каузата.
В материала, благодарение на който стана “звезда”, има достатъчно фактология. Дай да си поговорим за причините - какво те доведе до състоянието на многодетна майка?
Причините са много, тръгвайки от семейната среда, училището, учителите, университетът, философията и завършвайки с пристрастяването ми към това да правя хората щастливи. Tогава съм най-удовлетворена от живота.
Имам предвид ментално, емоционално… в крайна сметка мизерията и несправедливостите са навсякъде около нас. Какво те накара да излезеш от зоната си на комфорт?
За жалост, несправедливостта и бедносттта в България са начин на живот за мнозинството, но аз съм от онази група хора - мечтатели, които вярват, че могат да променят света, а все отнякъде се започва… Обещала съм си цял живот да правя това, което иска душата ми и което ме кара да се чувствам щастлива и пълноценна, и за моя радост открих, че това е грижата за другите, та така.
Ето ме точно тук, където съм и където трябва да бъда.
Какво е твоето родно семейство? Ако не е прекалено лично, разбира се.
По майчина линия в семейството имам три поколения учители, а също така библиотекари, читалищни дейци, педагози. Баща ми се занимава с транспорт, но е широко скроен, с обективна представа за света и много обича деца.
Вземаш ли отнякъде личен пример, или чакрата човечност сама ти се разтвори?
Човечността е наследство от моята майка, любовта към хората и най-вече към децата - от баща ми. От всеки в живота си вземам по нещо и от 6-годишна знам, че искам да бъда учител. Има един малък процент късметлии, които намират призванието си и се радвам, че съм от тях.
Как приемат родителите ти и близките хора това, с което си се захванала?
Изцяло, напълно и безрезервно ме подкрепят. Особено моята сестра, която ми помага много с децата и се грижи заедно с мен за тях.
Имаш ли опит като родител? Собствено дете, или си още малка?
Нямам опит като родител все още, но имам много добри идеи и желание да ги реализирам.
Освен чисто материалните трудности, какво те е карало да се откажеш, или не се е стигало дотам?
Няма нещо, което да може да ме откаже от грижата ми за децата. Аз намирам смисъл, мотивация и вдъхновение в тях всеки ден.
Добре де, аз имам син на девет и през годините е имало случаи, в които ми е идвало да се гръмна…
Не може пък всичко да е по мед и масло. Освен това, тези деца са си едни големи хора - имаш работа с тийнейджъри, все пак.
Напълно прав си, но в това му е чара. Всеки ден - нови предизвикателства, нови приключения, нови задачи за решаване. Имам си 5 тийнейджъра, всеки със свой характер и инат, но се обичаме много, лесно си прощаваме и понякога те са тези, от които вземам пример. Големи са, умни са и това много ми харесва в тях, израстването им и положителната промяна, как от деца стават пораснали - с изборите, които правят всеки ден, и в които аз имам привилегията и щастието да участвам.
Искаш да кажеш, че въпреки малката разлика в годините ви (ти си на 28, ако не се лъжа), успявате да общувате безпроблемно и заедно да минавате през всичко? Близо дузина човеци, с целия набор кривотии, които носим под мишницата?
Все си мисля, че не е “въпреки” малката разлика, а благодарение на нея. Не са ми така далечни тийнейджърските години и мога освен всичко, да дам и някои съвет на място.
Може би тук е мястото да уточним, че си станала “приемна майка” предимно на деца, от които малоумниците от АТАКА с удоволствие биха изработвали козметични продукти. Което прави решението ти още по-трудно и стойностно! В цялото това обществено надъхване срещу малцинствата и внушенията, че те са виновни за тъпотията на народа ни и собствения му избор на управляващи, нерядко попадам и на уж интелигентни хора, понесли се по мръсното течение на сапунопроизводството…
Да започнем оттам, че всъщност аз не съм приемна майка, а просто един човек, който им помага с каквото може и се грижи за тях. Децата си имат майки, с които поддържаме съвсем нормални човешки отношения и с които си помагаме с каквото можем. Децата, за които се грижа, са достатъно интегрирани, за да наричат сам себе си българи по народност и това да стои пред всичко останало. Няма разделения, няма противоречия, няма “ние” и “вие”, всички сме екип, едно семейство. Освен това, моето дълбоко убеждение е, че никой не избира в какво семейство да се роди, но всеки има право да живее щастливо. На децата не бива да се лепят етикети, те трябва да бъдат обичани и възпитавани, за да има после здраво общество.
“Няма разделения, няма противоречия, няма “ние” и “вие”, всички сме екип, едно семейство.”
Знаеш ли, дори само за това изречение, метафорично казано би трябвало да получиш орден Стара планина… не се шегувам и не иронизирам!
Убеден съм, че ВСЕКИ гражданин на тази държава трябва да разбере, че живее сред хора със същите права и задължения като неговите, и че независимо дали е т. нар. българин, турчин, арменец, циганин, помак, гагауз и колкото щеш ги нареди още, той е преди всичко човек.
Тъжното е, че за нечовеците (разбирай тези, които не заслужават да ги има) законите не работят и което е по-лошото, те са обсебили целия държавен апарат.
Извинявай, не се сдържах… освен, ако не искаш да коментираш.
Да, всичко, което казваш е така, но някъде напред в тунела се вижда малка светлина надежда. Тя расте и то благодарение на всички онези, които не се оставят по течението, а се опитват да раздават каквото имат - части от себе си на другите и правят нещата не от полза и изгода, а за обществото, заради радостта, която ще донесат. Не заради себе си, заради пари и интереси, а и от просто човеколюбие, с единствената цел да осмислят живота си.
Как виждаш бъдещето на тези деца?
Животът никога не е лесен и нищо, което имаме, не ни е дадено даром, всичко трябва да се заслужи. Моята цел е да ги възпитам така, че да ги превърна в добри хора, които да постъпват правилно, да има доблест, да вярват в доброто и да го сътворяват. Надявам се да ги видя успешни, реализирани и най-важното - с големи сърца и готови да помагат. Това ще ми бъде достатъчно.
А как виждаш себе си?
Себе си виждам винаги сред хората и винаги сред децата, помагайки, възпитавайки, обичайки, променяйки света чрез грижата за другия.
Ако тази история ви е докоснала, можете да помогнете на Мариана и децата ѝ. Адресът в Търново е:
Велико Търново, пощ. код 5007, кв. „Картала”, улица „Иван Момчилов” 40, ет. 3, за Мариана Пенчева. Телефонът е 0898 686 235, а банковата сметка BG17BUIN70011052424808 Велико Търново, Мариана Иванова Пенчева.
10.2015
Велико Търново, пощ. код 5007, кв. „Картала”, улица „Иван Момчилов” 40, ет. 3, за Мариана Пенчева. Телефонът е 0898 686 235, а банковата сметка BG17BUIN70011052424808 Велико Търново, Мариана Иванова Пенчева.
10.2015