50
Макар, че вече 11 години дипломата ми събира прах в един шкаф, прозвището "докторе" май е за цял живот. Така е влязло в езика народен и даже си има вариант за нежния пол - "докторке"... Но това е друга тема.
Та, като набеден лекар, често ми се случва да съм от двете страни на "барикадата" и да попивам хорските настроения към гилдията. От двете страни, защото откакто се дипломирах, се занимавам с лекарствен маркетинг. А като казах дипломирам, се сещам за актуалния и до днес виц:
"Защо дипломата била свитък с формата на цилиндър (монокъл)?
За да се виждал по-добре края на опашката за безработни..." .
Поводът за този есеистичен мисловен напън от моя страна е постоянното сочене с пръст към лекарите у нас. Неуки, пияници, корумпирани, прости, лакоми, мързеливи - това са преобладаващите епитети, а някъде в ъгъла се спотайват и няколко благодарствени писъмца, но те не са интересни за масовката.
Досега съм се научил, когато нещо в друг човек (или група от хора) не ми е ясно, а искам да го проумея, да се опитам да се поставя в неговата позиция. Това упражнение винаги ми е помагало, затова ще го приложа и тук.
Първо ще вляза в кожата на опонентите - недоволното общество.
По-голямата част от пациентите днес са живели и в онова, СОЦ време, когато медицината беше "безплатна", лекарствата (ако ги имаше) бяха стотинки, а здравен пункт съществуваше в почти всички населени места. Партията-държава се "грижеше" за всичко и всички - уравнивиловка! Всички са равни и еднакви - еднакво умни, надарени, просветени и засмени... Строеше се социализъм, комунизъм и безкрайни благини, и кой ти мислеше за индивидуално израстване, лична мотивация, професионално развитие и прочее капиталистически глезотии.
Хората, обаче, имат свойството бързо да забравят, като точно на това разчитат популистите. Вее се знамето на "колко беше добре едно време", но никой не пита кой финансираше всичко това? Как така ставаше "другарите медици" да са навсякъде, в огромни и просторни болници, отзивчиви, усмихнати и натикани (защо ли) насила и в най-затънтеното село, където "равните" им по интелект и заслуги към Партията небрежно им подвикваха...
За добро или лошо, ОНОВА време фалира. Няма да се спирам как и защо - затова е писано и се пише вече десетилетия. Просто го няма. След него дойде БЕЗВРЕМИЕТО. Отприщената и гладна народна "любов", "заразена" с примамливите изкушения на Капитализма, умело направлявана и подбутвана от успешно мимикриралите бивши червени, се изсипа на улицата. Докато лапаха и заграждаха кой каквото може, докато измисляха нови и нови схеми за "усвояване" на трупаните спестявания на данъкоплатеца, "другарите" забравиха за здравеопазването. Или по-скоро го оставиха на самотек... Сетиха се за него, едва след като големите обекти за лапане попривършиха. То (здравеопазването) някак си караше по инерция, но не беше подминато от голямата емигрантска вълна, която отнесе стотици добре подготвени и будни колеги надалеч. Еднопосочно.
Дали заради личен келепир, или просто защото на някой му запука (а може би и двете), през 2000 г. беше въведена Реформата! НЗОК, МБАЛ, ДКЦ, ОПЛ, АИППМП и т.н. абревиатури полазиха в главите на хората, но не доведоха до нищо повече от хаос, поредна демотивация и поредна вълна медицинска емиграция. Еднопосочно.
Защо така ли?
Защото освен, че нещо е написано, някой трябва и да го спазва. Уви, такава е държавата ни, че този принцип е на последно място. Постоянните промени в текстовете на наредбите, рамковите договори и т.н. се правят не за удобство на гражданите и лекарите, а за личното облагодетелстване на определени лица и претежаваните от тях (или стоящи зад тях) структури. Няма да дам конкретни примери само, защото не ми се разправя след това със Съдебната ни система и да обяснявам, че нямам сестра. Всъщност, колегите си ги знаят...
