50
Долунаписаният "високоинтелектуален" труд е плод на няколкогодишните ми творчески напъни в областта на планинското колоездене. Бързам да уточня, че подобно четиво ще влезе в употреба и на всякакъв вид туристи, бушкрафтъри и прочее сървайвъри. Практиката ми/ни е показала, че най-вълнуващите маршрути стават, когато сам вкараш щипка интрига в посоката и дори това да доведе до обилно потоотделяне и споменаване на "Мамата", бирата в края винаги е най-вкусна!
ИЗБОР НА ДЕСТИНАЦИЯ
Къде ще сме тази седмица?
Този въпрос обикновено се загнездва в главата на туристо още в края на настоящото занятие. Поне при мен е така. В момента, в който усетя миризмата на С.К.А.ра/бира и в далечината се видят покривите и къщите на бъдещото ни хранително-вкусово разпищолване, вече се чудя какво ли ще се случи следващия weekend.
Може би, защото съм по-припрян.
Или пък, защото искам за малко време да усетя многото ѝмане, с което ни е дарило Провидението, когато е творило Балканите.
Каквато и да е причината, по-важен е резултата от себезапитването!
Изборът на място за каране може да е индивидуален, или плод на групово обсъждане. Има още много условия, включващи:
- едно/многодневност
- кръгов/отворен маршрут
- къс/дълъг ден
- стегнато/лежерно темпо
- високо/средно/ниско техническо ниво на участниците
- консервативност/склонност към експерименти по трасето
Сигурно изтървам нещо, но на който и от критериите да отговаряте, трябва да се съобразите със следния санитарен минимум:
- стартовата точка да е на такова разстояние от населеното ви място, че да можете да поемете в сравнително разумни предиобедни временаслагвания, т.е. около 7.00-7.30 (лято) и 9.00-9.30 (зима). Тук е редно да уточня, че туткането при товарене/разтоварването на байковете може да разкрие неподозирани физкултурни и личностно-харАктерни особености на другарчетата ви. Има хора, за които пространствено-времевият континуум е наистина крайно относителен модел на поведение... :-)
- екипировката да е съобразена с ландшафните, климатични и етнографски особености на района. Т.е. ако правите нископланинско връткане за няколко часа, логично е да не мъкнете 10 кг. раница с резервна рамка и вилка, но ако качвате Ботев, за да спуснете към Карлово (примерно), някакси няма да е оправдано да викате "Мамата", когато се окажете без вода и резервна гума, зъзнещ в мрака ("щото тоя фар за к'во ми е, аз нали съм бърз").
Етнографията я включих в случай, че се казвате Христос (здрасти, Ице) и тръгнете само по зърна и стринг през центъра на мюсюлманско населена махала в Родопите - като нищо ще ви направят зет (или булка?)...
- точна преценка на хранително-напитковите ви нужди, както и на целия набор от медицинско, техническо и аварийно обезпечаване. Може да се пише с дни за супергерои, подценили на пръв поглед елементарни изисквания при набезите си сред природата, осигурили си трайно местожителство в туристическия къс разказ, планинските легенди, отделенията за спешна помощ, или (да не се случва) в някой гробищен парк
- съобразяване с факта, че официално в паркове, защитени територии и подобни урегулирани със закон места, велосипедизмът е мръсна дума. Разбира се, с изключение на Рилски езера и няколко места по Централен Балкан патрулите (ако ги има) са на ваша страна, но винаги е полезно да се знае, че не планината ни е длъжна, а ние на нея! И ако спазвате правилото да се спускате с повече боклук надолу, отколкото нагоре, ще имате крепко здраве и спокоен сън :-)
Където и да изберете да практикувате хобито си, следващият логичен въпрос е
КОЙ МАРШРУТ ДА ИЗБЕРЕМ
Тук отново имате няколко опции:
- "ши каръми пу черни пътищъ и все някъди ши излезим"
- добре маркирана туристическа пътека
- предварително проверена следа, дръпната от специализиран сайт, или взета от приятел
- собственоръчно направен трак, или модифициран готов, с цел блясък в очите
Очевидно, настоящото писание визира последната опция.
