50
Казват, че числото седем е сакрално. Същото се говори и за Родопите. Ето защо с дузина приятели решихме, че седмият по ред М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. трябва да е в тази планина!
Какво и защо е М.Ъ.Р. вече сме говорили - все пак традицията продължава четвърта година. И тъй като част от идеята е всеки път да е различен, какво по-подходящо от комбинацията шест поредни почивни дни + отвратителна прогноза + компактна и надъхана за приключения група байкъри?!?
Форматът не е откриване на топлата вода - правили са го мнозина и преди нас. Форматът е по-скоро опит да се потопим (макар и за малко) в омагьосаната атмосфера на една по-различна планина. Атмосфера, за която поне аз перо нямам. За сметка на това имам достатъчно ентусиазъм, за да засиля чавето при бабите, да пратя половинката "за гъби" и да се натоваря в компанията на усмихнати и толерантни люде, имащи същите като моите чувста към хобито ни, наречено байкаризъм - микс между байкария и туризъм. Няма да представям хората поотделно, защото не сме talk show предаване. В снимките и видеата, както и в текста, това ще стане ясно. По-важното е, че онази спойка, която съпровожда добре прекараното време, се получи. Нямаше недоволни, недооценени, чепати и социопати. Имаше позитивни и търсещи магия. Мисля, че всеки намери това, което търсеше.
Когато планирахме това приключение, вече знаехме, че Времето няма да е с нас. Прогнозите бяха повече от неприятни, но ние пък бяхме повече от оптимисти. Все си мислехме, че ще ни заобиколи и ще вали по главите на другите...
Е, познахме!
Почти.
От общо шест поредни дни, дъжд ни валя на втори и пети. Първият се опита, но една ловна хижа ни влезе в положение, а трети, четвърти и шести направо си грееше слънце! Хубавото на терените, които бяхме избрали е, че дори и да вали, никъде не се среща от онази кал, която буквално блокира велосипеда. Това ни позволи да си караме и шестте дена като депутат служебен автомобил... С тази разлика, че на свинята ѝ плащат за това, а на нас не...
Като казах плащат, за информация на интересуващите се от "тънкажен туризъм" споделям, че подобно начинание излиза не повече от 200 лева на калпак, в случай, че спите под покрив. Ако покривът ви се струва лукс и го замените с палатка или открито небе, сумата пада до около 120-150 лева с храната.
Първоначалната програма беше спускане от север на юг, като за стартова точка си харесахме Асеновград. Причината бе проста - над града ври и кипи от пътеки, които ще ви отнесат! Скалите около и срещу Асенова крепост са толкова дашни на МТБ-бонуси, че е просто грешка в изкуството, ако всеки уважаващ себе си байкър не ги посети. И тъй като се уважаваме, след кратка консултация с гусин Владо, станахме горди собственици на два трака, които определиха и началото на програмата...
ДЕН ПЪРВИ: АСЕНОВГРАД - ГОНДА ВОДА - БАЧКОВО
От София до Асеновград са има-няма два часа с кафетата и ДДС-то. Почти по план се събрахме в изходната точка и след дежурните почесвания и побутвания, със стройно темпо потеглихме по извивките на Трак №1 - ловната хижа, Лагерът и епичното спускане към Бачково.
Още в началото оценихме пътеката, катереща към манастир Света Петка, която макар и кратка, със сигурност носи много наслада на местните каращи. Нашата посока, обаче, беше нагоре и бързо-бързо се озовахме пред Аязмото, а в последствие и пред самия манастир. Внушителна за Средновековието (14-ти век) постройка, рушаща се от времето и безхаберието, но излъчваща онова позабравено чувство, след което обикновено следва фразата "горд, че съм българин"... В манастира живее един особен екземпляр, който може да ви наприказва такива врели-некипели, че в един момент с писъци да побегнете нагоре по трака. Бивша шосейка и голям байк-фен, между другото. Иначе човекът е свестен... :-)
А той - тракът, ви извежда по стръмен горски път до една ловна хижа, където любезните господа от местната ловна дружинка ни подслониха и стоплиха, докато навън се сбъдваше прогнозата за деня - кратък, но проливен дъжд. Осведомявайки се за джигитските им приключения в Камбоджа, местната крадяща добитък мечка и разглеждайки уникалния модел касетофон с мобилен walkman, мокрото ни се изваля и се метнахме по трака. Той пък ни отведе до изоставен лагер, където са "лагерували" неудобни за властите пролетарии - Гонда вода.