Нека видим какво е в СЕГАШНОТО време, когато капитализмът и реалността продължават да дебнат отвсякъде - малко грим, пудра и нова прическа, т.е. същото. И няма как да не е, след като хората, от които зависи нещо да се промени към по-добро, са същите. Както в повечето (да не кажа всички) области в държавата, всеки е зает първо с личното обогатяване (легално или не) и след това (евентуално) с общото. Каква е причината ли - липсва Възмездие! Мислите, че на Запад (накъдето отиват всички емиграционни вълни) не се краде ли? Краде се, но наличието на Възмездие задържа и регулира в голяма степен този процес.
Какво в крайна сметка виждат и усещат пациентите:
- все по-малко налични подготвени лекари, отнасящи се добре с тях
- все по-малко средства, с които да закупуват лекарствата си
- все по-малко адекватни пътеки, по които без доплащане да получат качествена помощ
- все по-малко...
За да не излезе, че виновни за това състояние са управляващите, всяко правителство пуска регулярно на медиите (отдавна озаптени, между другото) по някоя жълтина, с което се идентифицира Врагът народен - гадните медици! Хората се настървяват, негативизмът им се захранва и от спомените им за цената на лекарсвата, качеството на услугите в системата, рушветите, които дават за какво ли не... При тези условия е съвсем нормално недоволството да ескалира и нищо чудно, че има побои над лекари, строшени коли на Бърза помощ и т.н.
Ето я и гледната точка на колегията (или поне моята, обективизирана):
- следваш може би най-тежкото от всички висши образования
- шестте години и дипломирането ти не водят до нищо, защото тепърва имаш да специализираш
- след около 10 години подготовка (учене) най-после си готов да лекуваш качествено и адекватно
- срещаш тотална липса на съпорт от по-опитните колеги, защото им ставаш директен конкурент
- многото учене не само не ти позволява да работиш, но и допълнително плащаш за специализация
- работата в съвременна болница, където може да се усъвършенстваш и развиваш, е почти 100% мираж
- липса на почти всякаква финансова мотивация. Изключение правят не повече от 5-10% от колегите, които са успели конюнктурно да се уредят и най-често по нелегален път (или граничещ с легалния) успяват да заработят сериозни суми
- най-честият сценарий, който те очаква, е да се уредиш като ОПЛ (GP) в някой затънтен район, или с връзки и рушвети да започнеш в някое отделение със символично заплащане
- носене на огромна отговорност за здравето и живота на пациента
Тук мога да напиша още много...
Важното (и тъжното) е, че един сервитьор в средно посещавано заведение не пада под 1500-2000 лева месечен доход, докато за повечето колеги тези суми са трудно постижими. Ако кажете, че се заяждам със сервитьорите, мога да сменя професията - таксиджия, продавачка в магазин, фризьор, фаянсаджия, автомонтьор...
И какво излиза - тези лекари, които още не са емигрирали, са абсолютни идеалисти (или просто не им стиска). Да, малка част са се уредили и нямат основание да недоволстват, но мнозинството е меко казано демотивирано да работи както трябва. Говорил съм с много колеги и ето какви са като цяло причините, поради които все още са тук:
- вече съм на възраст
- не ми стиска
- не знам добре език
- със "сивата" заработка връзвам двата края
- имам и други доходи, и затова някакси се справям
- така ми било писано
Тъжно.
Понеже е проява на лош вкус и липса на възпитание да критикуваш нещо без да дадеш алтернатива, ще си позволя да споделя и МОЯТА гледна точка. Тя е универсална за цялата ни държава, но не знам колко време трябва да мине, за да го разбере някой тук и да го имплементира, пардон - осъществи.
В медицината има основно и задължително правило - Primum non nocere! Ще рече - преди всичко, не вреди!
Ако яхна метафората, смятам, че основно правило (в живота по принцип) би трябвало да е добронамереността. Ако Тя стоеше в основата на намеренията и действията ни, тази планета щеше да е съвсем различно място... Но тук остро навлизам в жанра на научната фантастика.