ИЗБОР НА ХАРД, СОФТ И НЕТ УЕъР
Не мога, а и не искам да препоръчвам конкретни брандове, марки и модели хардуер, благодарение на който софтуер-ът ви ще заработи, захранен от нетуер импровизации... Звучи сложно, нали?
Затова ще посоча какво ползвам аз, с целия риск да бъда оплют в БГ-стил "глей ся, дай да ти обясня как стаат нещата". Хубавото на нещата е, че стаат. А как и след колко "Мамата", нека всеки сам има удоволствието да разбере.
ХАРДУЕъР
Използвам мобилен телефон Samsung Galaxy Note 1.
Вече трета година.
Скоро ще мина на Sony Z3 и т.н. все нови и нови модели... не това е важно.
Идеята е, че според мен масовото навлизане на смартфоните обезсмисли закупуването на специализиран GPS апарат. Изключение правят случаите на многодневни преходи, зачукани далеч от населени места, където енергийната обезпеченост (и по-скоро липсата ѝ) си казва тежката дума. Но с масовизирането на соларните зарядни и това скоро ще остане в историята.
СОФТУЕъР
Използвам две програми - My tracks и Osmand.
Андроидски приложения, безплатни, всяка със своите минуси и плюсове. Очевидно, преобладават плюсовете.
Използвам и двете, защото с My tracks записвам, а с Osmand чета траковете. Така е по-независимо, но и двете програми работят и в двата режима, без да си пречат, при това с добро КПД откъм енергопотребление. Няма да изпадам в подробности кое как работи, защото темата е как се създават маршрути, а не manual към съответните приложения :-)
НЕТУЕъР
От големият (вече) избор на сайтове за чертане и споделяне на маршрути, фаворит ми е gpsies.com. Откакто се сдърпаха с Google maps и сателитната карта при създаване на тракове стана Here Satellite, за някои от районите се принудих да ползвам и bikemap.net - там този проблем отсъства. Минусът е, че липсват част от опциите, които улесняват коригирането.
За щастие, нещата с картите на gpsies се оправиха и вече всичко им работи перфектно! Задължително използвайте 3D-опцията за разглеждане на маршрутите - ще ви спести много главоболия... Отново ще спомена, че няма да изпадам в подробности как се работи с посочените сайтове, защото не е това целта на занятието.
10-ТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ ПРИ ЧЕРТАНЕ
1. Аз съм Балкан твой, който те изведох от миризливия град.
2. Не подценявай напразно името ми и първо провери в Google дали някой вече не е изчертал трака.
3. Помни, да ме посещаваш на шестия или седмия ден, неделята.
4. Почитай байка си, сервиза си.
5. Не убивай никой на пръв поглед невъзможен маршрут.
6. Не прелюбодействай с изолиниите.
7. Не кради чужди идеи, а ако си, ги сподели с ближния си.
8. Не тракосвидетелствай, ако не си проверил лично.
9. Не пожелавай само за себе си трака, както и снимките, и видеото му.
10. Чертай с мисъл, смирение и мъдрост, за да го има блясъка в очите.
НЕКА ПОЧЕРТАЕМ
Приемаме, че вече сме избрали в коя планина ще отнесем мисълта си, уточнили сме нивото и вида на карането, имаме всичко необходимо, за да се разбием качествено! Трудно ми е да избягам от схематизирането, затова отново ще използвам прегледността на изброяването. Ето съответния ред и принципи, които ще доведат до изчертаването на качествен трак:
Проверете в интернет дали някой вече не е публикувал желания от вас маршрут!
Много често, в няколкото сравнително добри планинарски форуми и сайтове, можете да откриете неподозирано добра информация за почти всичко, което ви интересува, вкл. и качен готов трак. Може да не е точно вашият, но със сигурност ще е достатъчно информативен. Най-малкото, ще разберете къде да не ходите...
Къде ще сме тази седмица?
Този въпрос обикновено се загнездва в главата на туристо още в края на настоящото занятие. Поне при мен е така. В момента, в който усетя миризмата на С.К.А.ра/бира и в далечината се видят покривите и къщите на бъдещото ни хранително-вкусово разпищолване, вече се чудя какво ли ще се случи следващия weekend.