Фотки, видео, ох-ах и дойде ред на най-апетитното за деня - спускането към Бачково!
Много бях чувал за тази пътека, но все не се отваряше път към Асеновград. Знаех, че е трудна, но 100% караема за можещи. В нашия случай допълнителен фактор бе и прясно изсипалият се дъжд, т.е. мокро и хлъзгаво.
Включих камерата и екшънът започна - скорост, технични участъци, лизгане, поднасяне... все нормални и очаквани неща, след като цял час напоителен дъжд е тропал по трака. Всеки от каращите по пътеката се спасяваше според способностите си, но никъде не забелязах негативизъм. Хората се кефеха на дашната пътека и на никой не му пукаше, че евентуалното подхлъзване носи болка и "мамата". Следата е истинско богатство, особено за понапреднали байкъри - всякакъв вид серпентини, улеи, наклон, камънак... За гледките да не говорим, особено, когато малко след средата се облещвате на юг - между дърветата се разкрива невероятна панорама към Бачково и манастира!
Финалът на пътеката е също много силен, защото попадате на серия от влажен и хлъзгав камъняк, който услужливо ви напомня за термина гравитация и посоката, в която действа...
По план, трябваше да спим на палатки някъде край града. Изсипалият се дъжд и наближаващият нов такъв стимулираха мисловните ни процеси към "План Б" - спане на закрито. Оказа се, че закрито е на точно 25 км от града, малко след Нареченски минерални бани. Представлява комплекс от бунгала, доста добри за възрастта си, с ниво на оборудване около две звезди. Топлина, собствен санитарен възел, TV, паркинг и мивка за байковете получавате срещу 30 лева за бунгало, където има три легла, т.е. по 10 лева на калпак! Тези условия ни допаднаха дотолкова, че останахме там и за втората вечер, но за това след малко...
Вечерта се свързва с вечеря, а качествена и достъпна такава можете да получите на много места в Наречен. Имахме предварителна информация, че почти до къмпинга е разположено заведение, което няма как да не ни хареса. Известно е с това, че освен добра кухня, има и вграден в помещението паметник - от онези СОЦ-белокаменни женски фигури, нахвърляни покрай шосетата. Порадвахме ѝ се, похапнахме, постоплихме се и тези три неща... Време беше за ден втори.
Какво и защо е М.Ъ.Р. вече сме говорили - все пак традицията продължава четвърта година. И тъй като част от идеята е всеки път да е различен, какво по-подходящо от комбинацията шест поредни почивни дни + отвратителна прогноза + компактна и надъхана за приключения група байкъри?!?
Форматът не е откриване на топлата вода - правили са го мнозина и преди нас. Форматът е по-скоро опит да се потопим (макар и за малко) в омагьосаната атмосфера на една по-различна планина. Атмосфера, за която поне аз перо нямам. За сметка на това имам достатъчно ентусиазъм, за да засиля чавето при бабите, да пратя половинката "за гъби" и да се натоваря в компанията на усмихнати и толерантни люде, имащи същите като моите чувста към хобито ни, наречено байкаризъм - микс между байкария и туризъм. Няма да представям хората поотделно, защото не сме talk show предаване. В снимките и видеата, както и в текста, това ще стане ясно. По-важното е, че онази спойка, която съпровожда добре прекараното време, се получи. Нямаше недоволни, недооценени, чепати и социопати. Имаше позитивни и търсещи магия. Мисля, че всеки намери това, което търсеше.
Когато планирахме това приключение, вече знаехме, че Времето няма да е с нас. Прогнозите бяха повече от неприятни, но ние пък бяхме повече от оптимисти. Все си мислехме, че ще ни заобиколи и ще вали по главите на другите...
Е, познахме!
Почти.
От общо шест поредни дни, дъжд ни валя на втори и пети. Първият се опита, но една ловна хижа ни влезе в положение, а трети, четвърти и шести направо си грееше слънце! Хубавото на терените, които бяхме избрали е, че дори и да вали, никъде не се среща от онази кал, която буквално блокира велосипеда. Това ни позволи да си караме и шестте дена като депутат служебен автомобил... С тази разлика, че на свинята ѝ плащат за това, а на нас не...
