50
Още преди да седнем да си говорим със Зорница се разбрахме, че интервютата ми нямат за цел да направят от събеседниците звезди. Идеята е да се опитаме да насочим мисълта на четящия към нещо, което ще го "самосезира" - за добро или лошо, зависи от случая.
Зори е зрял човек, видял и пробвал достатъчно, за да знае какво иска и как да го постигне. Нацелила е посоката си (засега) и опитва да помогне в търсенето и на хората около нея.
Срещнахме се, защото прецених, че има какво да ни каже.
Случаят днес е кофти.
Да, говорим си за добри помисли и жестове на човечност, но фонът отзад е мръсен.
Или пък да покажем първо чистото?
Чисто, мръсно... все тая. Твоя работа е да го направиш достъпно.
Добре, ще започнем с представянето.
Имената ги казахме. Възраст?
На кой му пука...36.
Правилно. Образование?
Не е по темата, но за протокола - икономическо.
Настояща работа?
Учител по йога за деца. Работя като инструктор към КЛУБ ЙОГА ЗДРАВЕ и преподавам в няколко детски градини в София.
Кога насочи поглед на изток?
Преди време ме полазиха пристъпи на панически атаки. Наричат ги още паническо разстройство. Разстройство нямах, но бях сериозно обезпокоена и едно от нещата, които опитах, беше йогата. Оказа се, че помага. Това ме насърчи да продължа и така до раждането на дъщеря ми.
Йога за бременни?
Не, други неща бръмчаха в главата ми. Но атаките не закъсняха и след раждането поднових заниманията си.
С какво е по-различна детската йога?
Йогата си е йога, но я представяме пред децата облечена в смешна дрешка. За да я приемат, трябва да им спечелиш вниманието и да ги накараш да се движат, контролират и градят двигателна култура. Едновременно с това тренираме и Мозъчко, както казва дъщеря ми. Така звучи адски скучно, но практиката залага изцяло на играта. За щастие, имената на асаните са на животни и нали се сещаш какви звуци и пози правим, когато примерно се подреждаме за КОТКА, ЛЪВ, КРАВА и т.н.
Звучи даже еротично... за възрастни има ли?
Аз работя с деца. И извън шегата, състоянието на не малко от възпитаниците ми е тревожно. Слаби, хилави - все неприятни думички, за съжаление. Нямат сила за елементарни упражнения, както и липса на координация. Не знам дали е от "Зрънчото" или от таблетите, но съветвам най-добронамерено родителите да засилят децата си към редовна физическа активност. Не казвам да е йога (въпреки, че препоръчвам), но ако не искате да отглеждате дроб-сърми, просто го направете.
Ти помагаш ли им?
Помагам и успявам. За щастие, децата учат много бързо. Говорим си, че трябва всеки път да изпълняват все по-добре позите и те го правят, показват у дома. Работи ли се с тях, особено под формата на игра, всичко се случва и то се случва добре.
И каква е връзката със СОП?
Връзката е, че в в една от детските градини, в които водя йога, има група за деца със специални образователни потребности (СОП), деца с аутизъм. Директорката ме помоли да пробваме и занимания по йога, което по принцип е страхотно. Проблемът се оказа в тоталната липса на готовност и професионални умения на персонала. Важно е за тези, както и за всички други деца, да отговарят подготвени и загрижени кадри, завършили подходящи курсове и със съответен образователен ценз. Нищо подобно.
Верно ли нямат ценз?
Те всичките са с дипломи там, ама ко от туй? По-добре без това…
И тук не става въпрос за конкретна детска градина, а по принцип.
Секунда... дай да подредим нещата.
Подреждам:
- персоналът няма елементарни знания как се говори и държи с деца с аутизъм. Всъщност, тук въпросът не е до знания, а до човещина
- крещи се, наказват ги с лице към стената и вдигнати ръце (те нямат сили да го направят), напрягат излишно обстановката
- гледат на опитите ми с насмешка и едва ли не съжаление
- подиграват се на родителите, че си хвърлят парите на вятъра за "повредени" деца.
За времето - абсурдно е за 15 минути да се работи с децата, т.е. дай да правим нещо ново, ама по нашите правила… Структурата на програмата е бетонна конструкция, която няма да помръдне още 100 години.
Ти ме закопа!
Как така на вятъра?
