Заглавието на този есеиден "продукт" леко подвежда. В следващите изречения няма да словоблудствам върху широко предъвкваните теми "за" и "против" използването на Моторните Превозни Средства (МПС) - как и колко замърсяват, как и колко ни обездвижват, как и колко задръстват и без това тесните ни и разбити улици.
Провокиран от безумията в организацията и контрола на движението, омерзен от липсата на елементарна култура на шофиране, погнусен от индивидите, настанили се удобно във возилата си, изсмукали и малкото им останал мозък, скачам по клавиатурата и пържа наред...
Звученето в стил неврастеничен пенсионер пред задръстено софийско кръстовище не е никак случайно - ефектът е търсен. Просто това са най-честите жертви на нашите безумни действия, както и общинските (и държавни) бездействия.

Ще се върна в началото.
С един приятел често спорим и той ме обвинява (може би основателно), че имам двоен стандарт, когато съдя движението по улиците ни. От една страна искам строги наказания, камери, полицаи на всеки ъгъл, а от друга, самият аз не спазвам винаги правилата и действам на принципа "така правят всички", въпреки основния ми принцип да се държа с хората така, както бих искал те да се държат с мен. Понеже темата е доста обемиста, ще се опитам да я понаредя хронологично.

В началото бяха първите седем години (ПСГ).
Те включват възпитаването на основни навици като благодарност, учтивост, доброта и добронамереност (ако ги има), състрадателност, взаимопомощ. Със сигурност психолозите могат да добавят още. Идеята е, че липсата на т.нар. ПСГ е в основата на гореспоменатия проблем. В зависимост от индивидуалното развитие на личността, ПСГ може да се проявят доста по-рано, както и с голямо закъснение - важното е до скока в пубертета да ги има. За появата им изключително голямо значение имат семейната и социалната среда, примерите и обектите за подражание и много други. Липсата им води до един порочен кръг, в който много често появата на ПСГ никаква я няма.

На второ място бих сложил липсата на контрол (ЛК).
И домашният ми таралеж знае, че ЛК води до поредица от събития, завършващи с крайно негативни последствия - глад, студ и мръсотия (става въпрос за таралежа)...
Транспонирано върху крехкото ни "гражданско" общество, това условие (ЛК) дрънка като спукан чан на врата на дръглива крава, т.е. зле! Още по-просто казано, по улиците и друмищата на ощавената ни чичковина всеки си прави каквото си иска.
Защо ли?
Защото има остър надостиг на ПСГ, както и ЛК!
Сборът на горните две като цяло води до гаден начин на живот (ГНЖ).

В повечето развити общества посоченото "уравнение" се подчинява на математическите правила и за да не се стигне до ГНЖ, гражданите правят всичко възможно да разделят двете (не)известни.
Бърз и лесен пример е наличието на ПСГ, което обезмисля строгия контрол. Индивидите в такова общество имат високи нива на морал, самоконтрол, добронамереност, загриженост за себе си и заобикалящата ги дейстителност. Това е идеалния сценарий, като мнозина от нас са били на подобни места и знаят, че това работи.
Друг пример са обществата с ниски, до липсващи нива на ПСГ, но добре изразен контрол. Ясно изразените правила и стриктното съблюдаване на спазването им, отново правят крайния резултат да е далеч от ГНЖ.

Какво искам да кажа с всички тези лингвистични каламбури?
Че имаме остра, спешна, незабавна и животоспасяваща нужда от ПСГ и/или контрол, за да избягаме надалеч от ежедневния ни ГНЖ!

Има ли надежда за ПСГ?
В последните години се народиха доста деца и макар, че статистиката сочи безмилостното ни стапяне като нация (и масова циганизация - за рима...:--), тези малки и сладки реципиенти на явлението ПСГ сякаш не получават правилната доза. Родителите им, в комбинация с липсата на Общество, от малки ги наливат с чалга (като начин на мислене), което (ако не стане чудо) неминуемо ще доведе до ГНЖ.
Изключения, разбира се, има, но те не са достатъчно, за да спасят положението. Друг е въпросът, че след като изкласят, здравите млади филизи просто се заселват в Блажените западни полета...
И какво остана - след като не можем да осигурим наличието на ПСГ, следва да се фокусираме върху ЛК и да постигнем наличие на контрол (НК).

