Обичам югозападна България. Тук винаги е по-топло, хората винаги са по-усмихнати и ако веднъж си им спечелил доверието, това е гаранция за дълготрайни контакти. 
Първото ми интервю в Сандански беше преди време, в един друг сайт, по друг повод, а интервюираният беше д-р Орлин Цветков, кардиолог. Тогава си говорехме за лекарства и нещата от живота, но тъй като си спомних, че сред нещата от живота фигурираше и рок групата му, реших за подхвана отново тази тема.
За да стигна до кабинета му, минавам през почти целия град и затова реших, че кратък увод няма да е излишен. 
Санда̀нски е град в Югозападна България. Римското селище на мястото на днешния град се наричало Дезудава, а дошлите след византийците славяни го нарекли Свети Врач. В района на Сандански се смята, че е роден и живял Спартак от племето Меди. Паметникът на Спартак в началото на града е един от символите му. 
Град Сандански е административен център на Община Сандански с население от 30 652 души. Намира се в област Благоевград, в Санданско-Петричката котловина, в подножието на Пирин. Курортът отстои на почти еднакво разстояние от София и Солун и е важен център по международния главен път Е 79. През града минава и железопътната линия по трасето София - Кулата - Солун. Близо дo Сандански са разположени Мелник, най-малкият град в България и живописното село Лешница, в което можете да намерите красотата и спокойствието на истинската провинция.
Сандански е разположен амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина по долното течение на река Санданска Бистрица. Географското му разположение по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особености.
Градът, разположен на надморска височина 240-290 м., е най-топлият български град през всички годишни сезони, като продължителността на слънчевото греене надминава 2 450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури.
Докато изчетохте цялата тази информация, аз се озовах пред къщата на д-р Орлин Цветков. Тук, на цял един етаж, са разположени чакалня, приемен кабинет, функционален кабинет. Интериорът е приветлив, обновен и създава усещането за добро обслужване.
Пациенти, разбира се, не липсват. Макар, че работното време е до 12.00, рядко вратата се заключва преди 13.00.
Изчаквам търпеливо и разговорът ни започва.



Здравей, колега. Дойде и моя ред.

Ако си мислиш, че ще ти направя ЕКГ или ЕХО, много си сбъркал.

Вече ми направиха в Дупница, благодаря. Даже минах метър и беше "pro bono". Тук съм да си поговорим за групарство.
Преди това обаче, не мога да избягам от дежурния въпрос за зеленчука.

Зеленчукът ще да е нещо между морков и ряпа. Здраво хванат за земята, твърд, устойчив, а и не се вижда целия...

Интересна концепция за човек зодия лъв. Оставяш си и елемента на изненада.

Така е по-интересно, а и по-полезно, ако щеш.

Скачам в рок темата и задавам въпрос - откъде тръгна всичко?

В началото сигурно е била генетиката, но конкретния случай, който отприщи всичко, беше счупването на една ръка.

Която най-вероятно е била твоята собствена.

Точно.
Бях 6-7 клас и след едно "изпълнение" си счупих ръката. Съдбата ми изпрати един братовчед, който ми подари китара "кухарка" (акустична, б.а.). Идеята беше да си раздвижвам ръката, защото знаеш, че при гипс дори за месец става сериозна атрофия на мускулатурата. 
Та, започнах аз да раздвижвам и взе, че ми стана интересно. Снабдих се със самоучител и се започна. След месец дори позадобрях.

Хм, по тази логика, за да се запаля по барабаните е добре да си счупя някой крак...
Извън шегата, би трябвало да си благодарен на този братовчед.

И съм.
Важното е, че мускулатурата ми наистина не атрофира, а и аз вече бях зарибен. След това се записах в читалището на Сандански на уроци по китара и мандолина, понаучих разни трикове и бях готов за "бойното поле".

Какво представляваше "бойното поле" по онова време?

Говорим за годините около 1967-68. Рок музиката в България едва прохождаше, основно се свиреха инструментали на групи като Shadows. Не знам защо, но пеенето не беше на преден план. По т. нар. забави (днешните купони, гигове и т.н.) хората се събираха и танцуваха разни инструментални китарни танга...
В Сандански имаше още 2-3 групи, които бяха по-опитни и свиреха по сватби, официални поводи, ресторанти. Ние бяхме новаци.

И какво, събирате се ентусиасти, решавате, че ще правите група, и газ.

Точно. 
Ентусиастите бяхме съученици - и те като мен с повече ентусиазъм и по-малко опит. Кръстихме групата ВИС (вокално инструментален състав) и нахвърлихме една програмка с кавъри.

А ти свиреше на?

Сменяхме си китарата и баса с един съученик.
Освен акустичната китара, аз нямах друга и затова се ориентирахме към
Младежкия дом, където имаше закупен пълен инструментариум за група. Там се разпределихме кой на какво ще шуми. Имаше и усилватели, микрофони - пълно оборудване. 
Разбира се, имаше и цензура какво да се свири и какво не, но за щастие
полит-отговорникът като цяло не ни правеше проблеми.

Само там ли репетирахте?

Е, в домашни условия всеки се спасяваше както може. Тъй като нямаше пари за хубави инструменти (пък и по магазините нямаше), приспособявахме акустичните китари. Слагахме им по един мобилен адаптор, а за усилватели ползвахме старите лампови радиоапарати.

