Зеленчукът, с който ще си говорим в долните редове е по-особен.
Той е от род Кучешко грозде на семейство Картофови и поради тази си принадлежност, навремето са го смятали за отровен.
Не е лесен - консумира се само след обработка, но пък в Индия са го определяли като цар на зеленчуците.
След толкова много метафори е редно да поздравя д-р Александър Спасов - човек, музикант, кардиолог и глава на страхотно семейство.


Как ти хрумна това с патладжана?

Ами попита ме и първата асоциация беше тази.

И той като теб - нагарча, изисква обработка и се държи мъжкарски?

Знам ли, може и да има някои прилики със скромната ми личност.

Избрах те за хипертуршията, защото не си обикновен - лекуваш, твориш, пееш, бориш се с живота и като цяло се справяш повече от добре.

Благодаря за оценката - идва ми отвътре.

Известен си сред познатите си като меломан, музикант, певец. Откъде се започна?

Започна се от брат ми. С девет години по-голям от мен, в Пловдив той ме въведе в една уникална атмосфера на творци и хора, които разбираха и живееха с изкуството. Джазът беше всичко за тях и аз се заразих бързо.
В четвърти клас започнах да пея в хора на пловдивските момчета, а в шести клас се запознах с първата си китара.
След като се преместихме в София, вече нищо не можеше да ме спре.

И така логично се стигна до първата група?

Разбира се - група Андромеда. В гимназията бяхме много известни и до 11-ти клас свирехме къде ли не.
В т. нар. Кирковски район ни познаваха добре, защото по празници и годишнини ние бяхме редовно на сцена.

Имаше ли известни лица в състава?

Всички бяхме големи шемети.
Аз - китара и вокал.
Димитър Минчев -  вокал.
Румен Симеонов - бас.
Любчо Спасов - китара.
Любчо е шеф на Правителствена болница, другите също са все доказали се авторитети.

Какъв ви беше репертоара?

Правехме много кавъри - Пърпъл, Хийп, Рейнбоу... все класики. Имахме и няколко авторски парчета, които се харесваха на съучениците ни.
За да можем да свирим "западна" музика обаче, трябваше да правим и соц-халтура. Не се гордея с това, но нямаше друг начин да се пробие в онези години.

Какво се случи с Андромеда след 11-ти клас?

Каквото се случва с повечето подобни групи - всеки си пое по пътя. Казарми, студентски години...

Но аз знам и за още една формация.

Това е студентския ми период - група No Name, т.е. Безименна. Там се събрахме с Виктор Горнаков - китара, който беше музикален редактор в радиото (тогава беше едно). Басист беше Румен Симеонов, а барабанист Росен Борисов.
Това беше по-зрелия ми период, където свикнах да съм фронтмен. Отново свирихме много кавъри, а една от авторските песни посветих на бъдещата ми съпруга - Ива. Песента се казваше Двама и до днес я тананикам при повод.

Използвам повода докато Сашо говори по телефона, да попитам Ива Спасова (също колега, лекар) за какво иде реч.

Със Сашо се запознахме в Университета (тогава Медицинска академия). Той винаги беше в сърцето на купона. Бяхме в една компания, където имаше вечно съревнование - да сме отличници и в медицината, и в купонясването. По мои и чужди наблюдения мисля, че се справяхме повече от добре...

И аз така съм чувал.
А как се заформи тази история със "Златният кестен“ (въпросът е към Сашо, който отново е на линия)?

Ами, заформи се. Започна през 1991-ва в Петрич и завърши през 1993-та на сцената в зала 1 на НДК. Отнесох и награди, като впоследстие ме поканиха на записи в Радиото и Телевизията. Беше един много забавен етап от живота ми.

 
Надпяване с Фамилия Тоника в Гранд-хотел Сандански. Снимките са направени от личния му лекар, Д-р Козарев.

И всичко това на фона на медицината, а впоследствие и кардиологията?

Нещата си вървяха ръка за ръка. Бих казал, че даже си помагаха. Не може само да се ровиш в учебниците.
Вярно е, че ако се направи равносметка ще излезе, че медицината е надделяла, защото прехраната си изкарвам с кардиология, а не с пеене. Но ако липсваха пеенето и музиката, нямаше да съм аз.

