50
Не карам ски и не обичам зимата.
Било красиво, било бяло и чисто... дръжки.
Студено е, кишаво е, над всяко населено място се е настанил въглищен смог, а без няколко слоя дрехи си директен абонат за сериозна антибиотична терапия. Да не говорим, че ми пречи на колоезденето... :-)
Но!
Това не значи, че милиони хора не се кефят на пързалкането по всякакъв начин високо в планината, oчаквайки всеки нов снеговалеж като Орешарски инструктаж от Кремъл.
Адреналинът и цялостното удоволствие от карането, съчетани с радостта от движение на открито са безспорен бонус, който ме накара да ви представя един изключително полезен за скиорите (бордисти и т.н. снежковци) човек. Планински див чесън, вирее в горите над определена надморска височина. Дори и при най-лек полъх на вятъра уханието му е невероятно, а и не познавам някой, който да го е опитал и да не му е станал почитател... Казват му още Лъчезар Димов и може да направи от снежната ви ваканция истинско приключение!
Лъчо, интрото ми е малко като при представянето на пореден участник в телевизионно шоу. Умишлено е - самоиронизирам се, като използвам за повод единствения ми нелюбим сезон. Не ме кефи зимата и това е.
Е, не е нужно всички да се юрнат в планината по пистите. И сега е достатъчна навалицата...
Казвам го, за да не помислят хората, че нещо хейтя на твой гръб. Всъщност, реших да те поканя за "зеленчук" не само защото си полезен за скиорите, а защото си интересен и различен. Знаеш, че такива хора са все по-рядък вид.
Скромно замълчавам.
Докато мълчиш, уточнявам за аудиторията, че се занимаваш със ски буквално от дете и смело може да се каже, че в този спорт за теб бели петна няма. Това, което ме кефи повече е, че си и запален планинар. Страниш от суетата на "ситито" и като в Аватар, умело си включваш USB-то във всяка природна даденост.
Ами, така ги усещам нещата. Важното е, че въпреки неозаптената урбанизация, все още се намират изключително много места, където можеш да си "плъгнеш" USB-то. Важното е да ги търсиш.
Какво намери ти през годините?
Аз съм пътешественик не само по призвание, но и по професия. Не звучи особено романтично, но е самата истина. Започнах да пътешествам професионално още по време на студентските години, т.е. пътувах, за да работя и работех, за да пътувам в (почти) целия свят. Наскоро си направих труда да си припомня държавите, в които съм работил и се оказа, че са точно 50 на брой!
Огромна цифра - буквално не си спирал брояча!
В тази цифра влизат както средносрочни заетости (средно по 6 месеца), така и по-кратки такива, включително и работата в отдел "Екскурзии на брега" (Shore Excursions) за различни круизни компании. Все пак, говорим за 18 години симбиоза, прекарани между работа и пътешествия.
Звучи сериозно. Даже много. Дай някоя пикантерия от тази огромна база данни...
Пикантериите ги пазя за лагерните огньове. В интернет огнището бих споделил примерно за една зима през 2004-та, когато работех на остров La Reunion. Страхотно място, френски задокеански департамент в южната част на Индийския Океан, в което цари вечно лято. Договорът ми приключваше в края на месец януари и въпреки че имах възможност да го удължа, реших да не изпускам ски-сезонa. Затова, без да се прибирам до България, се отправих директно към Френските Алпи и само два дни след като се сбогувах с колегите и подводния свят в Тропиците (обожавам да се гмуркам), вече работех в Трите Долини (Куршевел) и карах ски всяка свободна минута.
Бърза аклиматизация!
Струваше си!
Друг интересен пример е от края на лятото на 2006-та. Тогава работех на круизен кораб, който пътуваше от Ню Йорк за Бермудските острови. Дали заради съмнителаната слава на Бермудския Tриъгълник или по други причини (така и не се разбра), капитанът на кораба промени курса и вместо на Бермудските, акостирахме на Бахамските острови. Настъпи леко объркване, а аз като отговорник за екскурзиите на брега трябваше да обяснявам на над 1000 пасажери, че всъщност екскурзиите на Бахамите са много по-яки от тези на Бермудите.
Разбира се, че са по-яки!
И двете започват с "Б", Бахамите са по-близо до Цивилизацията, по-южни са, а и мацките са по-готини... Азбучна истина! :-)
Ще го имам предвид в бъдеще. Важното е, че екскурзиите ни се получиха и успяхме от дефекта да направим ефект.