Прост, елементарен пример (не и като стойност, надявам се):
Официалната статистика сочи, че в БГ има близо 3 млн. автомобила!
Нека приемем, че активно използваните са 2 млн.
Направете си следното упражнение - застанете на кое да е кръстовище или по-оживено място в кой да е БГ град и засечете за 10 минути колко нарушения ще забележите (добре е да знаете и Правилника...). Моят опит за София показа 20 до 30!!! Тук влизат отнемането на предимство, невключените мигачи, неправилното престрояване, минаването на червено, неправомерното спиране и паркиране, изхвърлянето на боклуци, изгорели светлини, пробити ауспухи, износени гуми, димящи двигатели-маслогълтачи и т. н. По тази логика, за час нарушенията ще са средно 150, а за активната част на деня към 1500!!!
При средна глоба 100 лв. за нарушение (защо пък не), това прави по 150000 лева на ден!!!
Сега сметнете колко кръстовища и проблемни места има само в София и дневната сума ще приближи годишния бюджет на средна общинска болница!!!
За един ден!!!

На знам за вас, но на мен ми звучи прекрасно.
Разбира се, тези приходи няма да са постоянни, защото се предполага, че при наличието на правила, НК и спазването им, шофьорите ще престанат да ги нарушават така драстично. Не защото ПСГ са се появили отнякъде, а защото финансовият резултат няма да им се услади.
По-важното тук не е да се печелят пари от глоби (което си е едно добро перо), а да се внесе НК и да се избяга от ГНЖ.

Какво е необходимо, за да може това да се случи?
На първо място, качествена нормативна база - закони, правилници и прочее теория, в която да няма вградени пробойни и да е максимално опростена откъм тълкуване.
На второ място, добре мотивиран (вкл. финансово) изпълнителски състав - "армия" от служители на реда, която да работи със самочувствието на добре платен държавен служител, защитен от закона и овластен да имплементира посочената по-горе нормативна база.
На трето място, ръководство, което да мери с един аршин за всички и да не търпи така познатата и добре вирееща по нашите ширини шуробаджанащина.

Вече ви приличам на утопист, нали...?

И защо говорим само за движението по пътищата - всяка една сфера в държавата ни би се вдигнала на крака, ако по пътя на логиката от казаното дотук, се определяха  правилата. И точно тук биваме засмукани от невероятната сила на Параграф 22 - липсват хората, волята и интереса всичко това да се случи. Нарочно ли, под чуждо влияние ли, от мързел ли, или от откровено слабоумие, т. нар. ни "граждани" като чели нямат нужда и желание да избягат от ГНЖ! Нерядко в такива случаи се сещам за свинете - цял живот си се търкалят в калта, хапват си от сипаното, а накрая ги колят, докато те квичат за последно.

Защо МПС дуализъм и какво да отговоря на моя приятел, когато ме обвинява, че имам двоен стандарт в спазването на правилата?

Отговор - искам:
 - работеща и качествена нормативна база
 - овластен, обучен, мотивиран и контролиран полицай на всяко по-голямо кръстовище
 - работещи камери на максимален брой места, зад които стои мощен екип, обработващ информацията.
 - солени глоби за дори малки нарушения от типа хвърлен фас...
 Ако всичко това функционираше, малцина щяха да са безумците, които да продължат постаро му. Всички ще се държат нормално и дори ПСГ да им липсват (твърде вероятно), факта, че има правила, спазват се и така никой не е "прецакан", ще води до едно удовлетворение. Тогава изразът "всички така правят" дори няма да е нарицателно, защото всички (или поне повечето) ще се държат нормално. Тогава и аз няма да пиша (и правя) простотии и да ги качвам по сайтовете...

Ще кажете "ама защо така с лошо"?
Полицейщина, репресии, контрол на всеки ъгъл...
Никой не иска такова нещо - нито съм военен, нито имам военни в рода. Просто кривият ни род человечески не разбира от нищо друго! Така са ни измислили - да сме все между черното и бялото, та да ни гледат сеира кога и как правим правилния избор (ако въобще е правилен).
Тези (на запад), към които постоянно се стремим и копираме, да не мислите, че са по-добри?
Много са ги биели през ръцете, това им е рецептата! И продължават да ги бият. иначе и там ще стане като тука.
Нали ги виждаме и зима и лете, как попаднат ли по нашите ширини, олеят ли се с евтиния алкохол, забравят и ПСГ, и ЛК, като направо се гмурват в ГНЖ...
Но, нали са за малко, на почивка - така може.

Стадо без пастир - мъка.
Стадо без пастир и куче - двойна мъка.
Стадо без пастир, куче и ограда - тройна мъка!
Мога и още...

Ще завърша този опит за есе с нещо, което чух днес:
Турист минавал покрай пастир и го попитал - "Дядо, какво е човешката душа?"
Дядото от говорил - "Това са две борещи се кучета - черно и бяло".
"А как да разбера кое ще надделее?"
"Зависи кое храниш повече."


05.2012