Така е - познавам те като голям меломан.
Кои са ти любимите концерти, на които си бил?

За щастие в последните 5-10 години концертната дейност на големите в България се активира. Този факт може само да ни радва. Редовно намирам време да се изкефя на някой любим изпълнител, но може би най-щастлив бях на концертите на Рейнбоу в Каварна, Форинър, Крис Нормън, оркестърът на Глен Милър, Манхатън Трансфър.

Разбрах, че и с чичко Сантана сте се гледали в очите?

О, това беше един незабравим концерт.
Семейството ми реши да ме изненада и за 50-тата ми годишнина ми подари билети за концерта на Сантана в Милано. Бях на върха на щастието. Отидохме с Ива и мисля, че никога няма да забравя това преживяване.
Имам си и подписана картичка - лично от него!



На дясната снимка в рамката е автографът от Сантана.

Интересно, а имаше ли и други изненади?

През 2007 година по случай рождения ми ден, получих 12-струнна китара. Излишно е да казвам колко бях доволен тогава. 
Използвам повода да благодаря на Ива и на двамата си сина за това, че ги има и ме подкрепят във всичко.

Като спомена синовете ти, те накъде се развиват?

Големият ме гони активно - публична личност, та дрънка. Освен, че тази година завършва медицина, водеше музикално предаване в радиото, изявява се по светските събития и все го тегли към прожекторите.
Малкият е спортистът в семейството. Уверено върви към професионалния футбол в редиците на Академик, младша възраст.

С този набор от гени мисля, че ще стигнат далеч.
Всички те познаваме като тотален антикомунист. Не, че е трудно обяснимо, но при теб откъде идва?

Много точно казано - "не, че е трудно обяснимо"...
Цялата тази сбъркана и отвратително приложена доктрина се е изсипала навремето на дядо ми - съдел го е "Народен" съд.
И за какво - защото бил търговец и имали какво да му отмъкнат... 40 години "другарите" живеят в къщата му в Петрич - национализирана. Бандитски истории, знаеш как е.
Оттогава като се е почнало, цялото ми семейство ги изкарват "народни врагове". Ето откъде идва "любовта" ми към червеното...

А в настоящата цветна партийна "мъгла" как се ориентираш?

Трудно.
По идеология съм демократ, седесар и радетел за свобода и демокрация. Годините на Прехода показаха, че "другарите" много добре изиграха картите си и бълвочите, които забъркаха, ще ги плащаме десетки години.
Откакто взех специалност кардиология, съм се съсредоточил върху семейството и работата си. Знаеш, че от няколко години имаме и собствена клиника (клиника Спасови), където инвестирам всичко - и емоционално и материално.
С Ива (рентгенолог) и децата сме единни и всеки си гледа отговорностите - това е рецептата за успеха.

Какво би казал на НЗОК?

Лимитите, които ни налагат, да са в пациентите - това е успешния модел. Тогава колегите няма да се чудят кое по-напред и няма да се налага да се правят всички тези еквилибристики.

За БГ-футбола?

Там сме толкова зле, че за да имаме някакъв минимален успех, ще трябва месеци наред противниците ни да пият високи дози статини. Така има шанс да получат рабдомиолиза и да не могат да се държат на краката си... Тогава може и да се представим по-добре.

Лекарски хумор, а? Сега ще трябва да обяснявам на читателите какво са статини и какво е рабдомиолиза.

Няма нужда - ще проверят в google.

Прав си.
Извън работата - какво те впечатли последно?

Един хубав български филм - Стъпки в пясъка. Иван Бърнев, Велко Кънев - все хора, на които симпатизирам.

Какво би посъветвал Патладжанът останалите плодове и зеленчуци в нашата градина?

Да бъдат себе си и да не се оглеждат постоянно на кой какво му е по-голямо и по-хубаво.
Когато се научим да ценим собствените си качества, тогава и другите ще ни оценят подобаващо.
Този свят има нужда от разнообразие - от репичката до огромната тиква, всички са еднакво полезни!

 

Вляво на снимката е Д-р Ива Спасова, рентгенолог, а вдясно на първи ред, трети отляво-надясно е бъдещата футболна легенда Деян Спасов.

5.2011