Седнал съм в новия зелен и екологично чист ресторант на "Капела плей" и ровичкам в порцията червени чушки.
Срещу мен е един талантлив екземпляр на нежната част от нашата зеленчукова градина. Усмихва ми се и дори не подозира какви неудобни въпроси ще ѝ задам...
С удоволствие ви представям Любена Нинова.

Здрасти, Лю!
Какво правиш в момента?

Бъркам айран - със сламка.

Неслучайно сме тук - зеленчуци, свежест и пищящи, играещи си в детския център дечица.

Схващам намека, но не можеш да ме уплашиш.
Знам и за традиционния ти въпрос, така че те изпреварвам - определям се като една спокойна и добре узряла червена чушка. В никакъв случай люта!
Колкото до дечицата, вече не ми е чужда идеята за собствено - нека свиквам с този  "музикален" фон.

Еха, набързо прескочихме форплея и директно отидохме при децата...
Връщам те хронологично и те питам: роден град, зодия, детство.

Родена съм на 22.май, осемдесет и някоя си година, т.е. зодията ми е Близнаци. Нося си и кръста за което.

Кое е "тревожното" в случая?

Въздушна зодия - хвърчим смело в облаците, при това със завидна непостоянност... Иначе приемам философски участта си, като дори въздухът не е под налягане!
Детството ми беше красиво - през първите години от живота си живеех в град Левски при баба ми и дядо ми. След това всяко лято бях при тях.
Много ги обичам, защото са прекрасни хора и се грижеха за мен с много любов.
В Левски срещнах и най-добрите си приятели, с които поддържаме връзка и до днес. Това е така наречената Компания, с която съм изживяла незабравими мигове. Повечето от членовете и вече са семейни и имат деца.

Познавам те от доста време и си спомням, че целият ви род е музикален - все талантливи хора. Нека да ги "класифицираме".

О, това вече съм го правила, защото наистина всички пеят, свирят, творят.
Бабите и дядовците и от двете страни са хористи, самодейни музиканти, меко казано музикално активни.
Баща ми е дерматолог по професия и певец по душа. Бил е хорист в Операта, обиколил е света с пеене и участието си в хорове.
Майка ми е музикален педагог в детска градина, пианистка и преподавател по пиано и солфеж. Леля ми е оперна певица, а сестра ми учи цигулка в класа на професор Минчо Минчев в Есен, Германия. Освен това има страхотен глас и е записала доста бек-вокали по студията в София.
За мен знаеш.

За теб и музиката - след малко.
Сега ще те върна в училище. Нека измъкнем някоя интересна клюкина.

Клюкини няма - прилежна и ученолюбива ученичка, свирила на пиано, усилено изучавала немски език.
Всъщност, ето ти "жълто" - постоянно бях влюбена, сигурно е от името...
Пишех стихове, съчинявах песни за обектите на любовта си.
За жалост, любовите ми бяха все несподелени, но затова пък изключително красиви. А и може би, защото си оставаха тайни.
Колко съм била наивна - когато харесваш някого, му го кажи, а не се надявай той да има телепатични способности.

Вече научена ли си, или още тайно въздишаш по младежите?

Аз съм непоправима романтичка и обикновено не правя първата крачка. Но напоследък съм много по-смела :)

Ще те върна на биографията ти - кога започна да пееш?

Откакто се помня - много мразя този отговор, защото е ужасно шаблонен, но е така. Още от семейството, купоните на нашите - у нас винаги се е пеело.
На седем години ме записаха в детската вокална група към БНР "Радиодеца". Имахме много изяви, даже и турне в Гърция.
В по-зряла възраст първото ми стъпване на професионална сцена беше в предаването на Кирил Ампов "Хит минус едно". През 1999 г. станах певица на месец март, а през 2000 г. ме избраха за певица на годината. Последваха много участия, едно от които беше международен фестивал в Словения.
През 2001-ва дойде немският ми период.

В смисъл?

Спечелих една стипендия в 10-ти клас и заминах за една година в Германия като ученичка на разменни начала. Живеех в приемно семейство в Берлин, което беше специално подбрано според моите интереси. Всички бяха музиканти - изключително интересни хора, отворени към света.
Освен че ходих на училище, през тази една година там научих страшно много. Пях в два хора, в една джаз група, запознах се с невероятни хора. Хубавото беше, че видях страната "отвътре", като член на германско семейство, а не като турист. Това наистина много ми помогна да ги опозная и разбера.

