50
Годината е 2014-та, мястото Мордор... пардон, София.
Персонажът е дву-Х-хромозомен, привлекателен, начетен, достоен да се срещне с будните погледи на четящите тук. Седим си пред „Народния” (театър), аз гася пожари с бира, тя посръбва кафе... krasitta.com е мястото, където можете да я срещнете и вие. Пише увлекателно, резливо, смее се, попържа - абе, както си трябва. Остро социално ангажирана, силно любеща и мразеща кочинката, в която всекидневно снасяме субпродуктите си...
Малко с рогата напред тръгна разговора...
Е, че какво - те са част от пейзажа. Може би ми действат стимулиращо. Липсата им ще ми отнеме порива, а какво е блогър без порив?
Ти блогър ли си?
Аз съм Красимира Хаджииванова и имам моето си цветно местенце, в което пиша за нещата, които ме вълнуват. Дали ще му казвам блог, или просто розовото ми тефтерче, все тая.
Откъде тръгна това с блоговете?
В началото бе платформата на Blog.bg. Работех в екипа на компанията, която създаде Blog.bg от самото начало и един ден шефът дойде, и помоли всички да си направим блогове, в които да пишем разни работи. Първо гледахме като Орешарски оставката си, но с времето стана част от работата. А в момента, в който започнах да пиша моите си неща, вече ми стана интересно.
Хапеш ли?
Понякога. Но предпочитам да лая. Вдигам шум, бия камбаната. Не твърдя, че има чутовни последствия, но все е нещо.
В най-лошия случай поне се самосръчкваме?
Нещо такова. Иначе ще заспим. Виж този град - огромен, придошъл всеки отвсякъде, обаче мълчи, когато трябва да покаже характер и човещина. Не може така. Може да звучи напарфюмирано и изтъркано, но има Обществен договор и той трябва да се изпълнява. Плащаш данъци - получаваш Държава. Държавата получава данъците ти, отплаща се с ред, правила и условия за нормален живот. Това е нещо, което всекидневно трябва да изискваме и напомняме. А когато е време за избори, масово и внимателно да гласуваме, защото от нас зависи кой ще представлява Държавата, т.е. кой ще изпълнява (или не) договора...
Не е напарфюмирано... и изтъркано не е, но се опитват да ни втълпят обратното. Кажи нещо за детството си.
Софиянско, безгрижно, мобилно - смених четири училища, докато се местехме из града. Третото преместване няма как да забравя - в 93-то СОУ някой се беше изс*ал на пода в кабинета по музика. Майка ми, която свиреше на пиано, не можа да се примири с този факт и така се озовах в четвъртото училище... Иначе сме си близки със СУ - PR във Факултета по журналистика и магистратура по трудова психология.
Реших да те представя на зеленчуковата аудитория, защото патладжанът в теб (самопризнание) успешно съжителства със зодия Стрелец. Имаш какво да кажеш и го правиш по начин, който се запомня. Какво запомни дотук в личен план?
Че първо трябва да знаеш и можеш, и после да показваш на другите. Че всичките поговорки на баба ми са верни. Че в една връзка участваме поравно - 50/50. Принцовете и принцесите са по приказките. По улиците ходят човеци, всеки с егото и нарциса си. Че в живота има нагоре и надолу, и ако не се ориентираш правилно в посоката, често ще ходиш с обелен нос.
Или разбита глава?
Зависи от скоростта.
От какво зависи мотивацията? Примерно твоята.
При мен нещата са с класическа развръзка. След първата година в университета, заминах за около шест месеца в Щатите при приятели. Не мога да се оплача, даже се замислях за по-сериозна интеграция. Съдбата обаче ми предложи ПТП, в което бях виновна и щатът Ню Джърси се изправи пред мен в цялата си строгост, за да ме съди за шофиране с българска книжка. Не успяха, защото тук правата бях аз, но тогава ме отказаха от поамериканчването.
След като се върнах в БГ, започнах работа в един новинарски сайт, а днес имам щастието да работя от вкъщи (home office) и това ми дава много свобода и възможности. Разказвам всичко това, защото е свързано с мотивацията. Мотивира ме свободата да работя с желание и интерес, да имам отдушник (блог), да решавам с кого да съм заобиколена. Да мога сравнително лесно да планирам къде и кога да ходя.
Т.е. и ти си на моята вълна, че у нас със средни доходи и позитивно мислене може да се живее прекрасно?
При определени условия. Когато приемеш факта, че си в задния двор на Европа, но пък точно тук са плодовете и зеленчуците, както и всички онези разхвърляни стари и интересни неща от всекидневието на "европееца", всичко е ОК. И когато спазваш правилата. Не непременно онези от дебелата книга, наречена ПРАВО. Другите, човешките. Това, разбира се, се отнася и за околните.
С какво се изхранваш в настоящето?
Не и с блогърство. То е за лични нужди и с нестопанска цел. Работя в неправителствена организация, дело на създателя и бивш собственик на Инвестор.бг Любомир Леков - Lekovi Foundation (http://lekovifound.org). Работим с млади хора - умни, талантливи... и не всички искат да напуснат страната! Или ако излязат, след време искат да се върнат отново. Смятам, че добре образованият и адаптивен човек може да живее навсякъде.
Аз пък смятам, че докато я пих тази бира, не си загубих времето.