Може би, защото съм по-припрян.
Или пък, защото искам за малко време да усетя многото ѝмане, с което ни е дарило Провидението, когато е творило Балканите.
Каквато и да е причината, по-важен е резултата от себезапитването!
Изборът на място за каране може да е индивидуален, или плод на групово обсъждане. Има още много условия, включващи:
- едно/многодневност
- кръгов/отворен маршрут
- къс/дълъг ден
- стегнато/лежерно темпо
- високо/средно/ниско техническо ниво на участниците
- консервативност/склонност към експерименти по трасето
Сигурно изтървам нещо, но на който и от критериите да отговаряте, трябва да се съобразите със следния санитарен минимум:
- стартовата точка да е на такова разстояние от населеното ви място, че да можете да поемете в сравнително разумни предиобедни временаслагвания, т.е. около 7.00-7.30 (лято) и 9.00-9.30 (зима). Тук е редно да уточня, че туткането при товарене/разтоварването на байковете може да разкрие неподозирани физкултурни и личностно-харАктерни особености на другарчетата ви. Има хора, за които пространствено-времевият континуум е наистина крайно относителен модел на поведение... :-)
- екипировката да е съобразена с ландшафните, климатични и етнографски особености на района. Т.е. ако правите нископланинско връткане за няколко часа, логично е да не мъкнете 10 кг. раница с резервна рамка и вилка, но ако качвате Ботев, за да спуснете към Карлово (примерно), някакси няма да е оправдано да викате "Мамата", когато се окажете без вода и резервна гума, зъзнещ в мрака ("щото тоя фар за к'во ми е, аз нали съм бърз").
Етнографията я включих в случай, че се казвате Христос (здрасти, Ице) и тръгнете само по зърна и стринг през центъра на мюсюлманско населена махала в Родопите - като нищо ще ви направят зет (или булка?)...
- точна преценка на хранително-напитковите ви нужди, както и на целия набор от медицинско, техническо и аварийно обезпечаване. Може да се пише с дни за супергерои, подценили на пръв поглед елементарни изисквания при набезите си сред природата, осигурили си трайно местожителство в туристическия къс разказ, планинските легенди, отделенията за спешна помощ, или (да не се случва) в някой гробищен парк
- съобразяване с факта, че официално в паркове, защитени територии и подобни урегулирани със закон места, велосипедизмът е мръсна дума. Разбира се, с изключение на Рилски езера и няколко места по Централен Балкан патрулите (ако ги има) са на ваша страна, но винаги е полезно да се знае, че не планината ни е длъжна, а ние на нея! И ако спазвате правилото да се спускате с повече боклук надолу, отколкото нагоре, ще имате крепко здраве и спокоен сън :-)
Където и да изберете да практикувате хобито си, следващият логичен въпрос е
КОЙ МАРШРУТ ДА ИЗБЕРЕМ
Тук отново имате няколко опции:
- "ши каръми пу черни пътищъ и все някъди ши излезим"
- добре маркирана туристическа пътека
- предварително проверена следа, дръпната от специализиран сайт, или взета от приятел
- собственоръчно направен трак, или модифициран готов, с цел блясък в очите
Очевидно, настоящото писание визира последната опция.
ИЗБОР НА ХАРД, СОФТ И НЕТ УЕъР
Не мога, а и не искам да препоръчвам конкретни брандове, марки и модели хардуер, благодарение на който софтуер-ът ви ще заработи, захранен от нетуер импровизации... Звучи сложно, нали?
Затова ще посоча какво ползвам аз, с целия риск да бъда оплют в БГ-стил "глей ся, дай да ти обясня как стаат нещата". Хубавото на нещата е, че стаат. А как и след колко "Мамата", нека всеки сам има удоволствието да разбере.
ХАРДУЕъР
Използвам мобилен телефон Samsung Galaxy Note 1.
Вече трета година.
Скоро ще мина на Sony Z3 и т.н. все нови и нови модели... не това е важно.