Като казах плащат, за информация на интересуващите се от "тънкажен туризъм" споделям, че подобно начинание излиза не повече от 200 лева на калпак, в случай, че спите под покрив. Ако покривът ви се струва лукс и го замените с палатка или открито небе, сумата пада до около 120-150 лева с храната.
Първоначалната програма беше спускане от север на юг, като за стартова точка си харесахме Асеновград. Причината бе проста - над града ври и кипи от пътеки, които ще ви отнесат! Скалите около и срещу Асенова крепост са толкова дашни на МТБ-бонуси, че е просто грешка в изкуството, ако всеки уважаващ себе си байкър не ги посети. И тъй като се уважаваме, след кратка консултация с гусин Владо, станахме горди собственици на два трака, които определиха и началото на програмата...
ДЕН ПЪРВИ: АСЕНОВГРАД - ГОНДА ВОДА - БАЧКОВО
От София до Асеновград са има-няма два часа с кафетата и ДДС-то. Почти по план се събрахме в изходната точка и след дежурните почесвания и побутвания, със стройно темпо потеглихме по извивките на Трак №1 - ловната хижа, Лагерът и епичното спускане към Бачково.
Още в началото оценихме пътеката, катереща към манастир Света Петка, която макар и кратка, със сигурност носи много наслада на местните каращи. Нашата посока, обаче, беше нагоре и бързо-бързо се озовахме пред Аязмото, а в последствие и пред самия манастир. Внушителна за Средновековието (14-ти век) постройка, рушаща се от времето и безхаберието, но излъчваща онова позабравено чувство, след което обикновено следва фразата "горд, че съм българин"... В манастира живее един особен екземпляр, който може да ви наприказва такива врели-некипели, че в един момент с писъци да побегнете нагоре по трака. Бивша шосейка и голям байк-фен, между другото. Иначе човекът е свестен... :-)
А той - тракът, ви извежда по стръмен горски път до една ловна хижа, където любезните господа от местната ловна дружинка ни подслониха и стоплиха, докато навън се сбъдваше прогнозата за деня - кратък, но проливен дъжд. Осведомявайки се за джигитските им приключения в Камбоджа, местната крадяща добитък мечка и разглеждайки уникалния модел касетофон с мобилен walkman, мокрото ни се изваля и се метнахме по трака. Той пък ни отведе до изоставен лагер, където са "лагерували" неудобни за властите пролетарии - Гонда вода.
Фотки, видео, ох-ах и дойде ред на най-апетитното за деня - спускането към Бачково!
Много бях чувал за тази пътека, но все не се отваряше път към Асеновград. Знаех, че е трудна, но 100% караема за можещи. В нашия случай допълнителен фактор бе и прясно изсипалият се дъжд, т.е. мокро и хлъзгаво.
Включих камерата и екшънът започна - скорост, технични участъци, лизгане, поднасяне... все нормални и очаквани неща, след като цял час напоителен дъжд е тропал по трака. Всеки от каращите по пътеката се спасяваше според способностите си, но никъде не забелязах негативизъм. Хората се кефеха на дашната пътека и на никой не му пукаше, че евентуалното подхлъзване носи болка и "мамата". Следата е истинско богатство, особено за понапреднали байкъри - всякакъв вид серпентини, улеи, наклон, камънак... За гледките да не говорим, особено, когато малко след средата се облещвате на юг - между дърветата се разкрива невероятна панорама към Бачково и манастира!
Финалът на пътеката е също много силен, защото попадате на серия от влажен и хлъзгав камъняк, който услужливо ви напомня за термина гравитация и посоката, в която действа...
По план, трябваше да спим на палатки някъде край града. Изсипалият се дъжд и наближаващият нов такъв стимулираха мисловните ни процеси към "План Б" - спане на закрито. Оказа се, че закрито е на точно 25 км от града, малко след Нареченски минерални бани. Представлява комплекс от бунгала, доста добри за възрастта си, с ниво на оборудване около две звезди. Топлина, собствен санитарен възел, TV, паркинг и мивка за байковете получавате срещу 30 лева за бунгало, където има три легла, т.е. по 10 лева на калпак! Тези условия ни допаднаха дотолкова, че останахме там и за втората вечер, но за това след малко...