9.2014
Персонажът е дву-Х-хромозомен, привлекателен, начетен, достоен да се срещне с будните погледи на четящите тук. Седим си пред „Народния” (театър), аз гася пожари с бира, тя посръбва кафе... krasitta.com е мястото, където можете да я срещнете и вие. Пише увлекателно, резливо, смее се, попържа - абе, както си трябва. Остро социално ангажирана, силно любеща и мразеща кочинката, в която всекидневно снасяме субпродуктите си...
Малко с рогата напред тръгна разговора...
Е, че какво - те са част от пейзажа. Може би ми действат стимулиращо. Липсата им ще ми отнеме порива, а какво е блогър без порив?
Ти блогър ли си?
Аз съм Красимира Хаджииванова и имам моето си цветно местенце, в което пиша за нещата, които ме вълнуват. Дали ще му казвам блог, или просто розовото ми тефтерче, все тая.
Откъде тръгна това с блоговете?
В началото бе платформата на Blog.bg. Работех в екипа на компанията, която създаде Blog.bg от самото начало и един ден шефът дойде, и помоли всички да си направим блогове, в които да пишем разни работи. Първо гледахме като Орешарски оставката си, но с времето стана част от работата. А в момента, в който започнах да пиша моите си неща, вече ми стана интересно.
Хапеш ли?
Понякога. Но предпочитам да лая. Вдигам шум, бия камбаната. Не твърдя, че има чутовни последствия, но все е нещо.
В най-лошия случай поне се самосръчкваме?
Нещо такова. Иначе ще заспим. Виж този град - огромен, придошъл всеки отвсякъде, обаче мълчи, когато трябва да покаже характер и човещина. Не може така. Може да звучи напарфюмирано и изтъркано, но има Обществен договор и той трябва да се изпълнява. Плащаш данъци - получаваш Държава. Държавата получава данъците ти, отплаща се с ред, правила и условия за нормален живот. Това е нещо, което всекидневно трябва да изискваме и напомняме. А когато е време за избори, масово и внимателно да гласуваме, защото от нас зависи кой ще представлява Държавата, т.е. кой ще изпълнява (или не) договора...
Не е напарфюмирано... и изтъркано не е, но се опитват да ни втълпят обратното. Кажи нещо за детството си.
Софиянско, безгрижно, мобилно - смених четири училища, докато се местехме из града. Третото преместване няма как да забравя - в 93-то СОУ някой се беше изс*ал на пода в кабинета по музика. Майка ми, която свиреше на пиано, не можа да се примири с този факт и така се озовах в четвъртото училище... Иначе сме си близки със СУ - PR във Факултета по журналистика и магистратура по трудова психология.
Реших да те представя на зеленчуковата аудитория, защото патладжанът в теб (самопризнание) успешно съжителства със зодия Стрелец. Имаш какво да кажеш и го правиш по начин, който се запомня. Какво запомни дотук в личен план?
Че първо трябва да знаеш и можеш, и после да показваш на другите. Че всичките поговорки на баба ми са верни. Че в една връзка участваме поравно - 50/50. Принцовете и принцесите са по приказките. По улиците ходят човеци, всеки с егото и нарциса си. Че в живота има нагоре и надолу, и ако не се ориентираш правилно в посоката, често ще ходиш с обелен нос.
Или разбита глава?
Зависи от скоростта.
От какво зависи мотивацията? Примерно твоята.
При мен нещата са с класическа развръзка. След първата година в университета, заминах за около шест месеца в Щатите при приятели. Не мога да се оплача, даже се замислях за по-сериозна интеграция. Съдбата обаче ми предложи ПТП, в което бях виновна и щатът Ню Джърси се изправи пред мен в цялата си строгост, за да ме съди за шофиране с българска книжка. Не успяха, защото тук правата бях аз, но тогава ме отказаха от поамериканчването.
След като се върнах в БГ, започнах работа в един новинарски сайт, а днес имам щастието да работя от вкъщи (home office) и това ми дава много свобода и възможности. Разказвам всичко това, защото е свързано с мотивацията. Мотивира ме свободата да работя с желание и интерес, да имам отдушник (блог), да решавам с кого да съм заобиколена. Да мога сравнително лесно да планирам къде и кога да ходя.
Т.е. и ти си на моята вълна, че у нас със средни доходи и позитивно мислене може да се живее прекрасно?
При определени условия. Когато приемеш факта, че си в задния двор на Европа, но пък точно тук са плодовете и зеленчуците, както и всички онези разхвърляни стари и интересни неща от всекидневието на "европееца", всичко е ОК. И когато спазваш правилата. Не непременно онези от дебелата книга, наречена ПРАВО. Другите, човешките. Това, разбира се, се отнася и за околните.
С какво се изхранваш в настоящето?
Не и с блогърство. То е за лични нужди и с нестопанска цел. Работя в неправителствена организация, дело на създателя и бивш собственик на Инвестор.бг Любомир Леков - Lekovi Foundation (http://lekovifound.org). Работим с млади хора - умни, талантливи... и не всички искат да напуснат страната! Или ако излязат, след време искат да се върнат отново. Смятам, че добре образованият и адаптивен човек може да живее навсякъде.
Аз пък смятам, че докато я пих тази бира, не си загубих времето.
9.2014