Тук се сещам за онзи сериал от детството ни - "Един мъж, един автомобил, една камера". Тогава много завиждах на Симеон Идакиев, че обикаля света, съчетавайки работа и хоби. Сега, когато се усетих, че у нас има тонове неразровена материя, единствено зимата може да ме прати зад граница - като щърк съм. Май и при теб е така, макар и в друга светлина.
Да, мен зимата ме праща навън, но по работа. Аз пък я съчетавам с удоволствието от карането на ски и нещата се подреждат.
Я сега да кажем на хората с думи прости - кой си и за какво се бориш.
Мъж, средна възраст, професионален ски-инструктор с австрийски сертификат.
Прекарвам на ски по около 100-110 дни в годината.
В главата си имам огромна база данни на най-добрите маршрути за каране в Алпите и тази година ще направя нещо като генерална репетиция с мои приятели, техни приятели и въобще... приятели.
Pro bono.
Идеята ми е от догодина да започна да работя за себе си и с малки групи клиенти (което не изключва приятели), да караме по най-добрите места.
Такъв изказ харесвам!
Знам, че все повече българи избират зимните спортове в чужбина, а Алпите са повече от логичен избор. Къде там е най-яко да се карат ски/сноуборд?
Няма еднозначен отговор на този въпрос. Трябва да се имат предвид уменията и предпочитанията на скиорите/бордистите, в коя част от сезона се намираме и т.н. Моите лични фаворити, разделени условно в четири категории са:
- малка ски-зона (до 30 км) и средна ски-зона (до 100 км), съответно Hochwang и Arosa в Швейцарските Алпи
- голяма ски-зона (до 250 км) и мега ски-зона (над 250 км), съответно Madonna di Campiglio и Val Gardena/Sella Ronda в Доломитите (Италия).
Естествено, има и много други страхотни места за ски, а Алпите представляват едно необятно море от възможности. Понякога комбинация от две малки ски-зони е за предпочитане пред една голяма. Заради по-малката натовареност и заради това, че "малките" са запазили повече от своя изначален облик и гостоприемство.
И какво, сезон 2014-2015 стартираш собствен проект?
Гледайки напред във времето, амбицията ми е да събера на едно място всичко, което харесвам и съм научил не само в Алпите, а и преди това. Става въпрос за опит от работата ми по ски-пистите, в ски-гардероб, в хотели, както и в организацията на всевъзможни видове екскурзии и пътувания.
Идеята ми е да предложа на приятелите си и на приятелите на моите приятели ски-пътувания, в които ще играя ролята на доверен съветник. Тези пътувания ще бъдат до места, където вече съм работил и които познавам. Ако някой има желание да усъвършенства определен елемент от карането си с моя помощ, то и за това ще се намери време. Така ще можем да оползотворим в най-добра степен дните на ски, които така или иначе никога не стигат. А и ще бъдем посветени в местните "малки тайни", като тук имам предвид не само карането през деня, а и времето след това, включително вечерите.
Примери за малки тайни?
Нека да не ги издавам предварително, нали затова са тайни, макар и малки...
Малки, малки... с времето порастват ;-)
Дай поне една щипка сол.
Добър пример е Sella Ronda-та. Това е изключително популярен и красив кръгов маршрут около масива Sella, който може да се завърти по посока на часовникавата стрелка (оранжева) и обратно на часовникавата стрелка (зелена). "Зелената" Sella Ronda е значително по-бавна от "оранжевата" най-вече заради това, че в един определен участък се налага да се прехвърлят последователно четири дълги лифта, а карането между тях е минимално. Освен това Sella Ronda-та има над двадесет различни варианта да се завърти всяка посока. И това е говорейки само за пистовите варианти.
Кой точно да се избере?
Обозначени са само двата най-масови варианта, а официалните препоръки за времето на придвижване по кръга се отнасят за леко или най-много за средно напредналите скиори.
Кой?
Кой?
Кой назначи..., пардон - кой точно да се избере?
Малка тайна.
Тази зима обаче ще работиш в Австрия, в Ski Amade.
Да, тази зима е ред на Австрия и по-точно на провинция Залцбург. Със 760 км писти, Ski Amade е най-големият ски-регион в цяла Австрия, а "моята" долина е част от него. Амбицията ми е да карам навсякъде, като самото ски-училище окуражава клиентите си да стигнат до възможно най-много места.