Вечерта се свързва с вечеря, а качествена и достъпна такава можете да получите на много места в Наречен. Имахме предварителна информация, че почти до къмпинга е разположено заведение, което няма как да не ни хареса. Известно е с това, че освен добра кухня, има и вграден в помещението паметник - от онези СОЦ-белокаменни женски фигури, нахвърляни покрай шосетата. Порадвахме ѝ се, похапнахме, постоплихме се и тези три неща... Време беше за ден втори.
ДЕН ВТОРИ: НАРЕЧЕН - КОСОВО - НАРЕЧЕН
Стиснахме ръце с времето и вече втори ден то си вали, а ние си караме. Разбрахме се, че докато вали ще кротуваме, а докато кротува ще караме. Като казах време, тук е мястото да споменем и ОТКРИТИЕТО на този М.Ъ.Р. - норвежкият метеорологичен сайт yr.no. Виновник за това е Папи, който се кълнеше в точността на северните минчопразничковци, докато ние го бъзикахме... Но, когато с точност почти до час нещата започнаха да се случват, набързо преосмислихме отношението си. Сайтът наистина кърти с точност и функционалност, като има и мобилен вариант за смартфон.
Връщам се на Ден 2, за да споделя с вас една "тайна" - село Косово е вълшебно! При наличните 63 паметника на културата, от които 5 с национално значение, можете да си представите каква атмосфера цари там. Отделно, в "центъра" има прекрасна кръчма с вкусни гозби, етнографски музей, костница и забележете - работеща обществена тоалетна!
Но, нека не забравяме причината да сме там - трак №2, водещ ни през селото, та чак до билото над него, за да спуснем две дивни пътечки. В момента, в който излязохме от Косово и поехме нагоре, норвежкото пророчество се сбъдна - заваля. Уж леко, уж за малко, но си ни валя цял час. Със Стан "преоткрихме" най-добрата мембрана за дъжд - човешката кожа. Работи безотказно!
Всичко това обаче са досадни подробности, ако ги сравним с онова, което ни чакаше надолу. А то е бърза и същевременно технична пътека, която в съчетание с мокро и хлъзгаво, стана любимо меню за деня. Кал нямаше никъде, за разлика от сцеплението - учудващо добро за атмосферните условия, така любезно предложени ни от Всевишния. Черешката е един около 50-100 метров участък, буквално в края на пътеката и над селото. Стръмен, труден, с криви линии - успя да ни предизвика, но и ние него...
Хубавото на пътеката е, че прави осморка и за късмет, в центъра ѝ е разположена кръчмата на Косово. След като понатежахме с манджи и бира, отново потупахме норвежците по гърбовете (за точната прогноза), защото слънцето се показа, напече и ни напомни, че имаме още за спускане. Последното започва с кратко изкачване (все пак сме в Родопите), за да продължи с една прелестна пътека чак до Нареченските бани! Надявам се видеото да покаже поне част от причината да крещим екзалтирани като идиоти, след като приключихме край шосето...
Нощувката отново бе в бунгалата на СБА , тъй като yr.no вещаеха мокра и студена нощ, а при тези цени и удобства, никой не искаше да си я причинява. Сменихме единствено кръчмата - с цел разнообразие. Озовахме се тук, за да си припомним как изглежда 90-сетарският DJ с голям телефонен номер на пулта и "Бяла роза" в репертоара...
Иначе менюто е страхотно!
Връщам се на Ден 2, за да споделя с вас една "тайна" - село Косово е вълшебно! При наличните 63 паметника на културата, от които 5 с национално значение, можете да си представите каква атмосфера цари там. Отделно, в "центъра" има прекрасна кръчма с вкусни гозби, етнографски музей, костница и забележете - работеща обществена тоалетна!
Но, нека не забравяме причината да сме там - трак №2, водещ ни през селото, та чак до билото над него, за да спуснем две дивни пътечки. В момента, в който излязохме от Косово и поехме нагоре, норвежкото пророчество се сбъдна - заваля. Уж леко, уж за малко, но си ни валя цял час. Със Стан "преоткрихме" най-добрата мембрана за дъжд - човешката кожа. Работи безотказно!
