50
Ако напишете в Google думата ХЕЙТЪР, ще попаднете на достатъчно информация за поне weekend четене. Ако пък знаете английски и се полакомите за оригинала, weekend-ите ще се намножат.
Какво значи това?
Значи, че думата е известна и често употребявана.
Защо ли е така?
Защото такива са времената.
Така ли е наистина, такива ли са времената?
За да провокираш злоба, омраза, ненавист и прочее човешки "радости", би трябвало да има причина. Когато говорим за масово явление, обикновено зад това стоят или конкретен повод (война, бедствия, катаклизми) или просто народопсихология. Не съм фен на идеята, че българинът бил хейтър и злобар по рождение, защото съм виждал и изпитвал много добро, направено от българи. Със сигурност всяка националност (каквото и да означава това) си има индивидуалности, но те са по-скоро продукт на среда, историческа конюнктура и най-вече плод на нечие перо... :-)
Какво остава в такъв случай - да потърсим причината не в думата "Българ", а в обстановката и най-вече в ГЛГ (Главният Лирически Герой). За да се поопознаем и посближим (с цел по-добра комуникация), редно е да дадем на ГЛГ име. Знам, че с това си действие поемам голям риск да получа допълнителна доза хейт, защото каквото и име да му дам, все ще попадна на отбор юнаци, които в реалния живот гордо веят байряка на ХС3 (Хумор, Сатира и Забава), но изпиташ ли ги дали наистина е така, почервеняват като претъркан полов орган и започват да леят неадекватности... Затова ще се спра на нещо чуждоезично и даже чуждопланетно - примерно Уйо. Проверих вече - не е познато такова на Земята, така че ако ще ми се сърди някой и ще ми сипва с голямата лъжица, най-вероятно ще е от друга планета. И е редно да уточня, че мъжкия род е случайност - важи и за двата пола.
Та, каква ли е причината този иначе нормален, образован и като цяло симпатичен ГЛГ да се превърне в подобна креатура?
Нека да започнем от голямото (средата) към малкото (личността).
Средата, в която съществува Уйо, винаги е била динамична. Откакто се помним като човеци, бедствия, катаклизми, простотии и междуособици винаги са били фон, върху който се е ковала личността на ГЛГ. Няма смисъл да се връщам прекалено назад, за да защитя тезата си, защото в миналото думата е била друга. Ще се фокусирам върху настоящето, дало името и смисъла на ХЕЙТЪР.
ОБЕКТИВИЗМИ
В зависимост от възрастта си (визираме ГЛГ в диапазона 20-40 г.), Уйо има опциите да е расъл или в късния СОЦ, или в ранния пост-СОЦ. Разковничето и в двата случая е акронимът СОЦ. Забелязал съм, че където присъства тази дума, винаги има проблеми...
Ако приемем вариант късен СОЦ, това значи, че Уйо е продукт на една доста дуалистична епоха. От една страна е ходил по детски лагери, ръфал е сиренки за 12 стотинки и родителите му са си живуркали безгрижно с по 150 лева заплата. От друга обаче, завистливо е заглеждал дрехите, вещите и начина на живот на децата от "другата България" - тази на Другарите, наместили се по върховете на Коминтерна... За разлика от днес, тогава Уйо не е можел да реагира с открит ХЕЙТ, защото нито е имало интернет (най-благоприятната среда за хейтъра), нито някой е щял да му позволи (в Милицията първо биели, после питали). Затова трупания гняв от евентуалните несправедливости бил таен, подтискан и подсъзнателно култивиран, за да избухне по митингите и площадите години по-късно, когато ГЛГ бил вече студент.
Лошото за Уйо е, че след като поизпуснал част от насъбрания негативизъм се оказало, че СОЦ-ът продължава да го преследва - марионетна Демокрация, пирамиди, банкови фалити, инфлация... има и още (просто не са обект на тази тема). Всичко това стъжнило живота му и макар с моментни проблясъци (духовни и материални), той бавно, но сигурно се запътил надолу - към битовизмите, лошата храна и несамодостатъчния начин на живот. Тук само маркирам обстоятелствата (без претенции за изчерпателност), за да не става прекалено тежка и мрачна материята.
Ето го и варианта ранен пост-СОЦ.
