Имам приятел - много добър специалист в областта на кризисния PR (здрасти, Лили).
Имам и опит - много добър бАлетрист в низостта на политическия писоар...
 
Какво нямам?

Нямам идея как е възможно огромната руска държава, напоена с колосални обеми средства, възможности, опит, военна сила и каквото още се сетите, да не може да си измие PR-лицето вече толкова години. И не само това, а и допълнително да се нахвърля с кал, като за Световно... или поне като за една зимна Олимпиада.
Олимпиадата и майтапите около нея отдавна отминаха, Световно скоро не се очертава да има... За съжаление, единственото, което се чува напоследък от изток, е дрънчане на оръжия и зъбене срещу всичко цивилизовано и подредено.

Не, няма да правя опити за геополитически анализи - нито са ми в специалността, нито по вкуса.
Ще направя нещо по-човешко.
Ще опитам да обясня на сина си (втори клас) какво е PR и за какво служи.
След това ще му разкажа как горе-долу са се оформили съвременните граници на държавите.
Ако все още ме слуша, ще се пробвам с анализ защо едни нации се възприемат за добри, а други за лоши.
В края отново ще направя връзка с PR-ра и ... разбира се, това нищо няма да промени.
Или пък поне в една детска глава представите за ДОБРО и ЗЛО ще станат малко по-многопластови?




КАКВО Е PR?
Отговорът на този въпрос е много близък до отговора, който учителката на Алек получила, когато го попитала "Какво работи баща ти".
Той ѝ отговорил, че правя добро впечатление (медицински представител съм)...
Същото е и с дисциплината Public relations (PR, връзки с обществеността) - би трябвало да представи делата на определено лице, фирма, организация или дори цяла държава така, щото публиката да ги хареса. Или поне да не ги мрази.
Разбира се, не е толкова просто, но нали уточнихме, че водим разговор с второкласник?

Та, PR-ът, скъпи деца, е една такава работа, дето едни опитни и врели и кипели в живота специалисти, би трябвало да посъветват тези, които им плащат, как да общуват по-качествено и ефективно с клиентите си. Клиентите им може да бъдат от обикновени консуматори на салам (примерно), до целокупни дивизии потребители, избиратели и дори цели населения на държави. Общуването може да бъде от обикновено хвалене на стоката (салама), до цялостно изграждане на имидж и/или възприемане на национална политика.
Разбира се, това е идеалната ситуация. Много често, "специалистите" нито са толкова опитни, нито достатъчно врели и кипели. Интересното е, че почти всички клиенти са попадали през годините на калпав PR, като разликата е как са излизали от деликатната ситуация, но за това малко по-късно.

Когато плащащият за услугата тотално оцапа пейзажа, на помощ идва кризисният PR. "На помощ" е силно казано, защото често ако "специалистът" е недостатъчно специализирал, или клиентът недостатъчно еволюирал, оцапаното не само замърсява, а и започва силно да мирише. Подобна миризма нерядко е водела до тежки недоразумения, фалити и дори самоубийства. В по-широк план, може да доведе до въоръжени конфликти, войни и заличаване на цели народи и цивилизации. Но, за да не окървавяваме така прибързано в стил Братя Грим настоящия урок, нека опитаме да направим първите изводи от написаното дотук:

Извод №1.
PR-ът и особено кризисното му подразделение, са изключително важен занаят. Да, занаят, защото през ръцете на практикуващите го занаятчии, би трябвало да са минали много и най-различни житейски казуси. Само хора с опит, морал и умение да общуват и разбират нуждите на "таргета", могат качествено и с хепи енд за всички, да изпълняват подобни фигури от висшия пилотаж.

Тук е мястото за лошата новина - такива хора изключително рядко работят подобна работа...

Кой тогава я работи?
В повечето случаи, това са стари хиени, врели и кипели в блюдолизството и чупките в кръста, или пък изпечени манипулатори, които срещу добро заплащане биха убедили и собствената си майка, че им е леля...
Заприлича ли ви на турски сериал?