Всичко това обаче са досадни подробности, ако ги сравним с онова, което ни чакаше надолу. А то е бърза и същевременно технична пътека, която в съчетание с мокро и хлъзгаво, стана любимо меню за деня. Кал нямаше никъде, за разлика от сцеплението - учудващо добро за атмосферните условия, така любезно предложени ни от Всевишния. Черешката е един около 50-100 метров участък, буквално в края на пътеката и над селото. Стръмен, труден, с криви линии - успя да ни предизвика, но и ние него...
Хубавото на пътеката е, че прави осморка и за късмет, в центъра ѝ е разположена кръчмата на Косово. След като понатежахме с манджи и бира, отново потупахме норвежците по гърбовете (за точната прогноза), защото слънцето се показа, напече и ни напомни, че имаме още за спускане. Последното започва с кратко изкачване (все пак сме в Родопите), за да продължи с една прелестна пътека чак до Нареченските бани! Надявам се видеото да покаже поне част от причината да крещим екзалтирани като идиоти, след като приключихме край шосето...
Нощувката отново бе в бунгалата на СБА , тъй като yr.no вещаеха мокра и студена нощ, а при тези цени и удобства, никой не искаше да си я причинява. Сменихме единствено кръчмата - с цел разнообразие. Озовахме се тук, за да си припомним как изглежда 90-сетарският DJ с голям телефонен номер на пулта и "Бяла роза" в репертоара...
Иначе менюто е страхотно!
ДЕН ТРЕТИ: ОРЕХОВО - Х. ПЕРСЕНК - ОРЕХОВО
По план, ден трети трябваше да е по-XC, с леееко забавяне на темпото, за да се поеме дъх за по-нататък. Г-н Шейкър (Любо) беше поел нещата в свои ръце и "носеше отговорност" за маршрутите следващите два дена. Беше си харесал пътеката от хижа Персенк до село Орехово, защото качването е плавно и ненатоварващо (по черен път), горе липсва сняг, обетовано е, а спускането предлага и лесен, и по-крив вариант. Ние избрахме нещо по средата, което предложи много скорост, умерено техника и един много приятен участък (около километър), който поизпоти част от личния състав...
Село Орехово е доста известно в района, поради близостта до Чудните мостове, водопада Скакалото, пещерата Човешка (или Челевешка), римският път до Малък Персенк и т.н. Беше ни ясно, че няма как да видим всичко накуп, затова заложихме на варианта качване-спускане, а ако остане време и липса на мързел, да проверим останалото...
Е, време остана, но липсата на мързел беше дефицит. Затова пък уплътнихме края с едно избутване до скалата със знамето (над селото) и пещерата Човешка. Макар и къси като разстояние (500-600 метра), пътеките там могат да ви вземат здравето (буквално)! Серпентини, камъни, наклон - струва си да отделите време, за да разгледате (и изпробвате) тази част от трака!
Вечерта беше плануван трансфер до село Солища. За тези, които не знаят (аз бях сред тях), това е едно малко бижу, закарфичено заедно с подобните му Гела и Стикъл на невероятно красиво място. Отвсякъде ви заобикаля планина, а цветове, форми, миризми и к'вото още се сетите, се сливат в нещо, на което по Олимп са му викали амброзия!
В Солища ни очакваха Бай Георги и неговата къща за гости. Перфектното място за уморени байкъри, като бонусите към 40-те лева за стая (с три легла) можете да добавите кухня, интернет, музика, TV... а в случай, че искате да опитате специалитета на къщата, специално за вас се пали дървеното джакузи (25 лева) и the fun starts here...
Село Орехово е доста известно в района, поради близостта до Чудните мостове, водопада Скакалото, пещерата Човешка (или Челевешка), римският път до Малък Персенк и т.н. Беше ни ясно, че няма как да видим всичко накуп, затова заложихме на варианта качване-спускане, а ако остане време и липса на мързел, да проверим останалото...
Е, време остана, но липсата на мързел беше дефицит. Затова пък уплътнихме края с едно избутване до скалата със знамето (над селото) и пещерата Човешка. Макар и къси като разстояние (500-600 метра), пътеките там могат да ви вземат здравето (буквално)! Серпентини, камъни, наклон - струва си да отделите време, за да разгледате (и изпробвате) тази част от трака!
Вечерта беше плануван трансфер до село Солища. За тези, които не знаят (аз бях сред тях), това е едно малко бижу, закарфичено заедно с подобните му Гела и Стикъл на невероятно красиво място. Отвсякъде ви заобикаля планина, а цветове, форми, миризми и к'вото още се сетите, се сливат в нещо, на което по Олимп са му викали амброзия!