И какво разбра?

Това не са студените хора, за които всички ги мислим. Когато те приемат като приятел, те са също като нас - темпераментни, спонтанни.
От друга страна, всеки си знае задълженията и си гледа работата. Изключително отворени са към света, много добре информирани, особено младите.
За тази една година ми се отвориха очите за истинския свят, за реалните възможности, за свободата на идеи, информация, хобита.

Такааа - върна се в България, завърши езиковата гимназия и записа Немска филология в СУ, а в момента завършваш магистратура Международен алтернативен туризъм.
Какво ще рече това?

Ще рече, че това е всичко извън масовия, стандартния туризъм. Тук влизат селски, ловен, музикален, културен. Оказва се, че България има невероятен потенциал в тази насока, който тепърва ще се развива.

А секс туризмът изучава ли се?

Той няма нужда да бъде изучаван - трябва да ти идва отвътре...
Иначе по номенклатура и той се причислява към алтернативния туризъм.

Сега ще те върна на 2004-та година, когато стана истински известна.

Тогава стартира форматът "Аз пея в Ку-Ку бенд", прераснал в 'Музикална академия Ку-Ку бенд".
Харесахме се много с продуцентите и те ме избраха за следващия им формат "Файв старс". Бяхме пет човека - три момичета и две момчета като предаването ни беше много популярно, със завиден рейтинг.
Постоянно имаше разни участия, снимки за новите епизоди, турнета из страната. Хората ни познаваха, радваха ни се и ни харесваха. Този период страшно ме зареждаше и тогава наистина се чувствах щастлива като артист.
Всичко това продължи до 2006-та, когато изведнъж някой реши, че трябва да слезем от ефир. Така и не разбрахме какво точно се случи, може би беше дошъл ред на друг формат.



Т.е. изстискаха ви колкото може и хоп - чао?

Е, грубо казано, но като цяло факт. Истината е, че отношението към нас през цялото време беше много добро, но в крайна сметка всичко е бизнес.

Все пак и двете страни имаха интерес от такова "съжителство" - вие им правихте предаванията, а те ви глезеха и направиха известни.

В шоубизнеса е така - груб капитализъм. Важното за мен е, че там израснах много и като музикант, научих много специфични неща "от кухнята". Такъв опит е безценен, ако искаш да си в бранша.

А какво става днес с петимата от Марс (така шеговито наричахме формата)?

Лора и Светльо са в Щатите, Надя си има детенце, а Владо продължава да прави песни.

А ти?

Имахме (и сама, и с Владо) спорадични участия по частни партита, записах няколко песни за собствено удоволствие, с които пожънах световна неизвестност, участвам в проектите на приятели.
В момента музиката ми е хоби. Все още ме канят по участия, така че има къде да изразходвам натрупаната музикална "енергия".

Какво мислиш за нароилите се в последните години различни музикални формати?

Това си е бизнес - продуцентите търсят нови и интересни форми, в които да инвестират, а зрителите търсят шоу. Тези формати предоставят и на двете страни, пардон - и на трите страни (продуценти, участници, публика) материал, който ги прави щастливи. Освен това се залага на таланта на хората, което е позитивно.
Може би тук е мястото да предупредя бъдещите звезди да внимават много какво подписват, защото често ентусиазирани от медийния интерес към тях, не четат с какво се ангажират.
Синдромът "дават ме по телевизията" нерядко е прах в очите, който по-късно се оказва доста лепкав...

А прави ли ти впечатление, че фолк-форматите от близкото минало изчезват?
Лицето Трифонов няма турнета, Пайнер помиите се прибраха по кръчмите...

Прави ми и честно казано, това много ме радва. Очевидно хората се наситиха на халтурата, чиито проводник беше този жанр.
Тази музика никога няма да изчезне, но ще си се прибере по кръчмите.

Да, но не бива да се заблуждаваме - мръсните пари на мафията, които захранваха чалга "културата", в момента се опитват да се европеизират и се насочиха към попа и рока.
Не една от набедените ни чалга - "звезди" започнаха да опипват и другите стилове.