Идеята е, че според мен масовото навлизане на смартфоните обезсмисли закупуването на специализиран GPS апарат. Изключение правят случаите на многодневни преходи, зачукани далеч от населени места, където енергийната обезпеченост (и по-скоро липсата ѝ) си казва тежката дума. Но с масовизирането на соларните зарядни и това скоро ще остане в историята.
СОФТУЕъР
Използвам две програми - My tracks и Osmand.
Андроидски приложения, безплатни, всяка със своите минуси и плюсове. Очевидно, преобладават плюсовете.
Използвам и двете, защото с My tracks записвам, а с Osmand чета траковете. Така е по-независимо, но и двете програми работят и в двата режима, без да си пречат, при това с добро КПД откъм енергопотребление. Няма да изпадам в подробности кое как работи, защото темата е как се създават маршрути, а не manual към съответните приложения :-)
НЕТУЕъР
От големият (вече) избор на сайтове за чертане и споделяне на маршрути, фаворит ми е gpsies.com. Откакто се сдърпаха с Google maps и сателитната карта при създаване на тракове стана Here Satellite, за някои от районите се принудих да ползвам и bikemap.net - там този проблем отсъства. Минусът е, че липсват част от опциите, които улесняват коригирането.
За щастие, нещата с картите на gpsies се оправиха и вече всичко им работи перфектно! Задължително използвайте 3D-опцията за разглеждане на маршрутите - ще ви спести много главоболия... Отново ще спомена, че няма да изпадам в подробности как се работи с посочените сайтове, защото не е това целта на занятието.
10-ТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ ПРИ ЧЕРТАНЕ
1. Аз съм Балкан твой, който те изведох от миризливия град.
2. Не подценявай напразно името ми и първо провери в Google дали някой вече не е изчертал трака.
3. Помни, да ме посещаваш на шестия или седмия ден, неделята.
4. Почитай байка си, сервиза си.
5. Не убивай никой на пръв поглед невъзможен маршрут.
6. Не прелюбодействай с изолиниите.
7. Не кради чужди идеи, а ако си, ги сподели с ближния си.
8. Не тракосвидетелствай, ако не си проверил лично.
9. Не пожелавай само за себе си трака, както и снимките, и видеото му.
10. Чертай с мисъл, смирение и мъдрост, за да го има блясъка в очите.
НЕКА ПОЧЕРТАЕМ
Приемаме, че вече сме избрали в коя планина ще отнесем мисълта си, уточнили сме нивото и вида на карането, имаме всичко необходимо, за да се разбием качествено! Трудно ми е да избягам от схематизирането, затова отново ще използвам прегледността на изброяването. Ето съответния ред и принципи, които ще доведат до изчертаването на качествен трак:
Проверете в интернет дали някой вече не е публикувал желания от вас маршрут!
Много често, в няколкото сравнително добри планинарски форуми и сайтове, можете да откриете неподозирано добра информация за почти всичко, което ви интересува, вкл. и качен готов трак. Може да не е точно вашият, но със сигурност ще е достатъчно информативен. Най-малкото, ще разберете къде да не ходите...
Проверете в старите (и нови) туристически карти дали няма маркирани пътеки около намеренията ви за маршрут.
Тази част е нож с две остриета. От една страна, туристическите карти са много полезен атрибут (ако ги имате), защото все пак са официален документ, тежащ с екипа от картографи, които са ги рисували. От друга страна, много често щедро изпунктирените пътеки са отдавна погълнати от хищни хвойни, клекове и повалени от зимата трупи. Нерядко информацията е с давност 20-30 че и повече години, а на новите издания не бих се доверил 100%.
Има един сайт на добри хора от Пловдив, които са сканирали стари руски военни карти и са ги сглобили в удобен online инструмент. Внимавайте, защото давността тук е още по-голяма...
В зависимост от сезона, изберете дали ще спускате южни, или северни склонове.
Южните обикновено са по-рехави (до голи) откъм растителност, с песъчливо-камениста почва, продукт на богата ерозия. Често има дъхоотнемащи пейзажи (примерно от Стара планина), кокетни местенца и всек'ви хобитоподобни релефни особености. Подходящи са за почти всички сезони, не задържат влага и кал. Абе, любими са ми!