Наш Уйо вече не може да си купи сиренка за 12 стотинки, детските лагери са мираж, а родителите му са станали жертви на гореописаните пост-СОЦ явления. Като цяло, обществото ни я караше на автопилот и харчеше спестяванията си. Който можа се уреди (в повечето случаи "по втория начин"), който имаше късмет се (недо)изучи и емигрира, а масата народ останаха с пръст в устата. Разбира се, за едни пръстът беше апетитен и сочен, с вкус на "Карамел Му", докато за други даже и пръст не остана.
Ще кажете, ето - средата и ш*баната действителност направиха от хората примати и те изхейтиха като за Световно.
Ще кажа - абе не е съвсем така. Защото хейтърите идват от всички социални и културни прослойки.
СУБЕКТИВИЗМИ
Сега е ред на личността - дотолкова, доколкото я има.
Закачам се - разбира се, че я има. Даже е силно изразена и здраво стъпила на фундамента на Тъмната страна. В единични случаи може да бъде оприличена като тъмен ситски лорд, дошъл с мощен междузвезден кораб да раздава "ред и справедливост". По ситски.
Стига метафори, да заложим на фактите.
Поради факта, че хейтърите най-често са социално неуспели, мнозина смятат, че средата е виновна за този начин на мислене. Смея да не се съглася с това, защото познавам много хора, които не са никак добре материално, но преливат от позитивизъм и доброта. Както и обратното - успели, уредили живота си екземпляри, които хейтят денонощно. Идеята ми е, че всичко идва отвътре - мироглед, философия, характер, опит.
Нека започнем с малкия, току що полазил Уйо.
В психологията за "характер" се подразбира умишленото и съзнателно отношение на човека към обкръжаващия го свят. Не може да търсим съзнание и отговорност през първата година от живота на детето. Затова този етап не ни интересува особено.
Продължаваме с детската възраст.
Ако Уйо се държи добре и е вежлив на улицата, отстъпва място на възрастни хора, отговорен е за постъпките си, спазва благоприличие сред обществото... Звучи прекрасно. Но това не означава, че отвътре не дреме един бъдещ хейтър. За много хора това е фасада, зад която се крият съвсем други помисли. Отделно тук ОГРОМНО значение имат семейство, приятели, общество. Ако от малък те надъхат, че ЛЕВСКИ заслужават к*р, а ЦСКА са свине и пейките по стадионите са за да ги чупиш, познайте какво се получава.
Ето го и пубертета.
Тук започва и същинското формиране на житейската философия. Характерът става платформа, върху която се гради бъдещата личност. Известен е цитатът на Русо, според който се раждаме два пъти - за да съществуваме и за да живеем, т.е. истинският живот е на личността. Първото (съществуването) го можем всички (поне докато сме живи). Майсторлъка е във второто.
Фром пък казва, че "животът няма друг смисъл освен този, който човек му придава сам, разкривайки своите способности". Тук също откриваме много от заложените капани, които щракат последователно, оформяйки бъдещия хейтър. Невъзможността да откриеш "за какво си тук", "какъв е смисъла", "а сега накъде"... може да се окаже фаталното препъникамъче, което да обърне каруцата на ГЛГ.
Нека погледнем в още по-личен план - чувствата. Едно (или няколко) любовни разочарования могат напълно да преобразят зрял човек, та какво остава за пъпчив Уйо, носещ се по нефелните си teen? Самоубийства (или опити), депресии, наркомании и алкохолии... Всичко това дебне кандилкащото се недоизкласило телце и във всеки един момент може да го изненада - както и колкото пъти си поиска.
Хайде да споменем и комплексите. Те могат да изскочат отвсякъде и по всяко време, но винаги правят едно и също - поразии! Комплексиран Уйо е последното нещо, което бихте искали да имате под покрива си.
Много го натоварихме този пубертет, но той носи - каквото се случи там, остава за цял живот. При някои за добро, при други за лошо - зависи какъв наклон и посока ще му дадете...
Добре дошли в младата възраст!
Нашият ГЛГ е вече зрял, изкласил индивид, работещ (или следващ), събиращ с две ръце "благините" на съвремието. Конюнктурата на средата вече я дъвкахме по-горе, затова ще се фокусирам върху личностните особености.