Ето и конкретните ми предложения:
- силна и добре подплатена финансова мотивация (минимална заплата 5000 лева)
- адекватна мотивация за средния и низш помощен персонал (съответно 3000/1500 лева)
- изключително стриктен контрол за качеството на работата и съответните тежки наказания за нарушения (вкл. отнемане на правата)
- задължително ежегодно обучение (курсове) за новостите и полагане на лустрационен тест
- задължителен психо тест, доказващ годност за работа
- осигурени работни места за студентите отличници във водещите болници
- достъпност за студентите и финансова мотивация за преподавателите
- прозрачност в болничните търгове и единна online система за зареждане с лекарства
- незабавно въвеждане на електронна здравна карта
- прозрачност и равнопоственост на аптечния пазар
Не съм специалист по право, но ако дори само тези изисквания се въведат, само за няколко години здравеопазването ни ще е коренно различно. Ще попитате "защо досега не е направено? Пари ли няма?".
Не, пари има, далавера няма!
Интересното е, че повечето колеги, на които съм задал въпроса (включително и на себе си) дали ако могат да върнат лентата назад биха записали отново медицина, отговарят позитивно! Тази наука носи със себе си нещо особено, което не може да се измери само с материални средства. За мен медицината е философия, начин на мислене. Не е задължително да го работиш - дори само следването и специфичната атмосфера на материята, с която се занимаваш, те карат да мислиш по-задълбочено за нещата от живота. Сигурно това е и основният двигател, който кара все по-намаляващата популация на българския лекар да продължава да работи тук и това.
Разбира се, има плява, има случайно попаднали хора, има и откровено криминални случаи (къде ли ги няма), но ако има работеща система (държава), това се чисти. Остава професионализма и удовлетворението, че си помогнал на пациента.
Изтъркано е да цитирам и публикувам Хипократовата клетва, и да говоря, как колегите милеят за пациентите си, докато действителността ги брули ежедневно. Респект, че въпреки всичко, те си вършат работата и колкото и да са в устата на медиите (и кукловодите им), това е едно от работещите в тази почти неработеща държава звено.
Та, като набеден лекар, често ми се случва да съм от двете страни на "барикадата" и да попивам хорските настроения към гилдията. От двете страни, защото откакто се дипломирах, се занимавам с лекарствен маркетинг. А като казах дипломирам, се сещам за актуалния и до днес виц:
"Защо дипломата била свитък с формата на цилиндър (монокъл)?
За да се виждал по-добре края на опашката за безработни..." .
Поводът за този есеистичен мисловен напън от моя страна е постоянното сочене с пръст към лекарите у нас. Неуки, пияници, корумпирани, прости, лакоми, мързеливи - това са преобладаващите епитети, а някъде в ъгъла се спотайват и няколко благодарствени писъмца, но те не са интересни за масовката.
Досега съм се научил, когато нещо в друг човек (или група от хора) не ми е ясно, а искам да го проумея, да се опитам да се поставя в неговата позиция. Това упражнение винаги ми е помагало, затова ще го приложа и тук.
Първо ще вляза в кожата на опонентите - недоволното общество.
По-голямата част от пациентите днес са живели и в онова, СОЦ време, когато медицината беше "безплатна", лекарствата (ако ги имаше) бяха стотинки, а здравен пункт съществуваше в почти всички населени места. Партията-държава се "грижеше" за всичко и всички - уравнивиловка! Всички са равни и еднакви - еднакво умни, надарени, просветени и засмени... Строеше се социализъм, комунизъм и безкрайни благини, и кой ти мислеше за индивидуално израстване, лична мотивация, професионално развитие и прочее капиталистически глезотии.
Хората, обаче, имат свойството бързо да забравят, като точно на това разчитат популистите. Вее се знамето на "колко беше добре едно време", но никой не пита кой финансираше всичко това? Как така ставаше "другарите медици" да са навсякъде, в огромни и просторни болници, отзивчиви, усмихнати и натикани (защо ли) насила и в най-затънтеното село, където "равните" им по интелект и заслуги към Партията небрежно им подвикваха...