Така доста бързо ще научиш тънкостите в Ski Amade.
Вече съм наясно с една част от тях, а с напредването на сезона, ще остават все по-малко бели петна. С твое разрешение бих искал да отправя едно послание - покана към всички приятели и приятели на приятели, включително на hiperturshia.com и Туршиляците. А именно, да помислят дали Ski Amade не е правилната ски-дестинация за тях тази зима. Ако това е така, то задължително трябва да ми се обадят. Ще се радвам да споделя с тях някои "малки тайни". Ще можем евентуално да завъртим няколко "кръгчета" заедно. В най-лошия случай, ще хапнем от най-якия ябълков щрудел и ще пием алпийски чай с ...кой каквото си пожелае.
Координатите на Лъчо са:
Е-Mail: lucho.dimov@ski-plus.info
Skype: Lucho Dimov (Ski Plus)
FB: Lucho Dimov
P.S.
Умишлено извадих от основния текст този абзац, за да не омешаме нещата.
Макар и късно, Лъчо е разбрал къде е истината и от миналата година се е запалил и по планинско колоездене. Няма как да не го "бъзна" - има една древна закачка между търкалящи и пързалящи...
Ти май си решил да затвориш цикъла и целогодишно да имаш занимание?
Нещо такова.
Все още съм много "зелен" в карането "на черно". Може да се каже, че първият ми подобен опит беше едва миналато лято и неминуемо на няколко пъти изпаднах в комични стуации (да оставим снимките да говорят)...
Тенденцията обаче е право нагоре. Тази година стигнах немислими за мен висини. Като за начало "феновете" от КК Исполин в Габрово ме поканиха да участвам заедно с тях в Карнавалното шествие, а после и да бъда част от екипа, който маркира веломаршрутите на територията на Парк Българка!
Какво ще кажеш, а?
Черешката на тортата беше спускането от главното старопланинско било при Бедеците до Габрово в пълен мрак! Някакси оцелях. За следващото лято имам и още по-смели планове, но за това, когато му дойде времето.
Звучи обещаващо. Важното е, че си зарибен. Имаш планинарската култура, опит... остава да свикнеш с байка и нещата ще започнат да се получават.
12.2013
Било красиво, било бяло и чисто... дръжки.
Студено е, кишаво е, над всяко населено място се е настанил въглищен смог, а без няколко слоя дрехи си директен абонат за сериозна антибиотична терапия. Да не говорим, че ми пречи на колоезденето... :-)
Но!
Това не значи, че милиони хора не се кефят на пързалкането по всякакъв начин високо в планината, oчаквайки всеки нов снеговалеж като Орешарски инструктаж от Кремъл.
Адреналинът и цялостното удоволствие от карането, съчетани с радостта от движение на открито са безспорен бонус, който ме накара да ви представя един изключително полезен за скиорите (бордисти и т.н. снежковци) човек. Планински див чесън, вирее в горите над определена надморска височина. Дори и при най-лек полъх на вятъра уханието му е невероятно, а и не познавам някой, който да го е опитал и да не му е станал почитател... Казват му още Лъчезар Димов и може да направи от снежната ви ваканция истинско приключение!
Лъчо, интрото ми е малко като при представянето на пореден участник в телевизионно шоу. Умишлено е - самоиронизирам се, като използвам за повод единствения ми нелюбим сезон. Не ме кефи зимата и това е.
Е, не е нужно всички да се юрнат в планината по пистите. И сега е достатъчна навалицата...
Казвам го, за да не помислят хората, че нещо хейтя на твой гръб. Всъщност, реших да те поканя за "зеленчук" не само защото си полезен за скиорите, а защото си интересен и различен. Знаеш, че такива хора са все по-рядък вид.
Скромно замълчавам.
Докато мълчиш, уточнявам за аудиторията, че се занимаваш със ски буквално от дете и смело може да се каже, че в този спорт за теб бели петна няма. Това, което ме кефи повече е, че си и запален планинар. Страниш от суетата на "ситито" и като в Аватар, умело си включваш USB-то във всяка природна даденост.
Ами, така ги усещам нещата. Важното е, че въпреки неозаптената урбанизация, все още се намират изключително много места, където можеш да си "плъгнеш" USB-то. Важното е да ги търсиш.
Какво намери ти през годините?