За мен е важно, че публиката търси по-стойностното. Това означава, че чувството за музикално самосъхранение е проработило и въпреки тоталната преса, която допреди няколко години ни бе оказана от поп фолка, качественото в бранша оцеля.
Нормално е армията от чалга изпълнители да се преориентира и да опита да намери място под слънцето, нормално е и голяма част от тях да отпаднат.
Колкото и да "помпиш" финансово един спукан балон, той рано или късно ще падне.

Спомням си, че преди време и към теб бяха отправени фолк оферти.

Да, включително и такива, които не се изчерпват с музиката, но за щастие устоях на изкушението за лесния начин...
От светлината на настоящето, съм изключително доволна, че тогава не се поддадох. Знам, че това щеше да ме изстреля по концерти, корици на списания, "звезден" живот, но и щеше много да ме ограби.
В момента не съм длъжник на съвестта си и когато един ден имам семейство и деца, не бих се срамувала от миналото си.

За аудиторията искам да уточня, че имаш невероятен глас, с широк диапазон и много добри импровизационни възможности. Като самоук музикант съм имал удоволствието да свиря с теб, като имаме и няколко парчета, в които си гост вокал.
Как използваш гласа си извън шоу бизнеса?

Работя във водеща мултинационална IT компания и използвам гласа си в направление "Ресурс, контрол и логистика", като контактувам главно с чужденци.

Я пак...

Да, със сигурност не е като да пееш на сцена пред хилядна публика, но това ми дава сигурността, която ми липсваше в музиката.

Доста смислен отговор.
А как стигна до тази позиция?

Ако ме питаш за работната ми биография, като студентка започнах да превеждам от и на немски език, влючително и в туристическа фирма. После бях екскурзовод на морето за немскоговорящи туристи - това беше едно от най-лудите ми лета.
По-късно музиката взе превес и Файв Старс излезе на преден план, а след края на предаването заложих на сигурното и така до днес.

Може да е изтъркано, но е факт - сцената е заразна болест, която те преследва цял живот. Мислиш ли, че си имунизирана, или скоро може да те видим в някой музикален проект?

Да се занимаваш само с музика в България, означава да направиш голям брой компромиси с принципите си. Друг начин няма.
Поради произхода на средствата за голямата сцена, логично в бранша е пълно с хора, които имат меко казано съмнителна репутация.
Тъй като не ми е безразлично на каква цена ще успея, предпочетох да превърна музиката в свое хоби.
Дали ще участвам в някой музикален проект, засега е въпрос на време и желание, но със сигурност ще бъда много внимателна кой стои зад него и какви са целите му.
Иначе с приятели по пиано барове или просто купони, никога не отказвам да се забавлявам.

Пропуснах да спомена за филмовия ти период.

За малко да го забравим, а това беше едно уникално преживяване! Може би едно от най-приятните неща, свързани с музиката, с които съм се занимавала досега.
Участвах в озвучаването на три от филмите "Зън-Зън" (Тинкърбел) на Дисни, както и в "Барби и диамантения замък".
Цялото "приключение" беше изключително забавно и много полезен опит за мен като певица. Голям фен съм на анимационните филми (особено на Дисни), които са богато озвучени и са със страхотни песни.
Надявам се да имам още поводи за подобна радост - да правиш филми и въобще нещо за деца, е нещо, което винаги много ме е зареждало.



Какво още харесваш?

Да танцувам - салса, меренге, румба... Движението ме прави щастлива.
Чета биографични книги, научна фантастика.
Слушам много класическа музика, фен съм на операта, пътешествам, когато открадна време.
Романтичната ми душа харесва вечери на свещи, специално внимание, малки жестове и още нещо...
Напоследък се увличам по астрология.

Ще "гризнем" ли дръвцето в края на 2012-та?

Нямам такова усещане. Имам много неща да свърша още в този живот :)

В случай, че ни се размине, как се виждаш след 5-6 години?

Къща с градинка извън града, две деца, куче - тривиално, но факт.

Около нас започнаха да метат. На мен чушките ми харесаха, а на теб?

Моите бяха с повечко чесън, но пък тирамису-то беше супер.



9.2011