За добро или лошо, ОНОВА време фалира. Няма да се спирам как и защо - затова е писано и се пише вече десетилетия. Просто го няма. След него дойде БЕЗВРЕМИЕТО. Отприщената и гладна народна "любов", "заразена" с примамливите изкушения на Капитализма, умело направлявана и подбутвана от успешно мимикриралите бивши червени, се изсипа на улицата. Докато лапаха и заграждаха кой каквото може, докато измисляха нови и нови схеми за "усвояване" на трупаните спестявания на данъкоплатеца, "другарите" забравиха за здравеопазването. Или по-скоро го оставиха на самотек... Сетиха се за него, едва след като големите обекти за лапане попривършиха. То (здравеопазването) някак си караше по инерция, но не беше подминато от голямата емигрантска вълна, която отнесе стотици добре подготвени и будни колеги надалеч. Еднопосочно.
Дали заради личен келепир, или просто защото на някой му запука (а може би и двете), през 2000 г. беше въведена Реформата! НЗОК, МБАЛ, ДКЦ, ОПЛ, АИППМП и т.н. абревиатури полазиха в главите на хората, но не доведоха до нищо повече от хаос, поредна демотивация и поредна вълна медицинска емиграция. Еднопосочно.
Защо така ли?
Защото освен, че нещо е написано, някой трябва и да го спазва. Уви, такава е държавата ни, че този принцип е на последно място. Постоянните промени в текстовете на наредбите, рамковите договори и т.н. се правят не за удобство на гражданите и лекарите, а за личното облагодетелстване на определени лица и претежаваните от тях (или стоящи зад тях) структури. Няма да дам конкретни примери само, защото не ми се разправя след това със Съдебната ни система и да обяснявам, че нямам сестра. Всъщност, колегите си ги знаят...
Нека видим какво е в СЕГАШНОТО време, когато капитализмът и реалността продължават да дебнат отвсякъде - малко грим, пудра и нова прическа, т.е. същото. И няма как да не е, след като хората, от които зависи нещо да се промени към по-добро, са същите. Както в повечето (да не кажа всички) области в държавата, всеки е зает първо с личното обогатяване (легално или не) и след това (евентуално) с общото. Каква е причината ли - липсва Възмездие! Мислите, че на Запад (накъдето отиват всички емиграционни вълни) не се краде ли? Краде се, но наличието на Възмездие задържа и регулира в голяма степен този процес.
Какво в крайна сметка виждат и усещат пациентите:
- все по-малко налични подготвени лекари, отнасящи се добре с тях
- все по-малко средства, с които да закупуват лекарствата си
- все по-малко адекватни пътеки, по които без доплащане да получат качествена помощ
- все по-малко...
За да не излезе, че виновни за това състояние са управляващите, всяко правителство пуска регулярно на медиите (отдавна озаптени, между другото) по някоя жълтина, с което се идентифицира Врагът народен - гадните медици! Хората се настървяват, негативизмът им се захранва и от спомените им за цената на лекарсвата, качеството на услугите в системата, рушветите, които дават за какво ли не... При тези условия е съвсем нормално недоволството да ескалира и нищо чудно, че има побои над лекари, строшени коли на Бърза помощ и т.н.
Ето я и гледната точка на колегията (или поне моята, обективизирана):
- следваш може би най-тежкото от всички висши образования
- шестте години и дипломирането ти не водят до нищо, защото тепърва имаш да специализираш
- след около 10 години подготовка (учене) най-после си готов да лекуваш качествено и адекватно
- срещаш тотална липса на съпорт от по-опитните колеги, защото им ставаш директен конкурент
- многото учене не само не ти позволява да работиш, но и допълнително плащаш за специализация
- работата в съвременна болница, където може да се усъвършенстваш и развиваш, е почти 100% мираж
- липса на почти всякаква финансова мотивация. Изключение правят не повече от 5-10% от колегите, които са успели конюнктурно да се уредят и най-често по нелегален път (или граничещ с легалния) успяват да заработят сериозни суми
- най-честият сценарий, който те очаква, е да се уредиш като ОПЛ (GP) в някой затънтен район, или с връзки и рушвети да започнеш в някое отделение със символично заплащане
- носене на огромна отговорност за здравето и живота на пациента
Тук мога да напиша още много...