Аз съм пътешественик не само по призвание, но и по професия. Не звучи особено романтично, но е самата истина. Започнах да пътешествам професионално още по време на студентските години, т.е. пътувах, за да работя и работех, за да пътувам в (почти) целия свят. Наскоро си направих труда да си припомня държавите, в които съм работил и се оказа, че са точно 50 на брой!
Огромна цифра - буквално не си спирал брояча!
В тази цифра влизат както средносрочни заетости (средно по 6 месеца), така и по-кратки такива, включително и работата в отдел "Екскурзии на брега" (Shore Excursions) за различни круизни компании. Все пак, говорим за 18 години симбиоза, прекарани между работа и пътешествия.
Звучи сериозно. Даже много. Дай някоя пикантерия от тази огромна база данни...
Пикантериите ги пазя за лагерните огньове. В интернет огнището бих споделил примерно за една зима през 2004-та, когато работех на остров La Reunion. Страхотно място, френски задокеански департамент в южната част на Индийския Океан, в което цари вечно лято. Договорът ми приключваше в края на месец януари и въпреки че имах възможност да го удължа, реших да не изпускам ски-сезонa. Затова, без да се прибирам до България, се отправих директно към Френските Алпи и само два дни след като се сбогувах с колегите и подводния свят в Тропиците (обожавам да се гмуркам), вече работех в Трите Долини (Куршевел) и карах ски всяка свободна минута.
Бърза аклиматизация!
Струваше си!
Друг интересен пример е от края на лятото на 2006-та. Тогава работех на круизен кораб, който пътуваше от Ню Йорк за Бермудските острови. Дали заради съмнителаната слава на Бермудския Tриъгълник или по други причини (така и не се разбра), капитанът на кораба промени курса и вместо на Бермудските, акостирахме на Бахамските острови. Настъпи леко объркване, а аз като отговорник за екскурзиите на брега трябваше да обяснявам на над 1000 пасажери, че всъщност екскурзиите на Бахамите са много по-яки от тези на Бермудите.
Разбира се, че са по-яки!
И двете започват с "Б", Бахамите са по-близо до Цивилизацията, по-южни са, а и мацките са по-готини... Азбучна истина! :-)
Ще го имам предвид в бъдеще. Важното е, че екскурзиите ни се получиха и успяхме от дефекта да направим ефект.
Тук се сещам за онзи сериал от детството ни - "Един мъж, един автомобил, една камера". Тогава много завиждах на Симеон Идакиев, че обикаля света, съчетавайки работа и хоби. Сега, когато се усетих, че у нас има тонове неразровена материя, единствено зимата може да ме прати зад граница - като щърк съм. Май и при теб е така, макар и в друга светлина.
Да, мен зимата ме праща навън, но по работа. Аз пък я съчетавам с удоволствието от карането на ски и нещата се подреждат.
Я сега да кажем на хората с думи прости - кой си и за какво се бориш.
Мъж, средна възраст, професионален ски-инструктор с австрийски сертификат.
Прекарвам на ски по около 100-110 дни в годината.
В главата си имам огромна база данни на най-добрите маршрути за каране в Алпите и тази година ще направя нещо като генерална репетиция с мои приятели, техни приятели и въобще... приятели.
Pro bono.
Идеята ми е от догодина да започна да работя за себе си и с малки групи клиенти (което не изключва приятели), да караме по най-добрите места.
Такъв изказ харесвам!
Знам, че все повече българи избират зимните спортове в чужбина, а Алпите са повече от логичен избор. Къде там е най-яко да се карат ски/сноуборд?
Няма еднозначен отговор на този въпрос. Трябва да се имат предвид уменията и предпочитанията на скиорите/бордистите, в коя част от сезона се намираме и т.н. Моите лични фаворити, разделени условно в четири категории са:
- малка ски-зона (до 30 км) и средна ски-зона (до 100 км), съответно Hochwang и Arosa в Швейцарските Алпи
- голяма ски-зона (до 250 км) и мега ски-зона (над 250 км), съответно Madonna di Campiglio и Val Gardena/Sella Ronda в Доломитите (Италия).
Естествено, има и много други страхотни места за ски, а Алпите представляват едно необятно море от възможности. Понякога комбинация от две малки ски-зони е за предпочитане пред една голяма. Заради по-малката натовареност и заради това, че "малките" са запазили повече от своя изначален облик и гостоприемство.
И какво, сезон 2014-2015 стартираш собствен проект?