Когато си прехвърлил 20-те, но още не си се облещил в 30-те, животът е най-красив! Във възрастта, когато си млад, силен, самоуверен и безсмъртен, без особени ангажименти и отговорности, животът има особеното свойство да се нарежда от самосебе си. Тогава Егото поема руля на мощния ти крайцер и смело го води напред, докато не ти потъне и последната гемия...:-). С тази метафора се опитвам да кажа, че каквото можем да си навредим (на нас и околните), най-добре се получава точно в този възрастов диапазон. Кой разбрал, разбрал (че това е тема на друг разговор)...
Добрата новина е, че тази възраст е и най-благодатна за трупане на опит и познание, които след това ще ви навигират в правилната посока доживот!
Къде тук е мястото на хейтъра?
"Навсякъде и никъде" би отговорил един наш революционер.
Истинските хейтъри се раждат точно в този времеви интервал - между прясно изскочили от оправдателните teen и липсата на същинската зрялост. Тук се кове хейт, който често остава за цял живот (в края ще има трик как да го предотвратите). Въз основа на натрупаното дотук, или провали и недоизяснени житейски становища, ГЛГ достига критичната маса, която ще му позволи да премине в едно лесно, удобно и приемливо на първи прочит становище - "зае*и"! Следва "Е*и се", което хванато за ръчица с "Ни мъ и*е", заформят трайната и непробиваема платформа на вечното "НЕ".
Защо пък "НЕ"?
Защото така е най-лесно!
Кое му е лесното?
Не изисква усилия. Никакви. Просто казваш НЕ и не ти пука. Не носи отговорност, не изисква ангажимент - чиста работа. Даже сред някои среди е куул...
Не бива да подценявате хейтъра! Това, че търси лесното не означава, че е изпразнен от съдържание! Отново ще дам примера със ситите и Star Wars - те се бият уникално добре и замалко да спечелят... :-). Просто потенциалът (всеки има) на хейтъра не е насочен към креативност, а към деструктивност. Руши, вместо да създаваш! Плюй, вместо да насърчиш!
ХЕЙТ става житейска позиция не защото ГЛГ е мързелив, а защото съвкупността от обективизми и субективизми (виж по-горе) го е накарала да вярва и да се чувства по този начин. Хората са гадни, обществото е криво, генът ни е сбъркан, страната за нищо не става... все неща, които са извън него. Отговорността, първопричината - те не са негов проблем. В най-добрия случай (ако има и нотка самокритика), хейтърът (Аз-ът) е жертвата. И си го връща... На всички.
Пардон, важно изключение са хората в близкия кръг (ако има такива). Да вземем наш Уйо - той си има няколко другарчета от teen периода, няколко новопридобити от настоящето, и няколко, другаруването с които му носи изгода. Роднини също. Докато въпросните "близки" не му бъркат където не трябва, всичко е наред. Случи ли се обаче да му накривиш шапката, или просто да му кажеш истината, нещата загрубяват...
Как да различим хейтъра?
Често не се прави разлика между хейтър и критик (градивен, а не градински). А трябва. За да не откривам топлата вода, ще цитирам нещо, което срещнах в един блог. Човекът го е написал (или преписал) много правилно:
- хейтърът не вижда положителните страни на нещо; критикът отчита плюсовете, дори те да са малко
- хейтърът няма за цел да подобри нещата, а само да тържествува от това, че нещо е зле; критикът веднага генерира идеи как да подобри нещата и се опитва да ги вкара в действие
- хейтърът често избива комплекси; критикът е стимулиран интелектуално от откриването на проблема и неговото решаване
- хейтърът е пасивен и си мрънка в тесен кръг; критикът често е деен
- хейтърът има изкривен светоглед, с който всичко изглежда лошо; критикът опитва да вижда нещата такива, каквито са – нито по-хубави, нито по-лоши
- хейтърът насочва негативизма си към определени хора; критикът рядко се занимава с някого персонално и дори да го направи, по-скоро дава съвети, вместо да оплюва
- хейтърът е убеден, че е прав да не харесва и да оплюва нещо; критикът приема аргументи
- хейтърът е готов да се позове на първата му попаднала информация за да излее негативизма си спрямо нещо; критикът проверява източниците си
Много ли станаха?