Като казах турски, нека се върнем в онези тъмни средновековни времена, когато дедовците ни са били принуждавани да носят потури, а бабите ни фереджета. Бихме могли да отидем още по-назад и да опишем причините Аспарух да бяга с народа си към Византия, Велика Болгария да бъде раздробена и почти унищожена и т.н., но понеже рискувам да ме наречете "русофоб", ще си(ви) го спестя... ;-)

Връщаме се в Турция.
Колили, бесили, набивали на кол. Логично поведение за диваци, стъпили на Балканите с ясното намерение да завладяват. Кой ни е виновен за това - НАТО и Европейският съюз ли... ? Ако се поровите в историята, може и да ви стане интересно. Или поне да не се излагате по площадите.
По-интересно е обаче, че след като са завладяли плануваното, турците са оставили "поробените" народи да си живеят - къде по-драматично, къде по-емпирично, но не са ги заличили от земята грешна. Даже хората са имали собственост, права и задължения. Снасяли са достатъчно блага на Султана, за да проумее, че най-добре е да не ги закача повече. Да, не са били български, а османски поданици, но прави ли ви впечатление, че "поробеното" ни население не само не изчезва, а дори се намножава, окрупнява и стига дотам в правата си, че получава Българска екзархия! Упорито саботирана от Руската православна църква, между другото...

И какво излиза - че турският PR като цяло се е справял доста добре за времето си. Разбира се, имал е няколко сериозни издънки, довели съответно и до няколкото големи вълни от въстания, но като цяло, в края на века (преди да ни "освободят" от изток), поданиците на Османската империя живеели сравнително добре.
Уви, в никакъв случай не може да се каже същото за арменския геноцид и меко казано странното поведение на Анкара до ден днешен. Буюк резил...



Тук ще отворя една националистическа скоба.
Силно се надявам да бъда разбран правилно от по-бяло/зелено/червено-ориентираните читатели. Българин съм, искрено се радвам и гордея с произхода, историята и качествата на народа си, но не съм щраус... Нямам навика да си заравям главата в земята, или пък по сидеро-барековски да казвам на черното бяло.
Всичките беди на народа ни започват и завършват с нас самите!
Няма държава, пощадена от обратите в сценария на Съдбата, както и няма народ, не платил скъпи жертви за глупостта си. Разликата е, че едните се учат от грешките си и вървят по най-малкото съпротивление, докато другите при всяка възможност разбиват отново и отново главите си в стената, пробвайки колко твърда е...
Та, скъпи сънародници, преди да обвинявате който и да е за каквото и да е, първо изключете телевизорите, изхвърлете вестниците, научете историята (истинската) и чак тогава сочете с крив пръст световните посоки. Може и да улучите.

За по-изоставащите, ще дам още един пример - от съвременната ни история.
Представете си, че времената около Руско-Турската война са Прехода с "отстрела" на Тодор Живков и сформирането на СДС. Населението преди век и половина с огромна надежда е посрещнало факта, че русите ще отблъснат турците от Балканите и ще възстановят българската държава. И не само са се надявали, а и са участвали - сформирали са мощно Опълчение, изиграло решителна роля когато и където е трябвало. Аналогична бе еуфорията около "демократизацията" на обществото ни и площадно-плакатната "революция", наляла толкова надежди в мачканите от СОЦ-а трудещи се. Назначеното и бъкано от агенти на ДС демократично СДС "освободи" държавата от лошите и я "демократизира", запазвайки благата (управление, апарат и ресурси) за същите лоши. Даже обезпечи и семействата им. А ние веехме сините знамена, рамо до рамо с мутрите...
Така е било и в онези времена - Русия почти разкрива плановете си просто да се настани на Балканите и да не допуска независима (да не говорим за голяма и силна) българска държава, с което остро разочарова "освободеното" население. Всичките ни възрожденци и отявлени русофили проглеждат през розовите "братушковски" облаци и така започва играта на русофили и русофоби, умело подклаждана и до ден днешен.
А колко е просто да бъдем най-обикновени българи.