Родителите на деца с аутизъм са истински мъченици. Единият не работи, обикаляйки ежедневно София с надеждата, че всяка една форма извън детската градина ще помогне на рожбата му. Говорим за музикотерапия, плуване, езда и всякакви други занимания, които наистина развиват тези малки пациенти и в зависимост от тежестта на заболяването, дават шанс и надежди за подобряване. За съжаление, всичко това струва доста - включително нерви и време. Полезно е за тях, но е важно да е централизирано.
Май дойде момента да пуснем мръсния фон...
Говорейки за болни или различни деца, той е винаги пред очите ми. Силно се надявам да бъда разбрана правилно - целта ми не е да посоча с пръст заблудените и омерзени от собствената си личност дребни хорица, наречени ПЕРСОНАЛ в детските градини. Те толкова могат, а и животът ги е направил да са такива. Има и човеци сред тях, но що се отнася до децата ни, трябва ли човеците да са малцинство? Пръстът ми сочи към онези, които са допуснали този т. нар "персонал" да работи с детето ми, с децата ви, с децата със СОП. Говоря за хората - от директорите, до правителства, министерства, които или са толкова тъпи, че не могат да прозрат елементарната истина, че този народ изчезва, или са толкова алчни и безхаберни, за да си направят труда дори да се замислят.
Тук май ще пеем дует - добавям и куплетите със здравеопазване, наука, култура...
Да го кръстим РЕКВИЕМ тогава?
Далеч съм от популистките клетви на националистите. Просто ми е мъчно за всички нас и децата ни.
Ако не се лъжа, използва израза "ВТРЕЩЕНА СЪМ"?
Да... и лошото е, че започнах да свиквам с това. А не искам.
Затова разговаряме. Очевидно не си.
Дано!
Със Зори продължихме да си говорим, но умишлено прекъсвам текста на това място. Посланието е ясно, мотивацията също.
Не казвам, че не се замисляме над десетките кретении от ежедневието ни. Просто казвам, че не бива да ги погребваме под тоновете "култура" и битова електроника, щедро леещи се от "Извора на модернизма". Образование, култура, човечност - това ни прави хора, не модела на смартфона в джоба ни.
Силно се надявам вица, в който бащата взима погрешно дете от детската градина и коментира "Все тая, нали утре пак ще ви го върна", да си остане само виц.
2.2015
Зори е зрял човек, видял и пробвал достатъчно, за да знае какво иска и как да го постигне. Нацелила е посоката си (засега) и опитва да помогне в търсенето и на хората около нея.
Срещнахме се, защото прецених, че има какво да ни каже.
Случаят днес е кофти.
Да, говорим си за добри помисли и жестове на човечност, но фонът отзад е мръсен.
Или пък да покажем първо чистото?
Чисто, мръсно... все тая. Твоя работа е да го направиш достъпно.
Добре, ще започнем с представянето.
Имената ги казахме. Възраст?
На кой му пука...36.
Правилно. Образование?
Не е по темата, но за протокола - икономическо.
Настояща работа?
Учител по йога за деца. Работя като инструктор към КЛУБ ЙОГА ЗДРАВЕ и преподавам в няколко детски градини в София.
Кога насочи поглед на изток?
Преди време ме полазиха пристъпи на панически атаки. Наричат ги още паническо разстройство. Разстройство нямах, но бях сериозно обезпокоена и едно от нещата, които опитах, беше йогата. Оказа се, че помага. Това ме насърчи да продължа и така до раждането на дъщеря ми.
Йога за бременни?
Не, други неща бръмчаха в главата ми. Но атаките не закъсняха и след раждането поднових заниманията си.
С какво е по-различна детската йога?
Йогата си е йога, но я представяме пред децата облечена в смешна дрешка. За да я приемат, трябва да им спечелиш вниманието и да ги накараш да се движат, контролират и градят двигателна култура. Едновременно с това тренираме и Мозъчко, както казва дъщеря ми. Така звучи адски скучно, но практиката залага изцяло на играта. За щастие, имената на асаните са на животни и нали се сещаш какви звуци и пози правим, когато примерно се подреждаме за КОТКА, ЛЪВ, КРАВА и т.н.
Звучи даже еротично... за възрастни има ли?