Гледайки напред във времето, амбицията ми е да събера на едно място всичко, което харесвам и съм научил не само в Алпите, а и преди това. Става въпрос за опит от работата ми по ски-пистите, в ски-гардероб, в хотели, както и в организацията на всевъзможни видове екскурзии и пътувания.
Идеята ми е да предложа на приятелите си и на приятелите на моите приятели ски-пътувания, в които ще играя ролята на доверен съветник. Тези пътувания ще бъдат до места, където вече съм работил и които познавам. Ако някой има желание да усъвършенства определен елемент от карането си с моя помощ, то и за това ще се намери време. Така ще можем да оползотворим в най-добра степен дните на ски, които така или иначе никога не стигат. А и ще бъдем посветени в местните "малки тайни", като тук имам предвид не само карането през деня, а и времето след това, включително вечерите.
Примери за малки тайни?
Нека да не ги издавам предварително, нали затова са тайни, макар и малки...
Малки, малки... с времето порастват ;-)
Дай поне една щипка сол.
Добър пример е Sella Ronda-та. Това е изключително популярен и красив кръгов маршрут около масива Sella, който може да се завърти по посока на часовникавата стрелка (оранжева) и обратно на часовникавата стрелка (зелена). "Зелената" Sella Ronda е значително по-бавна от "оранжевата" най-вече заради това, че в един определен участък се налага да се прехвърлят последователно четири дълги лифта, а карането между тях е минимално. Освен това Sella Ronda-та има над двадесет различни варианта да се завърти всяка посока. И това е говорейки само за пистовите варианти.
Кой точно да се избере?
Обозначени са само двата най-масови варианта, а официалните препоръки за времето на придвижване по кръга се отнасят за леко или най-много за средно напредналите скиори.
Кой?
Кой?
Кой назначи..., пардон - кой точно да се избере?
Малка тайна.
Тази зима обаче ще работиш в Австрия, в Ski Amade.
Да, тази зима е ред на Австрия и по-точно на провинция Залцбург. Със 760 км писти, Ski Amade е най-големият ски-регион в цяла Австрия, а "моята" долина е част от него. Амбицията ми е да карам навсякъде, като самото ски-училище окуражава клиентите си да стигнат до възможно най-много места.
Така доста бързо ще научиш тънкостите в Ski Amade.
Вече съм наясно с една част от тях, а с напредването на сезона, ще остават все по-малко бели петна. С твое разрешение бих искал да отправя едно послание - покана към всички приятели и приятели на приятели, включително на hiperturshia.com и Туршиляците. А именно, да помислят дали Ski Amade не е правилната ски-дестинация за тях тази зима. Ако това е така, то задължително трябва да ми се обадят. Ще се радвам да споделя с тях някои "малки тайни". Ще можем евентуално да завъртим няколко "кръгчета" заедно. В най-лошия случай, ще хапнем от най-якия ябълков щрудел и ще пием алпийски чай с ...кой каквото си пожелае.
Координатите на Лъчо са:
Е-Mail: lucho.dimov@ski-plus.info
Skype: Lucho Dimov (Ski Plus)
FB: Lucho Dimov
P.S.
Умишлено извадих от основния текст този абзац, за да не омешаме нещата.
Макар и късно, Лъчо е разбрал къде е истината и от миналата година се е запалил и по планинско колоездене. Няма как да не го "бъзна" - има една древна закачка между търкалящи и пързалящи...
Ти май си решил да затвориш цикъла и целогодишно да имаш занимание?
Нещо такова.
Все още съм много "зелен" в карането "на черно". Може да се каже, че първият ми подобен опит беше едва миналато лято и неминуемо на няколко пъти изпаднах в комични стуации (да оставим снимките да говорят)...
Тенденцията обаче е право нагоре. Тази година стигнах немислими за мен висини. Като за начало "феновете" от КК Исполин в Габрово ме поканиха да участвам заедно с тях в Карнавалното шествие, а после и да бъда част от екипа, който маркира веломаршрутите на територията на Парк Българка!
Какво ще кажеш, а?
Черешката на тортата беше спускането от главното старопланинско било при Бедеците до Габрово в пълен мрак! Някакси оцелях. За следващото лято имам и още по-смели планове, но за това, когато му дойде времето.
Звучи обещаващо. Важното е, че си зарибен. Имаш планинарската култура, опит... остава да свикнеш с байка и нещата ще започнат да се получават.
12.2013