Северните склонове са богато обрасли с всякаква растителност, като преобладават гъстите гори и повечкото влага. Обикновено това означава гъста мрежа от дървосекачески просеки, заличени стари коларски пътища и изградени с булдозер нови, много опции за изгубване. Калта също не е за подценяване! Факт е, че има страхотни пътеки със северно изложение, но не са така многобройни като южните. Сезонът трябва да ви води, когато избирате откъде да се качите и откъде да спуснете, като зимата е по-удачно да се катери и спуска южно, а лятото качването да е северно и на сянка, а спускането откъдето ви дойде... За изток и запад се подразбира.
Почти задължително е да потърсите населени места (вкл. махали, отделни къщи, кошари) в подножието на спускането.
Проста логика - има ли животни (овце, кози, крави, магарета, коне), има и пътеки. Има ли пътеки, има и блясък в очите! Тук ще отворя скоба и ще спомена "Принципът на лайното" (валиден не при чертане, а по време на каране) - има ли лайна от гореизброения добитък, значи има и пътека!
Обмислете варианти за бърза евакуация.
Неведнъж се е случвало да се наложи спешно да се слезе от високо, но не просто на по-ниско, а на място, достъпно за автомобил. От технически неизправности, до животоспасяваща намеса - трябва да предвидите всякакви ситуации. Няма да разказвам бабаитски истории за запушени с гърди амбразури, но ако прочетете отново 10-ТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ ПРИ ЧЕРТАНЕ, ще видите, че Балканът не търпи бабаитлък.
Опитвайте да се придържате към планирането на кръгови маршрути.
Независимо колко дълъг и сложен го издокарате, предимството на кръговия маршрут е, че започвате и приключвате на едно и също място. Това място обикновено е автомобил, гара, спирка, или спешно отделение... (тук се чука на дърво). Извън шегата, целесъобразността на подобно улеснение идва от факта, че в края на карането обикновено умората яко тежи на везната. Въпреки блясъка в очите от шеметното спускане, би било доста неприятно вместо да замезите мощно с бира в ръка, тепърва да се налага да въртите 5-10-20 и повече километра... И то, защото не сте помислили как ще става връщането.
Разбира се, има изключения от това правило, защото съществуват различни логистични врътки, които да ви извадят от неудобна ситуация.
Не всяка драскулка в Google maps/Earth е караема.
Тъй като най-удобен (от интернет базираните инструменти за качествено зачукване) е софт-а на Google, логично повечето "картографи" ползват именно него. Дали ще е във вариант Google Earth, или директно от браузъра ще летите с 3D визията на Google maps, информацията за релефа е една и съща. В началото, преди да разбера, че не всяка чертичка е пътека или черен път, осигурих няколко доста силни храсталясвания на себе си и компанията. Разбира се, това имаше и положителни страни, защото така се научих къде не се ходи, както и с кого не се ходи, но това е друга история... Важното е, че разбрах една проста истина - освен подходящи за каране участъци, драскулките по картата могат да бъдат и сипеи, разломи, реки, ръбове на пропасти, ивици неразтопен сняг и все в този ред. Същото важи и за на пръв поглед петнистите участъци, които по-късно се явяват 2-3 метрови скали...
Правилото на чистото изкачване
Тази част е нож с две остриета. От една страна, туристическите карти са много полезен атрибут (ако ги имате), защото все пак са официален документ, тежащ с екипа от картографи, които са ги рисували. От друга страна, много често щедро изпунктирените пътеки са отдавна погълнати от хищни хвойни, клекове и повалени от зимата трупи. Нерядко информацията е с давност 20-30 че и повече години, а на новите издания не бих се доверил 100%.
Има един сайт на добри хора от Пловдив, които са сканирали стари руски военни карти и са ги сглобили в удобен online инструмент. Внимавайте, защото давността тук е още по-голяма...
В зависимост от сезона, изберете дали ще спускате южни, или северни склонове.