Ама все са верни... :-)
Познахте ли се някъде по редовете?
И аз, и аз...
Сега остава всеки да реши към коя група спада. :-)
"Кризата" на средната възраст.
Защо изписах всичко (или поне по-важното) за ГЛГ в частта за младата възраст?
И защо "кризата" е в кавички?
Защото когато преминеш 30-така, с малко повече късмет и много повече усилия, голяма част от изкласилите хейтъри имат шанса да се излекуват. За да се случат някои неща, просто си трябва опит и натрупване. Хубавото на интервала 30-40 г. е помъдряването. Особено ако преминете през "месомелачката", наречена брак, една (или няколко) бременности, раждания, възпитателни процеси, раздели... или пък възходи и падения на работното място, в социалната среда и т.н.
Какво е полезно да знае (научи) човек, за да се предпази (или да спре) от хейт?
Трите "К" (Кой съм, къде съм, за какво съм)
Философите го наричат с други имена, но на мен това най ми допада. Не е важно името, а какво стои зад него. Ако си минал 30-те и още не си отговорил на поне два от тези въпроси, жална ти майка...
Чувството за мярка
Да знаем колко тежим, колко носим, колко ни е голям, колко и какво можем и докъде се простират възможностите ни. Който разполага с подобна информация и може да борави с нея е богат човек!
Самокритичност
Важна част от автоконтрола. При положение, че владеете чувството за мярка, самокритиката ще ви даде крила! Можете да изловите толкова много бъгове в поведението и мисленето си, че ще се почувствате като Нео в Матрицата...
Самоирония
Безценно качество, продукт на горното, но доразвито с художествени изразни средства. Пилейки мисълта си с прийоми на Хумора и Сатирата, можете да стигнете до неподозирани прозрения и да опознаете себе си още по-добре.
Смяна на ракурса
Винаги се поставяйте на мястото на отсрещната страна. Особено, когато не я разбирате. Това е универсален инструмент да прозрете нещо, което ви е убягвало. Имаше една приказка, че "когато си изгубен навътре в гората, няма как да разбереш колко дълбока е тя" - трябва да се погледнем отстрани. Важи и за отношенията с хората.
За самодостатъчност и как да се учим да нямаме очаквания към другите (за да не се разочароваме), ще стане въпрос в друго писание.
Хайде, стига толкова!
Все пак не говорим за светци, а за хейтъри.
Положението не е чак толкова безнадеждно, повечето хора като цяло търсят позитивното. Обикновени, необикновени, извънземни - всички социални прослойки дават зелена светлина на усмихнатия, добронамерен и позитивен човек. За щастие, той е все още с предимство в живота.
Не е необходимо всички да се харесваме и да се държим за ръце. Достатъчно е да не пречим на останалите и да се държим с тях така, както бихме искали и те да се държат с нас.
Обичайте се, множете се и бъдете хора, че не останаха... :-)
П.П.
Важно е много дебело да подчертая, че в горенаписаното не става въпрос за онова първично зло, което някои хора си носят по рождение. Ще цитирам една позната, която много точно описа тази група:
"...това, което всъщност ме плаши е, че според мен има хора, които са си генетично обременени да бъдат лоши и да мразят. И изобщо не смятам, че това се заражда, отражда или каквото и да било там под влиянието на фактор, отношение, среда, конюнктура и т.н. Те са си гадни, такива са се родили и такива ще си отидат. И това не е хейтърство.
Познавам хора, които имат нужда да мразят - така живеят, така дишат и нищо и никой не може да ги разклати към по-добро. Във всяка добра постъпка или отношение виждат лоша подбуда, във всяко хубаво нещо, което им се случва, виждат лошо последствие... Може би са крайна фаза на хейтъри, но за мен са си друга група. Имам достатъчно такива лични примери и всяка среща с тях ме изумява. Познавам живота им и гарантирам, че те са непоклатими в омразата си - независимо дали им се случва най-голямата трягедия или най-голямата радост. Ако няма какво да провокира омраза, те сами си я провокират. Хващам ги, че дори си измислят, способни са да фантазират за да се докарат до състояние на омраза... Иначе изглеждат нормални, нищо че звучи патологично. Изглежда, че така и само така се чувстват добре...".