Този номер и аз съм го правил и наистина става. Лампите вадеха доста натурален звук.

Така е. По онова време нямахме никакъв избор за апаратура и всякакво музикално оборудване. По магазините в най-добрия случай имаше Кремона и Орфей, а истински усилвател си беше цяло богатство. Да не говорим за качествени мишпулти, микрофони, барабани и т.н.

Но пък е било забавно, убеден съм.

Точно това стоеше в основата на всичко. Знаеш, че свиренето в група е уникално изживяване. Особено, когато хората се познават и си импонират.
Като прибавиш факта, че имахме и почитатели, всичко беше перфектно.

Каква ви беше програмата, репертоара?

Както казах, в началото свирехме разни инструментали, танга... 
Като позадобряхме, вкарахме и вокални парчета на Крийдънс, Джими Хендрикс, Юрая Хийп, Цепелин, Пърпъл. Започнахме да пеем на по няколко гласа и взе да става все по-добре.

Размина ли ви се соц-халтурата?

По онова време тя беше навсякъде, нямаше как. Ако не изсвириш нещо руско и се инатиш, спираш въобще да свириш.
От днешна гледна точка изглежда доста комично, но между рок парчетата имаше и "Калинка", "Очи чьорние"... 

Конюнктура, факт.
Кои бяха главните действащи лица в групата?

Те са известни и днес в Сандански образи, включая моя милост.
Бившият главен архитект на града, Здравко Попов - соло китара. 
Продължава да свири от време на време и до днес. Дори си отвори заведение (бар Сантана), където си кани гост музиканти и стават доста добри джемове.
Инженер, специалист по нестандартно оборудване, Владо Серафимов - 
барабанист. Смешното около него беше, че родителите му (шеф на окръжната Просвета и учителка) бяха против барабаните и така се роди лафа, с който майка му изразяваше семейната позиция:
"...мари майка, нямаше ли и за теб една китарка..."?
Фото журналист, Владо Герасимов - бас и ритъм китара. С него често менкахме инструментите.
Активист в НЗОК, Весо Велинов - още една ритъм китара.
Художник карикатурист, Кръстьо Терзийски - соло китара.
Всички бяхме от един клас и както виждаш, не ни липсваха инструменталисти.

Освен това виждам, че са все хора, които са станали нещо. Липсват ви аутсайдери.
Имаше ли любопитни истории около групата?

Съберат ли се повече от двама души, винаги има и комични, и епични моменти. Това са нещата от живота.
По-скоро извън групата се сещам, че в махалата се деляхме освен на Левски и ЦСКА, на Пърпъл и Цепелин. Чифтните номера на улицата бяха Пърпъл, а тековете бяхме Цепелин. До битки не се е стигало, но вечните спорове кои са по-добри и с по-яки парчета бяха факт.

И какво, училището свършва и идва ред на казармата.
Какво се случи с ВИС?

"ИзВИСихме" се кой накъдето го издуха вятъра.
Мен ме издуха в едно поделение над село Горна Брезница, което е в района. Там успях да се внедря в местния бенд и дори правихме концерти в селото. А то (селото) беше известно с хубавите си моми...

Мдаа...позната история. Няма да оцветяваме в жълто.

Няма и нужда.

Да обобщим:
доктор Цветков, може би най-известният кардиолог в Сандански, със завидно ученическо рок-минало.
Няма ли да излезе и нещо от областта на спорта?

Щом питаш, ще излезе.
Най-силен бях в баскетбола, плуването и леката атлетика. Особено в атлетиката бях спечелил доста окръжни състезания и стигнах до четвърти в националната гарнитура. За добро или лошо, реших, че медицината е по-сериозно занимание и след казармата се насочих в тази посока.

И май не си сгрешил.
Какви са отношенията ти с другите колеги в Сандански?
Задружни ли сте или като повечето случаи с печат "Made in BG" има антагонизми?

Сандански не е голям град и тук всички се познаваме. Не знам дали това е причината, но мога смело да кажа, че атмосферата сред колегията е отлична. 
Важното е всеки да си копае в градинката и да не се меси в чуждата. Моят принцип е да се държа с хората така, както бих искал те да се държат с мен. 

За музиката и спорта разбрахме. Някакви други хобита?

Обожавам да се разхождам из планините и горите наоколо. Имам си верен сподвижник в това занимание. Тя е дама, порода хъски и винаги ми прави компания.
Друга слабост са ми гъбите. Смея да твърдя, че ги познавам и при разходките си около Сандански не пропускам да посъбера.

Да, това го признавам с благородна завист - природата наоколо е невероятна!
Почти всеки weekend след декември съм в района.

Така е. Няма да изпадам в подробности, но сме заобиколени от уникален ландшафт и местата за единение, разходки и туризъм са десетки. Човешката дейност все още не е успяла да засегне сериозно тази част от страната ни и наистина може много да се види - минерални извори, исторически и религиозни забележителности.
Близостта  с Гърция също е благоприятен фактор за града, защото тук идват доста гръцки туристи. В България им е евтино, а и доста по-красиво... Това раздвижва и местната икономика, хората имат работа. Да не говорим, че сигурно няма човек в Сандански, който да не е бил на море в Гърция...

Май се размечтахме.

Да, а мен ме чака работа...




11.2011