Аз работя с деца. И извън шегата, състоянието на не малко от възпитаниците ми е тревожно. Слаби, хилави - все неприятни думички, за съжаление. Нямат сила за елементарни упражнения, както и липса на координация. Не знам дали е от "Зрънчото" или от таблетите, но съветвам най-добронамерено родителите да засилят децата си към редовна физическа активност. Не казвам да е йога (въпреки, че препоръчвам), но ако не искате да отглеждате дроб-сърми, просто го направете.
Ти помагаш ли им?
Помагам и успявам. За щастие, децата учат много бързо. Говорим си, че трябва всеки път да изпълняват все по-добре позите и те го правят, показват у дома. Работи ли се с тях, особено под формата на игра, всичко се случва и то се случва добре.
И каква е връзката със СОП?
Връзката е, че в в една от детските градини, в които водя йога, има група за деца със специални образователни потребности (СОП), деца с аутизъм. Директорката ме помоли да пробваме и занимания по йога, което по принцип е страхотно. Проблемът се оказа в тоталната липса на готовност и професионални умения на персонала. Важно е за тези, както и за всички други деца, да отговарят подготвени и загрижени кадри, завършили подходящи курсове и със съответен образователен ценз. Нищо подобно.
Верно ли нямат ценз?
Те всичките са с дипломи там, ама ко от туй? По-добре без това…
И тук не става въпрос за конкретна детска градина, а по принцип.
Секунда... дай да подредим нещата.
Подреждам:
- персоналът няма елементарни знания как се говори и държи с деца с аутизъм. Всъщност, тук въпросът не е до знания, а до човещина
- крещи се, наказват ги с лице към стената и вдигнати ръце (те нямат сили да го направят), напрягат излишно обстановката
- гледат на опитите ми с насмешка и едва ли не съжаление
- подиграват се на родителите, че си хвърлят парите на вятъра за "повредени" деца.
За времето - абсурдно е за 15 минути да се работи с децата, т.е. дай да правим нещо ново, ама по нашите правила… Структурата на програмата е бетонна конструкция, която няма да помръдне още 100 години.
Ти ме закопа!
Как така на вятъра?
Родителите на деца с аутизъм са истински мъченици. Единият не работи, обикаляйки ежедневно София с надеждата, че всяка една форма извън детската градина ще помогне на рожбата му. Говорим за музикотерапия, плуване, езда и всякакви други занимания, които наистина развиват тези малки пациенти и в зависимост от тежестта на заболяването, дават шанс и надежди за подобряване. За съжаление, всичко това струва доста - включително нерви и време. Полезно е за тях, но е важно да е централизирано.
Май дойде момента да пуснем мръсния фон...
Говорейки за болни или различни деца, той е винаги пред очите ми. Силно се надявам да бъда разбрана правилно - целта ми не е да посоча с пръст заблудените и омерзени от собствената си личност дребни хорица, наречени ПЕРСОНАЛ в детските градини. Те толкова могат, а и животът ги е направил да са такива. Има и човеци сред тях, но що се отнася до децата ни, трябва ли човеците да са малцинство? Пръстът ми сочи към онези, които са допуснали този т. нар "персонал" да работи с детето ми, с децата ви, с децата със СОП. Говоря за хората - от директорите, до правителства, министерства, които или са толкова тъпи, че не могат да прозрат елементарната истина, че този народ изчезва, или са толкова алчни и безхаберни, за да си направят труда дори да се замислят.
Тук май ще пеем дует - добавям и куплетите със здравеопазване, наука, култура...
Да го кръстим РЕКВИЕМ тогава?
Далеч съм от популистките клетви на националистите. Просто ми е мъчно за всички нас и децата ни.
Ако не се лъжа, използва израза "ВТРЕЩЕНА СЪМ"?
Да... и лошото е, че започнах да свиквам с това. А не искам.
Затова разговаряме. Очевидно не си.
Дано!
Със Зори продължихме да си говорим, но умишлено прекъсвам текста на това място. Посланието е ясно, мотивацията също.
Не казвам, че не се замисляме над десетките кретении от ежедневието ни. Просто казвам, че не бива да ги погребваме под тоновете "култура" и битова електроника, щедро леещи се от "Извора на модернизма". Образование, култура, човечност - това ни прави хора, не модела на смартфона в джоба ни.
Силно се надявам вица, в който бащата взима погрешно дете от детската градина и коментира "Все тая, нали утре пак ще ви го върна", да си остане само виц.
2.2015