Южните обикновено са по-рехави (до голи) откъм растителност, с песъчливо-камениста почва, продукт на богата ерозия. Често има дъхоотнемащи пейзажи (примерно от Стара планина), кокетни местенца и всек'ви хобитоподобни релефни особености. Подходящи са за почти всички сезони, не задържат влага и кал. Абе, любими са ми!
Северните склонове са богато обрасли с всякаква растителност, като преобладават гъстите гори и повечкото влага. Обикновено това означава гъста мрежа от дървосекачески просеки, заличени стари коларски пътища и изградени с булдозер нови, много опции за изгубване. Калта също не е за подценяване! Факт е, че има страхотни пътеки със северно изложение, но не са така многобройни като южните. Сезонът трябва да ви води, когато избирате откъде да се качите и откъде да спуснете, като зимата е по-удачно да се катери и спуска южно, а лятото качването да е северно и на сянка, а спускането откъдето ви дойде... За изток и запад се подразбира.
Почти задължително е да потърсите населени места (вкл. махали, отделни къщи, кошари) в подножието на спускането.
Проста логика - има ли животни (овце, кози, крави, магарета, коне), има и пътеки. Има ли пътеки, има и блясък в очите! Тук ще отворя скоба и ще спомена "Принципът на лайното" (валиден не при чертане, а по време на каране) - има ли лайна от гореизброения добитък, значи има и пътека!
Обмислете варианти за бърза евакуация.
Неведнъж се е случвало да се наложи спешно да се слезе от високо, но не просто на по-ниско, а на място, достъпно за автомобил. От технически неизправности, до животоспасяваща намеса - трябва да предвидите всякакви ситуации. Няма да разказвам бабаитски истории за запушени с гърди амбразури, но ако прочетете отново 10-ТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ ПРИ ЧЕРТАНЕ, ще видите, че Балканът не търпи бабаитлък.
Опитвайте да се придържате към планирането на кръгови маршрути.
Независимо колко дълъг и сложен го издокарате, предимството на кръговия маршрут е, че започвате и приключвате на едно и също място. Това място обикновено е автомобил, гара, спирка, или спешно отделение... (тук се чука на дърво). Извън шегата, целесъобразността на подобно улеснение идва от факта, че в края на карането обикновено умората яко тежи на везната. Въпреки блясъка в очите от шеметното спускане, би било доста неприятно вместо да замезите мощно с бира в ръка, тепърва да се налага да въртите 5-10-20 и повече километра... И то, защото не сте помислили как ще става връщането.
Разбира се, има изключения от това правило, защото съществуват различни логистични врътки, които да ви извадят от неудобна ситуация.
Не всяка драскулка в Google maps/Earth е караема.
Тъй като най-удобен (от интернет базираните инструменти за качествено зачукване) е софт-а на Google, логично повечето "картографи" ползват именно него. Дали ще е във вариант Google Earth, или директно от браузъра ще летите с 3D визията на Google maps, информацията за релефа е една и съща. В началото, преди да разбера, че не всяка чертичка е пътека или черен път, осигурих няколко доста силни храсталясвания на себе си и компанията. Разбира се, това имаше и положителни страни, защото така се научих къде не се ходи, както и с кого не се ходи, но това е друга история... Важното е, че разбрах една проста истина - освен подходящи за каране участъци, драскулките по картата могат да бъдат и сипеи, разломи, реки, ръбове на пропасти, ивици неразтопен сняг и все в този ред. Същото важи и за на пръв поглед петнистите участъци, които по-късно се явяват 2-3 метрови скали...
Правилото на чистото изкачване
Има няколко вида изкачване. Извозването с МПС/лифт не го броим, защото това е като да си платиш за секс, т.е. липсва форплея... А какво е едно хубаво карaне без форплей?
Тук иде реч за класическото извъртане до мястото, от което ще започне спускането. Нерядко в МТБ хобито ни се налага да бутаме, носим, мятаме в храстите... И за да не става така, че вместо любовна игра, да се получи груба аграрна оргия, хубаво е добре да си опечете идеята за изкачване.