В Солища ни очакваха Бай Георги и неговата къща за гости. Перфектното място за уморени байкъри, като бонусите към 40-те лева за стая (с три легла) можете да добавите кухня, интернет, музика, TV... а в случай, че искате да опитате специалитета на къщата, специално за вас се пали дървеното джакузи (25 лева) и the fun starts here...
ДЕН ЧЕТВЪРТИ: СОЛИЩА - СТИКЪЛ - ГЕЛА - ШИРОКА ЛЪКА
След два мощни AM дни и един, започнал като XC и завършил с порция криви серпентини, дойде ред на смесицата от двата стила. Както вече споменах, Солища е част от една приказка, която препоръчвам на всеки уважаващ се турист, байкър или каквото там се уважавате... В миналото тук е имало сериозен добив на сол (според местните, но не и според Google), откъдето идва и името. Отделно, като излезете на терасата на Бай Георги, пред вас се отваря гледка, която ви гарантирам, че няма да забравите!
Селото е разположено в общ "леген" със Стикъл и Гела, като тракът от карането минава точно откъдето трябва. Стикъл идва от "Ести Кале", а има и вилна зона, наречена Смийгъл... :-) Зорлийското дере (никак не се озорихме) дели Стикъл от Гела, а за Гела се носят слухове, че името е свързано с италианският производител на седалки Gella Italia, преименуван по-късно на Selle Italia. Разбира се, това са само слухове...
Малко преди да излезем от ниското и да се шмугнем в Гела, попаднахме на местенце, което катализира изготвянето на проект за цял нов поход! Дву-тридневни набези в района, плюс параклис, полянка, река, огнище - разкошотия! Само да се отвори възможност, още това лято ще полазим.
За Гела знаете - родното място на Орфей, който слязъл да търси Евридика в близката пещера Дяволското гърло. Не го забелязахме да се мотае наоколо, но разбрахме, че известното ежегодно надсвирване с гайди се е превърнало в надпиване и опростащване с анцузи... Но, това е друга история.
Хайде да напиша и за спускането - все пак за това го бихме този път. Ако погледнете трака, ще видите, че е само три километра.
Три, ама какви!
Лудница!
Ако оцелеете на серпентините, не изхвърчите от улея и не се пребиете в гората, в края на трака ви чака едно дашно стълбище и аплодисментите на туристите от Широка лъка. Струва си.
Изхранването след каране може да стане в поне десетината заведенията от двете страни на пътя, но ние си харесахме това, защото има достатъчно място за байковете, а и точно отсреща е къщата, където е живял Капитан Петко войвода .
Но, стига философии, връщам се на карането от Ден последен. Маршрутът е добре известен, пътеките са изпунктирени на всички карти - все пак става въпрос за туристически район. Масивът срещу Асенова крепост предлага невероятни гледки към дефилето и крепостта, и според мен е по-оферта за туризъм, отколкото да отидете отсреща в масовката с анцузите.
ЕПИЛОГ
Селото е разположено в общ "леген" със Стикъл и Гела, като тракът от карането минава точно откъдето трябва. Стикъл идва от "Ести Кале", а има и вилна зона, наречена Смийгъл... :-) Зорлийското дере (никак не се озорихме) дели Стикъл от Гела, а за Гела се носят слухове, че името е свързано с италианският производител на седалки Gella Italia, преименуван по-късно на Selle Italia. Разбира се, това са само слухове...
Малко преди да излезем от ниското и да се шмугнем в Гела, попаднахме на местенце, което катализира изготвянето на проект за цял нов поход! Дву-тридневни набези в района, плюс параклис, полянка, река, огнище - разкошотия! Само да се отвори възможност, още това лято ще полазим.
За Гела знаете - родното място на Орфей, който слязъл да търси Евридика в близката пещера Дяволското гърло. Не го забелязахме да се мотае наоколо, но разбрахме, че известното ежегодно надсвирване с гайди се е превърнало в надпиване и опростащване с анцузи... Но, това е друга история.
Хайде да напиша и за спускането - все пак за това го бихме този път. Ако погледнете трака, ще видите, че е само три километра.
Три, ама какви!
Лудница!