Извод №2.
Не приемайте за чиста монета написаното в учебниците по история (особено тези от детството ни) и никога не забравяйте, че ЦЯЛАТА ни анална (от думата анали) хронология е УМИШЛЕНО подменена и пренаписана, с цел да е СССР-угодна. И до днес обществото ни живее със заблудите за "братята-освободители", "турското робство", "светлото бъдеще"... и си пати от което.

Някои от вас ще кажат "върти, сучи - все гледа Русия да захапе!"

Ами, нека видим какви други опции имаме:

Да пробваме да захапем Щатите, Британия, Франция, Германия... който си пожелаете от големите.
Какво са ни направили:
Разсипали са ни Великата Болгария?
Ударили са ни в гръб, за да ни предадат на Византия за няколко века?
Бойкотирали са революционното ни движение?
Възпрепятствали са независимата българска екзархия?
"Освободили" са ни, за да ни направят част от империята си, а в замяна сме им изплатили 32 тона злато?
Окупирали са ни с години без никакво правно основание, докато избиват интелигeнцията?
Продължават да се месят във всичките ни (външни и вътрешни) работи и вече четвърт век не можем да намерим правилната си евро-ориентация?
Май станаха множко точките...

Дали случайно Левски ражда фразата "тоз, който ни освободи, той ще ни пороби"?
Надали.

Да захапем Турция.
Какво са ни направили:
Завладели са ни, защото сме били разединени и продажни.
Както казахме, клали са ни, бесили, набивали на кол, изнасилвали... какво ли не. Но явно крайната им цел не е била да изчезнем - нямали са интерес.
Управлявали са ни 500 години, защото явно не сме намерили сили, средства и условия да се освободим.
След "освобождението" са опитвали на няколко пъти да си върнат територии (подпомогнати от Русия, между другото), но в повечето случаи са яли много бой... български.
Също като Русия се опитват да се месят във вътрешните ни работи, но пипат по-меко.
Срамното е, че именно бившите комунисти създадоха етническата им партия ДПС и поставиха бивш агент на ДС за лидер.

И тук точките станаха доста... и все черни!
Очевидно и турският кризисен PR не работи достатъчно ефективно. Добре започнаха с Капалъ чарши, евтините почивки и сериалите, но им куца политиката.

Тук пак ще направя лирично отклонение:
не се поддавайте на еФтиния национализъм, скъпи деца!
Най-лесно е да посочим с пръст и с пяна на уста да извикаме "Бият нашите!".
Така, впрочем, най-сигурно се управлява тълпата.
Само че ние не сме тълпа, а мислещи граждани. И преди да тръгнем "на бой", имаме навика да си задаваме въпроси. А когато отговорите на тези въпроси затънат в блатото на пренаписаната ни история, нещата стават доста неудобни за пренаписвачите ѝ...

Да захапем Гърция.
Тук не се сещам какво има да хапем, честно!
Дошли сме им на хората в империята (Византия), свили сме им половината територия, били сме ги в почти всички по-големи битки, че и претенции да имаме. Да, те пък са ни начукали канчетата със солидно Византийско "робство", подпомогнато да се случи познайте от кого (мдам - същата тази Русия).
Около Балканската война може да се поспори кой-кого, но като гледам днешното им състояние и като цяло държавата Гърция, не мисля, че имаме на какво да им се сърдим. Освен отново на себе си, че сме позволили СССР-хомотът да ни бъде наденат толкова лесно.


Да захапем Сърбия.
Не го разбирам този народ!
Уж сме с общ корен, уж славяни, пък едни такива много дръпнати.
Може би, защото винаги са били инструмент на Русия срещу България и при всяка една възможност са ни гризвали - къде в лице, но най-често в гръб.
Техният кризисен PR просто го няма. Лозунга П*ЧКА МАТЕРНА" е универсалното изразно средство и макар, че много по-рано от нас бяха плъзнали из Европа, каже ли Москва "на оружие", просто се козирува и се действа.
Дано греша!