Дано не познавате такива!
Какво значи това?
Значи, че думата е известна и често употребявана.
Защо ли е така?
Защото такива са времената.
Така ли е наистина, такива ли са времената?
За да провокираш злоба, омраза, ненавист и прочее човешки "радости", би трябвало да има причина. Когато говорим за масово явление, обикновено зад това стоят или конкретен повод (война, бедствия, катаклизми) или просто народопсихология. Не съм фен на идеята, че българинът бил хейтър и злобар по рождение, защото съм виждал и изпитвал много добро, направено от българи. Със сигурност всяка националност (каквото и да означава това) си има индивидуалности, но те са по-скоро продукт на среда, историческа конюнктура и най-вече плод на нечие перо... :-)
Какво остава в такъв случай - да потърсим причината не в думата "Българ", а в обстановката и най-вече в ГЛГ (Главният Лирически Герой). За да се поопознаем и посближим (с цел по-добра комуникация), редно е да дадем на ГЛГ име. Знам, че с това си действие поемам голям риск да получа допълнителна доза хейт, защото каквото и име да му дам, все ще попадна на отбор юнаци, които в реалния живот гордо веят байряка на ХС3 (Хумор, Сатира и Забава), но изпиташ ли ги дали наистина е така, почервеняват като претъркан полов орган и започват да леят неадекватности... Затова ще се спра на нещо чуждоезично и даже чуждопланетно - примерно Уйо. Проверих вече - не е познато такова на Земята, така че ако ще ми се сърди някой и ще ми сипва с голямата лъжица, най-вероятно ще е от друга планета. И е редно да уточня, че мъжкия род е случайност - важи и за двата пола.
Та, каква ли е причината този иначе нормален, образован и като цяло симпатичен ГЛГ да се превърне в подобна креатура?
Нека да започнем от голямото (средата) към малкото (личността).
Средата, в която съществува Уйо, винаги е била динамична. Откакто се помним като човеци, бедствия, катаклизми, простотии и междуособици винаги са били фон, върху който се е ковала личността на ГЛГ. Няма смисъл да се връщам прекалено назад, за да защитя тезата си, защото в миналото думата е била друга. Ще се фокусирам върху настоящето, дало името и смисъла на ХЕЙТЪР.
ОБЕКТИВИЗМИ
В зависимост от възрастта си (визираме ГЛГ в диапазона 20-40 г.), Уйо има опциите да е расъл или в късния СОЦ, или в ранния пост-СОЦ. Разковничето и в двата случая е акронимът СОЦ. Забелязал съм, че където присъства тази дума, винаги има проблеми...
Ако приемем вариант късен СОЦ, това значи, че Уйо е продукт на една доста дуалистична епоха. От една страна е ходил по детски лагери, ръфал е сиренки за 12 стотинки и родителите му са си живуркали безгрижно с по 150 лева заплата. От друга обаче, завистливо е заглеждал дрехите, вещите и начина на живот на децата от "другата България" - тази на Другарите, наместили се по върховете на Коминтерна... За разлика от днес, тогава Уйо не е можел да реагира с открит ХЕЙТ, защото нито е имало интернет (най-благоприятната среда за хейтъра), нито някой е щял да му позволи (в Милицията първо биели, после питали). Затова трупания гняв от евентуалните несправедливости бил таен, подтискан и подсъзнателно култивиран, за да избухне по митингите и площадите години по-късно, когато ГЛГ бил вече студент.
Лошото за Уйо е, че след като поизпуснал част от насъбрания негативизъм се оказало, че СОЦ-ът продължава да го преследва - марионетна Демокрация, пирамиди, банкови фалити, инфлация... има и още (просто не са обект на тази тема). Всичко това стъжнило живота му и макар с моментни проблясъци (духовни и материални), той бавно, но сигурно се запътил надолу - към битовизмите, лошата храна и несамодостатъчния начин на живот. Тук само маркирам обстоятелствата (без претенции за изчерпателност), за да не става прекалено тежка и мрачна материята.
Ето го и варианта ранен пост-СОЦ.