Ако оцелеете на серпентините, не изхвърчите от улея и не се пребиете в гората, в края на трака ви чака едно дашно стълбище и аплодисментите на туристите от Широка лъка. Струва си.
Изхранването след каране може да стане в поне десетината заведенията от двете страни на пътя, но ние си харесахме това, защото има достатъчно място за байковете, а и точно отсреща е къщата, където е живял Капитан Петко войвода .
ДЕН ПЕТИ: ПАМПОРОВО - СМОЛЯНСКИ ЕЗЕРА
ДЕН ШЕСТИ: АСЕНОВГРАД - х. МОМИНА СЪЛЗА - АСЕНОВГРАД
Петият ден бе малко по-особен. От една страна, прогнозата за Смолян и южните му хълмове беше доста студеновлаголюбива, а от друга, здравият разум заложи на сигурното - бързо извозване към все още слънчевият Пампорово и спускане по легендарната пътека (част и от байк-парка) към Смолянски езера.
Макар, че съм бил там, типично по български, маркирането от пътя преди Снежанка до началото на пътеката куца, та дрънка. Ако си чужденец и нямаш GPS, можеш с часове да се лашкаш по ливадите, докато (ако) си намериш спускането... но, това е друга тема.
Който е правил това каране знае, че пътеката е като по учебник за АМ - скорост, камъни, корени, много коварни и технични участъци (има и chicken lines). Докато се пинкахме около началото ѝ, времето започна драматично да се променя и едра суграшица напомни за прогнозите на норвежците от yr.no. Това означаваше още по-весело спускане, защото знаете резултата от уравнението корен + влага = ... ще се види и на видеото. :-)
Малко след езерата се появиха и гръмотевиците, а след първите две-три мълнии, които удариха доста близо, опитът и нек'ви чувства ни вкараха директно в кръчмето на близката хижа. Стопляне, хапване, пийване и докато използвахме една дупка в "програмата" на метеорологичните Звук и Светлина, отново заваля. Поредната (и последна) пауза за деня стана в модерно заведение при разклона за Пампорово при две учтиви каки, които ни стоплиха, напоиха и тези три неща.
След кратка оперативка, ЦК на М.Ъ.Р. реши, че норвежците са абсолютни изроди и познават по часове какво ще се случи над главите ни. Тъй като нямахме желание над главите ни да се случват гадости, плановете за Мугла и Ден шести отпаднаха. На принципа ОВДЕ (от всеки дефет - ефект) и с помоща на yr.no, целите за Ден последен бяха изместени отново над Асеновград. Там останаха много недовършени пътеки и с възгласи "едва ме нави" МПС-тата поеха на север.
В нормалните описания, с горния абзац би трябвало да се сложи край на Ден пети. Да, но в нормалните...
Ненормалното в нашия случай бе, че Съдбата ни срещна с къщата за гости на Бай Стефан от село Яврово. Какво търсихме там е друга тема (нощувка, пътека за късния следобед и сухо пренощуване), но такъв екземпляр не бях виждал отдавна! Представете си алековият Бай Ганьо, който на всеки пет изречения повтаря как не е селянин, че да се излага с евтини номера и ви предлага нек'ви "легендарни" кюфтета и крем карамел (полуфабрикат на д-р Йоткер). Излъга, че магазинът не работи (за да вървят кюфтетата), оплю другата къща за гости в селото и когато разбра, че не ядем месо (не и тази вечер), се навъси и с триста зора запали камината...
Абе, тъжна история, по нашенски. Нощувката е 15 лева на човек.
Макар, че съм бил там, типично по български, маркирането от пътя преди Снежанка до началото на пътеката куца, та дрънка. Ако си чужденец и нямаш GPS, можеш с часове да се лашкаш по ливадите, докато (ако) си намериш спускането... но, това е друга тема.
Който е правил това каране знае, че пътеката е като по учебник за АМ - скорост, камъни, корени, много коварни и технични участъци (има и chicken lines). Докато се пинкахме около началото ѝ, времето започна драматично да се променя и едра суграшица напомни за прогнозите на норвежците от yr.no. Това означаваше още по-весело спускане, защото знаете резултата от уравнението корен + влага = ... ще се види и на видеото. :-)
Малко след езерата се появиха и гръмотевиците, а след първите две-три мълнии, които удариха доста близо, опитът и нек'ви чувства ни вкараха директно в кръчмето на близката хижа. Стопляне, хапване, пийване и докато използвахме една дупка в "програмата" на метеорологичните Звук и Светлина, отново заваля. Поредната (и последна) пауза за деня стана в модерно заведение при разклона за Пампорово при две учтиви каки, които ни стоплиха, напоиха и тези три неща.