Скромният ми опит е показал, че дори и по-дълъг, черният път е винаги за предпочитане. Има случаи, в които дори и асфалтът е оферта, ако цената ще е бърз и сигурен достъп до заветното спускане. Поводите за избутване/износване нагоре по пътеката, която ще спускате са само в случай, че няма алтернатива за лесен достъп до върха, или просто искате да заложите на сигурно, а и да разгледате/заснемете "брачното ложе", на което ще се вихрите малко по-късно...
Правилото на дерето.
Колкото и да ви изглежда апетитна всяка една влажна интимна гънка на релефа, гледайте да влизате там само в краен случай, или при подсичане! В деретата често текат реки (или речища), както и ако е сухо, се мъдрят скали и едри камъни. Отделно, влагозадържащото им свойство води до мощно обрастване с всякакъв вид дразнеща и невъзможна за преминаване растителност. Чертайте приоритетно по ръбове, била, осветени и от слънце огрени участъци. Факт е, че има отделни случаи, в които поречията съдържат наистина качествени пътеки, но е добре да сте предварително осведомени за тях. Иначе зачукването става ваша отговорност.
Колкото и да ви изглежда апетитна всяка една влажна интимна гънка на релефа, гледайте да влизате там само в краен случай, или при подсичане! В деретата често текат реки (или речища), както и ако е сухо, се мъдрят скали и едри камъни. Отделно, влагозадържащото им свойство води до мощно обрастване с всякакъв вид дразнеща и невъзможна за преминаване растителност. Чертайте приоритетно по ръбове, била, осветени и от слънце огрени участъци. Факт е, че има отделни случаи, в които поречията съдържат наистина качествени пътеки, но е добре да сте предварително осведомени за тях. Иначе зачукването става ваша отговорност.
Следете изолиниите.
След (или преди, по избор) като начертаете определен участък от бъдещия си трак, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО проверете изолиниите на творбата си! Избирайте плавните препускания по надморската височина, за да не се озовете в реалността пред пропаст или стена. Най-общо казано, гъстите изолинии означават стръмно, широките - равно.
Разузнаване.
Знаете, че доброто разузнаване често определя изхода на една офанзива. Същото правило важи и за вас, и макар да не съм го сложил на първо място, червената му лампа не бива да спира мигането си при чертаене на маршрут. Проучете каква е историята на района, какви са скалите, почвата, животните, хората ако щете... Колкото повече предварителна информация имате, толкова по-лесно ще чертаете, а в последствие и по-качествено ще е цялото ви каране. Често посещаваме места, които буквално врят и кипят от история, а ние си гледаме вилките...
Тук добавям и информацията за секретни обекти, военни поделения, полигони, изоставени мини, замърсени региони и т.н.
Важна част от разузнаването е разговорът с месните. Това става при предишни ваши появи в даден район, но събирането на информация за бъдещи карания е изключително полезен навик! Основни въпроси са:
"Дедо, има ли по това било/склон/гора/долина... пътека?"
"Абе, от тука може ли да се мине?"
"Търсиме да излезем към този връх и после да го пуснем надолу"
Какъвто и въпрос да зададете, винаги добавяйте "оттук може ли да мине магаре/коза/кон?"... В противен случай получавате предимно отрицателни отговори! И не се сърдете на хората - гледат ви с лъскави дрешки, големи велосипеди и си казват "На тия им требе асфалт или поне черен път". Няма как да знаят, че точно от това бягате и търсите да се начукате в най-кривото...
Финален оглед.
Не забравяйте, че след като сте създали своя шедьовър, трябва и да го огледате финално! Обща денивелация, графика на трасето, Google Earth изглед - все дребни детайли, които биха могли да обърнат каруцата на карането, или най-малкото да ви абонират за неудобни въпроси. Ако всичко е наред, разкъсайте доволно ризата, тупнете се по гърдите (дамите да внимават) и с пълно гърло извикайте............ (не се чете).
That's all folks!
Или поне всичко, което в момента се сещам.
Ако ми дойде свише още, или опитът (в лицето на приятел, ситуация и още нещо) ме подсети за допълнителна информация, бързо ще я споделя.
Бъдете мъдри, смирени и здрави, и нивгаш не забравяйте 10-ТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ ПРИ ЧЕРТАНЕ!
03.2014