Наш Уйо вече не може да си купи сиренка за 12 стотинки, детските лагери са мираж, а родителите му са станали жертви на гореописаните пост-СОЦ явления. Като цяло, обществото ни я караше на автопилот и харчеше спестяванията си. Който можа се уреди (в повечето случаи "по втория начин"), който имаше късмет се (недо)изучи и емигрира, а масата народ останаха с пръст в устата. Разбира се, за едни пръстът беше апетитен и сочен, с вкус на "Карамел Му", докато за други даже и пръст не остана.
Ще кажете, ето - средата и ш*баната действителност направиха от хората примати и те изхейтиха като за Световно.
Ще кажа - абе не е съвсем така. Защото хейтърите идват от всички социални и културни прослойки.
СУБЕКТИВИЗМИ
Сега е ред на личността - дотолкова, доколкото я има.
Закачам се - разбира се, че я има. Даже е силно изразена и здраво стъпила на фундамента на Тъмната страна. В единични случаи може да бъде оприличена като тъмен ситски лорд, дошъл с мощен междузвезден кораб да раздава "ред и справедливост". По ситски.
Стига метафори, да заложим на фактите.
Поради факта, че хейтърите най-често са социално неуспели, мнозина смятат, че средата е виновна за този начин на мислене. Смея да не се съглася с това, защото познавам много хора, които не са никак добре материално, но преливат от позитивизъм и доброта. Както и обратното - успели, уредили живота си екземпляри, които хейтят денонощно. Идеята ми е, че всичко идва отвътре - мироглед, философия, характер, опит.
Нека започнем с малкия, току що полазил Уйо.
В психологията за "характер" се подразбира умишленото и съзнателно отношение на човека към обкръжаващия го свят. Не може да търсим съзнание и отговорност през първата година от живота на детето. Затова този етап не ни интересува особено.
Продължаваме с детската възраст.
Ако Уйо се държи добре и е вежлив на улицата, отстъпва място на възрастни хора, отговорен е за постъпките си, спазва благоприличие сред обществото... Звучи прекрасно. Но това не означава, че отвътре не дреме един бъдещ хейтър. За много хора това е фасада, зад която се крият съвсем други помисли. Отделно тук ОГРОМНО значение имат семейство, приятели, общество. Ако от малък те надъхат, че ЛЕВСКИ заслужават к*р, а ЦСКА са свине и пейките по стадионите са за да ги чупиш, познайте какво се получава.
Ето го и пубертета.
Тук започва и същинското формиране на житейската философия. Характерът става платформа, върху която се гради бъдещата личност. Известен е цитатът на Русо, според който се раждаме два пъти - за да съществуваме и за да живеем, т.е. истинският живот е на личността. Първото (съществуването) го можем всички (поне докато сме живи). Майсторлъка е във второто.
Фром пък казва, че "животът няма друг смисъл освен този, който човек му придава сам, разкривайки своите способности". Тук също откриваме много от заложените капани, които щракат последователно, оформяйки бъдещия хейтър. Невъзможността да откриеш "за какво си тук", "какъв е смисъла", "а сега накъде"... може да се окаже фаталното препъникамъче, което да обърне каруцата на ГЛГ.
Нека погледнем в още по-личен план - чувствата. Едно (или няколко) любовни разочарования могат напълно да преобразят зрял човек, та какво остава за пъпчив Уйо, носещ се по нефелните си teen? Самоубийства (или опити), депресии, наркомании и алкохолии... Всичко това дебне кандилкащото се недоизкласило телце и във всеки един момент може да го изненада - както и колкото пъти си поиска.
Хайде да споменем и комплексите. Те могат да изскочат отвсякъде и по всяко време, но винаги правят едно и също - поразии! Комплексиран Уйо е последното нещо, което бихте искали да имате под покрива си.
Много го натоварихме този пубертет, но той носи - каквото се случи там, остава за цял живот. При някои за добро, при други за лошо - зависи какъв наклон и посока ще му дадете...
Добре дошли в младата възраст!
Нашият ГЛГ е вече зрял, изкласил индивид, работещ (или следващ), събиращ с две ръце "благините" на съвремието. Конюнктурата на средата вече я дъвкахме по-горе, затова ще се фокусирам върху личностните особености.
