Често живеещите в определено населено място хора не знаят някои интересни факти за града си.
Тъй като "зеленчукът" в този разговор е от Благоевград, използвам повода да спомена някои факти.
Благоевград (до 1950 г. Горна Джумая) е град в Югозападна България, център на област Благоевград и на община Благоевград. Разположен е в долината на река Струма и през него тече по-малката река Бистрица. Намира се на 360 метра надморска височина в т.нар. Благоевградска котловина между планините Пирин, Рила и Влахина.
Благоевград е селище с богата история. Благоприятните условия спомагат за зараждащата се тракийска цивилизация тук около 300 г. пр.н.е. При топлите минерални извори възниква тракийското селище Скаптопара, на мястото на днешния квартал (по-рано село) Грамада.
След османското завоевание на полуострова от 15 век, на мястото на Скаптопара отново има град с многочислено население, който многократно сменя името си - Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая (множество от хора).
По време на Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява Вароша - българската махала на града.
Жителите на Джумая издействали султански ферман за построяване на църква. 
Няма да проследяваме цялата история на града, но с горната информация искахме да покажем, че неслучайно Благоевград е областен център. Днес градът е най-известен с тютюневия комбинат Благоевград - БТ АД, бирата "Пиринско пиво" и двата университета - Югозападен университет „Неофит Рилски“ и Американски университет в България.
Дотук с фактологията, дойде време за живия контакт. Настанил съм се в кабинета на д-р Свобода Ловджиева, виден благоевградски кардиолог. Тук съм, не за да си говорим за медицина, а за да се опитам да покажа колегата и в друга светлина.

Здравей!
Май идвам в най-подходящото време - обедната почивка.

Не си познал - допреди малко преглеждах. Много е вероятно докато си говорим, да се появят още пациенти.

Добре де, явно ще трябва да кажем и нещо за медицината.

Завършила съм Медицински институт в София, след което работих като участъков лекар. Спезиализирах вътрешни болести, а по-късно кардиология и ревматология. Работих като завеждащ интензивен сектор и дълги години завеждащ кардиологично отделение. Две години съм работих в Алжир. Заемала съм управленски длъжности - директор на институт за медицински сестри, зам. гл. лекар по лечебната част.

     


А откъде дойде изкуството?

То не идва - или го носиш, или не. Появата му може да се провокира от нещо, но трябва да е някъде вътре в теб.
Ще се отклоня малко от темата, като споделя със съжаление, колко много хора нямат потребност около тях да е красиво. Нямат усет за това, което дава истинска наслада за сетивата.
Но може би те не са виновни. Красивото се възпитава.

Това е причината да направя този сайт - опит да създам оазис в посредствеността, като покажа, че интересните и стойностни личности не са изчезнали.

Хубав опит, дано да е успешен.

Да се върнем на изкуството - ти си от страната на меценатството, колекционерството.

В Благоевград има много добри художници, като благодарение на творци като Аргир Манасиев, Иван Милушев, Цветанка Грънчарова, Нина Златева, Методи Душков, може да се говори дори за благоевградска школа.
Малката ми дъщеря, която е омъжена и живее в Америка, създаде художествена галерия. Започна да прави изложби и да представя много български художници. Аз  помагах оттук, като се свързвах с нашите автори. Така контактувах с различни,  интересни хора, като това ми донесе много положителни емоции.
Нещата потръгнаха и между основната ми професия (медицината), аз се пренесох в един нов и изключително позитивен свят.
След това станах баба и се наложи да отида и аз в Щатите, за да  помагам. Разбира се, продължихме да се занимаваме с галерията. Помогнахме на доста художници да популяризират  картините си.
Отделно от това, аз самата започнах да колекционирам картини.

     

Интересно, наистина човек не може да предполага кога и какво ще му предложи живота. Опитът ти с управление на хора не може да не е помогнал в това начинание.

Разбира се, че помогна. Всеки опит е полезен.
Знаеш, че доста години бях Завеждащ кардиологично отделение, а с това компромиси не можеха да се правят. Принципът "строг, но справедлив" е железен.

Какво научи в САЩ?

Много неща.
Научих, че какъвто и където и да си, най-важното е да си човек, и да се отнасяш човешки с хората. Там това е еталон на взамоотношенията - винаги трябва да бъдеш любезен, позитивен, приятелски настроен и да мислиш за хората около теб - дали с твоите действия не пречиш на някого .   
Научих, че камъкът наистина тежи на мястото си.
Научих, че парите са много важни, особено там, но не са всичко.
И не на последно място, се запалих по холистичната медицина - пълноценна медицинска система за профилактика и лечение, която мощно подпомага естествения стремеж на човешкия организъм към самоизлекуване. Самата дума "холистичен" идва от гръцки език (holos = цял, цялостен, интегрален).
Без да искам си припомних и принципите, научени от баща ми. Той се интересуваше от природна медицина и имаше цяла библиотека в къщи с подобна литература, макар че по професия беше икономист.  Единството на органите и системите в човешкото тяло, синхронът с обикалящия ни свят - все неща, за които често забравяме. Съвременната медицина някак "разчлени" пациента на отделни части. Всеки от колегите работи в неговата си специалност и често липсва обединяващия фактор.
В САЩ успях да посетя няколко холистични центъра, където се вдъхнових от идеята за единство. Започнах да чета такава литература, следя подобни сайтове в Интернет. Станах фен на веригата Whole Foods - екологично чисти и съобразени със здравето храни.

Отрази ли се тази философия на подхода ти в медицината?

Разбира се! Сега много повече държа и обяснявам на пациентите си за предимствата от промяната в навиците, особено вредните. Пушене, злоупотреба с алкохол, начин на хранене, видовете храни, движение...
Убедена съм, че ако болният започне с тези базисни промени, възможността да не се стигне до медикаментозна терапия е голяма. Или ако все пак има нужда от приемане на лекарства, дозите да са сериозно редуцирани. Сериозно се редуцира и отлага във времето и рискът от усложнения при съществуващо вече заболяване.

С какво друго се занимаваш сега, след като отново си в "българския" период?

Работя като доболничен кардиолог в поликлиниката в Благоевград, самостоятелна съм, чувствам  по-свободна и имам повече време за близки, приятели, както и за хобитата си.

А те са?

Не искам да ги степенувам, но продължавам много да чета. Философия, хранене - все неща, от които живо се интересувам.
Слушам много музика, всякаква. Важното е да е качествена. Като малка свирех на акордеон - тогава беше модерно. Много се забавлявах.
Друго любимо занимание ми е туризма. Обожавам да ходя пеша. Рила и Пирин ме познават от малка...
Плуване, ски - спортуването под всякаква форма е винаги добре дошло.
Гордостта ми са двете дъщери (едната е преподавател в Американския университет по Европейско право, а другата е кредитен консултант в банка) и петима внуци, които изпълват живота ми с много радост и светлина.

Интересно и забавно е да се говори с теб. Знаем се от 7-8 години, но не те познавах в такава светлина.

Радвам се, че съм успяла да те изненадам приятно.



7.2011