След кратка оперативка, ЦК на М.Ъ.Р. реши, че норвежците са абсолютни изроди и познават по часове какво ще се случи над главите ни. Тъй като нямахме желание над главите ни да се случват гадости, плановете за Мугла и Ден шести отпаднаха. На принципа ОВДЕ (от всеки дефет - ефект) и с помоща на yr.no, целите за Ден последен бяха изместени отново над Асеновград. Там останаха много недовършени пътеки и с възгласи "едва ме нави" МПС-тата поеха на север.
В нормалните описания, с горния абзац би трябвало да се сложи край на Ден пети. Да, но в нормалните...
Ненормалното в нашия случай бе, че Съдбата ни срещна с къщата за гости на Бай Стефан от село Яврово. Какво търсихме там е друга тема (нощувка, пътека за късния следобед и сухо пренощуване), но такъв екземпляр не бях виждал отдавна! Представете си алековият Бай Ганьо, който на всеки пет изречения повтаря как не е селянин, че да се излага с евтини номера и ви предлага нек'ви "легендарни" кюфтета и крем карамел (полуфабрикат на д-р Йоткер). Излъга, че магазинът не работи (за да вървят кюфтетата), оплю другата къща за гости в селото и когато разбра, че не ядем месо (не и тази вечер), се навъси и с триста зора запали камината...
Абе, тъжна история, по нашенски. Нощувката е 15 лева на човек.
ДЕН ШЕСТИ: АСЕНОВГРАД - х. МОМИНА СЪЛЗА - АСЕНОВГРАД
Обичам го този ОВДЕ (от всеки дефет - ефект)!
Обичам и норвежците, защото заради тях се преместихме отново край Асеновград, за да си довършим пътеките. Редуцирахме малко състава, тъй като половината от съБитияните имаха ангажименти, но пък останалите наваксахме и заради тях. А за наваксване имаше много, да не говорим колко остана...
Денят започна доста депресиращо - с мъгла и студ. Очевидно настроението на "любезния" ни домакин се беше материализирало в метеорологично явление над Яврово. Всъщност, може би не трябва да съдя така човека - той си е просто такъв. Така ги вижда нещата - алъш(вериш), кюфтета, маси до зори и плюй по съседа. Народопсихология. В крайна сметка, спахме на сухо и топло, прибраха ни байковете в гаража, даже и моабет стана.
Но, стига философии, връщам се на карането от Ден последен. Маршрутът е добре известен, пътеките са изпунктирени на всички карти - все пак става въпрос за туристически район. Масивът срещу Асенова крепост предлага невероятни гледки към дефилето и крепостта, и според мен е по-оферта за туризъм, отколкото да отидете отсреща в масовката с анцузите.
Логиката на карането ни бе да се качим до Гонда вода по едната и да се спуснем обратно до Асеновград по другата официално посочени пътеки. Това вървеше ръка за ръка с бутане и малко педалиране, но платихме тази цена, за да може в един ден да минем и през двете следи (сиромашия). До Гонда вода така и не се качихме, защото картата на навигацията ми ни метна в един шорткът преди изоставената хижа Момина сълза, но това пък ни даде повече време за помотване... А срещу въпросната хижа има стара черква, която горещо препоръчвам на любителите на стари черкви.
Сега за пътеките - прекрасни са!
Която и да хванете, дори и немаркираният улей между тях, все ще се изкефите. Не са дълги, но са издържани изцяло в стила на Второто българско царство - улеи, падове, камъни, наклон. Тук-там има и по някой останал тракийски или византийски елемент... :-)
Черешка в тортата е участъкът точно срещу крепостта, където в скалата има парапет от стоманени въжета, а теренът предразполага към майсторско преминаване и обилно фото/видео заснимане. Must ride, както му викат местните.
ЕПИЛОГ
Епилогът е ясен - разцепихме се от каране!
Покрай това поехме достатъчно Родопи, за да ни държи до следващия път... а той май е скоро.
Покрай това поехме достатъчно Родопи, за да ни държи до следващия път... а той май е скоро.