Когато си прехвърлил 20-те, но още не си се облещил в 30-те, животът е най-красив! Във възрастта, когато си млад, силен, самоуверен и безсмъртен, без особени ангажименти и отговорности, животът има особеното свойство да се нарежда от самосебе си. Тогава Егото поема руля на мощния ти крайцер и смело го води напред, докато не ти потъне и последната гемия...:-). С тази метафора се опитвам да кажа, че каквото можем да си навредим (на нас и околните), най-добре се получава точно в този възрастов диапазон. Кой разбрал, разбрал (че това е тема на друг разговор)...
Добрата новина е, че тази възраст е и най-благодатна за трупане на опит и познание, които след това ще ви навигират в правилната посока доживот!
Къде тук е мястото на хейтъра?
"Навсякъде и никъде" би отговорил един наш революционер.
Истинските хейтъри се раждат точно в този времеви интервал - между прясно изскочили от оправдателните teen и липсата на същинската зрялост. Тук се кове хейт, който често остава за цял живот (в края ще има трик как да го предотвратите). Въз основа на натрупаното дотук, или провали и недоизяснени житейски становища, ГЛГ достига критичната маса, която ще му позволи да премине в едно лесно, удобно и приемливо на първи прочит становище - "зае*и"! Следва "Е*и се", което хванато за ръчица с "Ни мъ и*е", заформят трайната и непробиваема платформа на вечното "НЕ".
Защо пък "НЕ"?
Защото така е най-лесно!
Кое му е лесното?
Не изисква усилия. Никакви. Просто казваш НЕ и не ти пука. Не носи отговорност, не изисква ангажимент - чиста работа. Даже сред някои среди е куул...
Не бива да подценявате хейтъра! Това, че търси лесното не означава, че е изпразнен от съдържание! Отново ще дам примера със ситите и Star Wars - те се бият уникално добре и замалко да спечелят... :-). Просто потенциалът (всеки има) на хейтъра не е насочен към креативност, а към деструктивност. Руши, вместо да създаваш! Плюй, вместо да насърчиш!
ХЕЙТ става житейска позиция не защото ГЛГ е мързелив, а защото съвкупността от обективизми и субективизми (виж по-горе) го е накарала да вярва и да се чувства по този начин. Хората са гадни, обществото е криво, генът ни е сбъркан, страната за нищо не става... все неща, които са извън него. Отговорността, първопричината - те не са негов проблем. В най-добрия случай (ако има и нотка самокритика), хейтърът (Аз-ът) е жертвата. И си го връща... На всички.
Пардон, важно изключение са хората в близкия кръг (ако има такива). Да вземем наш Уйо - той си има няколко другарчета от teen периода, няколко новопридобити от настоящето, и няколко, другаруването с които му носи изгода. Роднини също. Докато въпросните "близки" не му бъркат където не трябва, всичко е наред. Случи ли се обаче да му накривиш шапката, или просто да му кажеш истината, нещата загрубяват...
Как да различим хейтъра?
Често не се прави разлика между хейтър и критик (градивен, а не градински). А трябва. За да не откривам топлата вода, ще цитирам нещо, което срещнах в един блог. Човекът го е написал (или преписал) много правилно:
- хейтърът не вижда положителните страни на нещо; критикът отчита плюсовете, дори те да са малко
- хейтърът няма за цел да подобри нещата, а само да тържествува от това, че нещо е зле; критикът веднага генерира идеи как да подобри нещата и се опитва да ги вкара в действие
- хейтърът често избива комплекси; критикът е стимулиран интелектуално от откриването на проблема и неговото решаване
- хейтърът е пасивен и си мрънка в тесен кръг; критикът често е деен
- хейтърът има изкривен светоглед, с който всичко изглежда лошо; критикът опитва да вижда нещата такива, каквито са – нито по-хубави, нито по-лоши
- хейтърът насочва негативизма си към определени хора; критикът рядко се занимава с някого персонално и дори да го направи, по-скоро дава съвети, вместо да оплюва
- хейтърът е убеден, че е прав да не харесва и да оплюва нещо; критикът приема аргументи
- хейтърът е готов да се позове на първата му попаднала информация за да излее негативизма си спрямо нещо; критикът проверява източниците си
Много ли станаха?
Ама все са верни... :-)
Познахте ли се някъде по редовете?