Важното (и тъжното) е, че един сервитьор в средно посещавано заведение не пада под 1500-2000 лева месечен доход, докато за повечето колеги тези суми са трудно постижими. Ако кажете, че се заяждам със сервитьорите, мога да сменя професията - таксиджия, продавачка в магазин, фризьор, фаянсаджия, автомонтьор...
И какво излиза - тези лекари, които още не са емигрирали, са абсолютни идеалисти (или просто не им стиска). Да, малка част са се уредили и нямат основание да недоволстват, но мнозинството е меко казано демотивирано да работи както трябва. Говорил съм с много колеги и ето какви са като цяло причините, поради които все още са тук:
- вече съм на възраст
- не ми стиска
- не знам добре език
- със "сивата" заработка връзвам двата края
- имам и други доходи, и затова някакси се справям
- така ми било писано
Тъжно.
Понеже е проява на лош вкус и липса на възпитание да критикуваш нещо без да дадеш алтернатива, ще си позволя да споделя и МОЯТА гледна точка. Тя е универсална за цялата ни държава, но не знам колко време трябва да мине, за да го разбере някой тук и да го имплементира, пардон - осъществи.
В медицината има основно и задължително правило - Primum non nocere! Ще рече - преди всичко, не вреди!
Ако яхна метафората, смятам, че основно правило (в живота по принцип) би трябвало да е добронамереността. Ако Тя стоеше в основата на намеренията и действията ни, тази планета щеше да е съвсем различно място... Но тук остро навлизам в жанра на научната фантастика.
Ето и конкретните ми предложения:
- силна и добре подплатена финансова мотивация (минимална заплата 5000 лева)
- адекватна мотивация за средния и низш помощен персонал (съответно 3000/1500 лева)
- изключително стриктен контрол за качеството на работата и съответните тежки наказания за нарушения (вкл. отнемане на правата)
- задължително ежегодно обучение (курсове) за новостите и полагане на лустрационен тест
- задължителен психо тест, доказващ годност за работа
- осигурени работни места за студентите отличници във водещите болници
- достъпност за студентите и финансова мотивация за преподавателите
- прозрачност в болничните търгове и единна online система за зареждане с лекарства
- незабавно въвеждане на електронна здравна карта
- прозрачност и равнопоственост на аптечния пазар
Не съм специалист по право, но ако дори само тези изисквания се въведат, само за няколко години здравеопазването ни ще е коренно различно. Ще попитате "защо досега не е направено? Пари ли няма?".
Не, пари има, далавера няма!
Интересното е, че повечето колеги, на които съм задал въпроса (включително и на себе си) дали ако могат да върнат лентата назад биха записали отново медицина, отговарят позитивно! Тази наука носи със себе си нещо особено, което не може да се измери само с материални средства. За мен медицината е философия, начин на мислене. Не е задължително да го работиш - дори само следването и специфичната атмосфера на материята, с която се занимаваш, те карат да мислиш по-задълбочено за нещата от живота. Сигурно това е и основният двигател, който кара все по-намаляващата популация на българския лекар да продължава да работи тук и това.
Разбира се, има плява, има случайно попаднали хора, има и откровено криминални случаи (къде ли ги няма), но ако има работеща система (държава), това се чисти. Остава професионализма и удовлетворението, че си помогнал на пациента.
Изтъркано е да цитирам и публикувам Хипократовата клетва, и да говоря, как колегите милеят за пациентите си, докато действителността ги брули ежедневно. Респект, че въпреки всичко, те си вършат работата и колкото и да са в устата на медиите (и кукловодите им), това е едно от работещите в тази почти неработеща държава звено.
07.2012