Да захапем Румъния.
И тези няма за какво толкова да ги хапем. Да, свили са ни южна Добруджа, но тя пък никога не е била само наша, така че е въпрос на гледна точка. Откакто се отскубнаха от руската "прегръдка", страната им завървя право напред и нагоре. Изводите ги оставям на вас.

Да захапем Международното положение...
Тук нещата са ясни - докато има на този свят хора, все ще има и проблеми.
Просто едни нации успяват да останат встрани от гюрултията, докато други сами се набутваме в нея. Големите играчи винаги обърсват нечистотиите си в по-малките, като тук изкуството да си малък е в това коя част от тялото си ще подадеш. Все е проституция, но в единия случай боли по-малко...





Какво остана от предварителния план?
Кои са добрите и кои са лошите, или пък как да направим така, че  лошите да станат добри?
Имаше един много силен американски филм около кризата в Югославия - "Да разлаем кучетата". Да не кажете, че клепам само русите... Много точно описва кризисното решаване на проблемите и замазването на някои работи.
Не филм, а реализъм в действие бяха войните  в Афганистан, Ирак, Либия... къде ли не. Случващото се в Сирия, анексирането на Крим, откровено глупавата руска политика в Украйна. Към днешна дата статистиката сочи 42 по-сериозни военни конфликта на планетата.
Голям купон, а?
А ние мрънкаме и политиканстваме, докато си ръчкаме смартфоните.

Давате ли си сметка колко сигурни и човекоориентирани са времената, в които живеем?
Кога в човешката история е имало толкова много права и организации, които да ги защитават?
Ако днес съберете 100-тина души, които да претендират срещу продажбата на дрехи за котки (примерно), само след няколко дена ще има поне едно НПО, което да поеме водачеството, а нищо чудно до месец да има и резолюция на ООН по въпроса.

Знам, че примерът ми е несериозен, но пък е показателен. В нормалните държави ЧОВЕКЪТ има много по-висока стойност от когато и да е било! И като казах "нормални", именно тук е ключът за палатката - всички искат да живеят добре, всички искат свободи и възможности... а получават ли ги и къде?
Да, получават ги, но интересно ЗАЩО това става САМО в определени държави... и защо ВСИЧКИ искат да живеят и бягат именно към тези държави?

Може и да не ми отговаряте - все пак си говорихме за кризисен PR, а не за ценностите на Западноевропейската цивилизация ;-)




П.П. (за Теди)
В случай, че останете с впечатление за "нападки" към Русия и "снизхождение" към Турция от периода около "Освобождението", СИЛНО, ама МНОГО СИЛНО искам да натъртя, че сте далеч от истината!
И двете държави са ни причинили толкова много беди, разсипия и смърт, че само по тази тема може да се пише с дни... Проблемът е, че към русите поколения българи са зомбирани с конюнктурна благодарност, а към турците се веят националистически закани и се точат ножове за мъст... Колко удобно и лесно за манипулация!

И къде е реалността, все пак?

Не е ли справедливо първо да се знаят историята, фактите, истината около гадостите, стоварили се на главите на предците ни, и после да се пишат простотии в учебниците? Червената пропаганда дотолкова е подменила съдържанието им, че вече четвърт век след уж демократизирането на обществото ни, повечето от аудиторията на Трифонов и Гала те гледат меко казано странно, ако споменеш, че Левски умира заради изришната заръка на граф Игнатиев, примерно...

И да, робство не е имало!
И присъствие не е било!
Било е иго, заличаване на държавност, опити за претопяване на един народ.
А какво е било след 1944-та?
Какво друго, освен  религията, различава действията на държавите Русия и Турция?

Откъде знам ли?
Ами, интересувам се.
Направете го и вие... ;-)




5.2015