И аз, и аз...
Сега остава всеки да реши към коя група спада. :-)
"Кризата" на средната възраст.
Защо изписах всичко (или поне по-важното) за ГЛГ в частта за младата възраст?
И защо "кризата" е в кавички?
Защото когато преминеш 30-така, с малко повече късмет и много повече усилия, голяма част от изкласилите хейтъри имат шанса да се излекуват. За да се случат някои неща, просто си трябва опит и натрупване. Хубавото на интервала 30-40 г. е помъдряването. Особено ако преминете през "месомелачката", наречена брак, една (или няколко) бременности, раждания, възпитателни процеси, раздели... или пък възходи и падения на работното място, в социалната среда и т.н.
Какво е полезно да знае (научи) човек, за да се предпази (или да спре) от хейт?
Трите "К" (Кой съм, къде съм, за какво съм)
Философите го наричат с други имена, но на мен това най ми допада. Не е важно името, а какво стои зад него. Ако си минал 30-те и още не си отговорил на поне два от тези въпроси, жална ти майка...
Чувството за мярка
Да знаем колко тежим, колко носим, колко ни е голям, колко и какво можем и докъде се простират възможностите ни. Който разполага с подобна информация и може да борави с нея е богат човек!
Самокритичност
Важна част от автоконтрола. При положение, че владеете чувството за мярка, самокритиката ще ви даде крила! Можете да изловите толкова много бъгове в поведението и мисленето си, че ще се почувствате като Нео в Матрицата...
Самоирония
Безценно качество, продукт на горното, но доразвито с художествени изразни средства. Пилейки мисълта си с прийоми на Хумора и Сатирата, можете да стигнете до неподозирани прозрения и да опознаете себе си още по-добре.
Смяна на ракурса
Винаги се поставяйте на мястото на отсрещната страна. Особено, когато не я разбирате. Това е универсален инструмент да прозрете нещо, което ви е убягвало. Имаше една приказка, че "когато си изгубен навътре в гората, няма как да разбереш колко дълбока е тя" - трябва да се погледнем отстрани. Важи и за отношенията с хората.
За самодостатъчност и как да се учим да нямаме очаквания към другите (за да не се разочароваме), ще стане въпрос в друго писание.
Хайде, стига толкова!
Все пак не говорим за светци, а за хейтъри.
Положението не е чак толкова безнадеждно, повечето хора като цяло търсят позитивното. Обикновени, необикновени, извънземни - всички социални прослойки дават зелена светлина на усмихнатия, добронамерен и позитивен човек. За щастие, той е все още с предимство в живота.
Не е необходимо всички да се харесваме и да се държим за ръце. Достатъчно е да не пречим на останалите и да се държим с тях така, както бихме искали и те да се държат с нас.
Обичайте се, множете се и бъдете хора, че не останаха... :-)
П.П.
Важно е много дебело да подчертая, че в горенаписаното не става въпрос за онова първично зло, което някои хора си носят по рождение. Ще цитирам една позната, която много точно описа тази група:
"...това, което всъщност ме плаши е, че според мен има хора, които са си генетично обременени да бъдат лоши и да мразят. И изобщо не смятам, че това се заражда, отражда или каквото и да било там под влиянието на фактор, отношение, среда, конюнктура и т.н. Те са си гадни, такива са се родили и такива ще си отидат. И това не е хейтърство.
Познавам хора, които имат нужда да мразят - така живеят, така дишат и нищо и никой не може да ги разклати към по-добро. Във всяка добра постъпка или отношение виждат лоша подбуда, във всяко хубаво нещо, което им се случва, виждат лошо последствие... Може би са крайна фаза на хейтъри, но за мен са си друга група. Имам достатъчно такива лични примери и всяка среща с тях ме изумява. Познавам живота им и гарантирам, че те са непоклатими в омразата си - независимо дали им се случва най-голямата трягедия или най-голямата радост. Ако няма какво да провокира омраза, те сами си я провокират. Хващам ги, че дори си измислят, способни са да фантазират за да се докарат до състояние на омраза... Иначе изглеждат нормални, нищо че звучи патологично. Изглежда, че така и само така се чувстват добре...".
Дано не познавате такива!
01.2013